Автор: Калоян Стайков, ИПИ Каквото и да се случва в

Автор: Калоян Стайков, ИПИ

Каквото и да се случва в българската енергетика, всички упрекват регулатора, все едно той е всезнаещ и всесилен. Цените се усилват – регулаторът е отговорен, подписан е неблагоприятен контракт за доставка на газ от Русия – регулаторът е отговорен, частна компания търси покупател на бизнеса си – регулаторът е отговорен. Когато сходни обвинявания идват от средностатистическия българин, който може да не е осведомен с разделянето на управляващите и функционалностите на самостоятелните регулаторни органи, това не е толкоз рисково. Когато обаче идват от народни представители и омбудсмана, които доста добре знаят какви са пълномощията на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), това нито е инцидентно, нито е безобидно.

Традиционно от началото на юли влизат в действие новите контролирани цени за идващите 12 месеца и не е изненада, че те се усилват, най-малкото тъй като активността на контролирания пазар продължава да се субсидира от свободния пазар на електрическа сила. Заедно с тях обаче влизат в действие и един куп други промени, които не са по никакъв начин тривиални:

стартира новият регулаторен интервал за контролиране на електроразпределителните сдружения който продължава три години;

от началото на годината всички производители с конфигурирана мощ не по-малка от 4 МВт, като се изключи тези с преференциални цени, са задължени да продават електрическата енергия си на Българска самостоятелна енергийна борса (БНЕБ);

производителите с преференциални цени и мощ не по-малка от 4 МВт, чието произвеждане до момента се изкупуваше от НЕК, към този момент ще търгуват на БНЕБ;

обезпечаването на електрическа сила за софтуерни разноски на Електроенергийния систематичен оператор и трите електроразпределителни сдружения, което до момента се извършваше от НЕК по контролирани цени, към този момент ще се прави през БНЕБ по пазарни цени.

Всичко това прави сравненията с миналия ценови интервал, както и прогнозите за развиването на контролирания и свободния пазар през идващите 12 месеца на практика невъзможни. Едно обаче е несъмнено – контролираните цени би трябвало да се усилват минимум по още три аргументи, с изключение на прекратяването на кръстосаното субсидиране сред свободен и контролиран пазар. Едната е, че през последните два ценови интервала КЕВР настойчиво фиксира упованията си за пазарна цена на електрическа сила на 70 лева./МВтч, до момента в който в интервала юли 2016 – юни 2017 година тя е 71,88 лева./МВтч (2,7% по-висока), а през юли 2017 – юни 2018 година тя е 72,38 (3,4% по-висока). Това подценяване води до струпване на непокрити загуби, които следва да се компенсират в идващите години.

Втората причина е, че през идващите 12 месеца е съвсем невероятно да се планува развиването на пазарните цени, само че регулаторът още веднъж чака междинната цена да е 70 лева./МВтч. През последните две години пазарните цени на електрическата сила на борсата се усилват и е обикновено контролираните цени да следват същата наклонност. Третата причина е тривиална – Националната електрическа компания има насъбрани загуби за към 1,5 милиарда лева по оценки към юни 2014 година, компенсирането на които по този начин и не откри място в ценовите решения до момента и рано или късно би трябвало да бъде включено в контролираните цени.

По отношение на контролираните цени на природния газ обстановката е доста по-ясна – цените на петрола порастват, което неизбежно води до нарастване на цените и на природния газ, както и на всички други контролирани цени в бранша, както писахме. Причината за растежа в цената на природния газ са „ изискванията по Договор № 02-12-13 от 15 ноември 2012 година за доставка на природен газ, подписан сред ООО „ Газпром экспорт” и „ Булгаргаз” ЕАД, ценообразуващ детайл са месечните котировки на различните горива за предходните девет месеца преди използването на цените”, както регулатора припомня през всяко тримесечие[1]. С други думи цената на природния газ през третото тримесечие на 2018 година зависи от цената на различните горива (петролни дестилати) през предходните девет месеца.

Тъй като цените на петрола порастват от 20 януари 2016 година, обикновено е същото да се случва и с цените на природния газ в България. Това доста елементарно може да се види от идната графика, която ясно демонстрира по какъв начин до момента в който цената на петрола се намалява, цените на природния газ в България понижават, а девет месеца след началото на възходящата наклонност на петролните пазари, същото се случва и с цените на газа в България.

Спот цени на нефт вид Брент и контролирани цени на природен газ в България



Източник: EIA, решения на КЕВР, лични калкулации

Нещо повече – в ценовото си решение регулаторът обръща внимание, че цените на различните горива се усилват с 11,5%, към което се прибавя и повишаване на щатския $ по отношение на лв. с 3,3%, което прави общо нарастване от към 15%. Въпреки това нарастването на контролираната цена е под 11%, а разликата е за сметка или на „ надвзети” доходи в предишни интервал, или на насъбрани загуби в последващи интервали. И в двата случая обаче мъчно може да се твърди, че регулаторът не пази ползите на потребителите.

В същата посока е обвиняването от омбудсмана, че когато цената на газа понижава, това не въздейства на контролираната цена на електрическата сила, т.е. регулаторът не пази потребителите. Причината за това е, че тежестта на производството на електрическа сила от природен газ в общото произвеждане е към 5%. Цената на природния газ през 2015 година е с 18% по-ниска спрямо 2014 година, което при 5% произвеждане на електрическа сила от природен газ води до под 1% въздействие върху производството на електрическа сила. Като се има поради, че себестойността на горивото – природен газ, от крайната цена на електрическата сила е надалеч не повече от 60%, крайният резултат върху потребителските цени би бил пренебрежимо невисок. Към това би трябвало да се прибавят и ред други фактори, като търсене и предложение в страната и района, метрологични условия, насъбрани остарели загуби и така нататък

Безпочвените рецензии на регулаторните решения освен че не взема решение справедливи проблеми в работата на регулатора като липса на съответен експертен потенциал за посрещане на увеличаващите отговорности, само че и подрива престижа му на експертен орган. Всеки втори „ доброжелател” непрекъснато му вменява функционалности като да вземем за пример да предоговори концесионния контракт на Софийска вода, споразуменията за изкупуване на електрическа сила сред Топлоелектрическа централа Марица Изток 1 и 3 и НЕК или дълготрайния контракт сред Газпром износ и Булгаргаз. Това няма по какъв начин да стане, тъй като регулаторът не е страна по тези контракти, а само отразява изискванията в тях в ценовите си решения, каквото е задължението му съгласно Закона за енергетиката.

Комисията за енергийно и водно контролиране е надалеч от съвършен самостоятелен регулаторен орган, само че от няколко години се следи доста усъвършенстване в работата му и качеството на регулаторните решения. Постоянни политически нападки и оказване на политически напън (например миналогодишните избори или договорката за ЧЕЗ) само попречват опциите му да откри баланс сред ползите на фирмите в бранша и потребителите. Защото когато подобен баланс липсва, страдат потребителите – или заради прекомерно високи цени, или заради прекомерно ниски цени, които водят до арбитражни каузи против страната, а цената за тях отново се заплаща от потребителите.