Икономиката през 2020: между сравненията с други страни и прогнозите от миналата пролет
Автор: Лъчезар Богданов
Разпространените – въпреки и предварителни – през тази седмица данни от Национален статистически институт и Евростат може би ще сложат завършек на доста яростни разногласия по отношение на дълбочината и характерностите на икономическата рецесия, породена от пандемията. В България действителният спад на Брутният вътрешен продукт през 2020 година е 4,2%. В еврозоната спадът е 6,6%, а в целия Европейски Съюз – 6,2%; в относителен проект България се оправя по-добре от 15 и по-зле от 11 страни-членки. Ако изключим по-специфичните със своята конструкция на стопанската система Ирландия и Люксембург, най-слабо наранени от рецесията са скандинавските и балтийските страни, както и част от Централна и Източна Европа. От „ ядрото “ на еврозоната релативно по-малък спад се регистрира в Нидерландия (-3,8%) и Германия (-4,9%). Най-тежък удар понасят Испания и Италия, както и мощно подвластните от туризъм Гърция, Хърватия, Португалия и Малта.
Данните за последното тримесечие на годината ненапълно помрачават оптимизма от внезапното превръщане на наклонността след юни, когато в множеството стопански системи стартира бързо възобновяване. През четвъртото тримесечие Брутният вътрешен продукт в еврозоната се свива с 0,7% по отношение на предходното, а за целия Европейски Съюз – с 0,5%. Все отново в 17 страни растежът на тримесечна база се резервира, а спадът се дължи най-много на Италия и Франция и в известна степен – на Австрия, Полша и Ирландия. България е измежду страните с висок напредък – 2,2%, като обаче той се дължи на по-слабото възобновяване през третото тримесечие поради слабия туристически сезон; сходна прочее е и картината в Малта, Хърватия и Гърция. На годишна основа спадът за последното тримесечие е по-малък от междинния за годината, което отразява наклонността към последователно превъзмогване на дълбокия срив от пролетта на 2020 г.; в еврозоната спадът съгласно сезонно-изгладените данни е 4,9%, а в Европейски Съюз – 4,6%. България регистрира спад от 3,8%, което е близо и до най-голямата европейска стопанска система и водещ наш търговски сътрудник - Германия, където спадът е 3,6%.
Графика1: Темп на приръст на действителния Брутният вътрешен продукт
Източник: Евростат
Макар предварителните данни за Брутният вътрешен продукт би трябвало да се преглеждат внимателно, изключително в година на големи структурни промени в стопанската система, те въпреки всичко дават приблизителна картина на характерностите на рецесията и тежестта, понесена от пазарните участници. Крайното ползване регистрира растеж от 1,8%, като потреблението на семействата нараства с 0,2%, самостоятелното ползване на държавното управление - с 6%, а груповото – с 9%. Съвсем явно е, че увеличените настоящи обществени разноски имат огромен принос за поддържане на общия растеж на потреблението. По отношение на потреблението на семействата евентуално наподобява контра-интуитивно в година на такава рецесия да няма спад. Без да вършим опит за акуратен количествен разбор, още повече – върху предварителни данни, които евентуално ще бъдат ревизирани, би трябвало да напомним най-малко три фактора, които могат да изясняват задържането на потреблението. От една страна, държавното управление внезапно усили редица разноски, директно ориентирани към семействата – повишение на минималната пенсия, месечни добавки към пенсиите на всички (от август), повишение на заплатите на някои чиновници в администрацията, настрана плануваното нарастване на заплатите на учителите, добавките за лекари и медицински личен състав. Заедно с това, растежът на възнагражденията за целия пазар на труда се резервира висок – 8,8% средногодишно и 9,4% за последното тримесечие на 2020 по отношение на 2019 година Спадът на наетите лица пък е към 68 хиляди средногодишно, или под 3% от общия брой наети в стопанската система. Все отново през 2019 година при подобен растеж на приходите бе регистриран растеж на потреблението на семействата в действително изражение от 5,4% - за 2020 година е едвам 0,2%, тъй че стесняване несъмнено има. През последното тримесечие на годината, когато още веднъж бяха въведени ограничаващи ограничения, потреблението на семействата отбелязва спад от 4,3%.
Очаквано, капиталовата интензивност пострада, само че въпреки всичко спадът в брутното формиране на главен капитал от 5,1% за цялата година е непостижим с шока от 2009-2011 година Умерен оптимизъм вдъхва повишаването на капиталообразуването на годишна основа през четвъртото тримесечие с 0,9%. В среда на последна неустановеност е разумно двукратното по-слабото нарастването на запасите за годината. В действително изражение износът спада с 11,3% по отношение на 2019 година, а вносът – с 6,6%. При вноса обаче понижението на цените на енергийните запаси значи близо двойно по-голям спад по настоящи цени. При износа на артикули свиването е релативно лимитирано – с 5,3% - до момента в който при услугите сривът е с близо 29%, което отразява тежкия удар на пандемията върху туризма и интернационалните пътувания въобще.
Графика 2: Годишен ритъм на приръст на Брутният вътрешен продукт по съставни елементи на крайното потребление
Източник: Национален статистически институт
Брутната добавена стойност отбелязва спад с 4,3% в действително изражение при големи разлики сред обособените икономически браншове. В културата, спорта и другите развлекателни активност добавената стойност се свива с 15,5%, а в търговията, превоза и туризма – с 11,9%. В индустрията добавената стойност понижава с 5,2%, до момента в който в строителството спадът е едвам 1% и даже осъществя растеж на годишна основа през четвъртото тримесечие. Финансовите и застрахователните действия регистрират растеж от 2,5%, а секторът на осведомителните технологии и далекосъобщения – 0,6%, освен това след извънредно положителната 2019 година, когато набъбна с над 13%. Както към този момент стана дума, приносът на обществения бранш като самобитен буфер, компенсиращ ненапълно свиването на частния бранш, е забележителен – добавената стойност в държавното ръководство, в това число обучение, опазване на здравето, обществени действия и други, отбелязва растеж от 5,9%.
И малко ретроспекция към по-ранните прогнози. Първоначалната прогноза на държавното управление, която се появи още с актуализацията на бюджета през април за спад на Брутният вътрешен продукт от 3% не се сбъдна. Все отново обаче би трябвало да отбележим, за България спад от 4,2% (или даже 3% по тази прогноза) е голямо отклоняване от средносрочната траектория на развиване, която предполагаше действителен растеж от сред 3% и 3,5%. Не се материализираха и по-песимистичните прогнози от лятото на редица институции за спад от над 5% и даже над 8%. Две други структурни прогнози на министерството на финансите от април също заслужават припомняне. В предстоящият за 2020 година спад на вложенията в главен капитал е 2,5% при допускане, че обществените вложения ще набъбнат с над 10% и ще компенсират свиването на частните; това обаче не се осъществя изцяло, както към този момент и спадът е 5,1%. При външната търговия прогнозата бе за спад в износа на артикули с 11,2% и на износа на услуги с 21,7% - а в реалност при стоките понижението беше 5,3%, до момента в който при услугите близо 29%. Развитието на пандемията се отрази доста по-тежко на туризма и пътуванията от в началото предстоящото, само че за сметка на това, както, световната търговия се възвърне безусловно за месеци.
Прочетете повече на:
Разпространените – въпреки и предварителни – през тази седмица данни от Национален статистически институт и Евростат може би ще сложат завършек на доста яростни разногласия по отношение на дълбочината и характерностите на икономическата рецесия, породена от пандемията. В България действителният спад на Брутният вътрешен продукт през 2020 година е 4,2%. В еврозоната спадът е 6,6%, а в целия Европейски Съюз – 6,2%; в относителен проект България се оправя по-добре от 15 и по-зле от 11 страни-членки. Ако изключим по-специфичните със своята конструкция на стопанската система Ирландия и Люксембург, най-слабо наранени от рецесията са скандинавските и балтийските страни, както и част от Централна и Източна Европа. От „ ядрото “ на еврозоната релативно по-малък спад се регистрира в Нидерландия (-3,8%) и Германия (-4,9%). Най-тежък удар понасят Испания и Италия, както и мощно подвластните от туризъм Гърция, Хърватия, Португалия и Малта.
Данните за последното тримесечие на годината ненапълно помрачават оптимизма от внезапното превръщане на наклонността след юни, когато в множеството стопански системи стартира бързо възобновяване. През четвъртото тримесечие Брутният вътрешен продукт в еврозоната се свива с 0,7% по отношение на предходното, а за целия Европейски Съюз – с 0,5%. Все отново в 17 страни растежът на тримесечна база се резервира, а спадът се дължи най-много на Италия и Франция и в известна степен – на Австрия, Полша и Ирландия. България е измежду страните с висок напредък – 2,2%, като обаче той се дължи на по-слабото възобновяване през третото тримесечие поради слабия туристически сезон; сходна прочее е и картината в Малта, Хърватия и Гърция. На годишна основа спадът за последното тримесечие е по-малък от междинния за годината, което отразява наклонността към последователно превъзмогване на дълбокия срив от пролетта на 2020 г.; в еврозоната спадът съгласно сезонно-изгладените данни е 4,9%, а в Европейски Съюз – 4,6%. България регистрира спад от 3,8%, което е близо и до най-голямата европейска стопанска система и водещ наш търговски сътрудник - Германия, където спадът е 3,6%.
Графика1: Темп на приръст на действителния Брутният вътрешен продукт
Източник: Евростат
Макар предварителните данни за Брутният вътрешен продукт би трябвало да се преглеждат внимателно, изключително в година на големи структурни промени в стопанската система, те въпреки всичко дават приблизителна картина на характерностите на рецесията и тежестта, понесена от пазарните участници. Крайното ползване регистрира растеж от 1,8%, като потреблението на семействата нараства с 0,2%, самостоятелното ползване на държавното управление - с 6%, а груповото – с 9%. Съвсем явно е, че увеличените настоящи обществени разноски имат огромен принос за поддържане на общия растеж на потреблението. По отношение на потреблението на семействата евентуално наподобява контра-интуитивно в година на такава рецесия да няма спад. Без да вършим опит за акуратен количествен разбор, още повече – върху предварителни данни, които евентуално ще бъдат ревизирани, би трябвало да напомним най-малко три фактора, които могат да изясняват задържането на потреблението. От една страна, държавното управление внезапно усили редица разноски, директно ориентирани към семействата – повишение на минималната пенсия, месечни добавки към пенсиите на всички (от август), повишение на заплатите на някои чиновници в администрацията, настрана плануваното нарастване на заплатите на учителите, добавките за лекари и медицински личен състав. Заедно с това, растежът на възнагражденията за целия пазар на труда се резервира висок – 8,8% средногодишно и 9,4% за последното тримесечие на 2020 по отношение на 2019 година Спадът на наетите лица пък е към 68 хиляди средногодишно, или под 3% от общия брой наети в стопанската система. Все отново през 2019 година при подобен растеж на приходите бе регистриран растеж на потреблението на семействата в действително изражение от 5,4% - за 2020 година е едвам 0,2%, тъй че стесняване несъмнено има. През последното тримесечие на годината, когато още веднъж бяха въведени ограничаващи ограничения, потреблението на семействата отбелязва спад от 4,3%.
Очаквано, капиталовата интензивност пострада, само че въпреки всичко спадът в брутното формиране на главен капитал от 5,1% за цялата година е непостижим с шока от 2009-2011 година Умерен оптимизъм вдъхва повишаването на капиталообразуването на годишна основа през четвъртото тримесечие с 0,9%. В среда на последна неустановеност е разумно двукратното по-слабото нарастването на запасите за годината. В действително изражение износът спада с 11,3% по отношение на 2019 година, а вносът – с 6,6%. При вноса обаче понижението на цените на енергийните запаси значи близо двойно по-голям спад по настоящи цени. При износа на артикули свиването е релативно лимитирано – с 5,3% - до момента в който при услугите сривът е с близо 29%, което отразява тежкия удар на пандемията върху туризма и интернационалните пътувания въобще.
Графика 2: Годишен ритъм на приръст на Брутният вътрешен продукт по съставни елементи на крайното потребление
Източник: Национален статистически институт
Брутната добавена стойност отбелязва спад с 4,3% в действително изражение при големи разлики сред обособените икономически браншове. В културата, спорта и другите развлекателни активност добавената стойност се свива с 15,5%, а в търговията, превоза и туризма – с 11,9%. В индустрията добавената стойност понижава с 5,2%, до момента в който в строителството спадът е едвам 1% и даже осъществя растеж на годишна основа през четвъртото тримесечие. Финансовите и застрахователните действия регистрират растеж от 2,5%, а секторът на осведомителните технологии и далекосъобщения – 0,6%, освен това след извънредно положителната 2019 година, когато набъбна с над 13%. Както към този момент стана дума, приносът на обществения бранш като самобитен буфер, компенсиращ ненапълно свиването на частния бранш, е забележителен – добавената стойност в държавното ръководство, в това число обучение, опазване на здравето, обществени действия и други, отбелязва растеж от 5,9%.
И малко ретроспекция към по-ранните прогнози. Първоначалната прогноза на държавното управление, която се появи още с актуализацията на бюджета през април за спад на Брутният вътрешен продукт от 3% не се сбъдна. Все отново обаче би трябвало да отбележим, за България спад от 4,2% (или даже 3% по тази прогноза) е голямо отклоняване от средносрочната траектория на развиване, която предполагаше действителен растеж от сред 3% и 3,5%. Не се материализираха и по-песимистичните прогнози от лятото на редица институции за спад от над 5% и даже над 8%. Две други структурни прогнози на министерството на финансите от април също заслужават припомняне. В предстоящият за 2020 година спад на вложенията в главен капитал е 2,5% при допускане, че обществените вложения ще набъбнат с над 10% и ще компенсират свиването на частните; това обаче не се осъществя изцяло, както към този момент и спадът е 5,1%. При външната търговия прогнозата бе за спад в износа на артикули с 11,2% и на износа на услуги с 21,7% - а в реалност при стоките понижението беше 5,3%, до момента в който при услугите близо 29%. Развитието на пандемията се отрази доста по-тежко на туризма и пътуванията от в началото предстоящото, само че за сметка на това, както, световната търговия се възвърне безусловно за месеци.
Прочетете повече на:
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ