Автор: Институт за енергиен мениджмънт /EMI/ Това проучване на EMI

...
Автор: Институт за енергиен мениджмънт /EMI/ Това проучване на EMI
Коментари Харесай

EMI: Приходите от продажба на СО2 емисии имат въздържащ ефект върху цените на електрическата енергия


Автор: Институт за енергиен мениджмънт /EMI/

Това изследване на EMI e ориентирано към следене в общ проект на метода и направленията на потребление на приходите от продажба на излъчвания на парникови газове през третия интервал на деяние на Европейската скица за търговия с излъчвания на национално равнище. Основната цел е да се направи оценка на тяхното влияние върху цените на електрическата сила през този интервал, а точно 2013 -2019 година

Освен съответстващата нормативна база и настъпилите в нея промени през интервала 2013-2019 година, при изследването са употребявани обществени данни от Европейската eнергийна борса, Народното събрание, Министерство на околната среда и водите (МОСВ), Министерство на енергетиката (МЕ), решенията на КЕВР, докладите на фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ (ФСЕС) и други

Тъй като резултатите от изследването главно са предмет на лични калкулации, в детайли са разказани допусканията, при които те са направени.

1. Трети интервал на Европейската скица за търговия с излъчвания (ЕСТЕ) - съществени положения1

От началото на 2013 година започва третият осемгодишен интервал на Европейската скица за търговия с излъчвания на парникови газове.

При третия интервал на ЕСТЕ се вкарва общ таван на излъчванията на парникови газове за целия Европейски Съюз, който понижава линейно през всяка година от интервала до 2020 година, в сходство с поставената цел за 21% понижение на излъчванията към 2020 година по отношение на равнищата от 2005 година

Принципът „ замърсителят заплаща “, работил и през втория интервал, се резервира. Запазва се и задължението за инсталациите (централите) да връщат годишно количество квоти, равно на техните верифицирани излъчвания на парникови газове през миналата година. По принцип, не се планува гратис разпределение на квоти на производителите на електрическа сила. Но на страните с електроенергийни браншове, характеризиращи се с висока взаимозависимост от един тип изкопаеми горива или незадоволително равнище на съгласуваност с европейската електроенергийна система, е дадена опция за дерогация от това предписание и България се е възползвала от нея.

Съгласно признатите гъвкави пазарни механизми, всяка държава-членка получава годишно избрани количества излъчвания (квоти), предопределени за предложение на търгове и продавани по реализирани тръжни цени. Търговете са проведени в сходство с Регламент (ЕС) №1031/2010 като за задачата е основана обща тръжна платформа – Европейска енергийна борса (ЕЕХ).

Количествата/квотите не се разпределят съразмерно сред държавите-членки. С оглед намаляване на негативните стопански последици от използването на пакета „ Енергетика/Климат “ и в сходство с правилата на взаимност е създаден и се ползва преразпределителен механизъм, насочващ спомагателни количества за продажба към държавите- членки с Брутният вътрешен продукт, по-нисък от междинния за Европейски Съюз, в това число за България.

Приходите от продажбата на квоти за излъчвания на парникови газове се насочват към националните бюджети на държавите-членки, при което, с помощта на преразпределителния механизъм, се обезпечават годишно релативно по-високи доходи за страните с по-нисък Брутният вътрешен продукт. Не по-малко от 50% от тези доходи би трябвало да бъдат употребявани за нисковъглеродни цели и ограничение на климатичните промени, да вземем за пример за поощряване на ВЕИ, за въвеждане на чисти въглищни технологии (за хващане и предпазване на СО2), за намаляване на обществените последици от увеличените енергийни разноски.

Все отново, съгласно Енергийната тактика, макар тези смекчаващи ограничения, „ преходът към нисковъглеродна енергетика неизбежно ще докара до повишаване на енергийните разноски. Адекватността и своевременността на политическите решения и ограничения ще дефинират цената, която българският бизнес и жителите ще би трябвало да заплатят за прехода към нисковъглеродна енергетика”.
Опит за установяване на цената на прехода към нисковъглеродна енергетика в един съответен аспект- потреблението на приходите от квоти за емисии- следва по-долу.

2. Установяване на национална правна рамка във връзка с потреблението на приходите от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове

Първоначалната уредба по използването на ЕСТЕ на национално равнище попада в Закона за запазване на околната среда. Впоследствие тези разпореждания са пренесени в Закона ограничение изменението на климата (ЗОИК), (обн. Дъждовни води, бр.22/2014 г.). Основните разпореждания, от интерес за сегашното изследване, са следните:

По отношение на продажбите: Съгласно член 52 всички търгове на квоти за излъчвания на парникови газове се организират в сходство с Регламент (ЕС) 1031/2010 като търговете се провеждат и реализират на обща тръжна платформа, както е несъмнено в посочения регламент;

По отношение на обсега на схемата: според член 30, алинея 3 схемата включва съоръжения от избрани промишлени браншове (дефинирани в Приложение 1) и авиационни действия (Приложение 2);

По отношение на потреблението на приходите от излъчвания от съоръжения : член 57, алинея 1, показва 9 съществени посоки за потреблението на 71% от тези доходи без обаче да се изключва опцията те да бъдат употребявани единствено в едно направление; през м. септември 2016 година в ЗОИК е направена смяна, с която е признато всички доходи от излъчвания на съоръжения (наричани по-нататък доходи от емисии) да се внасят във ФСЕС.

По отношение на ръководството: средствата от продажби на излъчвания от съоръжения се трансферират в началото към бюджета на Министерството на (икономиката и) енергетиката, а след това – към ФСЕС (чл.57, ал.2).

Интересно е да се означи, че преди приемането на ЗОИК, през юни 2013 година, са признати значими ремонти в подтекста на обсъжданата тематика в специфичното енергийно законодателство, по-конкретно - член 35, алинея 5 и 6 от ЗЕ и член 58 алинея 2 от ЗЕЕ по отношение на член 6, т. 2 от ЗЕВИ. Важно е да се цитира текстът на тогавашния член 35 алинея 6 на ЗЕ, където се показва следното:

„ Задълженията за изкупуване на електрическа сила по преференциални цени по Закона за силата от възобновими източници се осъществят според член 6, т. 2 от Закона за силата от възобновими източници, откакто се приспадне паричната равноценност на 100 на 100 от приходите, получени от търговете на квоти за излъчвания на парникови газове, планувани в Закона за запазване на околната среда, и 100 на 100 от постъпленията от продажбата на сила от възобновими източници, постъпили от контракти за статистическо прекачване по Закона за силата от възобновими източници. “

Също по този начин, след основаването на ФСЕС в ЗЕ е регламентирано, че един от източниците на средства за фонда ще бъдат „ приходите, получени от търговете за продажба на квоти по член 57, алинея 1 от Закона за ограничение изменението на климата, които се употребяват за развиване на възобновими енергийни източници (Чл. 36д. Нов - Дъждовни води, бр. 56 от 2015 година, в действие от 24.07.2015 г.).

Въз основа на този обзор, може да се заключи, че макар известни исблъсъци сред общото и специфичното законодателство, е възприета устойчива национална политика, според която всички доходи от продажби на излъчвания от съоръжения за интервала 2013-2020 година се насочват за развиване на възобновими енергийни източници.

3. Оценка на въздействието на приходите от излъчванията върху цените на електрическата сила

3.1. Възприет метод

В на практика проект, горепосочената политика се реализира посредством годишно приспадане на приходите от продажба на излъчвания от разноските (непазарни), провокирани от изкупуване на електрическа сила от ВЕИ по преференциални цени, които са по-високи от пазарните.

Непазарните, наричани също „ политически “, добавки към цената на електрическата сила пораждат и нарастват като безспорен размер и условен дял в осъществяване на амбициозните цели на европейската нисковъглеродна политика и като резултат от процесите на либерализация на вътрешния електроенергиен пазар във всички държави-членки на Европейски Съюз.

Конкретно за България, категориите добавки за интервала 2013-2019 година са следните:

- добавка за поощряване на ВЕИ (наричана по-нататък зелена добавка);

- добавка за поощряване на високоефективно комбинирано производство;

- добавка за невъзстановяеми разходи; добавка за Топлоелектрическа централа Марица-изток 2 (нова от м. юли 2019).

Сумата от всички добавки дефинира Цена Задължения към обществото (ЦЗО).

Съгласно член 34, алинея 5 от ЗЕ разноските за отговорности към обществото (включващи и тези за ВЕИ производство) би трябвало да се разпределят по транспарантен метод сред всички крайни клиенти и мрежовите оператори. Цената за отговорности към обществото се пресмята върху цялото ползване на електрическа сила в страната (без тази за лични потребности на централите).

Размерът на добавките, надлежно на ЦЗО, се трансформира по години под въздействието на редица фактори, един от които е потреблението на доходи от излъчвания. Конкретните параметри на влияние на този фактор по години е оценено при следния метод и допускания:

• База за изчисленията са фактическите годишни доходи от излъчвания, а не плануваните и прилагани от КЕВР при установяване на ЦЗО. Този метод е предпочетен за задачите на поголяма акуратност на оценката на въздействието, защото бяха установени съществени разминавания сред фактическите и планувани от КЕВР приходи;

• Прието е, че приходите от излъчвания за дадена календарна година са употребявани през регулаторната година, започваща от юли същата година.

• Разходите за ВЕИ-енергията, подлежащи на компенсиране (наричани по-натататък надпазарни разходи), калкулирани в зелена добавка, са избрани на база информация от ценовите решения на КЕВР за интервала 2015-2019. За първите 2 години от интервала (2013 и 2014), заради недостатъчност и несъпоставимост на регулаторната информация, разноските са избрани на база лични калкулации на EMI.

3.2. Сравнителен разбор на фактическите доходи от излъчвания и разноските, нужни за компенсиране на ВЕИ – производителите по преференциални цени за интервала 2013-2019

Както се вижда от Графика1 , приходите от излъчвания, употребявани за понижаване на зелената добавка, варират в необятен диапазон – от 40,3 млн. лева през 2014 до 718,5 млн. лева през 2018 година и с още по-висока прогноза от 861,4 млн. лева през 2019 година

Впечатляващото повишаване на приходите от излъчвания по години за интервала се изяснява с паралелното удобно влияние през целия обсъждан интервал на 2 фактора –нарастване на количеството на разпределените за продажба от България излъчвания (квоти) и повишение на тръжните цени на ЕЕБ. Националната квота се движи постъпателно нагоре като от 7 млн. т през 2013 година доближава до 23,8 млн. т СО2 през 2018 година Съответно, цената от под 5 евро/т СО2 за 2013 и 2014 година доближава до 21-23 евро/т СО2 за първото тримесечие на 2019 година

Тенденцията при надпазарните разноски за ВЕИ е друга. Разходите се стабилизират на почти едно и също равнище от 2015 година до момента, което се изяснява с приключването на капиталовия ВЕИ – взрив, респективно преустановяването на растежа на производството, както и с въвеждането на ограничавания на създадените количества, изкупувани по преференциални цени.

Приходите от излъчвания са оказали най-ниска степен на поддръжка при покриването на надпазарните ВЕИ-разходи през 2014 година Тогава те са едвам 40,3 млн. лева или 4,5% от нужното. Постепенно този дял нараства, с цел да доближи до над 90% през 2018 година Особен интерес съставлява 2019 година, която се чака да стане преломен пункт в следените трендове – плануваните от КЕВР доходи от излъчвания с размер 861,4 млн. лева.** се чака да надвишават надпазарните разноски за ВЕИ с 124 млн. лева Това значи, че приходите от излъчвания през 2019 година ще са задоволителни за покриване на цялата финансова тежест, провокирана от ВЕИ-производителите с преференциални цени и че те нулират отговорностите на обществото в тази им част .

За интервала 2013-2019 година получените и употребявани за понижаване на зелената добавка доходи от излъчвания са с общ размер 2 258,4 млн. лева . За същия интервал надпазарните разноски за ВЕИ-производителите, дължащи се на преференциалните цени и подлежащи на покриване посредством ЦЗО са с общ размер 5 552,2 млн. лева

Следователно, през интервала 2013-2019 година приходите от излъчвания са редуцирали с 2 258,4 млн. лева или с 40,7% финансовата тежест от 5 552,2 млн. лева, генерирана от ВЕИ-производителите с преференциални цени и покривана посредством ЦЗО солидарно от страна на всички консуматори.

3.3. Сравнителен разбор на зелената добавка със и без поддръжката на приходите от излъчвания

На базата на данните за надпазарните ВЕИ – разноски, приходите от излъчвания и потреблението на електрическа сила са изчислени два вида зелени добавки:

• цялостна зелена добавка, при която се допуска, че всички надпазарни ВЕИ-разходи се третират като отговорности към обществото и са калкулирани в цените;

• чиста зелена добавка, изчислена след понижаване на надпазарните ВЕИ-разходи с приходите от излъчвания за съответната година.

Трябва да се означи, че изчислените по този метод зелени добавки не са идентични с одобряваните от КЕВР както заради към този момент описаните разлики в допусканията, по този начин и заради задачата на изследването, а точно – оценка на изчистеното (при елиминиране на други съпътстващи фактори) въздействие на приходите от излъчвания.

Например, при започване на интервала прогнозите за по-големи доходи от излъчвания по отношение на фактическите са разрешили на КЕВР да дефинира и относително по-ниски ЦЗО за някои от следените години. Впоследствие разликата сред фактическите и планирани стойности се е трансформирала в тарифен недостиг на НЕК-ЕАД поради задължението ѝ да изкупува и да заплаща зелената сила. Поради тази причина, потреблението на утвърдените от регулатора зелени добавки не би разрешило правилното осъществяване на поставената цел.

Резултатите, получени при потребление на признатия за задачите на изследването метод, са показани образно в идната графика.

Логично е, че поддръжката от страна на излъчванията за съкращаване на зелената добавка следва тренда и съотношенията, разказани в т. 3.2. Тя нараства стабилно през интервала 2013-2018 година - от 1,21 лева./МВтч през 2014 година до 21,45 лева./МВтч през 2018 година, когато приходите от излъчвания към този момент покриват 90% от цялостния размер на добавката. Очаква се през 2019 година приходите от излъчвания да са задоволителни за 100 процентовата отплата на зелената добавка.

На доктрина, в случай че предположим, че всички доходи от излъчвания се употребяват годишно единствено за покриване на настоящите непазарни разноски за ВЕИ, то тогава добавката за настоящия регулаторен интервал би трябвало да бъде нулирана и да остане прочут остатък от приходите от излъчвания.

Предвид насъбрания забележителен тарифен недостиг на НЕК, немалка част от който се дължи точно на отговорностите за изкупуване на зелена сила, разумно е обаче остатъците да бъдат ориентирани в тази посока (каквото е и решението на КЕВР).

За интервала 2013 – 2019 година зелената добавка (среднопретеглена за периода) като част от ЦЗО би била 23,88 лева./МВтч без поддръжка от страна на приходите от излъчвания. Благодарение на потреблението на приходите от излъчвания нейният размер е сведен и заплащанията за зелена добавка от страна на потребителите са редуцирани с 40,7% - до 14,17 лева./МВтч.

Перспектива

При сюжет „ Без промени “ през идващите години може да се чака, че приходите от излъчвания ще са повече от задоволителни за покриване на всички отговорности към ВЕИ- производителите с преференциални цени, т.е. те ще разрешат да се отстрани напълно зелената добавка от ЦЗО. Остатъкът от тези доходи би могъл да се употребява за стабилизиране на НЕК посредством изчистване на зеления тарифен недостиг, който компанията е натрупала до момента.
От друга страна, в ход е процедура по законови промени, посредством които ще се регламентира пренасочване на 25% от приходите от излъчвания към енергоинтензивната промишленост. Също по този начин може да се чака възобновяване на процесите по поощряване на вложенията във ВЕИ- произвеждане на
електрическа сила поради европейските нисковъглеродни цели до 2030 година Тези два фактора ще доведат редом до съкращаване на приходите от излъчвания, употребявани за понижаване на ЦЗО, от една страна, и до увеличение на разноските за компенсиране на ВЕИ - производството, от друга.

-----------------------------------------------------------------------------------

1 Източник на информацията е главно Енергийна тактика на Република България до 2020 година (юни 2011)
Източник: 3e-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР