Автор: инж. Димитър Щерев**България все още не разполага с ясна

Автор: инж. Димитър Щерев**

България към момента не разполага с ясна и професионално издържана Енергийна тактика в региона на превозването и доставките на природен газ, основаваща се на безпристрастни технико-икономически проучвания, изследвания за изпълнимост и доходност, както и на съпоставки, и спомагателни стопански разбори. Това излиза наяве при всяка смяна в събитията, касаеща бранша и страната ни. Някои може би откровено имат вяра, че това не е по този начин и аз се пробвам по някакъв метод да ги схвана, само че получаваните резултати на фона на сполучливото завършване (в прилежащи нам държави) на основополагащи за района и Европа газови планове, все по-ясно обрисуват неуспеха на доста положени старания, уви - ориентирани в неправилна посока.

Принципно, изработването или промени на Енергийна тактика се разпорежда от Правителството на дадена страна, само че това се прави от професионално готови, стимулирани и отдадени от години специалисти в бранша с нужното обучение и насъбран опит в газовите оператори или от специалисти, работещи в потвърдили се в сектора консултантски компании и организации.

Правилнатата Енергийна тактика в преноса и съхранението на природния газ зависи от съответно построена инфраструктура, която би трябвало да дава опция да се доставя и транспортира природен газ от действително съществуващи и потвърдени във времето източници и компании и не би трябвало да зависи от неразбираеми, недоказани и необявени търговски открития, тоест от несъществуващи залежи на природен газ или петрол или от други илюзорни показа и условия от чисто политически генезис, охарактеризирани на малко с изречението: «Не желаеме да внасяме газ от тази или онази страна, тъй като нейният Ръководител все още не ни харесва или не е от нашата религия».

Не на последно място, правилнатата и сполучлива Енергийна тактика, би трябвало да регистрира динамичните прогнози, правени от уважавани в сектора организации, изключително в случай че трендовете на даваните от тях прогнози, с незначителни промени, не престават да следват една и съща посока, доказвайки правилността и тежестта на самите прогнози. В тази връзка би трябвало да се правят периодически разбори на настоящата обстановка с преценка за мястото, което България би могла да заеме във връзка с вероятните източници на природен газ за страната ни освен да резервира, само че и да усили досегашните си доходи от развиването на бранша, а в случай че е допустимо да играе и основна роля на газовата карта на Европа, от което да зависи сигурността на газовите доставки за други европейски страни.

Една Енергийна тактика не може да бъде съставяна по този начин, че да се харесва на този или на оня краткотраен политически индивид, обстановка, партиен и (или) държавен началник. Тя може да бъде харесвана поради своята изисканост в техническо и икономическо отношение, само че не тъй като гали ушите на този или оня от властващите или ястреб, само че не и орел, т.е. никога поради субективни фактори, инспирирани от краткотрайно мощни на деня - партии, обединения, придвижвания, министър председатели, президенти, монарси, обособени министри, телевизионни любимци и така нататък

Новата Енергийната тактика би трябвало на първо място осезаемо и недвусмислено да пази националните ползи, да подсигурява трайни стопански изгоди за България, да развива бранша, да обезпечава работни места за повишение на благосъстоянието на хората, а не да се уповава на илюзорни планове, утопии и рискови опити, работещи за непознати ползи, на проекти-nonsense, бъкащи от глупости и парадокси, без инженерно-икономически смисъл и изгоди за страната. Една Енергийна тактика или е вярна, или е неправилна (погрешна), само че от време на време за жалост тя може да бъде и закъсняла, водеща до големи загуби и невъзвратими пропуски за страната, от които другите, изключително съседите, безусловно ще се възползват, с цел да осъществят своите ползи и облаги.

Пред България се разкриват нови действителни шансове и благоприятни условия. Дали обаче страната ни ще се възползва, излизайки от обсега на илюзиите, утопиите, заблудите и самозаблудите?

Нова обстановка на газовата карта

Със почналата сполучлива употреба на „ Северен поток” 1, както и с построяването на «Турски поток» и Северен поток 2, преносът на съветски природен газ през територията на Украйна за Европа, възлизащ на към 80 - 90 милиарда м3 годишно, ще бъде доста сведен с наклонност към цялостното му прекратяване.

С влизането в употреба на «Турски поток» се основава нова обстановка на газовата карта на Балканския район. Тази смяна визира точката на подаване на съветски природен газ за България, която се реалокира от Румъния на територията на Европейска Турция.

Още преди три години, т.е. през м. октомври 2015 година или по-малко от година след закриването на «Южен поток», като член на “Работен Комитет” 2 по «Съхранение на естествен газ» (Working Committee 2 - Gas Storage) към Международния газов съюз (International Gas Union, https://www.igu.org/://www.igu.org), с сътрудниците от „ Департамента от превоз, предпазване и потребление на естествения газ” в ПАО „ Газпром” – членове на Комитета, организирахме проучване за установяване на «Потенциала на Газопреносната система на България и ПГХ «Чирен» за директен транспорт на количества природен газ от «Турски поток» в посока Сърбия и страните от Югоизточна и Централна Европа». Мотото на моята презентация бе, «Дължината на хипотенузата е постоянно по-малка от сбора на дължините на двата катета» на един правоъгълен триъгълник.

Изследването направих с широкоизползвания и публикуван в нефто-газовата промишленост симулационен софтуерен пакет PipeSim на известната сервизна Schlumberger (Шлюмберже). Използван бе симулационен модел вид «Blak Oil Fluid Model” с корелации на газовите потоци по модела на Beggs & Brill (Revised) и Beggs & Robinson. Бяха осъществени голям брой симулационни итерации (респ. предварителни хидравлични разчети) за установяване на параметрите на Старата и Новата инфраструктура (т.е. на инфраструктурата за в допълнение изграждане) и новите параметри на нужните компресорни мощности на секторите (газопроводите) – нови и остарели.

За по-голяма точност и меродавност на плановете, са взети поради местоположенията и промените в потребленията на главните консуматори в България, снабдяващи се от Северния и от Южния полупръстен на Газопреносната ни система. Отчитайки, че в обозримо бъдеще годишното ползване на природен газ в България надали ще надмине 3.8 - 4.2 млрд.куб.м (прогнози на Deloit, Eurogas, EIA, etc.), подобен метод дава спомагателна убеденост, както в достоверността на разчетените налягания и размери, по този начин и в застраховане на директния транспорт на тези размери през територията на България до съответните крайни гранични точки.

Целта на извършеното проучване бе да се дефинират актуалните благоприятни условия на газопреносната система на България, дружно с подземното газово вместилище «Чирен» (в настоящо и в бъдещо разширено състояние) за транзитиране на природен газ от «Турски поток» към България през съществуващата инфраструктура в Южна България в посока Димитровград, Сърбия и оттова - към страните от Централна Европа.

Независимо от към момента неразбираемата конюнктура от чисто политическо естество желаех направеното проучване да се употребява като аргументиран контраст на допустима и прекомерно неизгодна за България обстановка - транспорт на всички планувани количества природен газ от «Турски поток» през територията на Северна Гърция към Албания и Италия (или към Македония и Сърбия), т.е. на вероятното наново заобикаляне на България, което, несъмнено, не би трябвало да се позволява, тъй като разчетените в проучването количества за директен транспорт през нашата територия отварят опция за гарантиране на не дребни дълготрайни доходи за страната.

Турски поток през България: Защо?

В поддръжка «Турски поток» да продължи не към Гърция, а към България, Сърбия, Унгария и Австрия, през м. март 2017 година в Буенос Айрес, Аржентина, на Работна среща на Комитета по “Съхранение на естествен газ” към Международния газов съюз (International Gas Union - Storage Committee) с председателството на Съединени американски щати и Русия, направих презентация на мое друго проучване, по отношение на капацитета на България, Сърбия, Унгария и Словакия да съхраняват природен газ на териториите си спрямо тази опция в Турция, Гърция и Македония. В тази презентация демонстрирах, че нито геоложкото пространство на Гърция, нито това на Македония, Албания и Турция, могат да обезпечат подобаващи геоложки условия (геоложки структури) за построяването на газови складове, които да задоволят условия за предпазване размер Активен газ за оптималната употреба на «Турски поток». (Тук, би трябвало да си призная, малко «ощетих» и подцених Турция, като се има предид каква грандиозна стратегия по предпазване на природен газ все още турците извършват за «Турски поток» и газопровода «TANAP», концентрирайки към страната си годишен поток от над 70 милиарда куб. метра, само че България на първо място!).

Натрупаната процедура в бранша дава скъпа информация за нужните вложения при увеличението на единица потенциал на едно газово вместилище, които са доста по-малки от тези при увеличение на единица потенциал на газопровод със междинен и огромен диаметър. В тази връзка, една от задачите на моето проучване, представено нагоре, бе по какъв начин посредством цикличната употреба на газовото вместилище «Чирен» в настоящо положение и несъмнено - след неговото уголемение да се основат условия освен за покриване на сезонната нееднаквост в потреблението, само че и за редуциране на времето за възвръщане на вложенията по създаване на инфраструктурата, через понижаване на експлоатационните разноски (OPEX).

Горецитираното иследване бе показано от мен на Първото съвещание на “Работен Комитет” 2 по предпазване на природен газ към Международния газов съюз, състояла се през октомври 2015 година в град Нови Уренгой, Русия. (First Working Committee Meeting, WOC Storage 2015-2018 Triennium, Novy Urengoy, Russia, 6-9 October 2015).

Две години по-късно, в интервала 04 – 05 октомври 2017 година в Санкт Петербург, Русия, се състоя Международен Енергиен Форум на тематика: «Единна система за газоснабдяване на Евразия от Пекин до Париж». Поради зародилия интерес към горецитираното проучване, показано в Нови Уренгой преди 3 години (ок. 2015 г.), аз бях помолен наново да го показва - този път на цитирания нагоре Енергиен Форум. Тъй като по това време се намирах в Съединени американски щати, Флорида, сътрудниците от ПАО «Газпром» проведоха присъединяване ми по открит от тях телеканал: «Флорида, Съединени американски щати - Русия, Санкт Петербург».

Впоследствие от съветските сътрудници бях осведомен, че по отношение на моето проучване за директен транспорт на количества природен газ от «Турски поток» през България в посока Сърбия и страните от Югоизточна и Централна Европа», е бил входиран Доклад до Заместник-Председателя на Управителния съвет и член на Съвета на Директорите на ПАО «Газпром», по който Доклад към този момент има резолюция - «За продължение на това изследване».

Възможностите

При Вариант 1 са разчетени количествата, които биха могли да се транзитират през съществуващата газопреносна система на страната от Турция към България (едновременно по Транзитния и по Магистралния газопрод) с отчитане на оптималното ползване на природен газ в страната през летния и през зимния интервал - т.е. при допустимо най-утежнени условия за газовите доставки за страната ни да бъдат оптимално обезпечени посредством инфраструктурата – остаряла и новоизградена (т.е. тази, която ще би трябвало да се построи допълнително).

За реализирането на Вариант 1 се изисква неголямо строителствo на сектор с дължина 115 -120 km от «Компресорна станция (КС) «Ихтиман до Димитровград, Сърбия, по който да бъдат положени 2 тръби с Dn 1220 mm, като повече от половината дължина на това трасе може да премине по остарелия сервитут, а това е едно приемущество, даващо опция за икономисване на време и средства. С цел пълноценно и оптимално подаване на газ към ПГХ «Чирен» от «Южния полупръстен», Вариант 1 планува построяването на нова, неголяма по мощ Компресорна станция на площадката на съществуващата Конституционен съд «Ихтиман», с което би трябвало да бъдат осъществени спомагателни работи по редица обвръзки, както на новата (тази, която би трябвало да се изгради), по този начин и на остарялата Компресорна станция «Ихтиман».

Освен това, би трябвало да се означи, че според Вариант 1 компресорните станции «Странджа» и «Лозенец» би трябвало да бъдат приведени за работа в риверсивен режим. В хидравличните планове, цикличната употреба на ПГХ «Чирен» е включена, според стопански най-изгодния вид за уголемение в «Проекта за употреба и уголемение на газохранилище «Чирен», създаден от чешкия архитект MND, 2010 година, т.е. още преди 8 години:

- увеличение на размера на Оперативния газ: от 0.550 на 1.0 милиарда куб.м;

- увеличение на размера на Буферения газ: от 750 на 833 млн. куб.м;

- увеличение на дневната продуктивност: от 3.4 до 8.0 (10.0) млн. куб.м/д.

В тази връзка, при създаването на Вариант 1, симулациите са извършени при употреба на ПГХ «Чирен» (в режим на нагнетяване и в режим на добив) с дневни продуктивности надлежно: 2, 4, 6, 8 и 10 млн. куб. м, като на база на тези симулации, бе несъмнено какъв % комресорна мощ може да бъде освободена (спестена) при всяка обособена продуктивност в режим на рандеман от газохранилището. Разтоварването на компресорна можност по най-краткия път води да понижаване на експлоатационните разноски (OPEX) по газопровода. Изследването дефинира и % на освобождаващите се компресорни мощности при постигането на по-високи добиви (производителности) от ПГХ «Чирен», за което бе формирана номограма за тя да послужи при понататъшни стопански разбори и съпоставки. Засега е значимо да се означи, че % на освободената комресорна мощ при по-големи дневни добиви от газохранилището «Чирен» може да доближи и надвиши 80 %. С включването на ПГХ «Чирен» в директния транспорт на природен газ от «Турски поток» към Сърбия и страните от Централна Европа, се реализират три цели:

- покриване на неравномерностите в потреблението в страната,

- усъвършенстване на експлоатационните характеристими на газопровода и отсам

- понижаване на времето за възвръщане на вложенията.

Необходимите вложения за реализирането на Вариант 1 възлизат на към 1.134 милиарда лв.. Чрез реализирането на Вариант 1, България на процедура освен си възстановява, само че и усилва с близо 18% общо транзитираните през своя територия годишни количества природен газ (досега - 17 милиарда куб. м/г),
достигайки 20.05 милиарда куб. м/г. Във финансово изражение това би добавило още към 37 млн. лева към до момента получаваните в страната, с което годишния доход за България от пренос на природен газ от Турски поток през своя територия се доближава до цифрата 243 млн. лева

Информация, по отношение на този вид с данни за нужните вложения, вероятни доходи и вероятни комбинации на разновидности за осъществяване, може да се получи от Таблицата, поместена по-долу:

При Вариант 2 е разчетено какви количества природен газ биха могли да се транзитират през територията на България по построена нова 400 километрова тръба (от границата ни с Турция при «Странджа / Малкочлар» до Димитровград, Сърбия), където към 45% от дължината на това ново трасе може да минава по сервитута на съществуващата газопреносна система на страната. Освен това ще бъде належащо да се изградят 2 нови компресорни мощности (по опция на площадките на Конституционен съд «Лозенец» и Конституционен съд «Ихтиман» или в непосредствена непосредственост до тях, в случай че няма задоволително площ), при което още веднъж ще се спестят време и средства. Необходимите вложения за реализирането на Вариант 2 възлизат на 1.085 милиарда лв..

Реализирането на Вариант 2 ще даде опция в посока Сърбия годишно да се транзитират към 23.58 милиарда куб. м, с което до момента транзитираните количества през страната се усилват към този момент с към 40%, достигайки 23.58 милиарда куб. м годишно. Това във финансво изражение би добавило още към 80 млн. лева към до момента получаваните, което значи към 286 млн. лева годишен доход. (виж Таблицата по-долу).

С цел проучване в цялост на капацитетните благоприятни условия на нашата Газопреносна система и параленост на получаваните изгоди от включване и изключване на този или оня детайл от системата, преди месец създадох и още един вид – «Вариант 0» . «Вариант 0» засяга същите действия по уголемение на Газопреносната инфраструктура, както във «Вариант 1» с потребление на подземното газово вместилище «Чирен» - в настоящето му положение, без уголемение. Реализирането на Вариант 0 дава опция годишно през България в посока Сърбия, да се транзитират към 10.23 милиарда куб. м природен газ и годишен доход за страната от 124 млн. лв.. Необходимите вложения за реализирането на Вариант 0 възлизат на към 612 млн. лв..

Вариант 0 е най-евтин и го смятам за най-бързо осъществим, макар че би носил годишни доходи с 82 млн. лева по-малко от получаваните към този момент. Но започването на реализация на Вариант 0, не би трябвало да стопира разширението на ПГХ Чирен и понататъшна композиция за взаимно осъществяване на два или три разновидността. (виж. сводната Таблица по-долу).

Предложения за изменение на досегашната Енергийна тактика на България посредством уголемение на Газопреносната инфраструктура с вложения и вероятни доходи за страната

Варианти за реализиране на директен транспорт на природен газ през територията на България

Месец и година на създаване на Варианта

Необходими вложения

Възможен директен транспорт през територията на България

Продукция (годишен директен пренос) на 1 млн. лева вложения

Възможни годишни доходи от директен транспорт през територията на България

[млн. лева.]

[млрд. куб. м/ год.]

[млн.куб.м/год./1 млн. лева.]

[млн. лева./год.]

Приходи допълнително от получаваните до момента, [млн. лева./год.]

Вариант 1 - Дейности по уголемение на Газопреносната инфраструктура с уголемение и потребление на ПГХ " Чирен ".

10. 2015 година

1 134

20.1

18

243

37

Вариант 2 - Дейности по уголемение на Газопреносната инфраструктура без потребление на ПГХ " Чирен ".

10. 2015 година

1 085

23.6

22

286

80

Вариант 0 - Дейности по уголемение на Газопреносната инфраструктура с потребление на ПГХ " Чирен " в настоящето му положение (без разширение).

10. 2018 година

612

10.2

17

124

Възможни комбинации на разновидностите за увеличение на приходите от директен транспорт на природен газ през триторията на Р България

Вариант 0 + Вариант 2

1 698

33.8

20

411

204

Вариант 1 + Вариант 2

2 220

43.6

20

530

323

Изводи и изводи

1. Промяната на точката на подаване на съветски природен газ към България от „ Турски поток” с входна точка „ Малкочлар – Странджа”, неизбежно ще докара до смяна на предназначението и понижаване на степента на ангажираност на няколко настоящи компресорни станции от Газопреносната система на страната. Това би трябвало да се има поради, тъй като ще открие благоприятни условия за прекачване на освободени компресорни мощности към тези компресорни станции, които ще останат дейно да работят след 2019–2020 година, т.е. след подаването на съветски природен газ за България от юг, от „ Турски поток”. От друга страна, чисто стопански, такова прекачване на мощности би могло да спести време и средства в процеса на набиране и инсталиране на нужните мощности по новите направления (или трасета), което е едно предимство в посока понижаване на цената на вложенията (CAPEX) за реализирането на обособените създадени разновидности. Това е регистрирано при определянето на вероятните вложения по всички разновидности, които на този стадий имат ориентировъчен характер;

2. В избрана композиция, реализирането на Вариант 1, дружно с Вариант 2 би основало условия през България да се транзитират над 43 милиарда куб. м/г. (или към 141 млн. нм3/д), което на процедура поема годишните количества и на 3-те тръби на плана «Турски поток» (ако несъмнено ПАО «Газпром» има намерение да приключи този план с 4 тръби). По този метод, макар загубата на «Южен поток», пред България още веднъж се откриват шансове страната ни за дълго време да се утвърди като мощен, постоянен и капацитет задаващ транзитьор на природен газ в Балканския район за редица Европейски държави;

3. В нито един от създадените разновидности не планувам пренос към Гърция от «Турски поток» през територията на България. Това е обусловено от обстоятелството, че „ Турски поток” приключва на територията на Европейска Турция по маршрута „ Kiyikoy – Luleburgaz – Ipsala”, като последната точка при «Ipsala” отстои единствено на 7 км от границата с Гърция, която минава по средата на руслото на река Марица. От друга страна „ Ipsala – Kipi” (Гърция) е граничен контролно-пропусквателен пукт, наоколо до който минава и гръцкия газопровод, доставящ природен газ през Турция от Азербайджан по построена преди години междусистемна връзка сред двете страни. (Тази тръба не би трябвало да се бърка с тръбата на плана TAP). В тази връзка планувам, че реакцията на гръцките сътрудници ще бъде, както постоянно, задоволително навременна, далновидна и стопански обоснована. Засега Гърция получава съветски природен газ през България и в случай че това състояние остане, цената на природния газ от Русия за Гърция ще остане натоварена от забележителен, над 605 километров директен лупинг през Турция и България (по лъкатушещия маршрут Kiyikoy – Luleburgaz – Malkoclar - Странджа и по-късно на северозапад-запад през цяла Тракия до Стара Загора – Пловдив – Ихтиман – Дупница и на юг към Благоевград – Кулата – Сидирокастро), който авансово генерира значително директни такси, които ще би трябвало да се заплащат от доставчика ПАО „ Газпром-Газекспорт” на Турция и България. Това ще принуди гърците да се спогодят (ако към този момент не са се споразумели) с Русия и Турция за прокарването на един дребен 10 километров сектор с тръба Dn 700 мм посредством, която да свържат своята газопреносна система непосредствено с „ Турски поток”. Това ново събитие слага Гърция в удобна позиция, с цел да работи за себе си в още две потребни посоки:

- да договаря за понижаване на цената на доставяния от Русия природен газ, минимум с 4-5 %-та;

- с вливането на един спомагателен поток от 3 милиарда куб. м годишно или на ден по 6-7 млн. куб. м в Газопреносната си система гърците ненапълно вземат решение казуса и с покриване на сезонната нееднаквост в потреблението в избрани свои северни провинции, която заради липса на газови складове, те отчасти покриват посредством възстановяване на логистиката на ре-газификационния терминал за полутечен газ Ревитуза (Revithoussa LNG Terminal);

4. Тук е мястото да се обърне внимание, че откакто Гърция стартира да получава съветски природен газ от „ Турски поток”, т.е. непосредствено от Турция, нашият сектор от газопровода „ Петрич/Сидирокастро– Дупница”, ще остане неангажиран (незапълнен). В този аспект аз виждам неговото ново предопределение за транспорт (доставки) на природен газ от Гърция към България и най-много за директен транспорт или на Север за включване на България към други газови планове или на Северозапад към Централна Европа за вливане в разклонението на „ Турски поток” през България за Сърбия и страните от Централна Европа, където продажбите и респективно облагите, са обезпечени. За тази добавена опция още веднъж се изисква провеждането на редица симулации с обособени разновидности, хидравлични планове и стопански разбори. Газът тук може да бъде от Азербайджан от находището „ Шах Дениз”, от други залежи в Азербайджан и от залежи в други страни от Каспийския район, т.е. от новата тръба на TAP, от съществуващия газопровод в тази част на Северна Гърция или газ от терминали за полутечен природен газ (ВПГ) - от настоящия подобен „ Ревитуза” (Revithoussa LNG Terminal), както и от идния за създаване в Александрупулис. Всичко това може да играе доста потребна роля, както в диверсификацията на доставките на природен газ за страната, по този начин и за директния транспорт през България още повече, че се касае за построена и работеща инфраструктура на териториите на Гърция и България и за към този момент приведена в реверсивен режим на работа Компресорна станция „ Петрич”. След уточняването на редица неразбираеми към този момент моменти, на обсъждания сектор би трябвало да бъдат извършени редица симулационни хидравлични планове и съпоставки на другите разновидности, с цел да се дефинират работните параметри: входните и изходните налягания и дебити, след което – нужните вложения, да се създадат стопански планове и разбори с вероятни доходи, възвръщаемост на вложенията и т.н.;

5. Изброените дотук оформящи се удобни фактори за България по отношение на бъдещото ново предопределение на нашия сектор „ Петрич/Сидирокастро– Дупница” не обезсмисля строителството на IGB – Междусистемната връзка „ Комотини – Стара Загора”, посредством която ще се реализира доставка (пренос) на природен газ за България от газопровода „ TAP”. С тази спомагателна, нова и действителна опция страната ни да усили капацитетните си благоприятни условия за директен транспорт на природен газ, България придобива действителен късмет да измести центъра на тежестта към себе си, поемайки директен транспорт на обилни газови потоци от Евразия в посока Север-Североизток, било то на съветски, било то на Азербайджански, а за какво не и на Туркменски и Ирански газ или на смесени количества от няколко доставчика. Този сборен и директен развой най-вероятно ще стартира да се случва с изчерпването на неголямото находище „ Шах Дениз” в Азербайджан. С това нашата страна би могла да завоюва позицията на потенциал-задаващ детайл в сигурността на доставките на природен газ за други Европейски страни, а това би асъдействало с България да се преценяват малко повече в бъдеще, в сравнение с вършат понастоящем. Всичко това обаче приказва и за нещо друго:

- Навременното закриване на „ Южен поток” от страна на Русия е следващ умен ход на самата страна и то не толкоз поради нас българите, от които Москва очакваше най-малко да чуе думите: „ За нас „ Южен поток” е преференциален и нужен и в случай че би трябвало да го спрем – дайте ни финансови компенсации”. Не го чуха.;

- Позиционирайки и „ акостирайки” своите южни доставки в Турция - страна, която не се нуждае от позволения и благоволения на Брюксел, както и от съблюдаването на плеяда от Енергийни пакети, Русия не забавя във времето строителството на нужните газопроводи, респективно нужните доставки за Европа, които според консенсусната прогноза, разказана нагоре, в същото това време се усилват и ще се усилват. Успоредно с това, Русия дава време и късмет на останалите Европейски страни, които към момента не са преразгледали Енергийните си политики и не са трансформирали Енергийните си тактики (или не желали да сторят това, заради недоумение и заблуди), най-сетне да се под напрежение, да осмислят и да схванат протичащите се обстоятелства, излизайки от обсега на химерите, илюзиите и очевидните утопии.

- Пускайки в употреба още един терминал за втечняване на природен газ (LNG), този път на полуостров „ Ямал” в Карско море, отстоящ по морски път на по-малко от 4000 км от крайбрежията на Англия, Русия (а и от САЩ) доста добре знаят, че непрекъснат, неепизодичен и доходоносен импорт на полутечен газ от Съединени американски щати за Европа може да се реализира с големи старания и разходи. По-скоро подобен импорт би имал алегоричен, епизодичен, пожелателен или поощрителен темперамент, тъй като има голяма разлика в стопанската система да превозваш суровина до Европа от обект, отстоящ на 4000 км и от обект, отстоящ на 8000 и повече километри, прекосявайки Атлантическия океан. Да не приказваме, за крайната цена, която би трябвало да бъде конкурентноспособна и че за непрекъснати обилни доставки на полутечен природен газ от Съединени американски щати за Европа са нужни флотилии от подобаващи морски съдове, а всичко това също коства не малко пари.

6. Възможното увеличение на потенциала на «Турски поток» до 4 тръби по 15.75 милиарда куб./г всяка или общо 63 милиарда куб. м /г. е в цялостно благозвучие с периодическата консенсусна прогноза на 12 реномирани западно европейски и американски енергийни компании, организации и университети, инициализирана преди 10 години от:

1. British Petroleum;

2. Cedigaz - International Association Dedicated to Natural Gas Information;

3. EGF, European Geopolitical Forum;

4. European Commission;

5. Exxon Mobil;

6. Gas Strategies - a well-known consultancy company focused on the global gas and LNG industry;

7. IEA- International Energy Agency;

8. INS – Leading source of information;

9. Oxford University;

10. PIRA Energy Group - Energy research products and services;

11. Statoil;

12. Wood Mackenzie - Global leader in commercial intelligence for the energy, metals and mining industries.

Периодично следеният през годините тренд на продължаващото планирано проучване на горе цитираните компании и институции демонстрира, че към 2025 година, Европа ще се нуждае от годишен спомагателен импорт от към 140 милиарда куб. м природен газ, а към 2035 година - от към 225 милиарда куб. м. годишно. Даже в случай че останем песимисти, предполагайки, че търсенето на природен газ в Европа изобщо няма да пораства и ще понижава във времето, то към 2025 – 2030 година, Европа ще има потребност да внася минимум 80 милиарда куб. м природен газ всяка година и тук е мястото да отбележим, че този голям размер

- не е изцяло договориран;

- и не е гарантиран, нито посредством превоз, нито посредством съответна инфраструктура.

Ето това е едно от основанията ПАО „ Газпром” самоуверено и решително да създават и осъществят горепосочените газови планове в Европа („ Северен поток” 1, „ Турски поток” и „ Северен поток” 2). Другите учредения са повече поличически, в сравнение с стопански и други Освен икономическите параметри, зависещи от настоящето техническо положение на газопреносната инфраструктура на Украйна, която е незадоволително и се нуждае от големи вложения, политическите събития там напълно не са без значение, водещи до краен шовинизъм. Тук би трябвало да се имат поради предпоставките за неочакван, непредсказуем форсмажор, протести, възстания, терористични актове, разширени военни дейности и други, водещи до загуба на суровина, разрушение на инфраструктурата, осъществяване на обири на транзитиран природен газ, безкрайни искания, дебати, правосъдни каузи и така нататък

От значително значение е дали България ще бъде в центъра на събитията при контрактуването, преноса и продажбите на горецитираните нужни големи количества импорт на природен газ за Европа или още веднъж нежелано ще си остане в периферията, което би могло да бъде необратимо разрушително за газовата промишленост в страната промишленост, която към момента носи големи облаги за страната на фона на разрушените промишлености в страната за последните 25-3