Позитивна психотерапия – първият посланик в нова Европа през ХХI век
Автор Капитан офицер от запаса на Военноморски сили, професор, лекар на психическите науки, инженер Илия Петров Пеев
„ Човекът по природа е добър! “
Модел на позитивната психотерапия
„ Всеки ден е прекрасен! “
Модел на дзен
ВЪВЕДЕНИЕ
Докладът беше показан през 2000 година пред Втория международен конгес по Позитивна психотерапия в Германия, гр. Визбаден – World Association of Positive Psychotherapy (WAPP):
– POSITIVE PSYCHOTHERAPY – THE FIRST AMBASSADOR TO NEW EUROPE IN XXIst CENTURY
Повече от четвърт век актуалността на отчета продължава да пораства дружно с възходящата значителност на поставените проблеми за развиването на човешката цивилизация и създаване на нова мисловна просвета и миролюбиви хармонични връзки сред народите и хората.
Двадесети век ще остане в историята на човечеството като един от най-жестоките и кръвни епохи с две международни и десетки местни войни. След „ горещите “ войни пристигна Студената война сред Източния и Западния свят. След края на Студената война още веднъж стартира „ горещата “ война – и още веднъж в Европа. Към края на века се популяризират подозрения по отношение на разумността на човешката обществена конституция.
През втората половина на ХХ век стартира преосмисляне и преоценка на обичайните подходи към образованието и към психическото здраве на хората, изключително на идващите генерации. За това спомагат новите, ефикасни, личностно насочени педагогичен и психически технологии.
Сред тях ясно се отличава позитивната психотерапия, основана през 1969 година от Nossrat Peseschkian M.D., Ph.D., президент, Международен център за положителна психотерапия Inc ICPP.
Трябва да подчертаем, че позитивната психотерапия се появи доста по-рано от новото политическо мислене. Тя беше предвестител и дипломат на новата, мирна конституция в Европа на прага на XX и XXI век. Ако се възползваме от теорията на полето на Курт Левин, ще забележим, че главният вектор на политическото пространство в нова Европа е хуманизирането на индивида и цялостното развиване на личността.
Идеята на Позитум – че индивидът е обединен и неразлъчен, излезе на напред във времето!
На мястото на опълчването и отчуждението идват концепциите за обществено единение и цялост. Осъществяват се нови категории в живота: синхронизация, синергия, взаимоотношение, интеграция.
ПЪРВИ ВЪПРОС:
ПОЗИТИВНАТА ПСИХОТЕРАПИЯ КАТО ПОСЛАНИК И ПРЕДВЕСТИТЕЛ НА НОВИТЕ ЦЕННОСТИ И ЧОВЕШКАТА КУЛТУРА В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА НА ХХI ВЕК
Позитивната психотерапия не поражда от празно място. Тя се основава на главните метафизичен и обществени доктрини от XIX и XX век.
Корените на концепцията за Positum са дълбоки – те черпят мощ от школата на позитивизма, чийто създател е френският мъдрец Огюст Конт (19.01.1798-05.09.1857). Той основава и системата на позитивната политика.
Огюст Конт разкри същността, смисъла и приложението на позитивния дух (Positum), като му направи цялостна характерност (Comte, A 2000, p. 52-23):
1. В най-старото си и най-разпространено значение позитивен значи автентичен, двойник на утопичен.
2. Контраст на потребното и безполезното.
3. Той квалифицира опозицията сред сигурност и съмнение. Свързано е със основаването на логическа естетика в индивида и духовната общественост.
4. Противопоставяне сред точното и неразбираемото.
5. Думата позитивен се употребява като контра-дума на думата негативен. Позитивният дух и позитивната философия провеждат, не опустошават!
6. Положителният дух е основата за действителното разрешаване на другите обществени рецесии.
Огюст Конт прави фундаментално изобретение (Comte, A 2000, p. 70-71): Във всеки предмет позитивният дух постоянно води до определяне на точна естетика сред концепциите за битие и концепциите за придвижване, непрекъсната взаимовръзка сред концепциите за организация и концепциите на живота, безкрайна взаимност сред концепциите за ред и концепциите за напредък.
Прогресът се трансформира в наложителна цел на реда!
Фигура № 1:
Откритието на Огюст Конт е направено в средата на XIX век, само че практиката изостава от теорията – изключително в региона на съзнанието и действителното държание на индивида. Независимо от откритието на Огюст Конт, дипломацията в Европа и света не се трансформира и подтиква света през XIX и XX век към експанзия, войни и декаданс. Защо? Защото позитивният дух беше въодушевил единствено дребна част от хората – най-вече известни учители и философи.
Позитивното духът не е обхванал политиците, държавниците, болшинството от елементарните хора. Поради тази причина на територията на Европа се водят две международни войни и локалните войни не са спирали.
След края на Втората международна война, след 100 години от откриването на Огюст Конт, дипломацията в Европа частично стартира да възприема позитивния дух – през 1949 година е основан Европейският съвет.
Паралелно със основаването на Европейския съвет обаче стартира Студената война сред Изтока и Запада, която накара хората да се изправят един против различен – както войната сред Юга и Севера на американския континент преди 200 години.
Нов стадий в развиването на позитивния дух стартира със основаването на позитивната психотерапия от Носрат Песешкиан през 1969 година
Позитивната психотерапия става допустима с помощта на синтеза на източните и западните култури и психологии.
Позитивната психотерапия сподели на дипломатите и света, че Изтокът и Западът, както и Северът и Югът не би трябвало да се опълчват, а да се сплотяват в своите ползи, полезности, култури и човешки дух.
Самата концепция за позитивната психотерапия се основава с помощта на синтеза и взаимоотношението сред Изтока и Запада като антична и нова просвета, полезности, самостоятелна и всеобща логика на психиката.
Човешкият дух разбиран като Positum е неразделен, обединен и повсеместен!
Това е посланието на Носрат Песешкиан и хилядите негови възпитаници към новата дипломация на Европа и света!
Позитивната психотерапия промени метода на мислене на доста хора, осъзнали нуждата от обединяване, а не от разцепление – както в персонален, по този начин и в народен аспект.
Всичко казано дотук ни дава съображение да създадем извода, че позитивната психотерапия е първият дипломат на нова Европа на XXI век – няма европейска страна, в която да не е въведена.
Позитивната психотерапия като вестител на нова Европа и като добър посланик не остана единствено в Европа. След като е основана в сърцето на Европа, тя е призната сърдечно и в страните от другите континенти.
Защо позитивната психотерапия като първи дипломат в обединена Европа намира толкоз сърдечен банкет?
Ще търсим отговора в следните три направления:
Фигура № 2:
I посока: Позитивната психотерапия оказва помощ за смяна на моделите на света.
Известно е, че всяка ера, вяра, система основава собствен личен модел на света. Голямото многообразие от модели на света можем да разделим на три съществени групи (Watts, A 2000, p. 16-18):
Фигура № 3:
Първият модел на света се основава на политиката и се основава на подчинението, страха и подчинението. Този модел символизира властта – силата на Бог, властта на владетеля (цар, цар, диктатор, общественик, вожд), на партията, на икономическите и военни групи.
Интересна е ролята на психотерапията в първия модел, изключително тази на позитивната психотерапия. Според Алън Уотс, в случай че на Запад има нещо, което наподобява на другите два модела, то това е психотерапията, само че не всички форми на психотерапията (Watts, A 2000, p. 21).
Със сигурност можем да кажем, че позитивната психотерапия прилича другите два модела, защото носи нова идея за индивида и света.
Позитивната психотерапия оказва помощ на западната цивилизация да се откаже от някои феномени, които водят до унищожаването на предходните цивилизации. Ако използваме израза на британския историк Арнолд Тойнби (14-04.1869-22.10.1975) – създател на фундаменталния труд „ Изследване на историята ”, това е отърсване от така наречен „ мираж на безсмъртието ” (Хънтингтън, С. 1999, стр. 437).
Феноменът „ мираж на безсмъртието ” се разкрива в следното: когато човек или цивилизация доближи високи равнища в своето развиване, тя стартира да се поздравява с непрекъснато самодоволство, световна експанзия; усеща света по друг метод и счита човешката история за приключена. Това в действителност е признак за неговото раздробяване, както споделя Самуел Хънтингтън (Huntington, S 1999, стр. 437).
Както при индивида – когато заболяването на обществото не се лекува в точния момент, настава окончателното раздробяване. Така беше с всички изчезнали империи: Римската, Монголската, Османската и така нататък
Позитивната психотерапия и позитивният дух носят ново виждане за индивида и неговия свят, ново схващане за международния ред – вследствие на позитивния дух във всеки индивид напредъкът става наложителна цел на Ордена!
Човешкото самоопределение – тук позицията на историка Арнолд Тойнби и тази на психотерапевта Носрат Песешкиан изцяло съответстват! Тойнби ползва позитивистична историография, а Песешкиан основава положителна психотерапия.
Свидетели сме на два процеса: диференциация и интеграция. Всяка една от цивилизациите резервира своята еднаквост, само че също по този начин протича развой на интеграция.
Позитивната психотерапия в действителност е синтез на източната и западната просвета.
Процесът е двустранен:
Първо: Ценностите на западната цивилизация – независимост на личността, политическа народна власт, принцип на закона, човешки права и културни свободи се възприемат от другите народи и стават азиатски, африкански, близкоизточни;
Второ: По своята същина позитивната психотерапия прилича органичния модел (китайския модел, модела на будизма и даоизма) и трагичния модел (индуисткия модел) на света! В този смисъл позитивната психотерапия играе ролята на коректив на психологическия взор и спомага за освобождението на индивида в западното общество от неговите страхове, послушание и смирение.
Подобно на позитивната психотерапия, новата европейска дипломация също загърбва страха, подчинението и покорството.
Позитивната психотерапия се концентрира освен върху проблемите на обособения субект или проблемите на група човеци, както е при другите типове психотерапия.
Позитивната психотерапия, сходно на другите два модела, се концентрира върху проблемите, присъщи за всеки субект! По този метод се основава естетика и взаимоотношение във възгледите:
a. Според позитивната психотерапия всеки човек по природа е добър (а освен обособеният човек или група индивиди). Кметът на Лондон Сити господин Клайв Мартин има съображение да каже: „ Всички жители на света са едни и същи! “ (Милчева, Е 2000)
b. Според Дзен всеки ден е добър (не единствено обособеният ден).
Подобна позиция внася доста нови детайли в новата европейска дипломация на XXI век: всички народи са положителни, всички хора са положителни, всички страни са положителни. Според позитивния метод няма неприятни народи и неприятни страни.
Следователно страни и народи, оповестени за неприятни, не могат да бъдат съдени от други страни и народи, които поемат ролята на положителни и от тази позиция раздават правдивост и правдивост, постановат мир, сигурност и отбрана съгласно своите вярвания, полезности и ползи.
Във връзка с това още веднъж можем да забележим общото сред епохалното дело на светите братя Кирил и Методий, основали славянската писменост, и позитивната психотерапия, основана от Носрат Песешкиан и публикувана в България от Арно Ремерс.
Светите братя Кирил и Методий – солунските братя 
Професор доктор Носрат Песешкиан, д.м.н. (18.6.1933 – 27.4.2010)
Доцент доктор Арно Реммерс, д.м.н.
Чувствам се благополучен, горделив и благодарен като възпитаник, правоприемник и почитател на професор доктор Носрат Песешкиан, д.м.н. и доцент доктор Арно Реммерс, д.м.н.!
Преди 14 века св. Кирил Философ ослепително пази във Венеция тезата за нуждата от многообразието на човешките езици, култури, религии. На нападките на епископите и свещениците св. Кирил Философ дава отговор: „ Не праща ли Бог дъжд еднообразно на всички? И слънцето не огрява ли всички? И не дишаме ли всички еднообразно въздуха? И не ви е позор, че признавате единствено три езика (юдейски, гръцки и латински) и че заповядвате на всички други нации и племена да бъдат слепи и глухи? Ние познаваме доста народи, които схващат книгите и славят Бога всеки на своя език. (Динеков, Р 1966).
Съвременната Европа дава на света образец за нов модел на живот на нациите. В Европа се заражда концепцията за позитивните духове като доктрина и визия за позитивната психотерапия като процедура.
Позитивната психотерапия, посредством радикалната смяна на съзнанието, спомага за одобряването на другите два модела на света, които се основават на свободата, единството, целостта и неразделността на човешкия дух, разбиран като Positum и ориентиран към напредък.
Осъществява се откритието на Огюст Конт – вследствие на позитивния дух във всеки индивид напредъкът става нужна цел на реда!
II посока. Позитивната психотерапия дава опция за коренна смяна в метода на мислене и действителното практическо държание на хората.
Промяната е съществена нужда и главен инстинкт на индивида.
Позитивната психотерапия ни дава нови отговори на въпросите за смяната в индивида и цивилизациите.
Съществуват доста концепции съгласно въпросите: „ Как се трансформира индивидът и по какъв начин се трансформират човешките цивилизации? “.
Ето две от тези концепции:
Първо: Концепцията на Карол Куигли – през нея са минали всички предходни цивилизации седем стадия: а) копулация; б) бременност и раждане; в) разширение; г) ера на конфликт; д) универсална империя; ж) гниене; з) непознато настъпление (Huntington, S 1999, стр. 54).
Той предвижда, че западната цивилизация ще завърши своето битие към 2500 година и ще бъде сменена от нови цивилизации в Китай и Индия.
Второ: Концепцията на Nossrat Peseschkian – предлага петстепенен модел на човешките взаимоотношения:
а) Наблюдение/Дистанциране;
б) Инвентаризация;
в) поощряване на ситуацията;
г) Вербализация;
д) Разширяване на задачата, уголемение.
Според нас този модел дава по-добра вероятност за развиване на индивида и света, тъй като е обвързван с разширението на задачите, с единството на личността и света, с хармонията, хуманизма и позитивната страна на живота. Този модел характеризира по-добре процесите на отделяне и интеграция на актуалната цивилизация.
III посока. Позитивната психотерапия обогатява моделите на индивида.
Много университети, научни организации и институции показват модели на индивида. Сред тях е и Римският клуб, учреден през 1968 година като неправителствена организация, в която учените вземат участие с персоналните си качества, без да съставляват група или страна (Римският клуб и Позитивната психотерапия са връстници!).
Периодично учените от Римския клуб създават разнообразни модели на индивида и неговия свят. Римският клуб е международна общественост от хора, които мислят световно.
Въпреки спорните оценки за работата на Римския клуб и показаните от него модели, ползата на научната и политическата общност към тях е доста огромен. През март 1972 година в Съединени американски щати са оповестени резултатите от първото проучване на Римския клуб „ Границите на растежа ”, известно още като първия отчет на Римския клуб. Този отчет се е трансформирал в „ библия ” за доста хора (Leibin, V 1984, p.15). Светът през новия век се нуждае от „ нова библия ” и това е моделът на индивида и обществото, учреден на Позитума! Позитивната психотерапия може да даде своя принос за популяризирането и реализацията на този модел в XXI век!
ВТОРИ ВЪПРОС:
РОЛЯТА НА ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ В СТРЕМЕЖА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ИНТЕГРИРАНЕТО СИ КЪМ ЕВРОТАНТИЧЕСКИТЕ ЦЕННОСТИ И СТРУКТУРИ
Позитивната психотерапия може да играе забележителна роля в интернационалните връзки. Прилагането на позитивния метод води до подсилване на доверието и интеграцията сред нациите. Ще дадем два образеца, които се отнасят за друг интервал от 100 години:
Първият образец е обвързван с началото на ХХ век и ще го представим под формата на известен в българската република роман:
„ Когато цар Фердинанд Кобурготски поема ръководството на България, най-вече проблеми основават шопите (селяните от Софийска област). Шопите са етническа група в региона на област София, известна със своето опозиционно държание, песимизъм, консервативност и отвращение за смяна. Поради своята автентичност шопите мъчно се поддават на властта. Кралят имал концепция да промени характера и обичаите на шопите. Той взема решение да употребява следния дидактически способ: Цар Фердинанд изпраща шоп в Англия със задачата да учи европейската просвета. Така царят има вяра, че шопите ще получат европейски нрав, ще се върнат в България и ще пренесат новите полезности и новия фасон на държание на останалите шопи. Кралят вярвал, че по този метод всички шопи ще станат европейци и няма да пречат на неговото ръководство на страната.
За преподавател на шопа кралят избра прочут британски лорд. Като признателност
цар Фердинанд подарява авансово на господаря най-красивия автомобил в двореца си – чисто нов „ Форд ”.
Магазинът отиде в Англия. Лордът почнал да го образова и възпитава. Шопът обаче не искаше да научи новия език или новата просвета. Той говореше с лорда единствено на родния си шопски акцент и не промени държанието си.
Лордът почувства, че опитът се оказва несполучлив. Вместо шопите да опознаят европейската просвета, лордът научил шопския език, не запомнил аристократичните си обноски и възприел държанието на шопите. След шест месеца британският лорд няма психическа мощ и изпраща на цар Фердинанд следната депеша, написана на шопски акцент: Фердинанде, ела и си вземи шопа. Не желая вашия „ Форд “. Подпис: “Господ ”!
В духа на тази история можем да създадем следния извод: цар Фердинанд и британският лорд не са знаели езика на позитивната психотерапия, заради което дидактическият опит се проваля.
Вторият образец е от края на ХХ век и картината е напълно друга:
До 1992 година в Република България езикът на позитивната психотерапия не беше толкоз известен. За 8 години позитивното мислене и позитивният дух станаха доста известни. На езика на позитивната психотерапия приказват освен психолозите и психотерапевтите в българската република. Този език стартира да навлиза в политическия речник, навлезе даже във военното занятие. Ан
образец за това дават министър-председателят и президентът на българската република, които подчертават върху позитивното мислене и позитивното държание.
Образно казано – през 1992 година първите посланици на Обединена Германия в Република България са психотерапевтите – доктор Носрат Песешкиан и доктор Арно Ремерс.
В резултат на позитивната психическа „ инвазия ” в продължение на 8 години на езика на Positum стартират да приказват министър председателят и президентът.
Българското общество към този момент приказва свободно на езика на първите посланици на Обединена Европа – основоположниците на позитивната психотерапия и нейните почитатели!
Д-р Песешкиан и доктор Ремерс, благодарим ви от сърце!
За да илюстрираме динамичността в смяната на публичното мнение през последните 10 години в Република България заради устрема й към участие в Европейския съюз и НАТО, ще използваме в резюме петте етапана модела на позитивната психотерапия:
I стадий: Наблюдение/дистанциране:
След като Република България публично изрази желанието си за участие в евроатлантическите структури, това беше следено и оценено от отдалеченост, дълго време. През февруари 2000 година генералният секретар на НАТО господин Джордж Робъртсън при визитата си у нас сподели: „ България се оправя доста добре със дилемите си! ” (Робетсън, G 2000).
II стадий: Инвентаризация:
Професор Джефри Сакс характеризира уникалността на България по този начин: „ Няма друго място на Земята, където при толкоз ниски приходи да е събран толкоз доста разсъдък. Това, съчетано с разширението на връзките и основаването на транснационални компании, е българският късмет за привличане на вложители и повишение на приходите. “ (Шарабов, Г 2000).
III стадий: Насърчаване на обстановката:
а) Насърчаване от другите:
Джефри Сакс: „ Добрата вест е, че Европейският съюз одобри кандидатурата на България и стартира публични договаряния с нея за участие.
Днес Европа наподобява в доста добра форма и това основава доста положителни позиции за България в бъдеще. Това, което е разочароващо за мен, е, че Европейският съюз работи доста постепенно към разширението. (Шарабов, Г 2000).
Г-н Джордж Робъртсън: „ Вашето предпочитание да влезете в НАТО е сложен и упорит план. Ние ще насърчаваме българския народ и ще му оказваме помощ. (Робъртсън, D 2000).
б) Насърчаване от себе си, самонасърчение, самоодобрение.
Българският публицист Виктор Пасков, който отдавна живее в Германия, споделя следното: „ Можем да си осигурим утвърждението на Европа, в случай че действаме вярно и сме доста упорити в това. Но е 100 пъти по-добре да се одобрим! “ (Йолова, I 2000).
IV стадий: Вербализация:
Вербализацията се реализира по разнообразни способи от институциите и чиновниците, виновни за присъединението на България към новите структури:
„ Вашата непоклатимост е явен сигнал за вложителите в чужбина “; „ Страната ви има потребност от задгранични вложения. И по този начин, при вас ще пристигна икономическият разцвет, както в други елементи от Европа. ”; „ На първо място би трябвало да бъде присъединението към демократична Европа. Мисля, че това ще се случи по-скоро, в сравнение с си мислят бюрократите в Брюксел. ”
V стадий: Разширяване на задачата, уголемение:
Ето три позиции от петия стадий, които касаят присъединението на България към НАТО и Европейския съюз:
„ Присъединяването към НАТО е застраховка за бъдещето. Трябва да гледаме напред и да вземем смели решения в този момент. ” (Робъртсън, D 2000).
„ Необходимо е да имате демократична форма на ръководство, свободна пазарна стопанска система, непоколебим цивилен надзор върху армията, мирни връзки със съседите “ (Генерал Ралстън 2000 г.).
Мнение на господин Клайв Хайдн Мартин – кмет на Лондон Сити: „ Процесът на присъединение е голяма и извънредно сложна работа. Ще продължим да насърчаваме стопанската система тук да продължи с сполучливите си старания в тази посока. Ако промените във вашата страна продължат със същия ритъм, страната ви ще стане хубаво място за вложения. (Милчева, Е 2000).
Това са единствено откъслечни извадки от оценки и изводи, съответстващи на всеки един от петте стадия на позитивната психотерапия. Те единствено илюстрират неизчерпаемите евентуални благоприятни условия на позитивната психотерапия в интернационалния живот. Засега в интернационалните връзки позитивният метод към момента не е толкоз добре усвоен и силовите способи – стопански, военни, политически, осведомителни, практикувам надзор.
За XXI век следва задачата за въвеждане на методите на позитивната психотерапия в интернационалните връзки.
Първото дипломатическо обръщение е направено от позитивните психотерапевти.
Второто обръщение следва да бъде направено от професионалните дипломати. Останалото ще го свършат политиците, държавниците и народите.
Така ще се стигне до петия стадий – разширение на задачите пред човечеството от световния свят на осведомителния век. Предизвикателството остава!
ИЗВОДИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ:
1. Позитивната психотерапия би трябвало да се учи при подготовката на чиновници от държавната администрация, политици, дипломати, държавници, офицери.
2. Да се вкара позитивният метод при воденето на интернационалните договаряния – изключително в положение на рецесии и разрешаване на военни спорове.
3. Позитивната психотерапия би трябвало да бъде въведена като предмет в учебните заведения и университетите.
4. Имайки поради опита на учените от Римския клуб, Международният център за положителна психотерапия би трябвало да провежда следното:
а) През 2001 година – първата година от ХХI век, да се организира среща на почитателите на позитивната психотерапия с държавни и политически чиновници, както и с ръководителите на държавните управления и политическите водачи на европейските страни, на в които би трябвало да се разискват въпросите за позитивния дух в интернационалните връзки и разрешаването на рецесии и спорове благодарение на позитивната психотерапия.
На срещата би трябвало да бъдат поканени учени от Римския клуб с с чиято помощ би трябвало да се създаде позитивният модел на индивида на осведомителното общество и глобализиращия се свят.
б) Да бъде призната и оповестена в медиите декларация от 2-рия международен конгрес за положителна и транскултурна психотерапия или от Международния център за положителна психотерапия, в която да се характеризира световната рецесия в света през днешния ден.
В декларацията би трябвало да се направи апел за решение на световните проблеми и превъзмогване на спешните обстановки посредством въвеждане на позитивния метод в интернационалните връзки.
Пример за това би трябвало да дава Обединена Европа!
Декларацията може да бъде изпратена до Организация на обединените нации, Световния съвет за мир, Европейския съвет и да бъде публикувана и в Интернет.
Изказвам моята сърдечна признателност и благодарност на художник-педагог Сияна Струнчева за онагледяването на публикацията и изработването на фигурите!
Литература:
1. Бауман, Z (1999). Глобализация. Резултатите за индивида. „ ЛИК “. София.
2. Vojtila, K (1994). Папа Йоан Павел II. Личност и акт. “Нов ден ”. София.
3. Конт, А (2000). Трактат за позитивния дух. “COHM ”.София.
4. Динеков, П (1966). Старобългарски страници. Антология. “Български публицист ”. София.
5. Генерал Ралстън, D (2000). Ние високо ценим вашето присъединяване в ÊFOR. – в. „ Българска войска ”, № 14 924/23-29.06.2000 година, стр. 3.
6. Хънтингтън, С. (1999). Сблъсъкът на цивилизациите и маркирането на международния ред. „ Обсидиан “. София.
7. Йолова, И (2000). Сценарият за България е жизнеутвърждаваща порнография. Разговор на Ива Йолова с писателя Виктор Пасков. – в. “Труд ”, № 129/15.05.2 000, с. 9.
8. Лейбин, V (1984). „ Моделите на света ” и обликът на индивида. Критичен разбор на концепциите на Римския клуб. “Наука и изкуство ”. София.
9. Милчева, Е (2000). Присъединяването ви към Европейския съюз изисква доста работа. Разговор с Лондон Сити Клейв Мартин. – в. “Труд ”, №166/21.06.2000 година, с. 9.
10. Пеев, I (1996). Психологически аспекти на сигурността. – Вн.: Сигурност посредством партньорство и интеграция. България, НАТО и европейската архитектура на сигурността. “Българска асоциация на откривателите на европейското общество ”. София.
11. Песешкиан, Н (1994). Метод на позитивната психотерапия. Том 1. “Цветен щемпел ”. Варна.
12. Песешкиан, Н (1993). Позитивна фамилна психотерапия. „ Цветен щемпел “. Варна.
13. Песешкиан, N (1998). Позитивна ежедневна психотерапия. “Славена ” Варна.
14. Песешкиан, Н (1996). 33 плюс една форми на партньорство. „ Цветен щемпел “. Варна.
15. Песешкиан, Н (1994). Търговецът и папагалът. „ Цветен щемпел “. Варна.
16. Робъртсън, Д (2000). Г-н Джордж Робъртсън, общоприет секретар на НАТО. Посещение в България. Вестник “Труд ” от 11.02.2000 година, с. 9.
17. Шарабов, Г (2000). Не ви би трябвало МВФ, а напредък (разговор с Джефри Сакс, стопански консултант на Петър Стоянов) – в. “Труд ”, № 119/05.05.2 000, с. 9.
18. Уотс, А (2000). Философиите на Азия. „ ЛИК “. София.
„ Човекът по природа е добър! “
Модел на позитивната психотерапия
„ Всеки ден е прекрасен! “
Модел на дзен
ВЪВЕДЕНИЕ
Докладът беше показан през 2000 година пред Втория международен конгес по Позитивна психотерапия в Германия, гр. Визбаден – World Association of Positive Psychotherapy (WAPP):
– POSITIVE PSYCHOTHERAPY – THE FIRST AMBASSADOR TO NEW EUROPE IN XXIst CENTURY
Повече от четвърт век актуалността на отчета продължава да пораства дружно с възходящата значителност на поставените проблеми за развиването на човешката цивилизация и създаване на нова мисловна просвета и миролюбиви хармонични връзки сред народите и хората.
Двадесети век ще остане в историята на човечеството като един от най-жестоките и кръвни епохи с две международни и десетки местни войни. След „ горещите “ войни пристигна Студената война сред Източния и Западния свят. След края на Студената война още веднъж стартира „ горещата “ война – и още веднъж в Европа. Към края на века се популяризират подозрения по отношение на разумността на човешката обществена конституция.
През втората половина на ХХ век стартира преосмисляне и преоценка на обичайните подходи към образованието и към психическото здраве на хората, изключително на идващите генерации. За това спомагат новите, ефикасни, личностно насочени педагогичен и психически технологии.
Сред тях ясно се отличава позитивната психотерапия, основана през 1969 година от Nossrat Peseschkian M.D., Ph.D., президент, Международен център за положителна психотерапия Inc ICPP.
Трябва да подчертаем, че позитивната психотерапия се появи доста по-рано от новото политическо мислене. Тя беше предвестител и дипломат на новата, мирна конституция в Европа на прага на XX и XXI век. Ако се възползваме от теорията на полето на Курт Левин, ще забележим, че главният вектор на политическото пространство в нова Европа е хуманизирането на индивида и цялостното развиване на личността.
Идеята на Позитум – че индивидът е обединен и неразлъчен, излезе на напред във времето!
На мястото на опълчването и отчуждението идват концепциите за обществено единение и цялост. Осъществяват се нови категории в живота: синхронизация, синергия, взаимоотношение, интеграция.
ПЪРВИ ВЪПРОС:
ПОЗИТИВНАТА ПСИХОТЕРАПИЯ КАТО ПОСЛАНИК И ПРЕДВЕСТИТЕЛ НА НОВИТЕ ЦЕННОСТИ И ЧОВЕШКАТА КУЛТУРА В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА НА ХХI ВЕК
Позитивната психотерапия не поражда от празно място. Тя се основава на главните метафизичен и обществени доктрини от XIX и XX век.
Корените на концепцията за Positum са дълбоки – те черпят мощ от школата на позитивизма, чийто създател е френският мъдрец Огюст Конт (19.01.1798-05.09.1857). Той основава и системата на позитивната политика.
Огюст Конт разкри същността, смисъла и приложението на позитивния дух (Positum), като му направи цялостна характерност (Comte, A 2000, p. 52-23):
1. В най-старото си и най-разпространено значение позитивен значи автентичен, двойник на утопичен.
2. Контраст на потребното и безполезното.
3. Той квалифицира опозицията сред сигурност и съмнение. Свързано е със основаването на логическа естетика в индивида и духовната общественост.
4. Противопоставяне сред точното и неразбираемото.
5. Думата позитивен се употребява като контра-дума на думата негативен. Позитивният дух и позитивната философия провеждат, не опустошават!
6. Положителният дух е основата за действителното разрешаване на другите обществени рецесии.
Огюст Конт прави фундаментално изобретение (Comte, A 2000, p. 70-71): Във всеки предмет позитивният дух постоянно води до определяне на точна естетика сред концепциите за битие и концепциите за придвижване, непрекъсната взаимовръзка сред концепциите за организация и концепциите на живота, безкрайна взаимност сред концепциите за ред и концепциите за напредък.
Прогресът се трансформира в наложителна цел на реда!
Фигура № 1:
Откритието на Огюст Конт е направено в средата на XIX век, само че практиката изостава от теорията – изключително в региона на съзнанието и действителното държание на индивида. Независимо от откритието на Огюст Конт, дипломацията в Европа и света не се трансформира и подтиква света през XIX и XX век към експанзия, войни и декаданс. Защо? Защото позитивният дух беше въодушевил единствено дребна част от хората – най-вече известни учители и философи.
Позитивното духът не е обхванал политиците, държавниците, болшинството от елементарните хора. Поради тази причина на територията на Европа се водят две международни войни и локалните войни не са спирали.
След края на Втората международна война, след 100 години от откриването на Огюст Конт, дипломацията в Европа частично стартира да възприема позитивния дух – през 1949 година е основан Европейският съвет.
Паралелно със основаването на Европейския съвет обаче стартира Студената война сред Изтока и Запада, която накара хората да се изправят един против различен – както войната сред Юга и Севера на американския континент преди 200 години.
Нов стадий в развиването на позитивния дух стартира със основаването на позитивната психотерапия от Носрат Песешкиан през 1969 година
Позитивната психотерапия става допустима с помощта на синтеза на източните и западните култури и психологии.
Позитивната психотерапия сподели на дипломатите и света, че Изтокът и Западът, както и Северът и Югът не би трябвало да се опълчват, а да се сплотяват в своите ползи, полезности, култури и човешки дух.
Самата концепция за позитивната психотерапия се основава с помощта на синтеза и взаимоотношението сред Изтока и Запада като антична и нова просвета, полезности, самостоятелна и всеобща логика на психиката.
Човешкият дух разбиран като Positum е неразделен, обединен и повсеместен!
Това е посланието на Носрат Песешкиан и хилядите негови възпитаници към новата дипломация на Европа и света!
Позитивната психотерапия промени метода на мислене на доста хора, осъзнали нуждата от обединяване, а не от разцепление – както в персонален, по този начин и в народен аспект.
Всичко казано дотук ни дава съображение да създадем извода, че позитивната психотерапия е първият дипломат на нова Европа на XXI век – няма европейска страна, в която да не е въведена.
Позитивната психотерапия като вестител на нова Европа и като добър посланик не остана единствено в Европа. След като е основана в сърцето на Европа, тя е призната сърдечно и в страните от другите континенти.
Защо позитивната психотерапия като първи дипломат в обединена Европа намира толкоз сърдечен банкет?
Ще търсим отговора в следните три направления:
Фигура № 2:
I посока: Позитивната психотерапия оказва помощ за смяна на моделите на света.
Известно е, че всяка ера, вяра, система основава собствен личен модел на света. Голямото многообразие от модели на света можем да разделим на три съществени групи (Watts, A 2000, p. 16-18):
Фигура № 3:
Първият модел на света се основава на политиката и се основава на подчинението, страха и подчинението. Този модел символизира властта – силата на Бог, властта на владетеля (цар, цар, диктатор, общественик, вожд), на партията, на икономическите и военни групи.
Интересна е ролята на психотерапията в първия модел, изключително тази на позитивната психотерапия. Според Алън Уотс, в случай че на Запад има нещо, което наподобява на другите два модела, то това е психотерапията, само че не всички форми на психотерапията (Watts, A 2000, p. 21).
Със сигурност можем да кажем, че позитивната психотерапия прилича другите два модела, защото носи нова идея за индивида и света.
Позитивната психотерапия оказва помощ на западната цивилизация да се откаже от някои феномени, които водят до унищожаването на предходните цивилизации. Ако използваме израза на британския историк Арнолд Тойнби (14-04.1869-22.10.1975) – създател на фундаменталния труд „ Изследване на историята ”, това е отърсване от така наречен „ мираж на безсмъртието ” (Хънтингтън, С. 1999, стр. 437).
Феноменът „ мираж на безсмъртието ” се разкрива в следното: когато човек или цивилизация доближи високи равнища в своето развиване, тя стартира да се поздравява с непрекъснато самодоволство, световна експанзия; усеща света по друг метод и счита човешката история за приключена. Това в действителност е признак за неговото раздробяване, както споделя Самуел Хънтингтън (Huntington, S 1999, стр. 437).
Както при индивида – когато заболяването на обществото не се лекува в точния момент, настава окончателното раздробяване. Така беше с всички изчезнали империи: Римската, Монголската, Османската и така нататък
Позитивната психотерапия и позитивният дух носят ново виждане за индивида и неговия свят, ново схващане за международния ред – вследствие на позитивния дух във всеки индивид напредъкът става наложителна цел на Ордена!
Човешкото самоопределение – тук позицията на историка Арнолд Тойнби и тази на психотерапевта Носрат Песешкиан изцяло съответстват! Тойнби ползва позитивистична историография, а Песешкиан основава положителна психотерапия.
Свидетели сме на два процеса: диференциация и интеграция. Всяка една от цивилизациите резервира своята еднаквост, само че също по този начин протича развой на интеграция.
Позитивната психотерапия в действителност е синтез на източната и западната просвета.
Процесът е двустранен:
Първо: Ценностите на западната цивилизация – независимост на личността, политическа народна власт, принцип на закона, човешки права и културни свободи се възприемат от другите народи и стават азиатски, африкански, близкоизточни;
Второ: По своята същина позитивната психотерапия прилича органичния модел (китайския модел, модела на будизма и даоизма) и трагичния модел (индуисткия модел) на света! В този смисъл позитивната психотерапия играе ролята на коректив на психологическия взор и спомага за освобождението на индивида в западното общество от неговите страхове, послушание и смирение.
Подобно на позитивната психотерапия, новата европейска дипломация също загърбва страха, подчинението и покорството.
Позитивната психотерапия се концентрира освен върху проблемите на обособения субект или проблемите на група човеци, както е при другите типове психотерапия.
Позитивната психотерапия, сходно на другите два модела, се концентрира върху проблемите, присъщи за всеки субект! По този метод се основава естетика и взаимоотношение във възгледите:
a. Според позитивната психотерапия всеки човек по природа е добър (а освен обособеният човек или група индивиди). Кметът на Лондон Сити господин Клайв Мартин има съображение да каже: „ Всички жители на света са едни и същи! “ (Милчева, Е 2000)
b. Според Дзен всеки ден е добър (не единствено обособеният ден).
Подобна позиция внася доста нови детайли в новата европейска дипломация на XXI век: всички народи са положителни, всички хора са положителни, всички страни са положителни. Според позитивния метод няма неприятни народи и неприятни страни.
Следователно страни и народи, оповестени за неприятни, не могат да бъдат съдени от други страни и народи, които поемат ролята на положителни и от тази позиция раздават правдивост и правдивост, постановат мир, сигурност и отбрана съгласно своите вярвания, полезности и ползи.
Във връзка с това още веднъж можем да забележим общото сред епохалното дело на светите братя Кирил и Методий, основали славянската писменост, и позитивната психотерапия, основана от Носрат Песешкиан и публикувана в България от Арно Ремерс.
Светите братя Кирил и Методий – солунските братя Професор доктор Носрат Песешкиан, д.м.н. (18.6.1933 – 27.4.2010)
Доцент доктор Арно Реммерс, д.м.н.
Чувствам се благополучен, горделив и благодарен като възпитаник, правоприемник и почитател на професор доктор Носрат Песешкиан, д.м.н. и доцент доктор Арно Реммерс, д.м.н.!
Преди 14 века св. Кирил Философ ослепително пази във Венеция тезата за нуждата от многообразието на човешките езици, култури, религии. На нападките на епископите и свещениците св. Кирил Философ дава отговор: „ Не праща ли Бог дъжд еднообразно на всички? И слънцето не огрява ли всички? И не дишаме ли всички еднообразно въздуха? И не ви е позор, че признавате единствено три езика (юдейски, гръцки и латински) и че заповядвате на всички други нации и племена да бъдат слепи и глухи? Ние познаваме доста народи, които схващат книгите и славят Бога всеки на своя език. (Динеков, Р 1966).
Съвременната Европа дава на света образец за нов модел на живот на нациите. В Европа се заражда концепцията за позитивните духове като доктрина и визия за позитивната психотерапия като процедура.
Позитивната психотерапия, посредством радикалната смяна на съзнанието, спомага за одобряването на другите два модела на света, които се основават на свободата, единството, целостта и неразделността на човешкия дух, разбиран като Positum и ориентиран към напредък.
Осъществява се откритието на Огюст Конт – вследствие на позитивния дух във всеки индивид напредъкът става нужна цел на реда!
II посока. Позитивната психотерапия дава опция за коренна смяна в метода на мислене и действителното практическо държание на хората.
Промяната е съществена нужда и главен инстинкт на индивида.
Позитивната психотерапия ни дава нови отговори на въпросите за смяната в индивида и цивилизациите.
Съществуват доста концепции съгласно въпросите: „ Как се трансформира индивидът и по какъв начин се трансформират човешките цивилизации? “.
Ето две от тези концепции:
Първо: Концепцията на Карол Куигли – през нея са минали всички предходни цивилизации седем стадия: а) копулация; б) бременност и раждане; в) разширение; г) ера на конфликт; д) универсална империя; ж) гниене; з) непознато настъпление (Huntington, S 1999, стр. 54).
Той предвижда, че западната цивилизация ще завърши своето битие към 2500 година и ще бъде сменена от нови цивилизации в Китай и Индия.
Второ: Концепцията на Nossrat Peseschkian – предлага петстепенен модел на човешките взаимоотношения:
а) Наблюдение/Дистанциране;
б) Инвентаризация;
в) поощряване на ситуацията;
г) Вербализация;
д) Разширяване на задачата, уголемение.
Според нас този модел дава по-добра вероятност за развиване на индивида и света, тъй като е обвързван с разширението на задачите, с единството на личността и света, с хармонията, хуманизма и позитивната страна на живота. Този модел характеризира по-добре процесите на отделяне и интеграция на актуалната цивилизация.
III посока. Позитивната психотерапия обогатява моделите на индивида.
Много университети, научни организации и институции показват модели на индивида. Сред тях е и Римският клуб, учреден през 1968 година като неправителствена организация, в която учените вземат участие с персоналните си качества, без да съставляват група или страна (Римският клуб и Позитивната психотерапия са връстници!).
Периодично учените от Римския клуб създават разнообразни модели на индивида и неговия свят. Римският клуб е международна общественост от хора, които мислят световно.
Въпреки спорните оценки за работата на Римския клуб и показаните от него модели, ползата на научната и политическата общност към тях е доста огромен. През март 1972 година в Съединени американски щати са оповестени резултатите от първото проучване на Римския клуб „ Границите на растежа ”, известно още като първия отчет на Римския клуб. Този отчет се е трансформирал в „ библия ” за доста хора (Leibin, V 1984, p.15). Светът през новия век се нуждае от „ нова библия ” и това е моделът на индивида и обществото, учреден на Позитума! Позитивната психотерапия може да даде своя принос за популяризирането и реализацията на този модел в XXI век!
ВТОРИ ВЪПРОС:
РОЛЯТА НА ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ В СТРЕМЕЖА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ИНТЕГРИРАНЕТО СИ КЪМ ЕВРОТАНТИЧЕСКИТЕ ЦЕННОСТИ И СТРУКТУРИ
Позитивната психотерапия може да играе забележителна роля в интернационалните връзки. Прилагането на позитивния метод води до подсилване на доверието и интеграцията сред нациите. Ще дадем два образеца, които се отнасят за друг интервал от 100 години:
Първият образец е обвързван с началото на ХХ век и ще го представим под формата на известен в българската република роман:
„ Когато цар Фердинанд Кобурготски поема ръководството на България, най-вече проблеми основават шопите (селяните от Софийска област). Шопите са етническа група в региона на област София, известна със своето опозиционно държание, песимизъм, консервативност и отвращение за смяна. Поради своята автентичност шопите мъчно се поддават на властта. Кралят имал концепция да промени характера и обичаите на шопите. Той взема решение да употребява следния дидактически способ: Цар Фердинанд изпраща шоп в Англия със задачата да учи европейската просвета. Така царят има вяра, че шопите ще получат европейски нрав, ще се върнат в България и ще пренесат новите полезности и новия фасон на държание на останалите шопи. Кралят вярвал, че по този метод всички шопи ще станат европейци и няма да пречат на неговото ръководство на страната.
За преподавател на шопа кралят избра прочут британски лорд. Като признателност
цар Фердинанд подарява авансово на господаря най-красивия автомобил в двореца си – чисто нов „ Форд ”.
Магазинът отиде в Англия. Лордът почнал да го образова и възпитава. Шопът обаче не искаше да научи новия език или новата просвета. Той говореше с лорда единствено на родния си шопски акцент и не промени държанието си.
Лордът почувства, че опитът се оказва несполучлив. Вместо шопите да опознаят европейската просвета, лордът научил шопския език, не запомнил аристократичните си обноски и възприел държанието на шопите. След шест месеца британският лорд няма психическа мощ и изпраща на цар Фердинанд следната депеша, написана на шопски акцент: Фердинанде, ела и си вземи шопа. Не желая вашия „ Форд “. Подпис: “Господ ”!
В духа на тази история можем да създадем следния извод: цар Фердинанд и британският лорд не са знаели езика на позитивната психотерапия, заради което дидактическият опит се проваля.
Вторият образец е от края на ХХ век и картината е напълно друга:
До 1992 година в Република България езикът на позитивната психотерапия не беше толкоз известен. За 8 години позитивното мислене и позитивният дух станаха доста известни. На езика на позитивната психотерапия приказват освен психолозите и психотерапевтите в българската република. Този език стартира да навлиза в политическия речник, навлезе даже във военното занятие. Ан
образец за това дават министър-председателят и президентът на българската република, които подчертават върху позитивното мислене и позитивното държание.
Образно казано – през 1992 година първите посланици на Обединена Германия в Република България са психотерапевтите – доктор Носрат Песешкиан и доктор Арно Ремерс.
В резултат на позитивната психическа „ инвазия ” в продължение на 8 години на езика на Positum стартират да приказват министър председателят и президентът.
Българското общество към този момент приказва свободно на езика на първите посланици на Обединена Европа – основоположниците на позитивната психотерапия и нейните почитатели!
Д-р Песешкиан и доктор Ремерс, благодарим ви от сърце!
За да илюстрираме динамичността в смяната на публичното мнение през последните 10 години в Република България заради устрема й към участие в Европейския съюз и НАТО, ще използваме в резюме петте етапана модела на позитивната психотерапия:
I стадий: Наблюдение/дистанциране:
След като Република България публично изрази желанието си за участие в евроатлантическите структури, това беше следено и оценено от отдалеченост, дълго време. През февруари 2000 година генералният секретар на НАТО господин Джордж Робъртсън при визитата си у нас сподели: „ България се оправя доста добре със дилемите си! ” (Робетсън, G 2000).
II стадий: Инвентаризация:
Професор Джефри Сакс характеризира уникалността на България по този начин: „ Няма друго място на Земята, където при толкоз ниски приходи да е събран толкоз доста разсъдък. Това, съчетано с разширението на връзките и основаването на транснационални компании, е българският късмет за привличане на вложители и повишение на приходите. “ (Шарабов, Г 2000).
III стадий: Насърчаване на обстановката:
а) Насърчаване от другите:
Джефри Сакс: „ Добрата вест е, че Европейският съюз одобри кандидатурата на България и стартира публични договаряния с нея за участие.
Днес Европа наподобява в доста добра форма и това основава доста положителни позиции за България в бъдеще. Това, което е разочароващо за мен, е, че Европейският съюз работи доста постепенно към разширението. (Шарабов, Г 2000).
Г-н Джордж Робъртсън: „ Вашето предпочитание да влезете в НАТО е сложен и упорит план. Ние ще насърчаваме българския народ и ще му оказваме помощ. (Робъртсън, D 2000).
б) Насърчаване от себе си, самонасърчение, самоодобрение.
Българският публицист Виктор Пасков, който отдавна живее в Германия, споделя следното: „ Можем да си осигурим утвърждението на Европа, в случай че действаме вярно и сме доста упорити в това. Но е 100 пъти по-добре да се одобрим! “ (Йолова, I 2000).
IV стадий: Вербализация:
Вербализацията се реализира по разнообразни способи от институциите и чиновниците, виновни за присъединението на България към новите структури:
„ Вашата непоклатимост е явен сигнал за вложителите в чужбина “; „ Страната ви има потребност от задгранични вложения. И по този начин, при вас ще пристигна икономическият разцвет, както в други елементи от Европа. ”; „ На първо място би трябвало да бъде присъединението към демократична Европа. Мисля, че това ще се случи по-скоро, в сравнение с си мислят бюрократите в Брюксел. ”
V стадий: Разширяване на задачата, уголемение:
Ето три позиции от петия стадий, които касаят присъединението на България към НАТО и Европейския съюз:
„ Присъединяването към НАТО е застраховка за бъдещето. Трябва да гледаме напред и да вземем смели решения в този момент. ” (Робъртсън, D 2000).
„ Необходимо е да имате демократична форма на ръководство, свободна пазарна стопанска система, непоколебим цивилен надзор върху армията, мирни връзки със съседите “ (Генерал Ралстън 2000 г.).
Мнение на господин Клайв Хайдн Мартин – кмет на Лондон Сити: „ Процесът на присъединение е голяма и извънредно сложна работа. Ще продължим да насърчаваме стопанската система тук да продължи с сполучливите си старания в тази посока. Ако промените във вашата страна продължат със същия ритъм, страната ви ще стане хубаво място за вложения. (Милчева, Е 2000).
Това са единствено откъслечни извадки от оценки и изводи, съответстващи на всеки един от петте стадия на позитивната психотерапия. Те единствено илюстрират неизчерпаемите евентуални благоприятни условия на позитивната психотерапия в интернационалния живот. Засега в интернационалните връзки позитивният метод към момента не е толкоз добре усвоен и силовите способи – стопански, военни, политически, осведомителни, практикувам надзор.
За XXI век следва задачата за въвеждане на методите на позитивната психотерапия в интернационалните връзки.
Първото дипломатическо обръщение е направено от позитивните психотерапевти.
Второто обръщение следва да бъде направено от професионалните дипломати. Останалото ще го свършат политиците, държавниците и народите.
Така ще се стигне до петия стадий – разширение на задачите пред човечеството от световния свят на осведомителния век. Предизвикателството остава!
ИЗВОДИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ:
1. Позитивната психотерапия би трябвало да се учи при подготовката на чиновници от държавната администрация, политици, дипломати, държавници, офицери.
2. Да се вкара позитивният метод при воденето на интернационалните договаряния – изключително в положение на рецесии и разрешаване на военни спорове.
3. Позитивната психотерапия би трябвало да бъде въведена като предмет в учебните заведения и университетите.
4. Имайки поради опита на учените от Римския клуб, Международният център за положителна психотерапия би трябвало да провежда следното:
а) През 2001 година – първата година от ХХI век, да се организира среща на почитателите на позитивната психотерапия с държавни и политически чиновници, както и с ръководителите на държавните управления и политическите водачи на европейските страни, на в които би трябвало да се разискват въпросите за позитивния дух в интернационалните връзки и разрешаването на рецесии и спорове благодарение на позитивната психотерапия.
На срещата би трябвало да бъдат поканени учени от Римския клуб с с чиято помощ би трябвало да се създаде позитивният модел на индивида на осведомителното общество и глобализиращия се свят.
б) Да бъде призната и оповестена в медиите декларация от 2-рия международен конгрес за положителна и транскултурна психотерапия или от Международния център за положителна психотерапия, в която да се характеризира световната рецесия в света през днешния ден.
В декларацията би трябвало да се направи апел за решение на световните проблеми и превъзмогване на спешните обстановки посредством въвеждане на позитивния метод в интернационалните връзки.
Пример за това би трябвало да дава Обединена Европа!
Декларацията може да бъде изпратена до Организация на обединените нации, Световния съвет за мир, Европейския съвет и да бъде публикувана и в Интернет.
Изказвам моята сърдечна признателност и благодарност на художник-педагог Сияна Струнчева за онагледяването на публикацията и изработването на фигурите!
Литература:
1. Бауман, Z (1999). Глобализация. Резултатите за индивида. „ ЛИК “. София.
2. Vojtila, K (1994). Папа Йоан Павел II. Личност и акт. “Нов ден ”. София.
3. Конт, А (2000). Трактат за позитивния дух. “COHM ”.София.
4. Динеков, П (1966). Старобългарски страници. Антология. “Български публицист ”. София.
5. Генерал Ралстън, D (2000). Ние високо ценим вашето присъединяване в ÊFOR. – в. „ Българска войска ”, № 14 924/23-29.06.2000 година, стр. 3.
6. Хънтингтън, С. (1999). Сблъсъкът на цивилизациите и маркирането на международния ред. „ Обсидиан “. София.
7. Йолова, И (2000). Сценарият за България е жизнеутвърждаваща порнография. Разговор на Ива Йолова с писателя Виктор Пасков. – в. “Труд ”, № 129/15.05.2 000, с. 9.
8. Лейбин, V (1984). „ Моделите на света ” и обликът на индивида. Критичен разбор на концепциите на Римския клуб. “Наука и изкуство ”. София.
9. Милчева, Е (2000). Присъединяването ви към Европейския съюз изисква доста работа. Разговор с Лондон Сити Клейв Мартин. – в. “Труд ”, №166/21.06.2000 година, с. 9.
10. Пеев, I (1996). Психологически аспекти на сигурността. – Вн.: Сигурност посредством партньорство и интеграция. България, НАТО и европейската архитектура на сигурността. “Българска асоциация на откривателите на европейското общество ”. София.
11. Песешкиан, Н (1994). Метод на позитивната психотерапия. Том 1. “Цветен щемпел ”. Варна.
12. Песешкиан, Н (1993). Позитивна фамилна психотерапия. „ Цветен щемпел “. Варна.
13. Песешкиан, N (1998). Позитивна ежедневна психотерапия. “Славена ” Варна.
14. Песешкиан, Н (1996). 33 плюс една форми на партньорство. „ Цветен щемпел “. Варна.
15. Песешкиан, Н (1994). Търговецът и папагалът. „ Цветен щемпел “. Варна.
16. Робъртсън, Д (2000). Г-н Джордж Робъртсън, общоприет секретар на НАТО. Посещение в България. Вестник “Труд ” от 11.02.2000 година, с. 9.
17. Шарабов, Г (2000). Не ви би трябвало МВФ, а напредък (разговор с Джефри Сакс, стопански консултант на Петър Стоянов) – в. “Труд ”, № 119/05.05.2 000, с. 9.
18. Уотс, А (2000). Философиите на Азия. „ ЛИК “. София.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ