Автор: Лъчезар Богданов В рамките на седмица министърът на финансите

Автор: Лъчезар Богданов В рамките на седмица министърът на финансите показа средносрочна бюджетна прогноза с, меко казано, стряскащи параметри, в това време бяха оповестени настоящи данни за осъществяването на бюджета до август, държавното управление изпрати първо искане за заплащане по Националния проект за възобновяване и резистентност, а цената на електрическата енергия доближи исторически връх. По-широката картина включва продължаваща неустановеност на доставките за газ в цяла Европа и нови върхове в цената му, по-висока инфлация в еврозоната за месеца и все по-силно очакване за нови и по-големи покачвания на лихвите от ЕЦБ. Ето по какъв начин може да се заключи обстановката и, при политическа воля, да се подхващат рационалните решения. Представената от министъра на финансите средносрочна прогноза е при така наречен базов сюжет, или при осъществяване на настоящите закони и признатите политики. Екипът на министерството споделя на сегашни и бъдещи политици, на бизнеса и всички жители, че в случай че нищо не се промени през идната година – а и през 2024 и 2025 година – България ще има устойчиви дефицити от над 6% от Брутният вътрешен продукт. Това, напълно разумно и последващо простата аритметика, би довело до повишаване на държавния дълг от предстоящите 25% от Брутният вътрешен продукт към края на 2022 година до 40% от Брутният вътрешен продукт в края на 2025 година В номинално измерение картината за 2023 година е растеж на разноските с 9,7 милиарда лв. и недостиг от 11,3 милиарда лв. /6,8% от БВП/. Партиите към този момент са в предизборна акция и предстоящо употребяват мотива за всяване на суматоха, взаимни обвинявания или свръхчувствителна защитна реакция. Вместо съзерцаване на иден колапс в парализиращ боязън обаче дебатът за обществените финанси би трябвало да докара до рационални решения, подкрепящи растежа и намаляващи недостига. Права е, несъмнено, министър Велкова, когато споделя, че настоящото равнище на остатъка не е самò по себе си знак за положението на фиска за цялата година, още по-малко – за идната. В този смисъл цитирането на регистрирания през седмицата остатък към края на август от 1 650 млн. лв. въобще не предсказва какво ще се случи до 31 декември. Данните обаче дават визия какво се случва с осъществяването на приходите и разноските. Виждаме да вземем за пример, че общите доходи порастват със 17,2% по отношение на същите осем месеца на 2021 година, единствено данъчните доходи порастват с 14,8%, постъпленията от Данък добавена стойност се усилват с 21,3% до юли, а от корпоративни налози – с близо 35%. Тези и други индикатори удостоверяват релативно удобната за бюджета картина /поне до момента/ - напредък в стопанската система, резултатите на предприятията и потреблението, комбиниран с възходящи цени. Виждат се, прочее, и резултатите от някои нови данъчни преференции – да вземем за пример слабият растеж в налога върху приходите е резултат от забележителното данъчно облекчение за деца. Заедно с това финансовите разноски са под ¼ от плануваните за годината, което за следващ път слага въпроса за потенциала на администрацията да ръководи капиталови проекти; другояче, както всяка година, непохарченото е комфортен и елементарен буфер за понижаване на недостига. Говорейки за „ буфери “, значимо е да споменем, че стряскащата прогноза на МФ за бюджетното салдо през 2023 година стъпва на хипотезата за криза в Европа, пренесена в България по линия на по-ниско външно търсене, както и на внезапен спад в инфлацията. Това би означавало релативно закъснение на приходите в бюджета, до момента в който разноските – най-малко без политическа воля  - ще продължат да порастват с към този момент плануваните високи темпове. Основания за подобен сюжет има – риск от енергиен потрес за Европа още има, цените са шокиращи, а ЕЦБ може да предприеме много по-смели стъпки за повишаване на лихвите, което в допълнение да утежни положението на мощно задлъжнелите суверени, бизнеси и семейства в еврозоната с всички произлизащи последици за вложения, строителство, ползване и така нататък Като начало би трябвало да отчетем, че това е много тежък сюжет и допуска доста внезапно стесняване на европейската стопанска система и неотложен мощен резултат върху България, отиващ до дефлация още в края на годината и началото на идната – може би повтаряне на 2008-2009 година Но процесите би трябвало да се преглеждат дружно и в динамичност – по този начин да вземем за пример, в случай че инфлацията изчезне, това отстранява основанията за огромни нараствания на заплати, пенсии, обществени заплащания и т.н. Същевременно, при рационални вътрешни политики България може да смекчи външния потрес и да избегне внезапно нарастване на безработицата и спад в потреблението – точно в тази посока би трябвало да се насочат управническите цели директно след изборите. Със сигурност обаче би трябвало предефиниране на фискалните цели, започвайки с това, че при стопански напредък бюджетът би трябвало да е уравновесен. Продължава игнорирането на значимостта на достъпа до безплатно финансиране от Европейски Съюз и по-конкретно – спомагателните благоприятни условия на Механизма за възобновяване и резистентност. На макро равнище ефикасното харчене на забележителен по стойност трансфер – а в идната година се застъпват два интервала по оперативните стратегии и дружно с тях имаме финансиране по Националния проект за възобновяване и резистентност – може да замести най-малко отчасти спад в икономическата интензивност на частния бранш и ненапълно да „ изглади “ неизбежния спад при тежка рецесия в Европа. Но дружно с това би трябвало още веднъж да напомним, че средствата по националните проекти имаха за цел тъкмо да поддържат бюджетното салдо на страните членки  - да могат да си разрешат да осъществят смислени капиталови планове без това да усили дефицитите им в сложния интервал. България има разполагаем средства, равняващи се на към 8% от Брутният вътрешен продукт за една година, или близо 50% от средногодишните финансови разноски през последните години. Това е забележителен запас и би следвало да се ръководи по този начин, че да понижава бюджетния недостиг – най-малкото, замествайки национални разноски по част от плановете. Рискът обаче още веднъж е политически. След като през 2021 година изборният цикъл докара до закъснение и пропускане на задатъка, в този момент настояването за заплащане е пратено едвам в края на август, освен това с един несбъднат ангажимент. Не е ясно дали и по кое време ще има заплащане, а под риск са и идващите – какво тъкмо ще се регистрира януари за интервала юли-декември 2022 година, и по-нататък през идващото лято? Доколкото за първия „ фиш “ бяха регистрирани много промени и промени (в главната си част – законодателни, нормативни и стратегически документи), стартирали в предишни ръководства, в този момент ще би трябвало да се прави доста работа от изпълнителната власт и националното заседание „ от нула “. Това ни слага в парадоксалната обстановка вместо осъществяването на НПВУ да усъвършенства средата за напредък, да усилва вложенията и в същото време да понижава недостига, надали не да се чудим по какъв начин да орязваме финансови разноски, с цел да компенсираме забавено осъществяване на промените и неполучени заплащания. Накратко, избягването на мрачната прогноза на МФ изисква интензивност и деяние за потребление най-малко на инструментите, с които разполагаме. Всъщност, това е и посланието, вплетено в общественото показване на прогнозата – би трябвало да се мисли за корективни ограничения. Министерството, най-малко по декларирани планове, наподобява ще приготви оценка на бюджетния резултат на разнообразни вероятни промени. Това включва както редуциране на разноски, по този начин и повишение на данъчни доходи. За разноските обичайно се ползват два метода – „ ликвиден “, който е фокусиран в отсрочване, или „ преместване “ на разход отсега нататък, и „ систематичен “, който понижава стабилно даден ангажимент. Ситуацията в този момент обаче няма да се усъвършенства с хитрости и хватки за отсрочване на разходи – казусът по този начин или другояче е за целия интервал до 2025 година. Но сериозен ликвиден напън за редуциране на непотребните разноски в този момент току-виж посочил по-сериозен капацитет за продължително преструктуриране и промяна. Отново би трябвало да напомним за образец /виж тук/ забележителния размер обществени разноски, които се разпиляват в широкообхватни стратегии към огромен брой получатели, без да вземат решение най-тежките проблеми на бедността и неравенствата.  Добре ще бъде и специалистите на МФ да ни показват настояща „ сметка “ на популизма, развихрил се още по време на пандемията и траял в идващите три Народното събрание. Тук приказваме както за задължения за разноски в нормативни актове – очевиден образец е механизмът за персоналната помощ, за който самата Агенция за обществено подкрепяне регистрира противоречив обществен резултат – по този начин и за разнообразните данъчни преференции и отстъпки. Многократните предизвестия за противоречивата и даже нездравословната роля на понижените ставки по Данък добавена стойност – за заведения за хранене, питейни заведения, към този момент и за самун и брашно – би трябвало да бъдат припомнени с съответни суми. Същото важи и за 25-те стотинки за горивата, които само наляха повече доходи в монополиста. Тези сметки обаче ще избледнеят пред мащаба, който доби схемата за обезщетения на цените на електрическата енергия за небитовите консуматори. Както неведнъж писахме, интервенция на пазара и държавна помощ може би са възможни в рискови условия на потрес и внезапни и непредвидени промени във външната среда. Субсидиите обаче би трябвало да са лимитирани със период, да са ориентирани към фактически нуждаещите се и да не изолират напълно получаващите ги от сигналите на пазара. Трябва ли всички бизнеси да получават дотация или от нея да се изключат компании, които в реалност усъвършенстват резултатите си в тази рецесия? Трябва ли тя да покрива напълно разноските над 250 лв. на мвтч.? Трябва ли в този тип схемата да работи през 2023 година? Може ли част от облагите на производителите на електрическа енергия да финансират други държавни разноски? В помощ на бъдещите ръководещи е редно да кажем, че по предварителни данни и отчитайки междинните цени на електрическата енергия през август единствено за този месец страната ще би трябвало да покрие над 900 млн. лв. разход към бизнеса. Ако го умножим по 12 – т.е. опазване на същата скица за цяла година при тези високи цени на силата – това се трансформира в бюджетна задача за 11 милиарда лв.! Две думи и за еврозоната. С подобен недостиг, освен това – резистентен за няколко години – задачата наподобява недостижима. Ако служебното държавното управление, т.е. президентът, както и главните политически играчи не желаят да водят политика, която да докара до приемане на еврото в България от началото на 2024 година, в реда на нещата е да го кажат почтено и непосредствено на българските жители. От своя страна, който твърди, че еврозоната е значим приоритет за бъдещо ръководство, ще би трябвало да съобщи какви политики за стесняване на бюджетния недостиг ще води, с цел да получи страната позитивна оценка за подготвеност от Европейска комисия и ЕЦБ.