Автор: Иво Трифонов, стажант в ИПИ Този обзор има за

...
Автор: Иво Трифонов, стажант в ИПИ Този обзор има за
Коментари Харесай

Зелена ли е атомната енергия: хроника на европейския дебат

Автор: Иво Трифонов, стажант в ИПИ Този преглед има за цел да внесе, доколкото е допустимо, обща информация по повод настоящата полемика сред страните членки от Европейски Съюз за метода на систематизиране на енергийните източници като по-голямо внимание ще бъде придадено на проблема с атомната сила. По данни на World Nuclear от 2019 година атомната сила способства за 10% от общия дял на произвеждане на електрическа енергия в международен мащаб. Съединени американски щати, Китай и Франция са трите страни с най-голямо количество генерирана атомна сила, като делът на трите страни взети дружно надвишава 50% от общият дял на международното произвеждане. През 2020 година има над 50 спомагателни нуклеарни реактора в развой на разработка в света и още стотици планувани най-вече в Азия. [1] Около 2/3 от нуклеарните реактори по света се намират в развой на употреба от повече от 30 години, предизвиквайки освен въпроси във връзка с времевата рамка за безвредно потребление, само че и терзания по отношение на съхранението на отпадъците и отработеното гориво. Според Международната организация за атомна сила продължителността на живота на една атомна централа е сред 20 и 40 години, въпреки че при избрани условия и механически усъвършенствания интервалът на употреба може бъде продължен. Съединени американски щати, да вземем за пример, която към края на 2020 година разполага с 94 работещи нуклеарни реактора, възнамерява да удължи периода на опериране на част от тях, удължавайки виталния им цикъл до 80 година, a Финландия въпреки това влага интензивно в проект за предпазване на нуклеарни боклуци, отваряйки се към нови планове за електроцентрали.[2] По отношение дял на нуклеарната сила в електроенергийния микс на дадена страна, европейските страни преобладават класациите. Франция, Словакия, България и Унгария заемат водещите позиции с над 40% дял на нуклеарна сила в общия си енергиен микс, предполагайки настоящата им позиция по политическото решение за атомната сила, а страни като Германия, Дания и Австрия с по-малък или фиктивен дял нуклеарната сила остават резервирани по бъдещи вложения или създаване на нови уреди в атомната промишленост.[3] С цел осветляване на настоящия енергиен спор в Европейски Съюз, дано да разгледаме по-задълбочено настроенията на страните членки. В края на 2021 година ЕК разгласява чернова на проектопредложение[4] съгласно което някои от вложенията в нуклеарна сила и природен газ следва да бъдат обсъждани като удобни за климата и околната среда. Проектопредложението попада под рамката на класификационната система на Европейски Съюз по отношение на екологично устойчиви стопански действия или така наречен ”Таксономия на Европейски Съюз “[5]. Този пакет от действия съставлява ограничения за финансиране на резистентен напредък, включващ лист от технологии, имащ за цел подкрепяне на вложителите да мерят въглеродния отпечатък на своите вложения. [6] Проектопредложението, въпреки подтикнато от потребността на Европейски Съюз да реализира задачата си да трансформира Европа в първия в света „ климатично безпристрастен “ континент до 2050 година [7], предизвика спор сред някои от страните членки. Държави като Франция, със мощно изразена роля на нуклеарната енергия(близо 70% от общото произвеждане на сила в страната се генерира от нуклеарни централи) в енергийния си микс[8] и Полша, която мощно разчита на въглищата за добива на енергия(70% от електричеството в страната е създадено благодарение на въглища)[9] изцяло поддържат решението на Европейска комисия за „ зеленото “ етикиране на природния газ и атомната сила, до момента в който други страни като Люксембург и Австрия, изрично възразяват против това изказване.[10] Най-силно изразена позиция в дебата имат германците, който са твърдо срещу проектопредложението на Европейска комисия, базирайки се на опасения по отношение на сигурността и нуклеарните боклуци.[11] Според Дойче Веле, повода Европейска комисия да допуска разглеждане на атомната сила като „ зелена инвестиция “ се крие в поетия ангажимент на Европейски Съюз към реализиране на климатична индиферентност.[12] В този подтекст на климатични диспути, критици[13] акцентират, че курсът на развиване по които е поела Комисията с „ озеленяването “[14] на атомната сила е опит за заблуждаване или така наречен „ greenwashing”.[15], който излага цялата таксономия на Европейски Съюз на риск. В центъра на дебата се намират двете най-големи и авторитетни страни членки – Германия и Франция, които към момента резервират съвещателен метод по разискване на тематиката, за разлика от Австрия, която заплаша Комисията със правосъдни наказания.[16] Леоноре Гевеслер, министърът на енергетиката и климата на Австрия счита, че няма правни учредения за включване на нуклеарната сила в таксономията на Европейски Съюз и в случай че се стигне до такава мярка, тя би оспорила решението на Европейска комисия в съда.[17] Според Гевеслер, нито атомната сила, нито природния газ нямат място в листата с
„ зелени “ вложения тъй като съгласно нея те са нездравословни за околната среда и не въздействат удобно на климатичните условия. Клод Турмес, министър на енергетиката на Люксембург, също намира проектопредложението на Европейска комисия за „ провокативно “ и счита, че то крие обществени и екологични опасности.[18] В взаимно изказване срещу проектопредложението на Европейска комисия се сплотяват министрите на енергетиката на Дания, Люксембург, Австрия и Испания упреквайки го за липса на научни данни. „ Природният газ и атомната сила не дават отговор на правните и научни условия, заложени в таксономията на Европейски Съюз, които да ги класифицират като устойчиви стопански действия “[19] Според противопоставящите се страни, проектопредложението крие спомагателен риск да отклони вложенията от възобновими източници и поучават ЕК да не заплашва този път на развиване.[20] Според министърът на околната среда на Германия Стефи Лемке включването на атомна сила в таксономията на Европейски Съюз е „ безусловно неверно “, а въздържането от публични съвещания „ проблематично “.[21] В последните дни на 2021 година Германия спря работата на три от оставащите й шест нуклеарни реактора и до края на годината планува да направи това и с останалите.[22] Макар в предишното атомната сила да беше обсъждана като бъдеще на немската икономика[23], през 70-те години на предишния век се появи мощно анти-ядрено придвижване, което сполучливо докара до нейния край, а събитията във Фукушима са като последния гвоздей в ковчега. От другата страна на дебата - Франция, със своя висок дял на произвеждане на нуклеарна сила, упорства нуклеарната сила да бъде етикирана като „ зелена “. Тя разполага с 56 нуклеарни реактора и като се изключи че стопанската система ѝ разчита извънредно доста на нуклеарната сила, Франция също по този начин е и най-големият експортьор на електричество, което в допълнение ускорява интереса й към „ зеленото “ етикиране. [24] Полша, Финландия, Чехия и Унгария са страните членки на едно мнение с Франция и пазят проектопредложението на Европейска комисия като в същото време преглеждат нуклеарната сила като нисковъглероден, постоянен и самостоятелен енергиен източник на сила, който може да компенсира минусите на възобновимите системи и да подсигурява непрекъснати доставки на електрическа енергия. Според кореспондента на Дойче Веле Марк Зандер, страни като Полша, Финландия, Франция и Унгария са положително настроени към нуклеарната сила и имат потребност от устойчиви „ пари “ за вложения и поддръжка в подтекста на енергийния преход, затова разумна е одобрителната им позиция.[25] В изказване, в което се упорства нуклеарната сила да бъде обсъждана като удобна за климата и „ зелена “, вземат участие 10 страни от Европейски Съюз, включително България, водени от Франция. Според тези страни атомната сила „ защищава европейския консуматор “; „ би била причина за основаване на работни места “; и „ ще има решителен принос за енергийната самостоятелност на Европейски Съюз “.[26] Въпреки сериозните полемики към тематиката, окончателното решение би било хубаво да бъде демократично и да се основе на това, за което се реализира болшинство.[27] Остава да забележим обаче дали такова единодушие ще бъде реализирано, само че на фона на настоящата полемика, Европа за следващ път наподобява разединена. Докато Германия има мощен вътрешен отпор във връзка с нуклеарната сила, Франция напредва с проекти за нови централи. Най-силната стопанска система в Европейски Съюз и нейните съдружници са изправени пред сложната задача да анулират и оспорят предлагането на комисията, защото това ще изисква болшинство от останалите страни членки. Твърде рано е да се каже по какъв начин ще се развие спорът в идващите седмици, само че едно е несъмнено – към този миг не съществува и няма предпоставки за повсеместен и изцяло координиран проект за енергиен преход на Европейски Съюз.
[1] “Emerging Nuclear Energy Countries,” Emerging Nuclear Energy Countries | New Nuclear Build Countries - World Nuclear Association, accessed February 2, 2022, https://world-nuclear.org/information-library/country-profiles/others/emerging-nuclear-energy-countries.aspx. [2] “What`s the Lifespan for a Nuclear Reactor? Much Longer than You Might Think,” Energy.gov, accessed February 2, 2022, https://www.energy.gov/ne/articles/whats-lifespan-nuclear-reactor-much-longer-you-might-think. [3] Govind Bhutada, “Ranked: Nuclear Power Production, by Country,” Visual Capitalist, January 19, 2022, https://www.visualcapitalist.com/ranked-nuclear-power-production-by-country/. [4] Черновата може да бъде забелязана и изтеглена от тук [5] За повече информация по тематиката виж тук: EU taxonomy for sustainable activities | European Commission (europa.eu) [6] Повече за проектопредложението виж тук: EU Taxonomy: Commission begins expert consultations (europa.eu) [7] Повече за климатичния неутралитет виж тук: Зеленият пакт: пътят към климатично безпристрастен и резистентен Европейски Съюз | Новини | Европейски парламент (europa.eu) [8] Повече по тематиката виж тук: • Nuclear power generation share by country 2020 | Statista [9] Iea, “Poland - Countries & Regions,” IEA, November 28, 2018, https://www.iea.org/countries/poland [10] Person and Michael Nienaber, “Germany Cries Foul over Nuclear Energy in EU`s Green Investment Rule Book,” Reuters (Thomson Reuters, January 22, 2022), https://www.reuters.com/business/sustainable-business/germany-cries-foul-over-nuclear-energy-eus-green-investment-rule-book-2022-01-22/ [11] “Why Germans Remain so Jittery about Nuclear Power,” The Economist (The Economist Newspaper), accessed January 27, 2022, https://www.economist.com/europe/2022/01/08/why-germans-remain-so-jittery-about-nuclear-power [12] Deutsche Welle (www.dw.com), “EU Proposes Labeling Gas and Nuclear Energy as Climate Friendly: DW: 01.01.2022,” DW.COM, accessed January 27, 2022, https://www.dw.com/en/eu-proposes-labeling-gas-and-nuclear-energy-as-climate-friendly/a-60308833. [13] Според Клод Турмес(министър на енергетиката в Люксембург), Рикарда Ланг(заместник-лидер на политическата партия „ Зелените “ в Германия) и Робърт Хабек(министър на стопанската система в Германия и също част от политическия съюз на „ Зелените “) [14] Тук се има поради разглеждане на атомната сила като зелена, т.е. устойчива или климатично удобна. [15] Greenwashing е процедура на заблуждаване по отношение на екологичните характерности на дадена компания или артикул. В случая процедура. [16] Oliver Noyan, “Austria Threatens to Sue Commission over EU Taxonomy Rules,” www.euractiv.com (EURACTIV, January 3, 2022), https://www.euractiv.com/section/politics/short_news/austria-threatens-to-sue-commission-over-eu-taxonomy-rules/ [17] За позицията на министъра виж тук:Leonore Gewessler on Twitter: " Wir werden den vorliegenden Entwurf genau prüfen und haben bereits ein Rechtsgutachten zu Atomkraft in der #Taxonomie in Auftrag gegeben. Sollten diese Pläne so umgesetzt werden, werden wir klagen. Denn #Atomkraft ist gefährlich und keine Lösung im Kampf gegen die #Klimakrise.3/3 " / Twitter [18] “Green Label for Nuclear Power A ‘Provocation’ for Claude Turmes,” Delano, accessed January 26, 2022, https://delano.lu/article/green-label-for-nuclear-power- [19] España En La Ue, “Will Defend a Common Position at the Informal @Eucouncil #ENVI in @Amiensmetropole Questioning the Proposal of the @eu_commission to Incorporate Gas and Nuclear in the #Taxonomy Gas&Nuclear Are Not Green; налично на: https://twitter.com/UeEspana/status/1484244304348467205 [20] Ibid [21] Bundesumweltministerium, “Absolut Falsch, @SteffiLemke.,” Twitter (Twitter, January 1, 2022), виж тук: https://twitter.com/BMUV/status/1477295337001959425 [22] Josephine Joly, “Germany Shuts down Three of Its Six Nuclear Power Plants,” euronews, December 31, 2021, https://www.euronews.com/2021/12/31/germany-begins-nuclear-phase-out-shuts-down-three-of-six-nuclear-power-plants [23] Nelkin, Dorothy, and Michael Pollak. “Political Parties and the Nuclear Energy Debate in France and Germany.” Comparative Politics 12, no. 2 (1980): page 127-8. https://doi.org/10.2307/421698 [24] Jasmin Spreer, “Nuclear Energy: The Issue with Nuclear Energy in Europe,” Trending Topics, January 24, 2022, https://www.trendingtopics.eu/the-issue-with-nuclear-energy-in-europe/ [25] “EU Moves to Label Nuclear, Gas Energy as `Green` | DW News,” accessed January 26, 2022, https://www.youtube.com/watch?v=qFo-l2OUMeQ [26] FigaroVox, “‘Nous, Européens, Avons Besoin Du Nucléaire! ",” LEFIGARO, October 11, 2021, https://www.lefigaro.fr/vox/societe/nous-europeens-avons-besoin-du-nucleaire-20211010 [27] Lavinia Steinford, Putting Energy Democracy at the Heart of a Green New Deal to Counter the Climate Catastrophe; Виж тук: https://futureispublic.org/ и тук: https://www.tni.org/files/futureispublic_chapter_15.pdf
Източник: 3e-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР