Автор: Институт за енергиен мениджмънт /EMI/Общите приходи от проведените търгове

Автор: Институт за енергиен мениджмънт /EMI/

Общите доходи от извършените търгове сред 2012 и 30 юни 2017 надвишават 18,4 милиарда евро. През 2016 тези доходи са в размер на 3,79 милиарда евро като по информация подадена до Европейска комисия страните членки са употребявали или възнамеряват да употребяват към 80% от приходите за 2016 за енергийни и климатични цели. Това демонстрира оповестеният в края на ноември годишен отчет на Европейската комисия /ЕК/ за действието на европейския пазар на въглеродни излъчвания.

Докладът за пазара на въглеродни излъчвания обгръща 2016 година, само че също по този начин показва някои начинания, препоръчани или контрактувани през 2017 година Документът обгръща следните тематики:

- Инфраструктура на Европейски Съюз за съдебна техническа експертиза
- Функциониране на пазара на въглеродни излъчвания (квоти, въведени и извадени от обращение, балансиране на търсенето и предлагането)
- Въздухоплаване
- Пазарен контрол
- Мониторинг, докладване и инспекция на излъчванията
- Преглед на административните договорености в държавите-членки
- Съответствие и осъществяване.

Като нов детайл тазгодишният отчет съдържа и глава по отношение на схемите за непряка отплата на разноските за въглеродни излъчвания.

Общите доходи от извършените търгове сред 2012 и 30 юни 2017 надвишават 18,4 милиарда евро. През 2016 тези доходи са в размер на 3,79 милиарда евро като по информация подадена до Европейска комисия страните членки са употребявали или възнамеряват да употребяват към 80% от приходите за 2016 за енергийни и климатични цели. Съгласно Директивата за търговия с излъчвания на парникови газове минимум 50% от тези доходи би трябвало да бъдат употребявани от страните членки за климатични и енергийни цели, сочи отчетът.

Дерогация от общото предписание за търговия на излъчванията е предоставена в чл.10 в на Директивата за търговия с излъчвания на парникови газове с оглед поддръжка на вложенията за рационализация на електроенергийния бранш в избрани страни. Осем от 10 страни (България, Кипър, Чешката република, Естония, Литва, Полша, Унгария, Румъния, Малта и Латвия като последните две не са се възползвали от дерогация), които имат това право, са се възползвали от дерогацията и са разпределили безвъзмездни квоти против вложения.

Общият размер на осъществените вложения въз основа на дерогацията в интервала 2009-2016 е към 11 милиарда евро. Около 80% от тях са предопределени за възобновяване и рационализация на инфраструктурата, а останала част от вложенията са били в чисти технологии или за диверсификация на снабдяването. Например, някои от вложенията включват понижение на разноските за лични потребности на електроприузводствените централи в Литва, възобновяване на топлопроводи в Чехия и създаване на когенерационни модули главно на природен газ в България.

Съгласно отчета през 2016 година излъчванията на парникови газове от съоръжения, участващи в съдебна техническа експертиза на Европейски Съюз, са намалели с 2,9% по отношение на миналата година. От началото на фаза 3 се регистрира понижение на излъчванията, като се изключи 2013, когато има годишен растеж 2,2%, максимален спад от 4,9% има през 2014 година

Още началото на фаза 3 на съдебна техническа експертиза на Европейски Съюз се характеризира с голямо неравновесие сред търсене и предложение на квоти, вследствие на което се генерира остатък от към 2,1 милиарда квоти през 2013. Излишъкът беше понижен леко през 2014 и по-късно повече до 1,78 млрд квоти през 2015 и 1,69 милиарда квоти през 2016. Това отразява въздействието на изтеглянето на излъчвания.

С оглед на структурното неравновесие сред търсене и предлгане на квоти беше основан Резервът за пазарна непоклатимост през 2015. Квотите излъчвания, които бяха изтеглени от пазара, ще бъдат трансферирани в запаса за пазарна непоклатимост през януари 2019 година През май 2017 е направена първата стъпка към фукционирането на запаса за пазарна непоклатимост, като се разгласява знак за квотите в послание (TNAC-total number of allowances in circulation)-1 693 904 897 квоти. Този знак се чака да бъде годишно оповестен през месец май.

Националното отнасяне на квотите е разнообразно - вариращо от финансови принадлежности и нематериални активи до права на благосъстоятелност и артикули. Причина за това е,че в Директивата за търговия с излъчвания на Европейски Съюз не са посочени правното и фискално отнасяне на квотите. Но пък за това, според чл.21 от Директивата всяка страна членка следва да рапортува годишно за признатите правила за фискално и правно отнасяне на квотите. Съгласно тези отчети. минимум четири участващи страни са въвели или плануват промени в националното законодателство, най-много промени по отношение на използването на MiDIF2.

Що се отнася до данъчното отнасяне на квотите, единствено три страни оповестяват, че данъкът върху добавената стойност (ДДС) се ползва при издаването на квоти за излъчвания. За разлика от това, Данък добавена стойност се дължи за покупко-продажби за квоти за излъчвания на второстепенен пазар в множеството страни (с изключение на CY, EE, IS, LI). По-голямата част от страните оповестяват, че ползват механизма за назад начисляване върху вътрешните покупко-продажби, включващи квоти за излъчвания. Емисионните квоти за корпорации могат в допълнение да бъдат облагани (например посредством използване на корпоративен данък). Петнадесет страни оповестяват, че нямат такова данъчно облагане.

Съгласно новите правила, контрактувани през ноември 2017 година, които ще се ползват през фаза 4 (2021-2030 г.), ревизираната и доста укрепена съдебна техническа експертиза на Европейски Съюз има упоритостта да продължи да бъде стопански ефикасен мотор за нисковъглеродни вложения за идващите години. Тя също по този начин ще бъде съществена част от приноса на Европейски Съюз за използването на Парижкото съглашение за световен нисковъглероден преход.

Комисията ще продължи да следи пазара на въглеродни излъчвания и ще показа идващия отчет през четвъртото тримесечие на 2018 година

Повече информация ще намерите в отчета на Европейска комисия