Автор: Красен Станчев, 24 часаМинистърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви,

Автор: Красен Станчев, " 24 часа "

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова съобщи, че “скоро”, още наесен, ще стартират “изгодни за двете страни преговори” за преформулиране на договорите с “Марица - изток 1” (МИ1) и “КонтурГлобал Марица - изток 3” (МИ3). Тя добави още, че тези тецове са съществена базова мощ за електроенергетиката, т.е. че “без нея тя мъчно би могла да се оправи, изключително в зимния период”.

Казаното е огромен прогрес спрямо господствалото до неотдавна мнение, че тези контракти са в тежест на стопанската система и домакинските бюджети. И че, “следователно”, те би трябвало да бъдат прекъснати, а централите надали не национализирани. Такъв законопроект бе импортиран в предходния парламент, в този смисъл неведнъж се изказваха КРИБ, АИКБ и някои дежурни коментатори на “тежестта на американските централи”; за нещо такова в действителност намекваха и министър председателят, и самата госпожа Петкова (в последно време в подтекста на договарянията за обновяване на плана за АЕЦ “Белене”).

В контраст на този прогрес, във фейсбук се появи донос, че МИ3 е част от “енергийна мафия”. На пръв взор рационални хора, учени и мои другари, се втурнаха да харесват доноса. Това е знак, че, както нормално, доносите виреят в плодородната почва на неведенията.

Тук ще се опитам да обясня какво би следвало да се има поради под “взаимна изгода” в договарянията за МИ3. С акцент върху проблема с МИ1 и подробни пояснения на методиката на оценка на вложенията и социално-икономическата цена аз към този момент съм направил това на друго място.

Макар и да са близки по качество на ръководството, продуктивност и роля енергетиката, стопанската система и изключително стопанската система на района, сред двата теца има някои основни разлики.

Малко предистория на МИ3.

Предисторията стартира през 1998 година Тогава двете централи в “Марица - изток” са замислени като заместители на четирите “малки” реактора в Козлодуй. (Те трябваше в обозримо бъдеще да бъдат затворени, тъй като в Европейски Съюз атомните реактори би трябвало да бъдат покрити с бетонен “кожух”). Ресурсът е локален, основава се работа за мините за 40-50 години, едната Топлоелектрическа централа ще е нова (МИ1), на “зелено”, другата, МИ3 – актуализирана и “почистена”, рехабилитрана по метода построй-владей-експлоатирай – build-own-operate – BOO, при използване на правилото “най-добра налична технология” или best available technology – BAT.

Вече не се помни, само че първичният план бе инвестицията да бъда на правилото построй-експлоатирай-прехвърли (build-operate-transfer - ВОТ), който бе зарязан. МИ3 като ВОО е смесена благосъстоятелност. Това е първият частен план в българската енергетика. Като миноритарен акционер “държавата” има единствено приход от него.

Зависимостта от импорт на енергийни запаси от Руската федерация и на енергетиката - от нейни държавни компании - отчасти се очакваше да намалее. Както пресметнахме с сътрудника Лъчезар Богданов, през 2001 година зависимостта на България от импорт на енергийни запаси (включително от нуклеарно гориво и въглища) от Русия и Украйна е 85%.

Към това време от трийсетина години не са строени Топлоелектрическа централа, в Европейски Съюз те би трябвало да са чисти, локалните инженери и служащи ще имат достъп до ВАТ. Това е належащо, тъй като тогава българската стопанска система изразходва 10 пъти повече електрическа енергия за производството на единица Брутният вътрешен продукт от страните-членки на Европейски Съюз, три пъти повече, в сравнение с да вземем за пример, Полша и 23% повече, в сравнение с Румъния. Освен извеждането от употреба на четирите блока на “Козлодуй” тогава главно предизвикателство за България е и използването на политиката на Европейски Съюз за понижаване на излъчванията на парникови газове.

Принципите ВОО и ВАТ са за първи път приложени от МИ3. Първият от тях значи, че след приключване на контракта страната, предоставила правото на ВОО, става притежател на всички усъвършенствания на рехабилитираната централа. А вторият - че МИ3 е първата влезнала в употреба българска Топлоелектрическа централа, която ползва европейските правила за запазване на околната среда.

Централата е включена в две енергийни тактики, договорът за нея е подписан преди така наречен трети енергиен пакет на Европейски Съюз, настоящото законодателство на страната и Европейски Съюз е спазено, извършени са състезания и са подписани предварителни и действителни съглашения за финансирането им посредством изкупуване на създадената електрическа енергия. Споразуменията са в действителност доказани от шест държавни управления на България.

Изчисленията на взаимните изгоди.

В Европейски Съюз е възприето, че при решаването на такива проблеми използваната методика “изчислението на блокираните разноски или активи” (stranded costs and assets). Тя е само използваната заради описаните правно-исторически условия.

Според тази логичност минимумът условия, които би трябвало да се вземат поради, е следният: цената на инвестицията, която се оказва под риск, пропуснатите изгоди до края на контрактувания интервал и разноските по вероятни разногласия, в случай че не е достигнато единодушие.

Освен това обаче, както загатва пътьом и госпожа Петкова, би трябвало да се плануват и систематичните разноски –

Какво би станало с електроенергетиката и какъв брой би коствало това

Иначе казано, следва да се отчетат и пропуснатите изгоди за стопанската система. По ред на изброяването, съгласно известното от изявления в пресата картината наподобява по следния метод.

Системният проблем.

Средното произвеждане на електрическа енергия от въглищните тецове за извънредно ползване след 2010 година е сред 35 и 45%. За разлика от АЕЦ тези уреди са по-бързо преносими и по-евтини като първична инвестиция. “Подвижността”, способността на МИ1 и МИ3 да създава при друг коефициент на потребление на горивото е почти същата като на Топлоелектрическа централа на природен газ – от 40 до 100%. При върховите натоварвания от последните години точно МИ3 е Топлоелектрическа централа, която най-често е била употребена за обезпечаване на стабилността на системата. Времето, належащо на централата, с цел да реагира на такива натоварвания, е към 30 секунди. По естествени аргументи такава скорост не може да бъде реализирана от другите неядрени елементи на електроенергетиката – Водноелектрическа централа, вятърни и слънчеви електроцентрали. Поради градивни и софтуерни особености нито една друга част от електроенергетиката

Не може да обезпечи запас за така наречен първично контролиране на електроенергийната система

МИ3 на “КонтурГлобал” обезпечава приблизително към 9% от годишното електроенергийно произвеждане на България, т.е. към 1/4 от производството на въглищни Топлоелектрическа централа. Тази систематична нужда на “Мариците” е добре обоснована в отчета на Българска академия на науките за “Белене”. В него още се споделя, че за поддържане на сигурността на електроенергийната система на България е нужно “създаване на условия за осъществяване на ремонтни действия, елементите би трябвало да бъдат не по-големи от 350 MW и да са разсредоточени на най-малко две обособени площадки”, каквито са в действителност мощностите на погрешно определяните като “американски” Топлоелектрическа централа. Всъщност делът на държавната благосъстоятелност в МИ3 е към 1/5.

Инвестицията и нейното публично значение

Общата стойност на инвестицията на “КонтурГлобал”, която би трябвало да се вземе поради е към 1,4 милиарда лева след началото на плана.

Около 500 млн. лева от нея са се “върнали” в стопанската система под формата единствено на Данък добавена стойност и директни налози (включително здравни и пенсионни осигуровки). Това е директният фискален резултат от преразпределението през държавния бюджет.

Същата е картината на непреките въздействия през главния снабдител на МИ3 – Мини “Марица Изток”: централата употребява към 25% от производството на гориво от мините. Макар тези калкулации да са “на коляно”, резултатът е почти следният:

- МИ3 способства за най-малко 25% от заетостта на мините (при настоящето им софтуерно състояние);

- При сегашна цена от 17 лева на звук гориво в стопанската система през налозите се връщат към 6 лева, т.е. 1,5 лева на звук се “връщат” в стопанската система единствено с помощта на това, че МИ3 действа при тези условия.

Друг позитивен индиректен резултат идва от подобренията по отношение на настоящите до 2016 година правила за излъчвания в Европейски Съюз, както и от направените за интервала 2012 - 2015 година, с които “КонтурГлобал” отговори на новите прецизни правила на Европейски Съюз за излъчвания, влезнали в действие през 2016 година В взаимозависимост от динамичността на цените на емисионните права, може да се пресметна освободеният запас от възможни разноски за санкции за замърсяване, което е запас, икономисан на стопанската система.

Пряката претовареност в МИ3 е малко под 500 души. Факторът на основаната от теца претовареност при доставчиците най-вече от област Стара Загора е над 2 – към 1100 души на месец. При първа опция ще се опитам да схвана и проучвам по-подробно позитивните фискални и публични резултати от това положение на нещата.

Към взаимните изгоди би трябвало да се включат и

Ефектите от вложенията в разнообразни публични инициативи,

спомагателните осигуровки, образованието на личния състав и стандартите за здравословните и безвредни условия на труд, както и резултатите от стопанските действия, които са зародили без значение от “КонтурГлобал” за обслужване на главния бизнес на МИ3.

На този декор изказванията, че МИ3 е съветска технология, че вложенията са “само на хартия” и законопроектът реквизиция на МИ1 и МИ3 бил “покрит” от държавното управление, са от глупави до нездравословни. Няма неприятно технологията да е такава, каквато считат за ВОО страните по контракта, стига да е най-хубавата. Инвестициите в МИ3 не може да са подправени, акционерите и вложителите от финансовите пазари, както и банките – кредитори няма по какъв начин да разрешат това. А концепцията за реквизиция би трябвало, даже по оня проектозакон, да регистрира вложенията, пропуснатите изгоди и провокираните загуби. Т.е. всичко посочено като взаимна изгода нагоре се трансформира в загуба.