Автор: инж. Щерьо Щерев Темата за бъдещето на въглищните термични

Автор: инж. Щерьо Щерев

Темата за бъдещето на въглищните термични централи, в частност на енергийния комплекс " марица Изток " у нас, остава отворена и остро конфликтна - за специалистите в бранша, за политиците и за обществото като цяло. Полемиката в професионалните среди се ускори изключително след конференцията в Катовице, последвалото решение на Европейска комисия за ограничение на дотациите за Топлоелектрическа централа и апела на огромни вложители за ускорена декарбонизация на енергетиката. Затова 3е-News продължава полемиката, като сме отворени за издание на отзиви на последователите на всяка от другите позиции по тематиката. Днес публикуваме разбор на енергийния специалист инж. Щерьо Щерев, като чакаме и други отзиви по въпроса имат ли бъдеще въглищните Топлоелектрическа централа.

През последните месеци на остарялата година мнозина политици от ръководещата коалиция и от опозицията се изредиха в Стара Загора и Раднево да дават обещание, по какъв начин ще отстояват ползите на работещите в минно-енергийния комплекс „ Марица-изток”. Съзнателно или неумишлено те подценяваха смисъла на комплекса – за стабилността на бранша, икономическо и обществено. От него зависят шест милиона и половина българи, които с тъга заплащат растящите цени на електрическия ток, вода и отопление, а също и индустрията, която би трябвало да резервира конкурентната дарба на продукцията си на вътрешния и интернационалните пазари. Самият президент съобщи, че имат съгласувана позиция с държавното управление, която той е засилил за Двадесет и четвъртата Конференция на страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации по изменението на климата в гр. Катовице, Полша /СОР-24/ и няма да се съгласи на никакви промени в изискванията на към този момент подписаното Парижко съглашение.

Но съвсем месец след форума ръководещи и съпротива резервират гробно безмълвие. Защо?

Едва в края на предходната седмица инж. Владимир Топалов, ръководител на СМФ „ Подкрепа” разкри резултатите от Катовице. За повторно през този век българската енергетика и ползите на болшинството българи бяха предадени. Делата се разминаха с помпозните политически обещания.

Декларацията от Катовице е смален вид на тази от Силезия, която декларира, че би трябвало да се търси „ обективен енергиен преход” и, че междинната температура на Земята не би трябвало да се повишава с повече от градус и половина за разлика от Парижкото съглашение, където е записано да не надвишава 2 градуса.

В групата, която е подкрепила тази декларация са 56 страни включително и България, от 200 взели участие в конференцията.

С поставения от ръководителя на нашата делегация автограф бе одобрена предварителната гибел на родната стандартна енергетика. След поетият ангажимент България надали ще може да се възползва от импортираната по гледище на Полша спогодба в новите правила: „ производителите, с които са подписани контракти до 31 декември 2019 година /в рамките на локален механизъм за доставка на мощности/ да бъдат освободени от посочените ограничавания.”

Ако беше жив видният българин Стоян Михайловски би възкликнал: „ От Ньой до в този момент единствено неподготвени и политически немощни люде вземат участие в интернационалните конгреси, неспособни да защитят националните ни ползи. Бог да пази България!” Но Господ не оказва помощ на безгръбначните, които се огъват като тръстика пред всеки външно политически и лобистки лъх.

Организаторите на СОР-24 чакаха тя да завърши с формален документ, който да фиксира интензивен график за прекъсване и извеждане от употреба на Топлоелектрическа централа на въглища. Неочаквано за тях опитите да бъдат включени поръчкови научни отчети в формалните документи от конференцията в Катовице се провалиха. Сред тях бе мощно сериозният отчет на Междуправителствената експертна група по изменение на климата. През октомври в собствен отчет групата предизвести, че с цел да бъде арестувано покачването на температурата на Земята в границите на 1,5 градуса, ще са нужни " невиждани промени " във всеки един публичен аспект.

Саудитска Арабия, Съединени американски щати, Русия и Кувейт са отказали да се употребява думата " приветстваме " във връзка със заключенията в отчета. Те не са приели официализирането на позицията на учените. Решено е само да се изкаже благодарност за работата по отчета, да бъде приветствано навременното му довеждане докрай и да бъдат поканени страните по съглашението да употребяват информацията в него. Седмица по-късно Държавният департамент популяризира известие, че Съединени американски щати не поемат никакви отговорности за извършване на Парижкото съглашение, включително и финансови.

Китай, Индия, Бразилия, Турция, страни с най-големи излъчвания на СО2 в международен мащаб, само че и с максимален напредък в стопанските системи си се дистанцират дипломатично и също не подписват заключителните документи. Към тях са Германия и Италия, европейски страни с максимален размер на парникови излъчвания. Пред ръководителите на тези страни с преимущество се употребяват националните ползи и да продължи икономическият напредък в близка и по-далечна вероятност. Френският президент Макрон бе заставен от всенародния митинг да наложи шестмесечен мораториум, /който сигурно ще стане неопределен,/ върху държавни решения, които покачват цените на енергийните артикули и оскъпяват живота на френските жители.

Всъщност, чии ползи пазят нашите политици?

Десетки години огромните финансови фондове действаха подмолно, създаваха „ зелени” фондации, финансираха „ самостоятелни зелени формации/сдружения”, субсидираха занемарени от държавните управления им научни институти с една цел – да се манипулира публичното мнение в световен мащаб против стандартната енергетика. Обявиха излъчванията на въглероден диоксид /СО2/ за зложелател номер едно на климата и надлежно на човечеството. Целево финансирани учени и институти създаваха псевдо статистики по отношение на повишението на междинните температури на атмосферата в интервала след началото на индустриалната гражданска война до през днешния ден. Тези финансово програмирани „ научни колективи” разработваха прогнози на база компютърни модели по отношение на световното стопляне до края на 21 век.

Средствата за всеобща информация бяха затрупани с апокалиптични предсказания за загиването на голям брой скотски типове, разтопяване на големите ледници в Гренландия и Арктика, повишение на равнището на международния океан, заплашвайки от потопяване на приморски градове и равнини. Кукловодите разчитаха както на изпробваната тактичност, че една неистина повторена хиляда пъти се приема за истина, по този начин и на суетата на политиците. Мнозина от тях не обичат да четат и си фантазират, че откакто са станали политици, са всезнаещи. От позиция на краткотрайно заеманите от тях държавни постове те високомерно афишират учените с без значение мислене и държание за „ синодални /феодални/ старци”, надявайки се да прикрият духовната си и интелектуална отпадналост. Тези държавници елементарно се поддадоха на всеобщата операция, пренебрегвайки правилните статистики от уважавани научни институции, останали самостоятелни от „ зелените” фондации.

Върхът на световната внушаемост бе в Париж, на 12 декември 2015 година. Държавни глави от 175 страни подписаха съглашение за всеобщи координирани дейности против по този начин нареченото световно стопляне в резултат на антропогенната активност. Беше дефинирана цел №1 – да се лимитират излъчванията на СО2 и да се задържи световното стопляне до края на века до 2 градуса по Целзий по отношение на прединдустриалната ера. Този документ въодушеви лобитата в Брюксел, стимулирани последователи на „ зелените” формирования, като WWF, GREENPEACE, Мрежата за устойчива сила на Централна и Източна Европа (CEESEN). Те сътвориха и прокараха с неточни дейности през Европейския парламент Референтен документ за най-хубавите налични техники за Големите горивни съоръжения на ТЕЦ-ли и индустрията със повишени правила за пределно възможни количества излъчвания на парниковите газове. Този документ бе последван от сюжет за ескалиращи ограничавания, режим на емисионни квоти и европейска борса за търговия с тях. Той се оказа мощен инструмент в ръцете на лобиращите за ВЕИ европейски бюрократи да осъществят в началото огласения равномерен обективен преход към ниско въглеродна енергетика.

Европейските начинания сътвориха плодородна почва за спекулативния капитал и огромните банки, които осъществиха големи облаги без особени старания за сметка на потребителите на електрическа сила. Цената на звук СО2 за последната година скочи от 8 до 25 евро. Вместо равномерен и еволюционен преход, с поетапно увеличение на финансовата тежест на емисионните квоти, внезапният скок в цената на последните изправи въглищните централи пред непосредствени и ранни банкрути. Финалният акомпанимент на тази огромна акция трябваше да се сложи с подписването на декларация от двестате страни участнички в СОР-24, Катовице, която да дефинира в идващите пет години ликвидацията на хиляди ТЕЦ-ли и въглищни мини. Но конференцията приключи с крушение – единствено ръководителите на 56 страни се огънаха и подписаха този смъртоносен за стандартната енергетика документ.

Това бе голямо отчаяние за 95 вложители, ръководещи 11,5 трилиона $ в активи. Очакванията им да се отвори ниша за вложения в нови енергийни обекти по света, които да заместят затворените Топлоелектрическа централа пропаднаха. Това провокира в края на декември те да подпишат писмо, в което упорстват европейските енергетици „ да възнамеряват бъдещето си в стопанска система с нулеви излъчвания “.

Инвеститорите желаят удостоверение, че енергетиците ще стартират реализиране на такива бизнес тактики, които подхождат на задачите на Парижкото съглашение. Освен това те изискват електроенергетиката да сложи ясни периоди и отговорности за бързо преустановяване на потреблението на въглища в страните от Европейски Съюз и ОИСР/ Организация за икономическо съдействие и развитие/ не по-късно от 2030 година, определяйки освен това по какъв начин фирмите ще ръководят отписването на съответните активи.

Това писмо изяснява активизирането на „ зелената формация” CEESEN през 2018 година. С вложените големи средства от финансовите фондове тя организира огромен брой курсове за стратегическо обмисляне в посока промяна към ниско въглеродни стопански системи на локално равнище. Бяха оценени огромен размер статистически данни, с цел да бъдат избрани съответни краткосрочни и дълготрайни ограничения за всеки целеви район, като са сложени основите на 10 визии, 10 тактики и 100 проекта за дейности в районите на Източна Европа, попадащи в обсега на плана. Впечатляващо е, че тя е основана и финансирана целево за дейности извънредно в страните от Източна Европа, може би тъй като те се поддават на политически и финансов външен напън.

След Катовице брюкселските лобита се активизираха. Решението за реформиране на пазара за електрическа енергия, което включва в себе си преустановяване на субсидирането на пазара на Топлоелектрическа централа на въглища от 2025 година, е единствено отпреди десетина дни. Документът съдържа редица законодателни начинания, ориентирани към увеличение на каузи на ВЕИ в производството на електрическа енергия в страните от Европейски Съюз до 50% през 2030 година. Налагат се нови правила, които плануват, че единствено електроцентрали, чиито излъчвания на СО2 не надвишават 550 грама на киловатчас, ще имат право да претендират за специфични заплащания. Става въпрос главно за заплащания в границите на пазар на мощности, чиито производители получават хонорари, без значение от количеството създадена електрическа енергия.

Тази норма ще се задейства за всички производители от датата на влизане в действие на този документ, а за настоящите Топлоелектрическа централа – от 1 юли 2025 година По гледище на Полша, която задоволява над 80 % от потребностите си от електрическа енергия въз основата на въглища, в новите правила е импортирана спогодба: „ производителите, с които са подписани контракти до 31 декември 2019 година (в рамките на локален механизъм за доставка на мощности), да бъдат освободени от посочените ограничения”. След подписа в Катовице България надали ще може да се възползва от тази спогодба.

Иска ми се да имам вяра, че има и други политици като Ангел Джамбазки, който се ангажира доста съществено в отбрана на българските превозвачи против двуличната политика на Брюксел. Ако има такива, които са подготвени да създадат и видимо невъзможното, с цел да защитят българската стандартна енергетика и причислят България към групата страни, като Съединени американски щати, Китай, Индия, Германия, Италия, Русия и други, неподписали документите от Катовице, ще им дава по-долу обобщение на лекцията на американския професор Линдзен от Масачузетския университет. Тя е изнесена в Лондон през октомври 2018 година. Повече причини, сходни на неговите, могат да бъдат получени от уважавани учени астрономи, физици, метеоролози, океанолози от Българската академия на науките, които са защитили дисертационни писания по тематиката за климатичните промени. А лесовъдите и ботаниците могат да обосноват количествените благоприятни условия на българската зелена природа – гори, плодни дръвчета, житни, зеленчукови растения, ливади, както и водораслите в многочислените водни басейни – да всмукват по-големи количества СО2, в сравнение с се емитират у нас.

С тяхна помощ може да се обоснове „ въглеродният неутралитет” на България, която е понижила излъчванията на СО2 с над 55% по отношение на базовата 1990 година и страната ни да излезе от квотния режим. Тогава повишението на цените на електрическата енергия за бита и индустрията може да се отсрочи за дълъг интервал, и доста да се смекчи инфлацията през 2019 година.

Резултатите от Катовице демонстрират, че огромен брой държавни ръководители или техните съветници по енергийните и екологичните въпроси са слушали или чели лекции на самостоятелни и уважавани учени като проф. Линдзен и са взели под внимание оповестените статистически данни за климата от институции като НАСА, Националната организация на океанските и атмосферни проучвания, Датския метеорологичен институт и други, по тази причина те не подписаха заключителните документи на СОР-24.

Кратко обобщение на Годишната лекция за 2018 година на GWPF: „ Глобалното стопляне за двете култури”, проф. Ричард С. Линдзен, член на Националната научна академия в Съединени американски щати и на Академичния съвещателен съвет на GWPF:

„ …Системата, която преглеждаме, се състои от две турбулентни течности (атмосферата и океаните), които взаимодействат една с друга. Като споделям „ взаимоотношение “, просто имам поради, че те упражняват напън една към друга и обменят топлота една с друга. Тези течности са на въртяща се планета, която се загрява неравномерно от слънцето. Движенията в атмосферата (и в по-малка степен в океаните) се генерират от неравномерното въздействие на слънцето. Океаните имат циркулации и течения, които работят в мащаби от време, вариращи от години до хилядолетия, и тези системи придвижват топлота към и от повърхността. Поради мащаба и плътността на океаните, скоростите на потока нормално са доста по-малки от тези в атмосферата и са свързани с доста по-дълги времеви интервали. Фактът, че тези циркулации носят топлота към и от повърхността, значи, че самата повърхнина в никакъв случай не е в равновесие с космоса. Освен с океаните, атмосферата взаимодейства с извънредно неравномерна земна повърхнина. Тъй като въздухът минава над планински вериги, потокът е мощно килнат. Следователно, топологията играе съществена роля за смяна на районния климат. Тези изкривени въздушни потоци даже генерират флуидни талази, които могат да трансформират климата в отдалечени места. Компютърните симулации на климата нормално не съумяват да опишат съответно тези въздействия. Изключително значима съставна част на атмосферния съставен елемент е водата в течно, твърдо и газообразно положение, а измененията в положението имат голямо влияние върху енергийните потоци. Всеки съставен елемент има също и значими въздействия от излъчването (радиацията).

Въпреки че към момента не съм дискутирал парниковия резултат, сигурен съм, че всички сте чували, че въглеродният диоксид е парников газ и че това изяснява неговия затоплящ резултат. Затова би трябвало да разберете, че двете най-важни парникови вещества са водните изпарения и облаците. Облаците също са и значими рефлектори на слънчевата светлина.

Единицата за изложение на енергийните потоци е ват на квадратен метър. Енергийният бюджет на тази система включва усвояването и повторното издаване на към 200 вата на кв. метър. Удвояването на CO2 води до 2% разстройване в този бюджет. Същото се отнася и за незначителни промени в облаците и други характерности, а сходни промени са постоянно срещани. Земята получава от слънцето към 340 вата на кв. метър, само че към 140 вата на кв. метър просто се отразяват назад в космоса – и от повърхността на Земята, и по-важното – от облаците. Така остават към 200 вата на кв. метър, които Земята би трябвало да емитира, с цел да откри баланс.

Удвояването на концентрацията на въглероден диоксид се пресмята като еквивалент на напън от към 3,7 вата на кв. метър, което е малко по-малко от 2% от чистите входящи 200 вата на кв. метър. Много фактори, в това число мястото на облаците и височината, снежната завивка и океанските циркулации, нормално предизвикват промени със сравнима величина.

Важно е да се означи, че такава система ще се колебае с времеви мащаби, вариращи от секунди до хилядолетия, даже при липса на ясно избрани сили, разнообразни от непрекъснато слънце. Климатичната система се въздейства от слънцето, само че даже в случай че слънчевата мощ беше непрекъсната, климатът щеше да продължи да се трансформира. Като се има поради солидната природа на океаните, такива промени могат да включват по-скоро интервали от хилядолетия, в сравнение с от милисекунди. El Niño е относително къс образец, включващ години, само че множеството от тези вътрешни времеви вариации са прекомерно дълги даже с цел да бъдат разпознати в относително късия запис, изработен с измервателни принадлежности. Природата има доста образци за самостоятелна колебливост, в това число почти 11-годишния цикъл на слънчевите петна и обръщанията на магнитното поле на Земята на всеки двеста хиляди години. В това отношение климатичната система не се разграничава от другите естествени системи.

Когато през 1988 година ученият от NASA Джеймс Хансен декларирал пред американския Сенат, че лятната топлота отразява нараснали равнища на въглероден диоксид, даже и списание „ Наука “ оповестява, че климатолозите са скептични. Установяването на тази последна позиция като доктрина в сегашния интервал се дължи на политически артисти и други хора, опитващи да се възползват от опциите, които изобилстват в енергийния бранш за трилиони долари. Един подобен образец е Морис Стронг, световен бюрократ и безсъвестен състезател (който прекарва последните си години в Китай, явно, пробвайки се да избегне правосъдно гонене за ролята си в свадите към програмата на Организация на обединените нации „ Петрол против храни “). Именно на Стронг постоянно се приписва самодейността за основаването на придвижването, обвързвано с световното стопляне при започване на 80-те години на предишния век, а след това той спомага за организирането на Конференцията в Рио, където се основава Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата. Други, като Улоф Палме и неговия другар, Берт Болин – първият ръководител на Междуправителствената група за изменение на климата (IPCC), също са забъркани в тези игри още през 70-те години.
Предполага се, че силата, която тези хора обезверено търсят, включва властта да се върне статута и благосъстоянието, които елементарният човек е придобил и продължава да придобива посредством индустриалната гражданска война, генерирана въз основата на изкопаеми горива, и да ги върне на хипотетично по-подходящия статут на крепостни селяни. На доста повече от най-бедните в света ще бъде неразрешена опцията да подобрят положението си.

Независимо от това, когато тези изказвания се показват на водачите на нашите общества, дружно с подправеното изказване, че 97% от учените са съгласни, нашите водачи се опасяват да се разграничават и не престават, сходно на леминги (вид гризачи), да възнамеряват самоубийството на индустриалното общество.
Кое е това, което прави нашите елити толкоз уязвими, и кое е това, което кара доста от нашите учени да разпространяват такава нелепост? Отговорите не могат да бъдат доста ласкателни нито за едните, нито за другите. Нека първо разгледаме " уязвимите " елити.

1. Те са били обучавани в система, където триумфът се основава на способността им да се харесат на своите преподаватели. С други думи, те са програмирани да вършат всяко нещо да звучи рационално.

2. Тъй като те са уязвими откъм подправени приказки (наратив), те са надалеч по-малко уязвими стопански, в сравнение с са елементарните хора. Те имат вяра, че са задоволително богати, с цел да устоят на икономическите премеждия от препоръчаните политики и са задоволително умни, с цел да се възползват от тях.

3. Фалшивите приказки са задоволително тривиални за елита, с цел да си мисли в последна сметка, че " схваща " науката.

4. За мнозина потребността да ги смятат за интелигентни ги кара, да се опасяват, че противопоставяйки се на нещо, за което се твърди, че е " научно ", може да докара до това, да ги считат за невежи и този боязън надвива над всеки идеологически ангажимент за независимост, който може да имат.

Нито един от тези фактори не се отнася за " елементарните " хора. Това може би е най-силният мотив за националната народна власт и против управлението на тези, които " знаят най-добре ".

Да забележим по какъв начин стои въпросът с учените?
Специалистите са експерти. Много малко от тях са специалисти по климата. Това включва доста хипотетични " учени за климата ", които се включиха в тази област в отговор на голямото нарастване на финансирането, което съпровожда нервността за световното стопляне.

Учените са хора със лични политически позиции и доста от тях с възторг употребяват статута си на учени, с цел да разпространяват своите политически позиции (не по-различно от известни персони, към чийто статус някои учени постоянно се стремят).

Учените осъзнават остро и цинично незнанието на не-учените и страха, който това поражда. Този боязън оставя в „ уязвимите “ елити изключително облекчение от уверенията, че теорията, която стои в основата на алармата, е банално елементарна и че " всички " учени са съгласни. Бившият сенатор и държавен секретар Джон Ф. Кери е характерен образец, когато декларира във връзка с парниковото стопляне: " Знам и от време на време си припомням, че когато бях в гимназията и колежа, някои аспекти на химията или физиката могат да бъдат сложни. Но това не е мъчно. Това е просто. Децата в най-ранна възраст могат да го схванат ". Както видяхте, парниковият резултат не е чак толкоз елементарен. Само удивително блестящи деца биха го разбрали. Като се има поради последващото изложение на климата и неговата физика, направено от Кери, беше ясно, че той не е в положение да извърши задачата.

Доказателствата

Първо, с цел да може едно нещо да бъде доказателство, то би трябвало да е било предсказано недвусмислено. (Това е належащо, само че надалеч не е задоволително условие).

Ако се спрем на въпроса за рисковите температури, има ли някакви данни, които даже да удостоверяват основанията за безпокойствие? Що се отнася до тях, липсват данни за наклонност и Междуправителствената експертна група по изменение на климата е съгласна с това. Дори Гавин Шмидт, наследникът на Джим Хансен в поделението на НАСА в Ню Йорк – GISS /Годдардски институт за галактически изследвания/, означи, че „ съвсем на никое място в литературата не могат да се намерят общи изказвания по отношение на рисковите температури, само че те наподобява изобилстват в известните медии “. Той продължи с изказването си, че е належащо човек да намерения единствено няколко секунди, с цел да разбере, че известните схващания, че „ световното стопляне значи, че всички рискови температури би трябвало да се усилват от самото начало “ са „ нелепост “. В основата на тази нелепост е неуспехът да се разграничат метеорологичните условия от климата. Така световното стопляне се отнася до мечтаното нарастване на температурата с към 1°С от края на Малкия ледников интервал преди към 200 години.

Научно необразовани хора обаче наподобяват неспособни да разграничат световното стопляне на климата от рисковите температури, дължащи се на метеорологичните условия. Всъщност, както към този момент бе маркирано, в реалност наподобява няма никаква доловима наклонност в рисковите метеорологични условия. Това, което е налице, е единствено по-голямото внимание, което медиите оказват на метеорологичните условия, и потреблението на отразяването на тази „ вест “ от хора, които схващат, че прогнозите за злополука в далечното бъдеще надали са необорими и че затова те се нуждаят от метод, по който да убедят обществото, че заплахата е непосредствена, даже в случай че тя не е такава.

Същото се отнася и до случая с покачването на морското ниво. В продължение на стотици години морското ниво се е покачвало с към 8 инча на век и е ясно, че ние сме успявали да се оправим с това. За да се всее боязън обаче, се търсят тези модели, които плануват доста по-големи покачвания. На процедура от дълго време е известно, че на множеството крайбрежни места измененията на морското ниво, регистрирани от уредите за премерване на прилива и отлива, на първо място се дължат на измененията на земното ниво, свързани както с тектониката, по този начин и с потреблението на земите.

Освен това, леката смяна на междинната температура в света (всъщност, смяната на увеличението на температурата) е доста по-малка от плануваното благодарение на компютърните модели, употребявани от Междуправителствената експертна група по изменение на климата. Дори в случай че всички тези промени се дължат на индивида, то това би било най-съвместимо с ниска сензитивност към прибавен въглероден диоксид, а Междуправителствената експертна група по изменение на климата единствено твърди, че по-голямата (не цялата) част от стоплянето през последните 60 години се дължи на човешката активност. Така въпросът с провокираните от индивида климатични промени не наподобява сериозен проблем. Това обаче мъчно стопира невежи политици да заявяват, че изказванието на Междуправителствената експертна група по изменение на климата, с което тези промени му се приписват, е еднакво на недвусмислено доказателство за идно злополучие.

Тенденциозното сортиране на обстоятелства постоянно съставлява проблем. Така неотдавна се твърдеше, че оттичането на ледовете в Гренландия се е нараснало и че стоплянето ще го утежни. В отчета са пропуснати получените както от Националната организация на океанските и атмосферни проучвания (NOAA), по този начин и от Датския метеорологичен институт сведения, че ледената маса на Гренландия в действителност се усилва. Всъщност, и двете наблюдения могат да бъдат правилни и в действителност насъбраният лед изтласква периферния в морето.

Всички така наречен доказателства в огромна степен съставляват погрешно пояснение, пресилване, преднамерено сортиране на обстоятелства или напряко неистини.
Заключение

И по този начин, ето го ясно разказано. Едно неправдоподобно съмнение, подкрепено от погрешни доказателства и повтаряно непрестанно, стана политически правилно „ знание “ и се употребява за поощряване на събарянето на промишлената цивилизация. Това, което ще оставим на внуците си, не е планета, повредена от промишления напредък, а сведения за безкрайна нелепост, както и пейзаж, негоден от ръждясващи вятърни паркове и рушащи се редици слънчеви панели. Неверните изказвания за 97% единодушие няма да ни пощадят, само че готовността на учените да си мълчат евентуално в доста огромна степен ще понижи доверието в и поддръжката за науката. Може би в края на краищата това няма да бъде толкоз неприятно – сигурно що се отнася до „ формалната “ просвета.

Настоящото състояние има най-малко една позитивна страна. Никоя от предлаганите политики няма да има огромно влияние върху парниковите газове. Така ние ще продължим да извличаме изгода от единственото нещо, което може ясно да се припише на нараствания въглероден диоксид, а точно – неговата ефикасна роля като тор за растенията и фактор, намаляващ уязвимостта им към суша. Междувременно Междуправителствената експертна група по изменение на климата твърди, че е належащо да предотвратим стопляне с още 0,5°С, макар че стоплянето с 1°С, настъпило до момента, бе съпроводено от най-голямото увеличение на човешкото богатство в историята.”

Интересно би било, всеки от нашите политици към коя група от нагоре описаните би се определил?

Ако към момента има национално /а освен политически/ виновни политици, които не са се поддали на външен политически и лобистки напън, дано да активизират всички сили и средства и да запазят в идващите 40 години българската стандартна енергетика, с цел да не се допусне страната ни, да влезе в нова енергийна и икономическа рецесия с тежки последици за виталния стандарт на така и така бедните български жители в идващите десетилетия.