Автор: Иван Бедров, Дойче Веле Да го бяха мислили, нямаше

Автор: Иван Бедров, " Дойче Веле "

Да го бяха мислили, нямаше да го измислят толкоз комфортно: тематиката за корупцията, този общоприет проблем, стана досадна на българина. Как се стигна дотук, разяснява създателят на " Дойче Веле " Иван Бедров:

Най-бедната и най-корумпираната страна поема председателството на Европейския съюз; в предишното България бе най-близка до Съюз на съветските социалистически републики, а през днешния ден е на последно място по независимост на словото... Общо взето това са най-използваните клишета, с които огромните интернационалните медии разказват България. Не че тези изказвания не са правилни - има задоволително проучвания, които ги поддържат. Но клишетата за България нито дават ясна картина за протичащото се в страната, нито демонстрират схващане за действителната обстановка. А още по-малко пък впечатляват някого тук. Като всички клишета.

Темата за битката против корупцията също не провокира необикновен интерес. Преди години самото наличие на думата „ корупция “ в заглавията привличаше читатели. Но след толкоз доста говорене за борба против корупцията, споменаването на израза към този момент провокира основно скука. Повтарящите се взаимни обвинявания сред ръководещи и съпротива, продължаващото с години основаване на нови и нови ведомства за битка против корупцията, както и безсрамието, с което се заобикалят закони и институции, мощно отегчават българите. И когато някой огромен европейски вестник за следващ път ни напомни, че България е най-корумпираната страна в Европейски Съюз, това нищо не трансформира.

Илюзията, че нещо се случва

В първите дни на годината, когато всеки ден четяхме заглавията за България в европейската преса, президентът Румен Радев наложи несъгласие на признатия от Народното събрание антикорупционен закон, който планува сливането на редица съществуващи институции и основаването на обединен и централизиран антикорупционен орган. Основният проблем, съгласно президента, е заплахата от мощно политизиране на новата мегаструктура, чийто ръководител ще се избира от Народното събрание. Радев взе участие интензивно в дебатите преди приемането на закона и поддържа разновидността на Българска социалистическа партия, който предвиждаше ръководителят на новия орган да се назначава от президента - т.е., от самия него. Световните организации оповестиха, че президентът „ наложи несъгласие на антикорупционен закон “. Изглежда, че нещо се случва, нали?

Заглавията основават илюзията, че България съществено се е заела с въпроса, а политическото опълчване е тъкмо по тематиката за битката против корупцията. Нещата обаче не са такива. Управляващи и съпротива си проведоха няколкомесечни телевизионни конфликти по проектозакона. Президентът свика съвещание на Консултативния съвет за национална сигурност, а Народното събрание се активизира и одобри закона преди края на годината. На нито един стадий обаче корупцията не бе прегледана като закононарушение, с което би трябвало да се бори прокуратурата, както написа в Конституцията. На нито един стадий не бе изработен опит за разбор за какво съществуващите до момента редица институции за битка против корупцията не се оправиха и на какви учредения упованието към новия орган е да успее. Подобни въпроси бяха задавани понякога само от извънпарламентарни гласове.

Корупция ли е точната дума?

Проблемът в България от дълго време не се лимитира до класическата корупция, при която някой получава рушвет, „ с цел да извърши или да не извърши деяние по работа “, както написа в Наказателния кодекс. Когато си кмет на огромна община да вземем за пример и дружно с локалния прокурор имаш анонимна офшорна компания, която печели публични поръчки в ръководената от теб община, това не е просто рушвет. Когато имаш голям бизнес, само че в това време си политик и променяш законодателството, с цел да печелиш повече, това също не е просто рушвет. Когато си и политик, и предприемач, и медиен необут и като подобен можеш да променяш закони, да атакуваш съперници, да притискаш съперници, да използваш институциите в личен интерес, това несъмнено е доста повече от класическа корупция.

Все по-често чуваме израза „ захваната страна “ и все по-често получаваме образци за това. Прокуратурата взима страна при събарянето на банка, Комисията за конфискация нападна с неуместни претекстове критик на властта, Конституционният съд взема решение, че един политик хем е бил народен представител, хем е бил началник на ДАНС за ден и по този начин избавя мястото му в Народното събрание. Това не е просто корупция. Механизмът за съдействие и инспекция на Еврокомисията е безпомощен против този модел - към този момент 10 години продължава досадното отчитане на ограничения и издание на отчети.

Българите виждат всичко това и осъзнават, че думата „ корупция “ не е тъкмо изложение на действителността. Затова заглавията в непознатите медии към този момент не стряскат. Затова демонстрацията на битка против корупцията не притегля интерес. Стана просто досадно. Да го бяха мислили, нямаше да го измислят толкоз комфортно.