Автор: Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика По стара българска

Автор: Калоян Стайков, Институт за пазарна стопанска система

По остаряла българска традиция от последните десетина години, промените в обществените сфери не се вършат въз основа на публичен разговор, а на база публично неодобрение. Нормалният метод би бил държавното управление да седне на една маса със заинтригуваните страни и да реализира консенсус за нужните стъпки, като по този метод се реализира единодушие за дълготрайни и поредни промени. Вместо това държавните управления избират да изготвят промяната на мрачно, да сондират публичното мнение, като разгласят обособени детайли, само че не и цялата промяна, след което, още веднъж на мрачно, да създадат някои козметични промени, тъй че най-малко някои заинтригувани страни да са удовлетворени, като по този метод си завоюват частична социална поддръжка. В последна сметка се оказва или че промяната не дава нужния резултат, тъй като, да вземем за пример, сметките не излизат, или някой не е удовлетворен от нея и тя е анулирана.

Накратко това е положението на общественото опазване на здравето, в което от години парите не стигат и се вършат промени, които си опонират, а се дават от ден на ден пари за все същите здравни услуги, от които нито лекарите, нито пациентите са удовлетворени. Последната концепция за промяна „ изтече” импровизирано по медиите през миналата седмица, а публично ще бъде показана до края на месеца, а до тогава могат да се трансформират доста детайли от първичната концепция. Така да вземем за пример при започване на седмицата стана ясно, че предлаганите промени не са толкоз за нов здравен модел, а за обезпечаване на повече пари за болничната помощ като се вкара наложителна спомагателна здравна (по-точно болнична) застраховка. По-късно през седмицата стана ясно, че към момента се разисква вид за увеличение на здравните осигуровки с 2 процентни пункта (както стана и през 2009 г.). Докато и в двете оферти става въпрос за увеличение на разноските за пациентите, то след това стана ясно, че има и трето предложение, този път от министъра на финансите, което планува избор за обезпечените лица къде да внасят цялата или част от осигуровката си – в частен застрахователен фонд (каквито все още няма) или в държавната НЗОК, без спомагателна финансова тежест за пациентите. До края на месеца може да се приказва за нещо напълно друго.

Повече пари за същото

Настоящото предложение, за което има най-вече неофициална информация, планува въвеждане на спомагателна наложителна здравна застраховка в размер на 12 лева на месец в застрахователно сдружение по желание на обезпеченото лице. Това възлиза на спомагателни разноски за обезпечените в размер на към 864 млн. лева Към тях се прибавя и предстоящо нарастване на директните доплащания от пациентите за болнична помощ в размер на към 40 млн. лева, което усилва общата сума до към 900 млн. лева В подмяна на това застрахователите ще покриват разноските за болнично лекуване на стойност над 700 лева Все още не е ясно дали това значи, че средствата за болнична помощ в системата ще се усилят и в случай че да – с какъв брой, или значи, че ще се запазят на същите равнища, само че НЗОК ще може да употребява освободения запас за някакви хипотетични все още други действия, и в случай че да – какви и какъв брой средства ще насочи към тях.

Всичко това доста припомня оня филм на ужасите, който гледахме сред 2009 и 2010 година, когато здравните осигуровки бяха увеличени с 2 процентни пункта, приходите от които отлежаваха по сметка на НЗОК в Българска народна банка, с цел да се употребяват за демонополизиране на системата. В резултат на това през двете години бяха насъбрани запаси в размер на към 890 млн. лева, които просто бяха национализирани от тогавашното държавно управление, смазвайки бляна за конкуренция в бранша. Ефективно това усили разноските на НЗОК през идната година, само че без усъвършенстване в качеството на опазването на здравето. С какво сегашната обстановка е по-различна оттогава, с изключение на с това, че се чака да бъдат събрани 900 млн. лева в границите на една година, вместо на две?

Сметки без кръчмар

Докато държавното управление си е предписание сметката, че ще трансферира част от финансовата отговорност върху здравно застрахователните сдружения, се оказа, че те не са наясно с бъдещата си роля, още по-малко с правата и отговорностите си, само че пък за сметка на това никой не ги е питал дали при тези условия са съгласни да вземат участие в схемата. Изчисленията на Министерството на здравеопазването за 12 лева на човек застрахователна награда са функционалност на сегашните здравни застрахователни награди, само че по никакъв метод не регистрират рисковия профил на застрахованите лица сега и след промяната. Най-фрапиращото е, че в настоящия вид на обезпечаване не се подписват контракти с пенсионери или такива с тежки болести като злокачествени формирания, диабет, инфаркт и други, до момента в който в новия модел точно за такива случаи ще би трябвало да заплащат застрахователите.

Това значи, че застрахователната награда най-вероятно ще е по-висока, само че пък по-високия разход за пациентите мъчно ще се „ продаде” на гласоподавателите. Затова най-вероятно „ реформата” ще мине в този вид, а няколко години по-късно като стане ясно, че парите не стигат, ще се усили застрахователната награда. Все отново тогава локалните избори и тези за Европейски парламент ще са минали и публичният напън ще е по-маловажен за политиците.

Реално видяно това, което се предлага сега, не е промяна, а директния резултат от лобистки напън под мотото „ опазването на здравето в България е недофинансирано”. Напротив, има задоволително средства, само че те се харчат безразсъдно – като започнете от диспропорциите във възнагражденията сред медицинския личен състав в една болница и стигнете чак до публичните поръчки за доставка на консумативи и злоупотребата с клиничните пътеки. Наливането на още пари в нереформиран бранш с хронични проблеми с контрола както върху качеството на осъществените услуги, по този начин и върху нуждата от тях, няма да реши проблемите, просто ще ги отсрочи във времето.

Нещо повече – препоръчаните промени по никакъв метод на въздействат върху казуса с високите директни доплащания от пациентите, защото те са едвам 13% при болничната помощ (която точно е във фокуса на замислената реформа) и близо 81% при търговията на дребно в аптеки, санитарни и оптични магазини и други Този проблем има доста явен и пряк резултат върху здравето на хората и разноските за опазване на здравето. Високите равнища на доплащане за лекарствени артикули водят до компроментиране или в по-лошия случай – липса на лекуване, което утежнява здравословното положение на хората до момента в който рано или късно те не се озовават в болница, където лекуването е скъпо. За това свидетелства отчетът на Европейската комисия за положението на опазването на здравето в Европейски Съюз, съгласно който България има един от най-високите дялове на предотвратими смъртни случаи, което се дължи в най-голяма степен на сърдечно-съдови болести като високо кръвно налягане и исхемична болест на сърцето.

Докато ръководещите се чудят по какъв начин да наливат повече пари в каца без дъно качеството на опазването на здравето в България ще куца, недоверието ще е огромно и, естествено, доста хора ще предпочетат да си спестят заплащането на здравни вноски за финансирането на пробита система. За да убедят здравно обезпечените лица, че би трябвало да заплащат повече, би трябвало и да им се предложи повече като обсег, качество и действителен резултат. Години наред следим по какъв начин това не става с една здравна каса, по тази причина е време да се вкара конкуренция при здравното обезпечаване, с цел да може няколко осигурителя да се надпреварват да привлекат обезпечените лица при тях. Така хем няма да ги получават наготово, хем няма да се отнасят към тях като към крепостни селяни, които нямат опция. А пък осигурителите ще имат всичкия интерес да наблюдават изкъсо какви заплащания вършат за медицински действия и артикули.