Автор: Калоян Стайков Финансовият свят, както и реалният, рядко е

Автор: Калоян Стайков

Финансовият свят, както и действителният, рядко е черно-бял и нормално включва цяла палитра от цветове, в това число и сиви зони. С дребни изключения, дебатът към оповестените резултати от прегледа на качеството на активите (ПКА) на банките и стрес теста на Европейската централна банка (ЕЦБ) доста бързо се трансформира в монохромна оценка за положението на банковата система и, по-лошо – мненията варират от няма проблеми с никоя банка до има съществени проблеми и до няколко години може да се чака нов сезон на сериала КТБ.

Прегледът на активите се прави като част от ограниченията за присъединение на България към Механизъм на обменните курсове (ERM ІІ) и Банковия съюз (чрез определяне на така наречен „ тясно съдействие “ сред ЕЦБ и локалния способен орган според член 7 от Регламент (ЕС) 1024/2013 на Съвета. На този стадий е на практика невероятно резултатите да се поясняват в този подтекст, защото не е ясно какви ограничения ще бъдат предписани, както и дали осъществяването им ще се трансформира в авансово изискване за присъединение или страната ще се причисли към двата механизма до момента в който още се следи осъществяването на предстоящите предписани ограничения. Може обаче да се разсъждава за резултатите в подтекста на регулаторната рамка, предстоящото ѝ развиване през идващите години и динамичността на бранша в интервала от предходния ПКА през 2016 година

За тази цел се фокусираме единствено върху прегледа на качеството на активите. Той има по-скоро пруденциален, в сравнение с счетоводен темперамент и обезпечава на ЕЦБ моментна оценка на балансовата стойност на активите на банките на избрана дата, до момента в който стрес теста демонстрира по какъв начин биха се трансформирали финансовите позиции на банките при хипотетични сюжети за развиване на стопанската система. Резултатите от прегледа на качеството на активите на шест банки демонстрират, че в общия случай смяната е пренебрежимо дребна – корекциите в капитала варират сред -0,2 процентни пункте и -1,6 процентни пункта (пр.п.). В два от случаите обаче се следи по-сериозна промяна, която при Инвестбанк е 5,2 пр.п., а при Първа капиталова банка е 11,2 пр.п. Това повдига въпроси по отношение на прилаганите методология за оценка на активите и оценката на финансовата адекватност в двете банки. Причината не може да се търси в използването на новите Международен стандарт за финансово отчитане 9, защото той влиза от 1 януари 2018 година, а прегледът на качеството на активите се прави към 31 декември 2018 година, т.е. всички банки следва да ползват стандарта от началото на годината.

Таблица 1: Промени в съотношението на базов личен капитал[1] от първи ред (БСК1), 31 декември 2018 година

Име на банката

Изходно съответствие на БСК1

Съотношение на БСК1 след ПКА

(%)

(%)

УниКредит Булбанк АД

24,7%

23,1%

Банка ДСК ЕАД

19,0%

18,6%

Обединена българска банка АД

21,5%

21,1%

Първа капиталова банка АД

15,7%

4,5%

Централна кооперативна банка АД

16,4%

16,2%

Инвестбанк АД

15,2%

10,0%

Източник: ЕЦБ

От информацията от ЕЦБ излиза наяве, че нуждата от в допълнение подсилване на финансовите позиции се дефинира въз основа на същите прагови съотношения като в предходните стрес проби: съответствие на базовия личен капитал от първи ред в размер на 8% за прегледа на качеството на активите и базовия сюжет на стрес теста и 5,5% за усложнения сюжет на стрес теста. Същият метод се употребява както при прегледа на качеството на активите на банките в Европейския съюз през 2014 година, по този начин и при прегледа на качеството на активите в България през 2016 година Най-общо прагът от 8% съдържа наложителните 4,5% минимално финансово условие, защитен финансов буфер от 2,5% и надбавка от 1%.

Освен наложителните минимални условия за базов личен капитал от първи ред от 4,5%, според Регламент (ЕС) № 575/2013 в действие е и Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година по отношение на достъпа до реализирането на активност от кредитните институции и по отношение на пруденциалния контрол върху кредитните институции и капиталовите медиатори, която планува опция за основаване на спомагателни финансови условия. Така да вземем за пример Българската национална банка (БНБ) стартира да изисква такива буфери, които включват:

· Предпазен финансов буфер - май 2014 г.;

· Буфер за систематичен риск – от януари 2015 г.;

· Антицикличен финансов буфер, използван за кредитни рискови експозиции в Република България – октомври 2019 г.;

· Буфер за друга редовно значима институция (приложим за 10 банки) – януари 2019 година

Подобни ограничения се ползват и в други страни от Европейски Съюз, като от прегледа проличава, че Българска народна банка наподобява да има един от най-консервативните подходи, защото ползва необятен набор от буфери, а за някои от тях употребява оптимално допустимите стойности.

Казано в резюме – от прегледа на качеството на активите на шест български банки не личат проблеми за банковата система като цяло. Същевременно има институции, които следва да положат спомагателни старания, в това число посредством използване на по-консервативни способи за оценка на активите си, с цел да могат стабилно да покачат финансовата си адекватност поради финансовите условия на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС. Нещо повече – от избраните от Българска народна банка буфери излиза наяве, че се чака тяхното нарастване през идната година, т.е. някои банки ще би трябвало по едно и също време да се оправят със остарели усложнения, както и да отговорят на новите по-високи финансови условия.

Ако оставим настрани регулаторните условия и резултатите от прегледа на качеството на активите, през последните години се следят известни разлики при развиването на преглежданите шест банки. Три от банките бележат съществено нарастване на активите си в процентно изражение през последните три години, до момента в който останалите имат по-умерен растеж. С други думи банките се възползват по друг метод от новата кредитна вълна и до момента в който някои са по-агресивни при увеличението на портфейлите си, други са по-консервативни. Това развиване навежда на мисълта, че резултатите от предходния обзор на активите в България оказват въздействие върху тяхното държание, което може да се показва в по-консервативно кредитиране, понижаване на рисковите експозиции, продажба на кредитни портфейли и така нататък

Таблица 2: Динамика на банковите активи в интервала на двата прегледа на качеството на активите през 2016 и 2018 година, млн. лева

2015

2018

разлика, млн. лева

разлика, %

Инвест

1 953

2 121

168

8,59%

ПИБ

8 680

9 312

632

7,28%

Уникредит

17 368

19 414

2 045

11,78%

ДСК**

11 100

14 454

3 354

30,21%

ОББ*

9 247

11 270

2 024

21,89%

ЦКБ

4 642

5 615

973

20,95%

Източник: Отчет за финансовото положение на банките, лични калкулации

С други думи прегледът на качеството на активите не е академично упражнение без последствия, нито е последна присъда, за закриване на една или друга банка. Това е инструмент в границите на надзорния развой над бранша, който дава моментна картина на положението му. Следва да се разпознават слабостите и да се подхващат ограничения и периоди за осъществяването им. Предстои да се разбере какво значат тези резултати за упоритостите на България по пътя ѝ към ERM II и Банковия съюз.

[1] Елементите на базовия личен капитал са дефинирани в член 26 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година по отношение на пруденциалните условия за кредитните институции и капиталовите медиатори

Прочетете повече на:https://ime.bg/bg/articles/nyuansite-v-pregleda-na-kaestvoto-na-aktivite/