Автор: Калоян Стайков, ИПИ С идването си на власт след

Автор: Калоян Стайков, ИПИ

С идването си на власт след предварителните парламентарни избори в края на 2014 година финансовият министър афишира, че ще се стреми „ да харчим толкоз, колкото изкарваме”. По случайност или не, точно през 2015 година се пада крайният период за привършване на планове, финансирани от Европейски Съюз в границите на предния програмен интервал, което води до високи обществени разноски и огромен недостиг. Рефренът се резервира и през идващите две години и даже става част от предизборната акция при започване на 2017 година, само че все пак държавното управление продължава да възнамерява бюджетни дефицити. По подигравка на ориста точно през 2016 година консолидираният бюджет за първи път след 2008 година регистрира остатък в размер на близо 1,5 милиарда лева, а през 2017 година се чака да е уравновесен.

Независимо от всичко това държавното управление залага нов недостиг през 2018 година, а дежурното пояснение е, че по-ниското нарастване, или сакън понижение, на разноските би се отразило отрицателно на икономическия напредък в страната. Тази година към него беше прибавено и друго пояснение – стопанската система пораства, заплатите в частния бранш също, време е обществените разноски също да се усилят. Това обаче основава прочут дисонанс. Ако обществените разноски са се увеличавали с ниски темпове, а от 2015 година действителният стопански напредък на стопанската система е към 3,5-4%, значи нищо не пречи да се усъвършенстват, тъй че през 2018 година да има уравновесен бюджет. Ако пък обществените разноски и до момента са имали нескромно нарастване, значи няма какво да наваксват. Не може и двете да са правилни.

Тезата, че обществените разноски сега могат мощно да повлияят икономическата интензивност, е малко пресилена. Нещо повече – обществените разноски през 2016 година са с 2,1 милиарда лева по-ниски спрямо миналата година, а стопанската система нараства с 3,9% спрямо 3,6% през 2015 година Очакваното равнище на обществените разноски през тази година е малко по-високо спрямо регистрираното през 2015 година, а предстоящият действителен растеж е 4%. И в случай че растежът на стопанската система през тази година се чака да е по-висок спрямо 2015 година на фона на съвсем същите обществени разноски, то няма причина при запазването им на сегашните равнища през 2018 година стопанската система да не пораства с най-малко толкоз високо движение.

Тезата, че разноските за заплати и други хонорари не се усилват, също се разминава с действителността. По-ниските обществени разноски през 2016 година – с 2,1 милиарда лева, се дължат напълно на несъблюдение на финансовите разноски с близо 3 милиарда лева Т.е. настоящите разноски се усилват с към 0,9 милиарда лева, което е най-силно изразено при разноските за заплати и други хонорари – растеж с 21% спрямо миналата година. В същото време междинната месечна заплата в бранш „ Държавно управление” се усилва с едвам към 8% през 2016 година, т.е. огромният растеж на разноските може да се изясни най-много с увеличение на администрацията[1]. Номиналното нарастване на заплатите в частния бранш през 2016 година е към 8%, колкото е и в бранш „ Държавно управление”. От това не излиза наяве на какво се дължи усещането, че обществените разноски за заплати изостават от частните и би трябвало да наваксат.

През 2017 година се чака разноските за личен състав да се усилят с към 5%, а през 2018 година – с 6%. По-ниските растежи обаче се дължат на съществено разминаване сред бюджетната прогноза и осъществяването ѝ. Така да вземем за пример нарастването на тези разноски през 2016 година е 19% макар заложения растеж от към 1,7%. Така че нищо чудно до края на годината, а и през идната, тези разноски да изпреварят растежа в частния бранш.

Освен нарастването на заплатите, през 2016 година се следи нарастване и при разноските за пенсии, здравноосигурителни заплащания, помощи за семейства и дотации. Същото се чака и през тази и идната година. Именно тук е заровен огромният въпрос, на който бюджетът за 2018 година не дава отговор – какъв е резултатът от спомагателните разноски?

Увеличените разноски за заплати и други хонорари ще доведат ли до по-добри хонорари и условия на труд? – Едва ли, защото резултатът им се губи в раздутата администрация;

Увеличените разноски за пенсии ще доведат ли до осезаемо възстановяване на стандарта на живот на пенсионерите? – Едва ли, защото системата страда от редица пробойни, през които се източва по този начин или другояче лимитираният ресурс;

Увеличените разноски за опазване на здравето ще доведат ли до по-високо качество на услугата и по-добри условия на труд в системата? – Едва ли, съдейки по непрекъснато увеличаващите се разноски в системата, които все не стигат, и все по-голямото недоволството от услугата от страна на пациентите.

Докато в интервала 2009-2012 година следим механично стесняване на разноските без действителни промени в обществените сфери с обяснението, че е рецесия и промените са сложни, от три години стопанската система се развива добре и разноските порастват, само че отново няма промени, тъй като всичко е наред. Да, бюджетът може да си разреши нарастване на разноските, само че може да се намерения и за обмисляне на остатъци, защото актуалната обстановка няма да продължи постоянно. Ако по време на рецесия държавното управление харчи от насъбраните спестявания и поема нови отговорности, не е ли разумно по време на стопански напредък да се натрупат спестявания и да се понижава дългът? Последното е още по-валидно, като се има поради ниската успеваемост на обществените разноски – колкото и да се усилват, добавената стойност наподобява пренебрежимо дребна.

[1] Поради спиране в динамичния ред данните за наетите лица в администрацията през 2016 година не са сравними с предишни години

Вижте повече на: http://ime.bg/bg/articles/byudjetyt-raste-i-v-kriza-i-v-bum-a-reformite-se-ostavyat-za-drug-pyt/