Автор: Институт за пазарна икономикаПрез 2017 г. ИПИ си постави

Автор: Институт за пазарна стопанска система

През 2017 година ИПИ си сложи за цел да очертае границите на икономическите центрове в страната. Амбицията ни бе да „ надскочим “ административно-териториалното разделяне на областите и регионите и да начертаем нови вътрешни граници в страната, учредени напълно на естествените стопански процеси. Групирането в границите на центровете е правено към така наречен стопански ядра, които притеглят забележителна ежедневна трудова миграция от прилежащи общини, имат висока централизация на наети лица и генерират релативно огромна продукция.

Интерактивна карта на икономическите центрове, както и профилът на всеки един от тях, са налични на страницата на проучването " Регионални профили: индикатори за развиване ".

Икономически центрове в България

Ключов миг в проучването на икономическите центрове е обособяването на така наречен външна страна от общини, които са най-силно обвързани и подвластни от ядрото. В сегашния разбор под външна страна се схващат тези общини, при които над 10% от наетите пътуват всекидневно и работят в ядрото. Този взор към икономическите центрове и техните периферии обособява няколко съществени вида стопански центрове:

- Големи стопански центрове, които имат доста мощно ядро и голяма външна страна – такива да вземем за пример са икономическите центрове " София " и " Пловдив " ;
- По-малки центрове, които имат външна страна, само че тя постоянно се лимитира единствено до прилежащи общини – такива да вземем за пример са центровете " Русе ", " Плевен " и " Шумен " ;
- Специфични стопански центрове, които са прилежащи и имат голям брой допирни точки, въпреки и да имат мощно лимитирана или даже никаква външна страна – такива да вземем за пример са центровете " Габрово-Севлиево ", " Стара Загора ", " Казанлък " и " Раднево ".

Важно е да се означи, че картата на икономическите центрове по никакъв метод не изчерпва икономическата и капиталова карта на страната. Отсъствието на други региони от картата не значи, че в тях няма икономическа интензивност, вложения и вероятности за развиване. Факт е обаче, че общините, които не попадат на картата, отстъпват по степен и ритъм на икономическо развиване спрямо показаните центрове. При тях липсва и действителна външна страна, а оттова и осезателен резултат върху заетостта в прилежащите им общини. Затова и фокусът на този разбор попада върху 20-те най-големи центъра.

Икономическото райониране на страната разкрива няколко извънредно любопитни наблюдения. На първо място това е териториалното покритие на центровете. Малко над 1/3 от територията на страната е покрита от стопански центрове, само че в тях се създават 86% от продукцията на страната (по последни данни за 2015 г.). С други думи, към 2/3 от страната е, нагледно казано, икономическа пустиня като се изключи незначителен брой оазиси, в които се генерират останалите 14% от продукцията в страната.

Това, което е изключително забавно, е, че процесът на централизация на икономическа интензивност в центровете продължава в последните години. През 2011 година в откроените центрове е била регистрирана 85% от създадената продукция в страната, т.е. в границите на пет години този дял нараства с 1 процентен пункт (пр.п.). Продължаващото привличане на капитал и хора към тях поради подобаващата инфраструктура, размера на пазара, синергиите със съществуващия бизнес, обществената среда и други фактори евентуално ще подхранва тази наклонност на централизация на стопанската система на страната.



Икономическите центрове са и тези, които притеглят главната част от вложенията в страната – 81% от всички директни задгранични вложения (ПЧИ) в страната до края на 2015 година са се насочили към тях. Сходна е картината и с другия главен индикатор за вложения – годишните разноски за дълготрайни материални активи (ДМА); 3/4 от всички годишни разноски за ДМА (2015 г.) се вършат също в центровете.

В тях работят 75%, или 3/4 от наетите в стопанската система през 2015 година В същото време в центровете живеят 62% от популацията на страната през 2016 година, което значи, че над 1/3 от хората в България живеят отвън стопански най-активните и перспективни територии на страната. Интересното е, че икономическите центрове с изключение на повече продукция концентрират и от ден на ден население като условен дял от общото население на страната – през 2000 година в тях са живеели 59% от популацията, а през 2016 година този дял към този момент е с 3 пр.п. по-висок.

Общият брой на икономическите центрове в страната е 20, като тяхната величина, териториален обсег и секторен профил са извънредно разнородни. Не е изненада, че най-големият стопански център е този, образуван към Столична община. Той е най-мащабен по територия, население, създадена продукция, вложения и работещи в него. Столична община се отличава и с съществуването на вторично ядро в лицето на община Перник, което е неповторима специфичност единствено на този център. Това е по този начин, тъй като община Перник по едно и също време притегля трудови мигранти от околни на нея общини и самата тя е донор на ежедневна миграция към Столична община, освен това в доста огромни размери – Перник е общината с най-висока негативна чиста трудова миграция в страната. В този център се създават 43% от общата продукция за страната (по последни данни за 2015 г.) – през 2011 година центърът е отговарял за 42% от продукцията на национално равнище. Като цяло центърът обгръща 18 общини и в него работят към 1/3 от наетите в стопанската система. Центърът е доста прелъстителен и за непознати вложения – 55% от всички ПЧИ в стопанската система до края на 2015 година са в него.

Тук безработицата е най-ниска (3,5% през 2016 г.), а заплатите са вторите най-високи (1174 лева междинна брутна месечна заплата през 2015 г.) след релативно дребния център " Козлодуй ", в който високото възнаграждение в нуклеарната централа има огромна тежест върху междинните заплати. В център " София " също така се вижда централизация на високообразовано население, като висшистите са с максимален дял от локалното население – към 1/3 по отношение на приблизително 20% за страната. Качеството на образованието, измерено посредством резултатите от матурите по български език и литература, също е най-високо в " София " – 4,48 през 2016 година (спрямо 4,17 за страната), което приказва за опцията на центъра да резервира забележителен дял на висококвалифицираното население.

Освен този към столицата другите релативно огромни по мащаб центрове в страната са завършени към ядрата на общините Пловдив, Бургас и Варна. Но даже и вторият по величина на продукцията център – " Пловдив ", е близо пет пъти по-малък по произвеждане по отношение на " София ". Сумарната продукция на трите центъра ( " Пловдив ", " Бургас " и " Варна " ), както и броят на наетите в тях са малко повече от половината на тези за необятния стопански център към София, а непознатите вложения (с натрупване) досега са към 1/3.

Центърът към Пловдив, който е вторият максимален в страната, обгръща 12 общини и в него се генерира близо 1/10 от производството в страната. Трябва да се означи, че с помощта на сериозните вложения и привличането на човешки капитал от все по-далечни общини Пловдив е отбелязал един от най-високите темпове на напредък на продукцията измежду икономическите центрове за последните пет години. През 2015 година продукцията на център " Пловдив " е била с 39% повече по отношение на 2011 година, което е вторият най-голям растеж за интервала след 40-процентното повишаване за надалеч по-малкия център към Русе.

Любопитното е, че на юг от Стара планина сред всички центрове има " топла връзка ", т.е. те се преливат един в различен. В същото време в Северна България икономическите центрове са по-скоро острови на висока икономическа и капиталова интензивност, заобиколени от огромни територии с ниска интензивност и слаба стопанска система. Единственото изключение е " агломератът " от няколко центъра в Североизточна България, които са свързани между тях – " Варна ", " Шумен " и " Търговище ", които обгръщат общо 17 общини, от които 10 попадат в икономическия център към Варна. Вероятно неналичието на автомагистрала на север от Стара планина също способства за това състояние.

Плавното преливане от център в център в Южна България навежда на мисълта, че след още няколко години границите сред някои от тях към този момент може и да не съществуват. Така да вземем за пример център " София " в източна посока се прелива в център " Пазарджик ", който от своя страна се прелива в център " Пловдив ". Недалеч от център " Пловдив " сега се намира център " Хасково " – извънредно забавен център, който има относително бързо растящо ядро, само че все още няма външна страна. " Хасково " към този момент публично се нарежда като част от " Тракия икономическа зона " (ТИЗ), която се оформи последните години към Пловдив и сплоти шест индустриални зони. " Хасково " също може да се причисли към този агломерат от центрове по оста " София " – " Пазарджик " – " Пловдив ". За това, несъмнено, значение има цялостното създаване на две автомагистрали в Южна България през последните години – " Тракия " (свързваща София и Бургас) и " Марица " (свързваща автомагистрала " Тракия " при пътен възел Оризово с българо-турската граница при Граничен контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево).



Споменатият агломерат от центрове в Югозападна и Южна Централна България стартира да се разраства и на изток. През пролетта на 2017 година бе обявено, че ТИЗ ще се уголемява и към Бургас. Вече е подписан меморандум сред зоната и община Бургас, въз основата на който територията на Бургас ще се включи към зоната. Предвид това няма да е изненада появяването на един стопански суперцентър в Южна България по оста " София " – " Пазарджик " – " Пловдив " – " Хасково " – " Бургас ".

От друга страна, в региона към Стара Загора по методологията на ИПИ се обособяват четири стопански центъра – " Сопот ", " Казанлък ", " Стара Загора " и " Раднево ". Към тях можем да прибавим и " Гълъбово ", където данните от последните години алармират за появяването на нов център, който обаче към момента не е трансферирал заложните прагове. На процедура обаче тези пет центъра поради тяхната териториална непосредственост, инфраструктурна и икономическа съгласуваност са част от един по-широк стопански център с преобладаващо промишлен профил към Стара Загора. Това естествено оформяне на стопански център към Стара Загора е и повода за почналата работа на локалните управляващи по обособяването и позиционирането на Индустриална зона " Загоре ". Безспорно, тази стъпка е предизвикана от позитивното развиване на Пловдив, което в немалка степен е резултат от позиционирането на ТИЗ като водеща капиталова дестинация у нас. Очевидно зона " Загоре " ще бъде първият опит за репликиране на сполучливия модел на ТИЗ. Социално-икономическият профил на Стара Загора на процедура постанова решението тя да се обособи като обособена капиталова дестинация, а не просто да се " прикачи " към ТИЗ. Двете, несъмнено, могат да имат доста допирни точни и взаимно да се усилват, само че като две обособени зони с друг профил. Центровете към Стара Загора са относително отмерено развити сред петте съществени ядра. Този регион има необработен капацитет да се развие и в областта на осведомителните технологии и аутсорсинга по образеца на Пловдив, което е значимо за задържането на висококвалифицирани младежи в региона.

Липсата на положителни и бързи инфраструктурни връзки сред Северна и Южна България е различен фактор, който въздейства на границите на икономическите центрове в страната. Така да вземем за пример се следи скупчване на няколко стопански центъра в Централна България от двете страни на Стара планина – на юг от Балкана това са упоменатите центрове към Стара Загора, а на север са ситуирани други два стопански центъра – " Габрово-Севлиево " и " Велико Търново ". Липсата на съответна инфраструктурна съгласуваност през планината попречва връзките сред стопански дейните територии от двете страни на планината и де факто лимитира капацитета им за напредък.

Икономическият център " Габрово-Севлиево " на север от Стара планина също е доста забавен като формирование. Той се състои от две ядра – общините Габрово и Севлиево, обединени поради географската си непосредственост и релативно високата трудова миграция посред им. Центърът няма външна страна, а профилът му е изявено промишлен. Все отново той е измежду релативно по-малките с дял в локалната стопанска система от малко над 1%. Центърът към Велико Търново от своя страна е измежду релативно по-малките формирования, като се състои от една община ядро – Велико Търново, и външна страна, която също е показана от една община – Лясковец.

Освен тези два центъра на север от Стара планина се оформят още четири с релативно стеснен мащаб – това са тези към ядрата Русе, Плевен, Козлодуй и Добрич. Центърът към Добрич обгръща единствено община Добрич-селска като външна страна и е по-скоро разследване от релативно дребната повърхност на община Добрич-град и от обстоятелството, че Добрич-селска огражда града от всички страни. По този метод община Добрич-селска е естествена част от локалната стопанска система на община Добрич-град и границите сред двете са по-скоро чисто административни, в сравнение с стопански. Между другото аналогична е обстановката с релативно дребната по повърхност община Ямбол и обикалящата я тъдява община Тунджа, която е част от Ямболския стопански център, както и с община Сопот и ограждащата я община Карлово, като последната се е трансформирала в естествена външна страна на Сопот.

Сред упоменатите стопански центрове на север като максимален по създадена продукция се откроява " Русе " с неговия дял от към 3% в производството на страната. Той се подрежда на второ място в Северна България след центъра към Варна и на 5-о място в страната. Центърът към Русе обгръща 5 общини и в него работят близо 3% от наетите в стопанската система (за 2015 г.).

Направеният обзор на икономическите центрове в страната и техните периферии следва да се преглежда като първа стъпка към оформянето на сполучливи капиталови дестинации. Позиционирането на един стопански център като капиталова дестинация не трябва да следва строгите административно-териториални рамки на въпросната община, а да сплоти в себе си естествения стопански ареал, образувал се към центъра. Изготвените от ИПИ карта и профил на обособените стопански центрове разрешават да се оформят верните капиталови дестинации – като се стартира от разрастването на икономическия център " Пловдив ", в това число към Хасково, мине се през съответното обединяване на мощните центрове към Стара Загора и се стигне от огромното предизвикателство на север, а точно оформянето на мощни капиталови дестинации от няколко центъра, които все още работят независимо.