Автор: Илиян Василев, BulgariaAnalytica.orgМалцина завиждат тези дни на българския министър

Автор: Илиян Василев, BulgariaAnalytica.org

Малцина завиждат тези дни на българския министър на енергетиката с нейната непостижима задача – да разпознава и да предложи на българското държавно управление изплъзване в жанр „ Худини “ от главоблъсканицата АЕЦ „ Белене “.

Оборудването би трябвало да дойде на площадката на разнообразни стадии до края на годината. Въпреки изказванията на съветската страна в арбитражния съд, че реакторите и оборудването към този момент са създадени, едвам откакто НЕК заплати на АСЕ 601 милиона евро на 9 декември 2016 година, съветските производители пристъпиха към работа всъщност.

За госпожа Петкова наподобява няма елементарен излаз от обстановката – не се вижда решение, което да не включва спомагателни загуби на средства.

През годината пристигаха доста делегации на „ заинтригувани “ страни в София, с които се обсъждаше ориста на АЕЦ „ Белене “. Правителството даде обещание да трансферира всички активи на сдружението в обособена компания със специфична цел, която да предложи мажоритарен дял на евентуални вложители.

Картината е замъглена, само че ударението е върху потреблението на реакторите и оборудването в страната. Другите варианти – за продажба и инвестиция на открито не се преглеждат.

На обществеността се внушава, че всяко бъдещо решение по плана Белене ще се базира на стабилен справедлив теоретичен пиедестал – сериозен изчерпателен отчет по плановите варианти, който е предоставен на Института по стопанска система на Българската Академия на Науките.

Да стартираме с това, че даже на Българска академия на науките ще е мъчно да опровергае консенсусното усещане в професионалната общественост, че нито българският, нито районният пазар имат потребност от сходна нова базова мощ от 2200 МВ – без значение от разположението й – Белене или Козлодуй.

Пазарът се дефинира от процесите на либерализация и децентрализация в енергетиката, при които дълготрайните контракти за изкупуване на сила не са вероятни, а държавните гаранции стават неотменими. В допълнение, назрява огромeн спор сред производители, държавно управление и потребителите, които нямат желаниe и са подготвени да стачкуват против опитите на държавното управление и на държавните енергийни сдружения да създадат вместо тях неверния избор и да лимитират гъвкавостта им и опциите за избор в бързо изменящата се среда.

Ядрените планове изпитват големи усложнения по целия свят и проблемите са идентични – пазарите нe в положението нито да оценят, нито да ръководят рисковете на развиването на тези планове. От тук следва неумолимият извод, че без скрити или очевидни гаранции на суверена, без цялостната посветеност и самодейна позиция във времето, която до запълни неизбежните по пътя разнообразни регулаторни, управнически и финансови дупки и опасности, не си коства човек да харчи и петак по тематиката нуклеарни централи. Особено, в случай че живее и диша в пазарна стопанска система и би трябвало да има безапелационни бизнес доводи пред банките за обезпечаване на планово финансиране.

Със своите 2 милиарда евро „ потънали “ разноски, България надалеч не е рекордьор в света, когато става тирада за прибързано преустановяване на нуклеарни планове. В края на юли 2017 година, надалеч преди периода, бе преустановен един от най-напредналите нуклеарни планове в света – този в американския щат Южна Каролина – тъй наречените V.C. Summer Nuclear project, който трябваше да бъде приключен през 2018 година. Той бе преустановен от двете компании, които го осъществиха – Корпорацията Скана и Саннти Куупърс, след към този момент изразходвани 9 милиарда $, които съставляват единствено 40% от крайната планова сметка.

Двете компании подвигат белия байрак и признават, че нямат различен излаз с изключение на да отчетат гравитацията на пазара и да спрат работата като желана алтернатива, вместо да трансферират върху потребителите сметките на бъдещите си загуби. По-рано през тази година, през месец март, изправени пред галопиращи сметки по двете си нуклеарни площадки в щатите Южна Каролина и Джорджия – компанията Уестингхаус подаде документи в съда за несъстоятелност.

Тогава се намеси майката Тошиба, която се съгласи да заплати Щатски долар 2.2 милиарда, само че при изискване, че бъде освободена от уговорката да развива по-нататък нуклеарния план в Южна Каролина. Огромните загуби, свързани с плановете на Уестингхаус в Съединени американски щати, трагично утежниха финансовите доклади на компанията- майка и принудиха Тошиба да се бори, с цел да избегне оповестяването й в несъстоятелност.

Има разнообразни способи за връзка на неприятни новини на вложителите и на обществото, само че е реалност, че фирмите не са имали никакъв избор откакто тези, които е трябвало да ръководят плановите опасности, са се провалили и банките са отказали да отпускат повече пари – спирайки финансовите потоци при изразходвани към този момент Щатски долар 9 милиарда, огромната част невъзстановими.

Глобалният пазар на сила е в развой на преход, както на ниво предложение, по този начин и на стадий търсене, като множеството от трендовете към момента са с неразбираем силует в детайлите, само че е ясно едно – бъдещето допуска друга конструкция на енергийния пазар.

Поне три от чертите на смяната към бъдещето са ясни:

1. Базовите мощности като нуклеарните централи се намират в несъгласие с вятъра на смяната, доколкото те не оферират еластичност на вложители и консуматори при мощно преносима среда, която принуждава и ресурсите, и вложенията да са преценяват с новата енергийна парадигма. Често срещаното изречение е – в този момент не е време да поставяте повече яйца в кошницата на нуклеарната си енергетика.

2. Възобновяемите източници освен са новите хлапета в квартала, само че и за новите шефове -особено когато иде тирада за определящите трендове на пазара.

3. Енергийната успеваемост, спестяванията на сила и софтуерните пробиви овластиха потребителя с многочислени благоприятни условия, в това число самозадоволяване. Това, което се смяташе единствено преди 10 години за прекалено екстравагантна концепция – да се откачиш от мрежата – през днешния ден последователно се обрисува като евентуално водеща наклонност.

На този декор развиването на нуклеарни планове, с техния съвсем 30 годишен цикъл на реализация – от плановото желание до възобновяване на средствата – внезапно губят конкурентоспособност и се трансформират в непотребни и задължение.

Ренесансът на нуклеарната енергетиката, за която доста се говореше, по този начин и не се случи. Достатъчно е да погледнем към развиването на плана Хинкли Пойнт във Англия, който още преди да започва като строителство, към този момент набъбна като цена с 2 милиарда евро и закъснява с година и половина от графика, преди края на първия основен стадий – през 2019 година. Проектът за нови блокове в унгарската централа Пакш,където Росатом би трябвало да обезпечи цялото финансиране посредством заем, наподобява все по- проблематичен на фона на внезапно свиващите се благоприятни условия на съветския федерален бюджет да обезпечи тези запаси, при липса на достъп до световните финансови пазари.

Енергийният министър на България нееднократно е заявявала, че решението ще се основа на отчета на Българска академия на науките, само че упованията наподобяват мощно пресилени. Всяко ново изследване би трябвало да прибавя стойност към предходните и, което е по-важно, да дава съображение за друго от досегашните изводи. Трябва да обоснове път за триумф в преследваната от държавното управление цел по плана АЕЦ „ Белене “ – там където голям брой авторитетни консултанти, капиталови банки се провалиха.

В най-хубавия случай отчетът на Българска академия на науките ще носи информативен темперамент, само че мъчно може да показа надеждна професионална основа за друго от досегашните управнически решения на българското държавно управление и Парламент.

Първо, съществува близка съгласуваност и финансова взаимозависимост сред Възложителя – държавното управление, и Изпълнителя на поръчката. Това „ а приори “ лимитира потребната стойност на отчета, евентуално компрометирайки независимостта на изказаните съждения. Авторите имат директен веществен и финансов интерес, плюс спомагателни претекстове – като кариерно развиване, обвързван с осъществяване на предоставените упования в този отчет.

Второ, изборът на Българска академия на науките е предпоставен – без търг, без конкурс – което повдига значими въпроси по отношение на съществуването на институционален фатализъм, като да вземем за пример, че от Българска академия на науките е било поискано да удостовери избрани институционални настройки. И това споделя всичко.

Трето, нито един от създателите, по настрана или като колектив, нямат интернационално приета професионална дееспособност да правят контролирана консултантска активност, чийто артикули се признават от пазарите. Възгледите, които се съдържат в този отчет по никакъв метод на обвързват Българска академия на науките, защото тя не може да бъде съдена за загуби и вреди, настъпили от основани върху отчета управнически решения – както за държавното управление, по този начин и за БЕХ. В допълнение, отчетът и неговите заключения не могат да послужат в контактите на държавното управление с трети страни – държавни управления, банки, компании.

Накратко, предстоящият с неспокойствие отчет на Българска академия на науките мъчно ще избегне ориста на сходни нему извършения в предишното, които доведоха до ноторно известната сага с плана „ Белене “. С сходни отчети – на НЕК и на Българска академия на науките, бе оневинен и рестартът на плана преди 15 години, което докара до днешните 2 милиарда евро загуби. И този път няма да е по-различно.