Автор: Кристоф Щрак, Дойче ВелеВ Берлин денят след съдбовните избори

Автор: Кристоф Щрак, " Дойче Веле "

В Берлин денят след съдбовните избори за Бундестаг беше тъмен, мокър, леден, с две думи – противен. Дали да го приемем като прогноза за политиката през идващите месеци?

Новият Бундестаг, чиито фракции в понеделник започнаха своето конституиране, е небивало многоброен: 709 депутати от седем партии и шест фракции. Необичайно доста са и новите лица в Народното събрание, тъй като „ Алтернатива за Германия” (АзГ) за пръв път влиза в Бундестага, а либералите от СвДП на изборите преди четири години не съумяха да прескочат бариерата. В резултат – над Народното събрание като че ли е паднала гъста, в случай че не и неприятна мъгла.

Този извод се постанова освен поради появяването на " Алтернатива за Германия " в Бундестага. Тази партия още не беше образувала парламентарната си секта, когато нейната най-успешна политичка, лицето и ръководител на партията Фрауке Петри, се дистанцира с обвиняването, че умерените членове на „ Алтернативата " „ биват дискредитирани на всички нива ". Малко по-късно от Мекленбург-Предна Померания пристигна новината, че четирима депутати от АзГ в провинциалния парламент се „ отлюспват ". Тоест, удостоверява се една остаряла истина: че популизмът е едно, а сериозната партийна стратегия – друго. Така поражда заплахата „ Алтернативата " да се придвижи още по-надясно, въпреки че в действителност гласоподавателите ѝ сложиха още едно предписание: да бъде многообещаващ политически състезател.

Политиката е битка - със всички

След като социалдемократите оповестиха, че не желаят да вземат участие в нова необятна коалиция и минават в съпротива, единствено за една нощ близо 1000 души станаха техни партийни членове. 268 се записаха и в партията на Зелените, а вероятно сходни числа ще оповестят и други партии. Това демонстрира, че политическият ангажимент не се изчерпва единствено с попълването и стартирането на една бюлетина. В годините на огромните вътрешнополитически конфликти докъм края на 1970-те, т.е. във времето, когато Федерална република Германия още търсеше себе си, присъединяване в изборите беше надалеч по-високо от шокиращо ниските 76,2 на 100, регистрирани в неделя. В тези години двете огромни партии обединяваха и големи членски маси и с право се назоваха „ всеобщи партии ". Изводът гласи: жителите би трябвало да се ангажират повече, а партиите – още веднъж да намерят метод да ги интегрират. И да си напомнят, че политиката е състезание и спор за най-хубавите концепции. Че политиката е и битка. Със всички.

Но политиката е и друго: да изграждаш доверие, да постигаш взаимни отстъпки, да поемаш отговорност. В едно от първите си изказвания Ангела Меркел сподели, че идните седмици „ няма да са от най-леките ", само че нейната партия ще се оправи с компликациите, тъй като носи отговорност пред гласоподавателите и пред личната си стратегия.

Отслабената Меркел

Нужно е и време. През 2005 година, когато породи първата необятна коалиция, на партиите им трябваха повече от два месеца, с цел да реализиран съглашение. Втората необятна коалиция лиши даже близо три месеца за договаряния. Сега в деня след изборите редица представители на бизнеса и стопанската система приканиха за бързо съставяне на кабинет. Тези апели бяха ориентирани най-много към досегашната, а явно и бъдеща канцлерка.

Но Меркел е отслабена – без значение от обстоятелството, че с целия си голям опит съумя да излъчва успокоение даже в бурята на първите следизборни диспути. Внимателният разбор на изборните резултати демонстрира, че християндемократите са изгубили поддръжката на тези гласоподаватели, които изпитват чувството за обществена неустановеност, които се боят от бъдещето и вероятно таман заради това реагират толкоз нападателно постоянно, когато стане дума за бежанците. Досега, през 12-те си години като канцлер, Ангела Меркел на няколко пъти съумя да се „ преизмисли " като политик на огромната сцена. В сегашната партийно-политическа констелация обаче това ще бъде доста мъчно.

Безоблачните дни останаха в предишното.