Автор: Илиян Василев, www.bulgariaanalytica.org Неотдавна Булгартрансгаз бе информиран от най-големия

Автор: Илиян Василев, www.bulgariaanalytica.org

Неотдавна Булгартрансгаз бе осведомен от най-големия си клиент Газекспорт, че след 2020 година се приключва преноса на съветски газ през Украйна, затова през България и Трансбалканския газопровод, който се осъществяваше за Турция, Гърция и Македония. На този стадий, към момента не е ясно, дали пристигналия документ от Газекспорт дава отговор на юридическите стандарти за преустановяване действието на даването на услуги от българския оператор по преноса, което ще допуска нов контракт или е просто предупреждение с смяна на точката на доставка от украино-румънската на турско-българската граница. Що се отнася до количествата природен газ, по контракта за доставка на Булгаргаз, надали биха зародили затруднения, изключително в случай че Булгаргаз получи равносилен избор на точки за доставка в Словакия и други страни.

Сумарните количества през годините, на годишна база, са варирали към 16-17 милиарда кубически метра, както и приходите от 85 до сегашните 107 милиона $, или 185 милиона лв., по настоящ курс. Те съставляват над 64 % от приходите на БТГ, което на процедура я слага пред екзистенциална рецесия, доколкото директните услуги мощно надвишават услугите, които дава по националната преносна система.

Не имам вяра да има сюрпризирани, този ход на Москва се очакваше от много време, макар уверенията на канцлера Меркел, че е получила гаранции от президента Путин, за съхраняването на преноса през Украйна на сегашните равнища. Полският министър председател показа паниката си, която се споделя от доста геополитически специалисти в НАТО, че преноса на съветски природен газ през Украйна, бе една от основните задръжки пред нападателните проекти на Русия да нахлуе в Украйна. Без този пренос – Кремъл ще бъде изцяло свободен да прави това, което си желае и да предприеме интервенции в западно направление.

Украйна може да сложи резонно въпроса какъв брой може да се доверява на сътрудник като президента Ердоган, когато твърди че „ Турски поток е план с исторически измерения за двустранните връзки /с Русия-б.а./ и за енергийната геополитика. “ Във време, в което Турски поток – 2, както близнака си Северен поток – 2 се трансформира в съществена цел на американските наказания, които се основават на аргументи в областта на сигурността, геополитиката и пазарите.

Външният министър Сергей Лавров тези дни даде да се разбере, че се преглеждат и гръцката и българската версия за продължение на Турски поток – 2.

Колко зле е обстановката за Булгартрансгаз и какви политики могат да изолират отрицателния резултат?

Засега не виждаме нищо или съвсем нищо от това, което би трябвало да бъде общоприета процедура по идентификация и ръководство на риска, която да изведе оптималните реакции за реагиране, в това число посредством нашарване на географията и диверсификация портфейла от услуги, както в страната /чрез вложения в разширението на мрежата/, по този начин и зад граница – бизнес в района на Западните Балкани, терминали за Втечнен Природен Газ и свързани услуги.

Единствените известни в последно време проекти включват Газовия Хъб Балкан с вложения, основани на геополитика, с лимитирана бизнес логичност, на стойност над един и половина милиарда евро – доста над това, което компанията може да осъществя независимо.

Сега, към този момент в режим на спешно реагиране, след толкоз проспани години, се вършат опити за показване на крайни и незабавни решения, които мъчно могат да намеря бързо и най-много абсолютно утвърждение.

Поредица от български държавни управления, политици и обществеността като цяло, смятаха договорите с Газекспорт за пренос, които изтичат през 2030 за свещена крава, която подсигурява доходи при клаузата „ транзитирай или заплати “. Наследството на десетилетия, обгърнати в секретност към газовите контракти, както на държавно, по този начин и на корпоративно ниво, в този момент се връщат с цел да преследват Булгартрансгаз, Българският Енергиен Холдинг и държавното управление. Нови доказателства, които се появиха наскоро, свидетелстват, че те са се провалили тотално в отбраната на националните ползи, като са се отказали непринудено от правна отбрана посредством арбитраж против Газекспорт. Съдържащата се в настоящия контракт арбитражна уговорка, контрактувана през 2006 година, когато министър е Румен Овчаров, която се задейства при положение не непреодолими разлики насочва разногласието за решение до …. Арбитражния съд към Руската Търговско и Промишлена Камара в Москва, тогава ръководена от Евгени Примаков.

Ако си спомняте, предоговарянето на договорите за доставка и пренос сред Булгаргаз и Газекспорт стана по експлицитното гледище на съветската страна, като това беше една от аргументите да помоля да не ми не престават контракта за дипломат в Руската Федерация през май 2006 година. Още тогава беше ясно, че отводът от обвързване на цената на доставка с цената на преноса не е в наш интерес и че ще загубим доста пари. Тогава не знаех тъкмо какъв брой, само че беше ясноq че ще бъдат доста. Сега знаем, че вредите са за повече от 1 милиард $ единствено от по-високата цена на природния газ, който сме платили! В допълнение са вредите породени от субсидираните изкуствено по-ниски цени за транспорт са Газекспорт, които са сред 30 и 70 % по-ниски от среднопазарните за района. За тези 12 години това прави нови сред 700 и 900 милиона $.

Оказва се, че вредите нямат последна дата и през днешния ден продължаваме до консумираме плодовете на „ енергийния шлем “ на Първанов и Овчаров. Нали разбирате, че възможностите за обективен трибунал в РТПП са близки до нула и това се е знаело още тогава, когато са подписвали договорите. След 12 години никой от министрите и шефовете на енергийните компании, в това число на БТГ не е сметнал за нужно да предоговори тази очевидна несправедлива уговорка, което е очевиден неуспех на базисни корпоративен и държавен здрав смисъл, което не се вмества в понятията за съществени стандарти на политически и професионални полезности.

Но да се върнем към практичното поле, в границите на което БТГ може да откри компенсационна политика.

Първо , приходите на БТГ, като оператор на националната газопреносна система, би трябвало да зависят най-много от потреблението в страната и от насърчаване на мрежата. Потреблението на природен газ на глава от популацията у нас е надалеч под междинните нива, което предпоставя голям необработен капацитет за свързване на нови обитаеми места към мрежи за дистрибуция на газ и нарастване на потреблението.

Дори и там до каква степен има построени мрежи, потреблението на природен газ е незначително, главно заради ниската цена на електрическата сила. Има икономическа логичност, поради на устойчивата наклонност за растеж на цената на електрическата енергия, изключително в подтекста на диктума на климатичните промени, да се допуска, че отоплението и използването за битови потребности на газ ще бъде освен преференциално, само че и належащо, с цел да се покрият по-високите равнища на енергийна беднотия. Не е задоволително единствено да вършим умозрителни прогнози за растеж на потреблението до 5-6 милиарда до 2030 година, трябват синхронизирани старания и съответни бизнес проекти – на търговци, консуматори, регулатора, дистрибутори и БТГ.

Второ , вместо да хвърля всичките си старания в направление съветски природен газ, извънредно време е БТГ да разпознава и прегледа по-широки благоприятни условия за обслужване на директни потоци през страната отвън тези на Газпром. Като имаме пред тип, че мощно субсидираните цени на Газекспорт генерират 107 милиона $, т.е. приблизително 6,7 $ на 1000 кубически метра пренесен газ, а новите входно-изходни цени са доста по-високи /между 2 и 3 пъти/, то може да се допусна БТГ може да реализира сравними доходи при доста по-ниски нива на потребление на директната си мрежа. Напълно е допустимо да се разпознават нови източници, които да генерират сравними доходи, освен това в обозримо бъдеще.

Тактиката на заплашване, която се съдържа в писмото на Газекспорт, че трансбалканският газопровод ще остане празен е неуместна, освен тъй като в Европейски Съюз няма празен газопровод, а тъй като още в този момент могат да се разпознават разнообразни значими консуматори на директни услуги, както в посока север-юг – от Украйна, от Румъния – офшорния рандеман в Черно море, по този начин и изключително посока юг-север – от Южния газов кулоар и нов вход на полутечен природен газ през терминали в Турция и Гърция. Прогнозните количества са задоволителни с цел да обезпечат равномерен преход, даже при плануван крах при арбитражни разногласия с Газекспорт в Москва. Да напомним, че Газекспорт е мощно подвластен от намирането на продължение на Турски поток през България, което мъчно може да се осъществя през Гърция по трасето на ТАП, тъй като италианския пазар е пренаситен.

В допълнение, като се отхвърля от контракта си за пренос през България от Украйна, Газекспорт по всяка възможност ще изгуби и привилегированите си цени за директен транспорт и ще би трябвало да се преценява с настоящия входно-изходен модел.
По-големият проблем на БТГ е, че настройката на управлението и на компанията е да обслужва транспорт по по-дългосрочни контракти за транспорт, до момента в който главния пазар ще бъде за търговия с краткосрочни потенциал и спот-търговия на природен газ. А това изисква напълно друга настройка.

В този смисъл тактиката за развиване на компанията би трябвало по-прецизно и компактно да регистрира пазарните сигнали и трендове, а не трескаво да търси способи да обслужва мантрата, че без Газекспорт пренос и доставки няма, което способства за възкресяването на злощастния план Южен поток в олекотената му версия, до момента в който се популяризира суматоха заради загубата на съветския пренос. Въпреки опитите да се избегне името Южен Поток, в олекотената версия за продължение на Турски поток през плана Газов Хъб Балкан, е безспорен факт, че морският и наземния сектор се осъществят и финансират от Газпром през компанията Южен Поток Транспорт BV.

Добър знак за това са и положителните предварителните резултати от необвързващите предложения по пазарния тест по плана за газов хъб Балкан. Новите играчи, които имат предпочитание да търгуват и придвижват газ през българския пазар, занапред ще се появяват. Но бизнес логиката изисква да влагаме единствено там, където има потвърдена пазарна логичност, обезпечено ползване и стопански смисъл.

Геополитика е неприятен консултант в бизнеса.