Кеворк Кеворкян: Местят Пекин - и всичко друго
Автор: Кеворк Кеворкян
facebook.com/kevorkkevorkianVN/
Не наподобява доста обичайно ръководител на Парламента да бъде именуван „ пекинска патица “ – тъй като един път Караянчева реалокира Пекин от Китай във Виетнам, и беше изцяло уверена в правотата си.Когато са в режим на дребнаво заяждане, нашите първенци са подготвени да реалокират всичко.Но още по-малко обичайно е ръководител на Парламента да си служи с лафове, като че ли е в разгара на другарска гощавка: „ Радев играе беквокал на Нинова “ – това отново е от Караянчева.
Освен, че не е правилно, то е и прекомерно безогледно, даже за тукашните нрави. ГЕРБ ще страда доста, в случай че повярва в това изказване.Добре, че Караянчева не е военачалник: по този начин както мести Пекин, където й падне, тогава несъмнено напряко щеше да бомбардира клетият град.
Много бих желал тя да ни достави с някакво определение и за Плевнелиев: той пък какво е – флигорничката на ББ?
Все по-малко задръжки имат първите ни хора, разрешават си невероятни словесни волности, въздържанието минава за нещо непристойно.Сякаш даже се радват на своята незрялост. Много постоянно са си напряко словесни башибозуци, газят из словото като кърджалии.
Преди време демонстрираха един сантиментален филм за Караянчева, донейде в традициите на руското кино – в жанра на плакатните филми: днешната шефка на страната в битността й на шеф на завод за разработване на калъпи за пластмасови щайги. Симпатично някак си ти става, неизбежно е.Но в този момент този облик се унищожава от излишно словесно ръмжене.
Оставете ББ и Радев сами да си съпоставят мераците.Сега следим усърдие по една обикновена технология: Говориш против Радев – харесваш се на Бойко. Изглежда елементарно постижимо, само че има противоположния резултат.Тъй или другояче, и от това майтапчийство няма никаква изгода, с изключение на, че „ простолюдието “ дефинитивно губи доверието си в институциите.
И, по дяволите, спорете всъщност.Фактите постоянно се заобикаляни в тия разправии, по тази причина те се израждат в просташки конфликти. Пекин е във Виетнам, гледай си работата.
Бившият началник на енергийния холдинг неотдавна заяви, че от началото на годината един милиард лв. са изтекли поради евтиния ток, който изнасяме.Министърката на енергетиката, като същинска теменужка, бодро отвърна нещо през рамо за пропагандата на Българска социалистическа партия – и толкоз.
Във всичко все им се привижда вражеска „ агитация “.Така разсипаха и Фандъкова. Техни компании рият из София и си оставиха ръцете, а някой я шишка непрестанно да дава пояснения. Представете си в тази роля Ширак, Лужков или Джулиани – да бъдат „ беквокал “ на несръчни пиари.Някой си е въобразил, че с думи може да се закърпи и най-безобразната улична дупка.
Властниците ни просто нямат метод даже към себе си.Груби към съперниците си, те не схващат, че не са милостиви/премерени и към себе си.
ББ пък реши, че би трябвало самичък да печели избори и всичко останало – даже и националната отнесеност.Ако чувате някакво змийско съскане – това е от езиците на лизачите му.
Той към този момент избира да се вижда самичък в пространството, многочислените му срещи с този/онзи не могат да прикрият тази самота.Парадоксално, тя е съпроводена с възторжени/неразумни прояви – когато декларира, примерно, че някой има хиляди награди, а оня не е помирисал нито една; отново добре, че не споделя, че същият знае и хиляди непознати езици.
А „ простолюдието “ стартира към този момент да се плаши за положението на страната, щом тя една дипломка за непознат език не може да фалшифицира за потребностите на някогашен управник.
В подмяна на това бруталното майтапчийство, което практикуват мнозина, става прекомерно натрапчиво.Оставете един човек да се майтапи в страната, по-забавно ще е.
Веднъж към този момент загатнах за новата поличба: не можем да се отлепим от сравненията с Живков, те наподобяват неизбежни. Тия пък, дето притворно ръмжат по негов адрес, те пък са отрочета на ония, които му вършиха паметниците и постоянно ще си останат като репеи по крачолите на Времето.
Е, кой беше веселяк по „ това “ време, с изключение на самият Живков? Сега всички се майтапят, Власт на майтапчии.
„ География не просвета дворянская “ – споделяха съветските аристократи и умерено си бъркаха, само че ние, въпреки всичко, сме си кърджалии.Местенето не е единствено на Пекин.Ами местенето/наместването на странни персонажи във всевъзможни функции, много от тях непостижими за тях?
Ами Местенето на Народа – набутването му в ролята на глухоням слепец?
Отдавна към този момент си мисля, че най-почтено ще бъде, най-малко към този момент, нашето Проскубано Време да мълчи за Миналото, че то няма силиците да го проумее; че има нещо сакато в опитите му да го осмисли.
Преди няколко дни в „ Репортерите на Би Ти Ви “ излъчиха филм за Иван-Асен Георгиев.Прокапа нещо озадачаващо от него, като че ли имаше някакво, може би неумишлено, разбъркване на втвърдени и ситуационни полезности – като че ли, щом през днешния ден сме евроатлантици, сме задължени да преглътнем и неговото изменничество.Накрая да не излезе, че би трябвало да създадем монумент и на този изменник – може би, тъй като е бил скъп и добре заплатен сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ.
Не се колебайте за паметничето – то ще е знак към тукашните непознати сътрудници да бъдат по-старателни. Обаче измяната си е изменничество – без значение от неговите подбуди.
Анжело Куюмджийски, който вербува Иван-Асен, го направлява по този начин: „ Искай всичко от американците, всичко ще ти дадат, в този момент е време да живееш “.Някак мъждив бе фокусът към този случай. То е все едно, англичаните да преглътнат измяната на „ Петорката от Кеймбридж “ – само че и в този случай не младежкото им заплесване по комунизма е от голяма важност, а избиването на предадените от тях британски сътрудници в килиите на Лубянка.
Най-мръснишко е майтапенето с Историята.В някои случаи то минава даже оттатък границата на налудното.Виждаме държавници, които се държат като малоумни измамници – даже, когато става дума за най-драматични събития от човешката история.
Поляците не канят Русия да взе участие в церемонията по случай 80-годишнината от началото на Втората международна война.Германският президент минава метър с едно плоско опрощение, което звучи напряко оскърбително.И пошло: извинявайте, че за шест години преместихме Пъкъла тук.
Голям комплимент е, когато назовавам сходни видове „ малофарматни “, те са си етични неандерталци, нищо повече.Ами нашите медийни палета – хайде, не се дръжте като манастирски послушници в нечистия храм на въпросните неандерталци.
От емисията Новини на Би Ти Ви на 1 септември не стана ясно, взела участие ли е Русия във Втората международна война.Вместо това научихме, че на церемонията във Варшава полския президент направил паралел сред събитията преди 80 години, подбудени от имперски упоритости, и политиката, водена от Русия през днешния ден.
Хитлер, Холокоста, Хирошима, съветските жертви, които осигуриха Победата – нищо от Голямото Изстъпление като че ли няма значение – значимо е единствено да научим, че полският президент си е начесал крастата с Путин.
Това не е единствено неукост. Това е съзнателна политика.
И не търсете дежурно някой деец от войната – потърсете самата История.Слугувайте на Истината.
Луди ли сте да не кажете и една дума за Руските Жертви?Накрая да не повярвате, че германците са ви освободили от немската чума?
Как човек да не си спомни за Умберто Еко – в романа си „ Нулев брой “ той цитира следния анекдот: Хитлер е заточеник в Аржентина и неонацистите се пробват да го убедят да се върне на сцената, с цел да завладеят още веднъж света. Хитлер дълго се гъне и колебае, само че най-после се взема решение и споделя: „ Добре, само че този път ще бъдем неприятни, нали? “
Умберто Еко цитира и друга смешка, приписвана на диригент, който споделил за един музикант: „ В своя род Х е господ. А жанрът на Х е.овно “.На мен ми наподобява да е казано за мнозина от днешните международни „ държавници “.
***Докато пиша тази дописка, слушам Бойко да споделя, какъв брой доста е помагал на Мая Манолова – едвам подсети „ простолюдието “, какви са ги редили двамата един за различен.
Майтапете се, майтапете се – Народът не е ням.
Кеворк Кеворкян
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
facebook.com/kevorkkevorkianVN/
Не наподобява доста обичайно ръководител на Парламента да бъде именуван „ пекинска патица “ – тъй като един път Караянчева реалокира Пекин от Китай във Виетнам, и беше изцяло уверена в правотата си.Когато са в режим на дребнаво заяждане, нашите първенци са подготвени да реалокират всичко.Но още по-малко обичайно е ръководител на Парламента да си служи с лафове, като че ли е в разгара на другарска гощавка: „ Радев играе беквокал на Нинова “ – това отново е от Караянчева.
Освен, че не е правилно, то е и прекомерно безогледно, даже за тукашните нрави. ГЕРБ ще страда доста, в случай че повярва в това изказване.Добре, че Караянчева не е военачалник: по този начин както мести Пекин, където й падне, тогава несъмнено напряко щеше да бомбардира клетият град.
Много бих желал тя да ни достави с някакво определение и за Плевнелиев: той пък какво е – флигорничката на ББ?
Все по-малко задръжки имат първите ни хора, разрешават си невероятни словесни волности, въздържанието минава за нещо непристойно.Сякаш даже се радват на своята незрялост. Много постоянно са си напряко словесни башибозуци, газят из словото като кърджалии.
Преди време демонстрираха един сантиментален филм за Караянчева, донейде в традициите на руското кино – в жанра на плакатните филми: днешната шефка на страната в битността й на шеф на завод за разработване на калъпи за пластмасови щайги. Симпатично някак си ти става, неизбежно е.Но в този момент този облик се унищожава от излишно словесно ръмжене.
Оставете ББ и Радев сами да си съпоставят мераците.Сега следим усърдие по една обикновена технология: Говориш против Радев – харесваш се на Бойко. Изглежда елементарно постижимо, само че има противоположния резултат.Тъй или другояче, и от това майтапчийство няма никаква изгода, с изключение на, че „ простолюдието “ дефинитивно губи доверието си в институциите.
И, по дяволите, спорете всъщност.Фактите постоянно се заобикаляни в тия разправии, по тази причина те се израждат в просташки конфликти. Пекин е във Виетнам, гледай си работата.
Бившият началник на енергийния холдинг неотдавна заяви, че от началото на годината един милиард лв. са изтекли поради евтиния ток, който изнасяме.Министърката на енергетиката, като същинска теменужка, бодро отвърна нещо през рамо за пропагандата на Българска социалистическа партия – и толкоз.
Във всичко все им се привижда вражеска „ агитация “.Така разсипаха и Фандъкова. Техни компании рият из София и си оставиха ръцете, а някой я шишка непрестанно да дава пояснения. Представете си в тази роля Ширак, Лужков или Джулиани – да бъдат „ беквокал “ на несръчни пиари.Някой си е въобразил, че с думи може да се закърпи и най-безобразната улична дупка.
Властниците ни просто нямат метод даже към себе си.Груби към съперниците си, те не схващат, че не са милостиви/премерени и към себе си.
ББ пък реши, че би трябвало самичък да печели избори и всичко останало – даже и националната отнесеност.Ако чувате някакво змийско съскане – това е от езиците на лизачите му.
Той към този момент избира да се вижда самичък в пространството, многочислените му срещи с този/онзи не могат да прикрият тази самота.Парадоксално, тя е съпроводена с възторжени/неразумни прояви – когато декларира, примерно, че някой има хиляди награди, а оня не е помирисал нито една; отново добре, че не споделя, че същият знае и хиляди непознати езици.
А „ простолюдието “ стартира към този момент да се плаши за положението на страната, щом тя една дипломка за непознат език не може да фалшифицира за потребностите на някогашен управник.
В подмяна на това бруталното майтапчийство, което практикуват мнозина, става прекомерно натрапчиво.Оставете един човек да се майтапи в страната, по-забавно ще е.
Веднъж към този момент загатнах за новата поличба: не можем да се отлепим от сравненията с Живков, те наподобяват неизбежни. Тия пък, дето притворно ръмжат по негов адрес, те пък са отрочета на ония, които му вършиха паметниците и постоянно ще си останат като репеи по крачолите на Времето.
Е, кой беше веселяк по „ това “ време, с изключение на самият Живков? Сега всички се майтапят, Власт на майтапчии.
„ География не просвета дворянская “ – споделяха съветските аристократи и умерено си бъркаха, само че ние, въпреки всичко, сме си кърджалии.Местенето не е единствено на Пекин.Ами местенето/наместването на странни персонажи във всевъзможни функции, много от тях непостижими за тях?
Ами Местенето на Народа – набутването му в ролята на глухоням слепец?
Отдавна към този момент си мисля, че най-почтено ще бъде, най-малко към този момент, нашето Проскубано Време да мълчи за Миналото, че то няма силиците да го проумее; че има нещо сакато в опитите му да го осмисли.
Преди няколко дни в „ Репортерите на Би Ти Ви “ излъчиха филм за Иван-Асен Георгиев.Прокапа нещо озадачаващо от него, като че ли имаше някакво, може би неумишлено, разбъркване на втвърдени и ситуационни полезности – като че ли, щом през днешния ден сме евроатлантици, сме задължени да преглътнем и неговото изменничество.Накрая да не излезе, че би трябвало да създадем монумент и на този изменник – може би, тъй като е бил скъп и добре заплатен сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ.
Не се колебайте за паметничето – то ще е знак към тукашните непознати сътрудници да бъдат по-старателни. Обаче измяната си е изменничество – без значение от неговите подбуди.
Анжело Куюмджийски, който вербува Иван-Асен, го направлява по този начин: „ Искай всичко от американците, всичко ще ти дадат, в този момент е време да живееш “.Някак мъждив бе фокусът към този случай. То е все едно, англичаните да преглътнат измяната на „ Петорката от Кеймбридж “ – само че и в този случай не младежкото им заплесване по комунизма е от голяма важност, а избиването на предадените от тях британски сътрудници в килиите на Лубянка.
Най-мръснишко е майтапенето с Историята.В някои случаи то минава даже оттатък границата на налудното.Виждаме държавници, които се държат като малоумни измамници – даже, когато става дума за най-драматични събития от човешката история.
Поляците не канят Русия да взе участие в церемонията по случай 80-годишнината от началото на Втората международна война.Германският президент минава метър с едно плоско опрощение, което звучи напряко оскърбително.И пошло: извинявайте, че за шест години преместихме Пъкъла тук.
Голям комплимент е, когато назовавам сходни видове „ малофарматни “, те са си етични неандерталци, нищо повече.Ами нашите медийни палета – хайде, не се дръжте като манастирски послушници в нечистия храм на въпросните неандерталци.
От емисията Новини на Би Ти Ви на 1 септември не стана ясно, взела участие ли е Русия във Втората международна война.Вместо това научихме, че на церемонията във Варшава полския президент направил паралел сред събитията преди 80 години, подбудени от имперски упоритости, и политиката, водена от Русия през днешния ден.
Хитлер, Холокоста, Хирошима, съветските жертви, които осигуриха Победата – нищо от Голямото Изстъпление като че ли няма значение – значимо е единствено да научим, че полският президент си е начесал крастата с Путин.
Това не е единствено неукост. Това е съзнателна политика.
И не търсете дежурно някой деец от войната – потърсете самата История.Слугувайте на Истината.
Луди ли сте да не кажете и една дума за Руските Жертви?Накрая да не повярвате, че германците са ви освободили от немската чума?
Как човек да не си спомни за Умберто Еко – в романа си „ Нулев брой “ той цитира следния анекдот: Хитлер е заточеник в Аржентина и неонацистите се пробват да го убедят да се върне на сцената, с цел да завладеят още веднъж света. Хитлер дълго се гъне и колебае, само че най-после се взема решение и споделя: „ Добре, само че този път ще бъдем неприятни, нали? “
Умберто Еко цитира и друга смешка, приписвана на диригент, който споделил за един музикант: „ В своя род Х е господ. А жанрът на Х е.овно “.На мен ми наподобява да е казано за мнозина от днешните международни „ държавници “.
***Докато пиша тази дописка, слушам Бойко да споделя, какъв брой доста е помагал на Мая Манолова – едвам подсети „ простолюдието “, какви са ги редили двамата един за различен.
Майтапете се, майтапете се – Народът не е ням.
Кеворк Кеворкян
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар: