Автор: Иван Данилов, РИА Новости Вместо веднага да подадат на

Автор: Иван Данилов, РИА Новости

Вместо незабавно да подадат на държавния секретар Майк Помпео следващия чек, сенаторите му устроиха самобитен разпит с пристрастност, по време на който пожелаха тчет за осъществяването на задачата за блокиране на „ Сврн поток-2 “. За да даде обширен отговор шефът на американската дипломация явно не разполагаше с причини, имаше чувството, че повече би му било от изгода да вдигне белия байрак и да го размаха пред сенаторите, само че се наложи да се ограничи съссловесна констатация: “Направихме всичко допустимо да уговорим европейците, преди всичко германците, да се откажат от строителството на „ Северен поток-2 “. Към днешна дата не сме постигнали триумфи “.

Твърдата позиция на немското управление напълно наскоро беше доказана от шефа на външното министерство на Германия Хайко Маас, който отговори на рецензиите на вицепрезидента на Съединени американски щати Майк Пенс по въпросите за финансиране на НАТО и строителството на „ Северен поток-2 “. „ Нищо ново не се е случило. Не ни удивява и няма да сменяме нашите причини нито по въпроса на разпределение на натоварването (по финансирането на НАТО), нито що се отнася до „ Северен поток-2 “. “ Американските очаквания, че промяната на управлението в партията на Ангела Меркел ще сътвори нужните условия за отвод от „ Север поток-2 “ също не се оправдаха. Анегрет Крамп-Каренбауер, „ наследничката “ на Ангела Меркел, сподели през фвруари: “Северен поток-2 “ за мен, както и за други, естествено, не е този план, който поддъпжам с цялото си сърце. Само че основополагащите решения към този момент са признати, планът не тряббва да се връща обратно “. При това тя акцентира отрицателно отношение към основния (и в действителност единствен) инструмент на американската дипломация: “Заплата със наказания не е най-хубавият метод на другарство сред другари и сътрудници. Съединени американски щати преследват личните си икономчески ползи, което е изцяло законно. Но Вашингтон би трябвало да се вслуша в отговора на Германия: ние се занимавам с диверсификация, имаме и други източници на доставки. “Майк Помпео явно е чул немската позиция и към този момент няма с по какъв начин да възрази.

Впрочем въпреки всичко държавният секретар въпреки всичко получи бюджета си, въпреки в последно време Държавният департамент да няма доста постижени. „ Северен поток-2 “ се строи, Евросъюзът отхвърля да се причисли към глобите против Иран, Мадуро към момента е на власт във Венецуела, а за основаването на необятна антикитайска коалиция, която е по този начин нужна на администрацията на Съединени американски щати, могат единствено да мечтаят. Дори и най-шумният американски триумф в последно време – карцерът на Джулиан Асанж, по-скоро е достижение на американското финансово министерство, а не на американската дипломация. На 11 март Международният валутен фонд (в който амершканците и техните съдружници си резервират огромното влияние) реши да отдели на извънредно непопулярния (и не изключително компетентен) президент на Еквадор заем от 4,2 милиарда $ – и единствено месец по-късно Асанж се оказа задържан по искане на американските управляващи.

Трябва да се отдаде дължимото на шефа на Държавния департамент – Майк Помпео даде обещание на сенаторите да продължи да се бори на европейския фронт, в действителност към този момент за достигането на много по-скромни цели Всъщност те б трябвало да зарадват формален Киев: Работим с тях (европейците), с цел да забележим има ли някакъв път, който да ни разреши като най-малко да осигурим преноса на сила през Украйна “.

Добрата вест за Украйна е, че задоволително авторитетен представител на администрацията на Доналд Тръмп най-малко на равнище заявления акцентира предпочитание за работа по запазването на някакъв газов пренос от Русия за Европа през дадената територия. Лошата вест е в това, че от изказването на Помпео следва, че Държавният департамент на Съединени американски щати не разполага с каквито и да било принадлежности да принуди Германия за обезпечаване на този „ сюжет най-малко “. Самият Помпео, говорейки за това, не сътвори усещане да е убеден в позитивния резултат от своята „ работа с европейците “. Ако назовем нещата с същинските им имена, ще се поучи следната скица: Държавният департамент ще моли немското държавно управление да избави Украйна, а немското държавно управление ще намерения належащо ли му е това или не, и в случай че да, то в какви рамки и при какви условия.

Немски публични лица, в това число и Ангела Меркел, неведнъж са заявявали за нуждата от опазване на преноса на газ през Украйна, само че има един значим колорит: те не са говорили с съответни цифри и не дават обещание, че равнището на натовареност ще обезпечи рентабилността на украинската газопреносна система (ГПС), която не се отличава с нисока софтуерна успеваемост. Ако се работи по „ остатъчен принцип “, тогава на притежателите на украинската ГПС изцяло евентуално ще се наложи да търпят загуби, което надали ще помогне на Киев да преодолее загубата от няколко % в Брутният вътрешен продукт и забележителна част от приходите във валута, които има в този момент, само че ще престане да получава след довеждане докрай на строителството на „ Северен поток-2 “.

Най-важното е, че при всеки слчай Киев ще бъде лишен от опцията „ да взима за пленник преноса “. Т.е. повторението на „ газова война “ към този момент няма да бъде допустимо, защото ще изчезне опцията за блокиране на обилни количества съветски газ за европейските консуматори заради съществуването на различен маршрут. Ако се вгледаме в същността на газовия спор сред Съединени американски щати и Русия, то пред Вашингтон стоят две цели:1) опазване на опцията за офциален Киев (фактически – за Вашингтон)на опцията да се шантажира Москва с блокиране на доставките на съветски газ за Евросъюза и 2)

да се запазят валутните приходи от пренос на съветски газ за Киев, еквивалентни на към три на 100 от украинския Брутният вътрешен продукт. По явни аргументи от геополитическа позиция за американците първата задача е доста по-важна, и тя към този момент се провали. По груби сметки е провалена и втората задача, само че Държавният департамент се пробва в един изгубен мач въпреки всичко да вкара „ гол за авторитет “, запазвайки за Киев въпреки и останки от парите за пренос.

Впрочем даже и при оптимално подпомагане от страна на Германия е висока вероятността приходите от остатъците за украински пренос да не стигнат до украинския бюджет. Защото дори мениджърите на „ Нафтогаз “ признават, че е желателно украинската ГПС да бъде продадена на стратегически западни вложители. Шефът на националната акционерна компания „ Нафтогаз Украйна “ Андрей Коболев наскоро съобщи: “Необходимо ни е да притеглим задгранични компании към ръководството на украинската ГПС и да си поделим с тх приходите и приходите в подмяна на вложения, в подмяна на придобиване на дял, в подмяна на поддръжка на Запад, на енергийна успеваемост, на доста неща. “

Не е изключено след година на държавния секретар на Съединени американски щати да му се наложи да изяснява на сенаторите една занимателна обстановка: по какъв начин стана по този начин, че всички пари от газовите останки, за които по този начин се е борила американската дипломация, се окажат в джоба на някой от европейските сътрудници на „ Газпром “.

Това би бил доста обективен завършек на „ газвата война “, която Вашингтон разпростра срещу Москва.

Само че по-вероятният вид за развиване на събитията въпреки всичко ще бъде последователното преобразяване на украинската ГПС в скрап, в което може да се откри като подигравка на ориста, по този начин и същинска историческа правдивост.

------------------------------------------------

Преводът и редакцията са на БГНЕС