Автор: Лъчезар Богданов, ИПИ Разбираемо е политиците да се опитват

Автор: Лъчезар Богданов, ИПИ Разбираемо е политиците да се пробват да обличат в символика решенията за съюз, коалиция, сговор  – до степен да трансформират в факсимиле концепциите за „ евро-атлантическо “ или „ антикорупционно “ болшинство макар другояче съдържателния блян за сливане за общи дейности на основата на взаимно възприети полезности. И до момента в който слушаме несметно от телевизионния ефир тълкования какво в действителност еди-кой си разбирал под „ евро-атлантизъм “ или по какъв начин тъкмо се бори корупцията, напълно скоро народните представители ще бъдат принудени да образуват болшинство по напълно явен и обозрим въпрос – а точно, по какъв начин ще наподобяват финансите на страната през идната година. Надяваме се на виновните партии да им е ясно, че с гласуването на бюджета провокират напълно ясни, съответни и недвусмислени последствия – дефинират какъв брой милиарда ще се похарчат, защо и от кого, какъв брой недостиг ще е позволен и какъв брой с дълг ще разрешат на държавното управление да обремени бъдещите генерации данъкоплатци. Това е практикуване на власт в действителния живот, а не в света на символиките, лозунгите и желанията. Ситуацията в резюме е следната: имаше известна неизясненост дали служебното държавно управление ще внесе план на бюджет за 2023 година. Трябва да уточним, че съгласно Конституцията на Република България единствено министерският съвет може да внася държавния бюджет в Народното събрание – тук народните представители нямат опция да се самоорганизират и да вършат собствен бюджет при липса на импортиран план от изпълнителната власт. В подобен сюжет изходът щеше да е или избор на постоянно държавно управление, което да предложи собствен бюджет, или таван на разноските след януари 2023 година до размера на изхарченото през същия интервал на 2022 година Само че в този момент министърът на финансите Росица Велкова ясно съобщи, че държавното управление ще внесе план на бюджет. На процедура президентът Радев, който сега е и глава на изпълнителната власт, желае от народните представители да поемат политическа отговорност за нарастване на обществените разноски с 11,3 милиарда лв. през идната година, за недостиг от 11,5 милиарда лв. и за издаване на нов държавен дълг от 16 милиарда лв.. Още повече, това ще допуска и безкритична глоба на политика, която резервира този недостиг най-малко до 2025 година, което значи дълготраен отвод от съблюдаване на рестриктивните мерки пред недостига до 3% от Брутният вътрешен продукт и увеличение на държавния дълг с още (поне) 38 милиарда лв. – де факто капитулация и отвод от упоритостите за присъединение към еврозоната даже преди да сме пробвали. И доколкото слушаме от месеци (за новите политически субекти) и от години (за по-старите) кой какви „ червени линии “ няма да престъпва и с кого няма да влиза в коалиция, скоро ще би трябвало да вземат решение дали влизат в коалиция с президента, одобрявайки рекордни дефицити и заеми на назначената от него изпълнителна власт с всички посочени последствия и опасности.    Има ли най-малък политически късмет за „ болшинство на бюджетния разсъдък “, което да поеме неоспорим и категоричен ангажимент за смяна в траекторията на политиката и опазване на една от котвите след 1997 година и предпазване на постепенно и мъчително граденото доверие – на вложители, бизнесмени, интернационалните институции, само че най-много измежду българските жители - във фискалното здравомислие на всяко ръководство, без значение от изкушенията на момента? За да схванат по-добре предизвикването, пред което ще се изправят евентуално напълно скоро, ето няколко изходни бележки: Да се върнем към основите: благоразумната логичност допуска да следваме уравновесен бюджет в дълготраен проект, като в неприятни времена е позволен недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт, а в положителни времена би трябвало да се вършат остатъци. Оттук самото разискване на дефицити от над 6% от Брутният вътрешен продукт (или над 11 милиарда в номинално изражение за всяка от идващите три години) би трябвало да бъде пресечено като политически и публично недопустимо в актуалната стопанска действителност. Тази седмица Национален статистически институт – напълно в точния момент – ревизира данните за Брутният вътрешен продукт и сподели, че през 2021 година стопанската система в действителност се е възстановила много по-силно, в сравнение с до неотдавна мислехме. Какво ни споделят ревизираните данни на Национален статистически институт? През 2021 година действителният растеж на Брутният вътрешен продукт е бил 7,6% - а не 4,2%, както преди беше оповестено. В номинално изражение Брутният вътрешен продукт е бил 139 милиарда лева  - а не 133 милиарда лв..; износът на артикули и услуги е бил 85,2 милиарда лв.. През втората половина на 2021 година растежът е извънредно висок – регистриран е действителен растеж на Брутният вътрешен продукт т 8.6% през третото и 10.2% през четвъртото тримесечие; през четвъртото тримесечие на 2021 година за пръв път Брутният вътрешен продукт по настоящи цени е надхвърлил 40 милиарда лв.. С две думи – стопанската система не просто е преодоляла шока от рецесията при започване на пандемията, само че и към този момент е доста над предкризисното си равнище от 2019 година Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/a-shte-ima-li-mnozinstvo-na-byudjetniya-razum/#ixzz7iQZ64sXK Положителните трендове се резервират и през 2022 година – даже след възобновяване през 2021 година, първото и второто тримесечие на 2022 година бележат сериозен действителен растеж от  4.4% и 3.9%. Номиналният напредък – а той точно е значим за приходите в бюджета, защото данъчната система полза облаги, обороти и приходи по настоящи цени - през първото тримесечие на 2022 година е 18,9%, а през второто - 21.4%. Многократно към този момент сме коментирали положителното развиване на индустрията – България в няколко месеца даже беше с най-голям действителен растеж на индустриалното произвеждане в целия Европейски Съюз – рекордния растеж на износа, исторически невижданите ниски равнища на безработица и по този начин нататък. Благоприятните данни дават вяра, че прогнозите на министерството на финансите са, както се споделя, с една концепция по-консервативни. Просто казано, евентуално има запас в прогнозата за приходите – разумно е при по-добро положение на стопанската система да има и по-високи данъчни и осигурителни приходи. И тук стигаме до упованията за 2023 година и прогнозата за приходната страна на бюджета. Министерството наподобява залага консервативна прогноза, която допуска внезапно закъснение на икономическата интензивност и съществено стесняване на инфлацията, освен това на база скептицизъм за динамичността още през втората половина на 2022 година Но ние към този момент знаем какво се случва до август-септември, а даже и в действително време все още.  При задържащата се висока инфлация и към момента положителните настоящи индикатори за произвеждане, експорт, пазар на труда и ползване няма да е изненада, в случай че Брутният вътрешен продукт през 2022 година надвиши 165 милиарда лв. – а в показаната тези дни макрорамка министерството чака под 162 милиарда лева; оттова и номиналните стойности за 2023 година ще са по-високи и дават лек оптимизъм, че растежът в приходите може да е по-голям от показаното тази седмица. Това обаче не е задоволително да измести политическата отговорност от партиите в националното заседание. Да, при малко по-висок Брутният вътрешен продукт през 2023 година ще имаме малко повече бюджетни доходи, а дефицитът като дял от Брутният вътрешен продукт ще е по-нисък с няколко десети от процентния пункт от оферти – утешение ли ще е обаче при промяна на прогнозата да се одобри недостиг от, да речем 5,5% вместо 6,6% от Брутният вътрешен продукт? Анонсираната бюджетна рамка е, в случай че употребяваме спортната или пеналистичната терминология, „ втори страйк “ на министър Велкова. Тя още в края на август съобщи (виж повече тук), че прави калкулации при опазване политиките, а в случай че на някой не му харесва резултатът от сметките  - да поеме отговорността да промени нещо. Тази седмица поръчката се удостоверява. Ако партиите са очаквали, че министърът на финансите ще е в обичайна си роля на „ неприятния “, който внася въздържаност на разноските и разсъдък в данъчната политика, отнасяйки на гърба си цялото публично неодобрение и концентрирайки офанзивите от лобисти и зависещи от страната бизнеси, то те ще останат разочаровани. Сега тежестта се трансферира точно в националното заседание – базовият вид е стряскащ и вместо да „ дават “ и „ оказват помощ “, народните представители ще би трябвало или да потвърдят очевидно и напълно разпада на финансовата дисциплинираност, или да търсят единодушие по благоразумни стъпки, стабилизиращи бюджета. Как се прави бюджетна консолидация? Хем е доста комплицирано, хем е просто. По-фундаментално видяно, в случай че икономическата интензивност се резервира, или най-малко избегнем огромен спад, казусът значително ще се преодолее. Затова всевъзможни ограничения и принадлежности, които усилват вложенията – частни и обществени – и предизвикват предприемачество и труд, би трябвало да са високо в дневния ред на идващите дни и месеци. Разбира се, има напълно съответни дейности с забележим резултат върху бюджетното салдо. Като начало – да се отстранен безобразно популистките данъчни преференции, които още в разгара на пандемията и през още три Народното събрание бяха гласувани. Да, ще би трябвало да има самопризнание за неточности, и да, ще има „ крачка обратно “ – от брашното през питейните заведения и кръчмите, които употребяват понижена ставка по Данък добавена стойност от 9%, само че не престават да обезпечават служащите си на една трета от действителните приходи, най-малко в София. Втората стъпка е фокус върху държанието на огромните данъкоплатци – само че това значи храброст да се изправиш против Лукойл, които не престават да претендират, че годишната им облага е колкото на средноголям аутсорсинг на околовръстното. По отношение на разноските за пенсии, заплати и обществено подкрепяне има доста явен метод, който е съчетаем с бюджетното здравомислие. Ако инфлацията продължава, приходите в бюджета ще порастват и това ще покрие известно нарастване на приходите. Ако пък имаме по-ниски доходи поради внезапно изгубване на инфлацията, то тогава замразяваш (или даваш минимално нарастване на) пенсии, заплати и помощи. Следователно може да се откри решение „ под изискване “, което да обвърже растеж на приходите от средата на годината единствено при избрани макроикономически параметри и осъществяване на бюджета. Друг буфер са финансовите разноски. За следващ път се залагат големи суми – до август държавното управление е похарчило ¼ от заложените над 8 милиарда лв. за 2022 година, само че за 2023 година залага 11,5 милиарда. Ясно е, че хроничната уязвимост в капиталовото планиране и бюджетиране води до това, че залагайки високи суми, изпълнителната власт си оставя „ касичка разполагаем “, която да разпределя без надзор на Народното събрание. Съмнително е до каква степен следващата година ще има толкоз внезапно активизиране и сполучливо „ асимилиране “. Но пък в случай че вземе да стане, подобен голям подтик на обществените вложения ще докара до по-висок общ напредък в стопанската система и оттова – повече претовареност, ползване и доходи в бюджета. Накрая, само че надалеч не по значение, още веднъж дано да погледнем към „ слона в стаята “ – създадения мастодонт на енергийни обезщетения. Неусетно тази държавна политика се трансформира във втория максимален масраф в обществените финанси след пенсиите. Месечните разноски към този момент са по над 1 милиард, или над 12-13 милиарда лв. дотации на година, или 8% от Брутният вътрешен продукт. Каква е логиката страната да обезпечава субсидирана евтина електрическа енергия за предприятия, които даже усилват облагите си в енергийната рецесия? Къде е логиката да вземем за пример рафинерията на „ Лукойл “ да генерира рекордни облаги с помощта на конюнктурата и освен това да получава милиони обезщетения за електрическа енергия. Дали това е допустим за данъкоплатците метод за ориентиране на милиарди облаги от продажбите на ток, до момента в който страната потегля към пропастта на свръхдефицит? Ако няма болшинство на разсъдъка, което да даде ясни гаранции, че бюджетните разноски няма да порастват оттатък динамичността в стопанската система, че дефицитът ще е до 3% от Брутният вътрешен продукт, а данъчният популизъм ще бъде предотвратен, то за пръв път от доста години ще се наложи дисциплината да идва от пазара и кредиторите (виж повече тук). Как тъкмо си показват политиците, че ще изискат 16 милиарда лв. назаем, освен това с вероятност това да е нормата за идващите години, откакто даже при 200 милиона емисия кредиторите чакат над 5,5% рента? Впрочем лихвите занапред ще растат  - както в Съединени американски щати, по този начин и в еврозоната. Тази седмица министър председателят на Обединеното кралство подаде оставка точно поради звучния пестник на финансовите пазари, провокиран от лековерни планове за утежняване на фискалната позиция. Ако това се случва на 6-тата стопанска система в света, сигурно ще се случи и на България. Искаме ли да стигаме до такава степен?