Кеворк Кеворкян за Карбовски: Надявах се дълго да работим с него но страхливците от БНТ спряха предаването
Автор: Кеворк Кеворкян
facebook.com/kevorkkevorkianVN/
Миналото е заседнало като рибена кост в гърлата на днешните лай.ари от всякаква порода – от 30 години не могат, и не могат да го изчегъртат. И все намират някаква причина да унижат по-известните ни хора
И внезапно се обади Карбовски.
От него медиите научиха, че Юлиан е умрял. Научиха също, че в последно време неговият екип се е грижил за професора. Заслужават хвалба.
Жалейката на Карбовски завършваше по този начин: „ Бог да те елементарни, професоре, за мен беше лукс да те познавам ”.
Това самопризнание ме подсети за много неща.
Но преди този момент да кажа, че гибелта на Юлиан същински ме натъжи.
Години наред бяхме близки – в действителност, това надали е точната дума.
Той можеше да се обади в 11 вечерта, с цел да каже, че идва да вечеря при нас с Джени, починалата ми брачна половинка – и незабавно затваряше телефона.
И до момента в който се чудехме дали сме го разбрали вярно, звънецът на входната врата към този момент звънеше, от „ Гаврил Генов “ /тогава/ до „ Шести септември “ бе напълно близо.
И какво да го вършим в този момент – а пък и носеше кофичка от кисело мляко, на половина цялостна със ситни маслини.
Докато му обяснявахме, че преди малко се връщаме от вечеря, а пък и живеем съвсем незаконно в жилището на професорката, майката на Джени, той към този момент я подкарваше към кухнята.
Но човек не можеше да му се разсърди, не знам за какво. Имаше нещо комплицирано зад тази настъпателност.
Прескачам 40 години напред.
Преди няколко месеца взех решение да видя, какви ги прави в предаването си по „ Евроком “ и попаднах на него тъкмо сега, когато Юлиан споделяше: „ И по какъв начин не се откри в цяла България една жена, която да ме приласкае? “
Звучеше напряко извънредно – само че отново се процеждаше нещо необичайно зад този поплак – толкоз нападателно да искаш обич, само че и толкоз искрено?
Това не беше спектакъл: след гибелта на неговата Диана, той все по-малко и малко играеше, а беше безспорен занаятчия в баламосването на феновете, те го мислеха, че прегрява и даже освен това, само че той пък си ги въртеше, както си желае.
Изобщо не се притесняваше, какво мислят за него.
Мина през много излъчвания и малките екрани, на множеството места го търсеха за ролята на необузданото ядосано старче, даже искрено му се надсмиваха – въпреки самите те да бяха фасулковци, нищо повече.
По Би Ти Ви го уважиха сякаш с почитание, само че не пропуснаха да упоменат фразата му „ Гледам и нямам доверие на ушите си “.
Няма значение какъв брой книги си написал и какво съставляват те – фасулковците книги не четат и поради това даже не се усещат, какво вършат от време на време, в каква простотия нагазват.
Писал съм няколко пъти за Юлиан, в това число и много сериозно, само че той даваше тип, че не сърди, въпреки че с часове обсъждаше дописките ми.
Но е взел участие години наред в моята „ Всяка неделя “, познаваше ме добре и може би не искаше да изостряме връзките си.
Във всеки случай, не се обади, когато му пратих новата си книга „ Личности и буболечки “, а там има огромен портрет и за него.
Той пък писа още преди трийсетина години много просторно и ласкаво за мен в книгата си „ Телевизията – живот и знамение “, писа и в книгата си „ Спомени “ – само че напълно ясно си припомням, че и аз не разясних книгите му.
В спомените си написа следното: „ Моята необятна популярност като създател се дължи на многото ми телевизионни изяви, на книгите ми и на безбройните ми изявления в печата. Но тя е благословена на първо място от систематичните ми участия във „ Всяка неделя “. Не знам дали аз съм, въпреки и мъничка част от живота на това предаване. Но изрично настоявам, че то е част от моята биография. То първо ме подтикна да се държа в телевизионното пространство буйно, въодушевено, само че и като притежавам себе си, възприятията си, мислите си “.
По-късно Юлиан позабрави тези си думи, само че значимото е, че ги е споделил някога…
Давах му в предаването пет-шест коментара годишно, той постоянно се пазареше без триумф за още участия – само че си беше отличен ценител на театъра, вън от всякакво подозрение.
Беше и номенклатура, 20 години основен редактор на списание „ Театър “ – само че във „ Всяка неделя “ даже естет като Вили Цанков на драго сърце си партнираше с него…
През последните години външно изглеждаше, че е закрепен в непостижимата борба с публиката, а неговата, или най-малко част от нея, беше много кръвожадна.
Но, в действителност, мисля, че го занимаваше основно до каква степен ще бъде затрита/заличена същинската нематериалност, ще остане ли нещо от него/от нас/ от вас – или фасулковците ще развеят своя флаг над руините на Смислеността.
Без нито да гледат, без нито да чуват – а и те в никакъв случай не са имали потребност от това. Кьорави катъри.
Това го караше да истеризира, тогава мъчно се устояваше.
Признавам си: доста пъти ме е карал да си мисля, че човек би трябвало да пази старостта си, да я направи неприкосновена, само че не посмях да му кажа.
А и той нямаше да ме послуша. И поради това съм тъжен. Както и да е.
И какво в този момент – Карбовски му благодари: „ Бог да те елементарни, професоре, за мен беше лукс да те познавам ”. Разкош? Разкош.
Трябва да направя една спогодба – Карбовски може и да не повярва, негова си работа. Продължавам да считам, че е същински саморасъл гений. Много друг от всички останали телевизионни работяги.
Дори самият Левчев го оприличи на ранния Маяковски.
Чувствах се отлично с него във „ Всяка неделя “, сякаш ме дразнеше, само че, в действителност, ме мотивираше.
Надявах се, че дълго ще работим дружно, само че страхливците от Българска национална телевизия стопираха предаването.
И той, като Юлиан, крие зад хашлащината си някаква накърнимост, добър човек е, сигурно. Не съдете по опаковката му.
Хубаво е, че му е домиляло за Юлиан. Усещал се е луксозно с него.
Аз обаче се сетих за друго.
Как същият Юлиан бе наименуван преди години – да го кажа ли?
Трябва да го кажа: „ Приятен социопат “.
Това се случи по време на изборите през 2007 година.
Ето какво съм писал в дописката си „ Огледало за Б.Б. “
/6 ноември 2007 година/:
„ На втория тур Карбовски отново бе поканил Вучков. Уж да го слуша, само че в действителност да се опита да го подхлъзне. Невъзможна задача, тъй като Юлиан е много по-ловък и бъбрив. А и много по-смел.
Например, той споделя, че политическата класа би трябвало да се направи на салата. „ Каква тъкмо? Италианска или друга? ”– пита Карбовски и отмята въпроса.
Накрая направи и нещо непоносимо – назова Вучков „ приятния социопат ”.
Дяволите да ви вземат – какъв брой години са ви нужни, с цел да усетите, че някой ви е „ луксозен “?
Сега, около гибелта на Юлиан – цели 12 години са били нужни.
А другояче, за други – за Другото – какъв брой ще са ви нужни, какъв брой да ви провиснал, с цел да узреете?
Хайде, не е нужно да си купувате лукс от някого – просто се пробвайте да го разберете, да го проумеете, а пътьом да станете и по-милостиви.
Обикновено милостиви – не луксозно милостиви.
Проклетата наша българска милозливост – все идва със забавяне, в случай че въобще пристигна.
В обществените мрежи и множеството уеб сайтове гибелта на Юлиан не отприщи нормалните черни пристрастености, таман противоположното – болшинството от хората, съвсем всички, показваха скръбни усеща и почитание. Но в този момент.
Приживе с Юлиан се гавреха с приятност – и къде бяха тогава нажалените му в този момент фенове?
Все не можем да съберем кураж да се опрем на гаврошите, а те са си доста лесни…
Миналото е заседнало като рибена кост в гърлата на днешните лай.ари от всякаква порода – от 30 години не могат, и не могат да го изчегъртат.
И все намират някаква причина да унижат по-известните ни хора.
Няма да мирясат проклетите Гробари на Прехода.
Сега пък някакъв главунчо не давал пенсия/награда на Маргарита Хранова. Писал съм и за тия пенсии – виждат ми се като лепта.
Но не оставяйте Маргарита да се самооплаква пред камерите – а докарайте пред тях въпросния главунчо, него да го чуем.
В края на краищата, дано спрат изцяло несмислените воаяжи на екскурзиантката Захариева – и да оправят пенсията на Хранова.
Други са „ приятните социопати “, други.
Но ги държат на завет, с цел да се подхилкват от там на наивници като Юлиан.
Разкошно разбираше театъра – само че с Живота наподобява не беше доста наясно.
Беше живял десетилетия самичък, а самотата е подло животно…
***
Друго е по-лошо, надалеч по-лошо – това е Разкошът на Забравата, играта на Казах-Не споделих, тя е като циганската Тука има-Тука нема – само че е надалеч по-мръснишки измамлива.
Костов не си спомня, че се е разсърдил на Народа;
Симеон – че го накара да си смени чипа, може би с немски, втора ръка.
Той и друго сподели – че за 800 дни ще ни заведе в Рая, най-малко пред портите му. А след това излъга, че не е споменавал никакви 800 дни – би трябвало да си промените и ушите, постанова се.
Това последното не го сподели, само че то се подразбра.
Казах-Не споделих. Гледаш го в устата – и не вярваш на очите си – нещо такова би споделил Юлиан.
***
Симеон.
Мая Костадинова, която към този момент е в Нова телевизия, направи положително изявление с него – остри въпроси, опаковани с лъжлива благост.
Започна с обръщението „ Ваше Величество “, а той даже не премигна.
Но когато през далечната към този момент 1990 година го попитах, по какъв начин да се обръщам към него – с Ваше Величество или по различен метод – той изрече безучастно „ Това няма значение “.
Сетне беше министър председател, за много повече от 800 дни и напълно заряза „ царството “.
А в този момент отново е цар. И е доста сръчен в Тука има-Тука нема.
Иначе обаче си го биваше, за първи път от много години насам.
Мая го пощади донейде, особено за дядо му – нали беше Денят на Независимостта, би трябвало да забравим касапниците на Фердинанд – даже да си мислим – за половин ден, какъв Разкош е бил и той.
Имаше значими моменти/отговори.
Пенсията наподобява го е охрабрила – сподели, че НАТО не е до гроб. Това по неговите стандарти е нечувана искреност.
Но аз се сетих, че още през януари 1999 година сподели във „ Всяка неделя “, че участието в алианса е скъпо наслаждение.
С мънкане удари една балтия на Захариева, поради нервностите й към изложбата в съветското посолство – нейните нервности обаче са добре пресметнати.
Една парламентарна монархия е най-хубавото решение – сподели новият ни цар. Мълча до момента в който управляваше като министър председател, обаче в този момент е сигурен, можете отново да му шиете юрганчета.
Не знае какво мисли за Бойко, само че пък е добър в сметките: поправи Мая, че не е изкарал три цялостни мандата, въпреки всичко. И това бе нечувана смелост.
И най-после: не би се обидил на Народа, неговият случай не бил подобен.
Ами оня чип? Карай да върви. Разкош.
***
УТОЧНЕНИЕ
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментар Източник: petel.bg
facebook.com/kevorkkevorkianVN/
Миналото е заседнало като рибена кост в гърлата на днешните лай.ари от всякаква порода – от 30 години не могат, и не могат да го изчегъртат. И все намират някаква причина да унижат по-известните ни хора
И внезапно се обади Карбовски.
От него медиите научиха, че Юлиан е умрял. Научиха също, че в последно време неговият екип се е грижил за професора. Заслужават хвалба.
Жалейката на Карбовски завършваше по този начин: „ Бог да те елементарни, професоре, за мен беше лукс да те познавам ”.
Това самопризнание ме подсети за много неща.
Но преди този момент да кажа, че гибелта на Юлиан същински ме натъжи.
Години наред бяхме близки – в действителност, това надали е точната дума.
Той можеше да се обади в 11 вечерта, с цел да каже, че идва да вечеря при нас с Джени, починалата ми брачна половинка – и незабавно затваряше телефона.
И до момента в който се чудехме дали сме го разбрали вярно, звънецът на входната врата към този момент звънеше, от „ Гаврил Генов “ /тогава/ до „ Шести септември “ бе напълно близо.
И какво да го вършим в този момент – а пък и носеше кофичка от кисело мляко, на половина цялостна със ситни маслини.
Докато му обяснявахме, че преди малко се връщаме от вечеря, а пък и живеем съвсем незаконно в жилището на професорката, майката на Джени, той към този момент я подкарваше към кухнята.
Но човек не можеше да му се разсърди, не знам за какво. Имаше нещо комплицирано зад тази настъпателност.
Прескачам 40 години напред.
Преди няколко месеца взех решение да видя, какви ги прави в предаването си по „ Евроком “ и попаднах на него тъкмо сега, когато Юлиан споделяше: „ И по какъв начин не се откри в цяла България една жена, която да ме приласкае? “
Звучеше напряко извънредно – само че отново се процеждаше нещо необичайно зад този поплак – толкоз нападателно да искаш обич, само че и толкоз искрено?
Това не беше спектакъл: след гибелта на неговата Диана, той все по-малко и малко играеше, а беше безспорен занаятчия в баламосването на феновете, те го мислеха, че прегрява и даже освен това, само че той пък си ги въртеше, както си желае.
Изобщо не се притесняваше, какво мислят за него.
Мина през много излъчвания и малките екрани, на множеството места го търсеха за ролята на необузданото ядосано старче, даже искрено му се надсмиваха – въпреки самите те да бяха фасулковци, нищо повече.
По Би Ти Ви го уважиха сякаш с почитание, само че не пропуснаха да упоменат фразата му „ Гледам и нямам доверие на ушите си “.
Няма значение какъв брой книги си написал и какво съставляват те – фасулковците книги не четат и поради това даже не се усещат, какво вършат от време на време, в каква простотия нагазват.
Писал съм няколко пъти за Юлиан, в това число и много сериозно, само че той даваше тип, че не сърди, въпреки че с часове обсъждаше дописките ми.
Но е взел участие години наред в моята „ Всяка неделя “, познаваше ме добре и може би не искаше да изостряме връзките си.
Във всеки случай, не се обади, когато му пратих новата си книга „ Личности и буболечки “, а там има огромен портрет и за него.
Той пък писа още преди трийсетина години много просторно и ласкаво за мен в книгата си „ Телевизията – живот и знамение “, писа и в книгата си „ Спомени “ – само че напълно ясно си припомням, че и аз не разясних книгите му.
В спомените си написа следното: „ Моята необятна популярност като създател се дължи на многото ми телевизионни изяви, на книгите ми и на безбройните ми изявления в печата. Но тя е благословена на първо място от систематичните ми участия във „ Всяка неделя “. Не знам дали аз съм, въпреки и мъничка част от живота на това предаване. Но изрично настоявам, че то е част от моята биография. То първо ме подтикна да се държа в телевизионното пространство буйно, въодушевено, само че и като притежавам себе си, възприятията си, мислите си “.
По-късно Юлиан позабрави тези си думи, само че значимото е, че ги е споделил някога…
Давах му в предаването пет-шест коментара годишно, той постоянно се пазареше без триумф за още участия – само че си беше отличен ценител на театъра, вън от всякакво подозрение.
Беше и номенклатура, 20 години основен редактор на списание „ Театър “ – само че във „ Всяка неделя “ даже естет като Вили Цанков на драго сърце си партнираше с него…
През последните години външно изглеждаше, че е закрепен в непостижимата борба с публиката, а неговата, или най-малко част от нея, беше много кръвожадна.
Но, в действителност, мисля, че го занимаваше основно до каква степен ще бъде затрита/заличена същинската нематериалност, ще остане ли нещо от него/от нас/ от вас – или фасулковците ще развеят своя флаг над руините на Смислеността.
Без нито да гледат, без нито да чуват – а и те в никакъв случай не са имали потребност от това. Кьорави катъри.
Това го караше да истеризира, тогава мъчно се устояваше.
Признавам си: доста пъти ме е карал да си мисля, че човек би трябвало да пази старостта си, да я направи неприкосновена, само че не посмях да му кажа.
А и той нямаше да ме послуша. И поради това съм тъжен. Както и да е.
И какво в този момент – Карбовски му благодари: „ Бог да те елементарни, професоре, за мен беше лукс да те познавам ”. Разкош? Разкош.
Трябва да направя една спогодба – Карбовски може и да не повярва, негова си работа. Продължавам да считам, че е същински саморасъл гений. Много друг от всички останали телевизионни работяги.
Дори самият Левчев го оприличи на ранния Маяковски.
Чувствах се отлично с него във „ Всяка неделя “, сякаш ме дразнеше, само че, в действителност, ме мотивираше.
Надявах се, че дълго ще работим дружно, само че страхливците от Българска национална телевизия стопираха предаването.
И той, като Юлиан, крие зад хашлащината си някаква накърнимост, добър човек е, сигурно. Не съдете по опаковката му.
Хубаво е, че му е домиляло за Юлиан. Усещал се е луксозно с него.
Аз обаче се сетих за друго.
Как същият Юлиан бе наименуван преди години – да го кажа ли?
Трябва да го кажа: „ Приятен социопат “.
Това се случи по време на изборите през 2007 година.
Ето какво съм писал в дописката си „ Огледало за Б.Б. “
/6 ноември 2007 година/:
„ На втория тур Карбовски отново бе поканил Вучков. Уж да го слуша, само че в действителност да се опита да го подхлъзне. Невъзможна задача, тъй като Юлиан е много по-ловък и бъбрив. А и много по-смел.
Например, той споделя, че политическата класа би трябвало да се направи на салата. „ Каква тъкмо? Италианска или друга? ”– пита Карбовски и отмята въпроса.
Накрая направи и нещо непоносимо – назова Вучков „ приятния социопат ”.
Дяволите да ви вземат – какъв брой години са ви нужни, с цел да усетите, че някой ви е „ луксозен “?
Сега, около гибелта на Юлиан – цели 12 години са били нужни.
А другояче, за други – за Другото – какъв брой ще са ви нужни, какъв брой да ви провиснал, с цел да узреете?
Хайде, не е нужно да си купувате лукс от някого – просто се пробвайте да го разберете, да го проумеете, а пътьом да станете и по-милостиви.
Обикновено милостиви – не луксозно милостиви.
Проклетата наша българска милозливост – все идва със забавяне, в случай че въобще пристигна.
В обществените мрежи и множеството уеб сайтове гибелта на Юлиан не отприщи нормалните черни пристрастености, таман противоположното – болшинството от хората, съвсем всички, показваха скръбни усеща и почитание. Но в този момент.
Приживе с Юлиан се гавреха с приятност – и къде бяха тогава нажалените му в този момент фенове?
Все не можем да съберем кураж да се опрем на гаврошите, а те са си доста лесни…
Миналото е заседнало като рибена кост в гърлата на днешните лай.ари от всякаква порода – от 30 години не могат, и не могат да го изчегъртат.
И все намират някаква причина да унижат по-известните ни хора.
Няма да мирясат проклетите Гробари на Прехода.
Сега пък някакъв главунчо не давал пенсия/награда на Маргарита Хранова. Писал съм и за тия пенсии – виждат ми се като лепта.
Но не оставяйте Маргарита да се самооплаква пред камерите – а докарайте пред тях въпросния главунчо, него да го чуем.
В края на краищата, дано спрат изцяло несмислените воаяжи на екскурзиантката Захариева – и да оправят пенсията на Хранова.
Други са „ приятните социопати “, други.
Но ги държат на завет, с цел да се подхилкват от там на наивници като Юлиан.
Разкошно разбираше театъра – само че с Живота наподобява не беше доста наясно.
Беше живял десетилетия самичък, а самотата е подло животно…
***
Друго е по-лошо, надалеч по-лошо – това е Разкошът на Забравата, играта на Казах-Не споделих, тя е като циганската Тука има-Тука нема – само че е надалеч по-мръснишки измамлива.
Костов не си спомня, че се е разсърдил на Народа;
Симеон – че го накара да си смени чипа, може би с немски, втора ръка.
Той и друго сподели – че за 800 дни ще ни заведе в Рая, най-малко пред портите му. А след това излъга, че не е споменавал никакви 800 дни – би трябвало да си промените и ушите, постанова се.
Това последното не го сподели, само че то се подразбра.
Казах-Не споделих. Гледаш го в устата – и не вярваш на очите си – нещо такова би споделил Юлиан.
***
Симеон.
Мая Костадинова, която към този момент е в Нова телевизия, направи положително изявление с него – остри въпроси, опаковани с лъжлива благост.
Започна с обръщението „ Ваше Величество “, а той даже не премигна.
Но когато през далечната към този момент 1990 година го попитах, по какъв начин да се обръщам към него – с Ваше Величество или по различен метод – той изрече безучастно „ Това няма значение “.
Сетне беше министър председател, за много повече от 800 дни и напълно заряза „ царството “.
А в този момент отново е цар. И е доста сръчен в Тука има-Тука нема.
Иначе обаче си го биваше, за първи път от много години насам.
Мая го пощади донейде, особено за дядо му – нали беше Денят на Независимостта, би трябвало да забравим касапниците на Фердинанд – даже да си мислим – за половин ден, какъв Разкош е бил и той.
Имаше значими моменти/отговори.
Пенсията наподобява го е охрабрила – сподели, че НАТО не е до гроб. Това по неговите стандарти е нечувана искреност.
Но аз се сетих, че още през януари 1999 година сподели във „ Всяка неделя “, че участието в алианса е скъпо наслаждение.
С мънкане удари една балтия на Захариева, поради нервностите й към изложбата в съветското посолство – нейните нервности обаче са добре пресметнати.
Една парламентарна монархия е най-хубавото решение – сподели новият ни цар. Мълча до момента в който управляваше като министър председател, обаче в този момент е сигурен, можете отново да му шиете юрганчета.
Не знае какво мисли за Бойко, само че пък е добър в сметките: поправи Мая, че не е изкарал три цялостни мандата, въпреки всичко. И това бе нечувана смелост.
И най-после: не би се обидил на Народа, неговият случай не бил подобен.
Ами оня чип? Карай да върви. Разкош.
***
УТОЧНЕНИЕ
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментар Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ