Когато простащината е успех, опростачването е неизбежно
Автор: Камелия Павлова
Когато простащината е единица мярка за триумф, опростачването е неизбежно. Когато измислените герои са образец за подражателство, падението е натурален резултат.
За да не се случи това една общественост от хора би трябвало да има задоволително съпротивителни сили. И, най-много, би трябвало да бъде почтена със себе си. А не обществено да утвърждава нелепости, до момента в който границата бъде премината и по-късно да жигосва.
Точно тази неточност направиха българското общество и медии във връзка с така наречен инфлуенсъри Емили Тротинетката, Петко Чеченеца и Тошо Куката. Днес те са останали в съзнанието с идиотската си демонстрация в пловдивски мол – разходка на вързано на каишка момче със специфични просветителни потребности. Но помни ли някой какъв брой допустими облици бяха преди този момент?
Та единствено десетина дни преди историята в Пловдив Чеченеца бе показван в утринния блок на една огромна телевизия в напълно положителна светлина. Известен, мечтан посетител по детски рождени дни, нито дума рецензия, нито намек за неприятно държание. Не че и преди този момент Чеченеца не беше прочут. Когато обаче национална телевизия ти обърне внимание, играта се трансформира. Ти се появяваш в публичния фокус по друг метод, започваш да приличаш на политик, дето приказва всяка заран от тв приемника. И публиката се умножава неведнъж.
Днес тримата герои още веднъж са тематика на диалог, само че на напълно различен. Тъпотията в мола обърна всички против тях напълно справедливо. Но не трябва да се пропуща фактът, че това бе направено за още по-голяма популярност. Това е културата на лайковете и шерванията, които в никакъв случай не са задоволително. Всеки път може още повече и по-скандално. А когато публиката приема сходни прояви с наслада, вършещите се настървяват.
„ Трябва да измислим някакъв абсурден клип “.
Това е имитация на Тошо Куката към Емили преди да снимат видеото. Тя споделя всичко, което би трябвало да се знае за тези „ нови известни “. Репликата му, откакто абсурдът към този момент бе налице:
„ Момчето искаше единствено, другар ми е и се молеше да го фотографирам “.
Ясно е, че никой от създателите на концепцията не е очаквал такава бурна реакция. Целта е била напълно друга, само че сметката излезе крива. Така инфлуенсърите направиха услуга на всички с изключение на на себе си. Дори на заспалите българските институции, които не се употребяват с изключително доверие. И последва светкавична реакция.
