Автор: Илиян Василев*, Bulgaria AnalyticaВ енергетиката назрява буря и лобитата

Автор: Илиян Василев*, Bulgaria Analytica

В енергетиката назрява стихия и лобитата се активизираха. Топлоелектрическа централа „ Марица-Изток-2 “ е „ на въжетата “, а Булгаргаз настойчиво отсрочва, което си е безмълвен отвод, да осъществя цялата гама от благоприятни условия за понижаване на цената на природния газ, като реализира съпоставим с европейската процедура контракт за доставка на природен газ. В канонадата по тематиката се намеси и Делян Добрев, който без подозрение е важен фактор, в доста отношение конкурентен на министъра и на вицепремиера Дончев. Нищо ново – медийните му изяви бранят „ негови “ хора – борбата не е по какъв начин да усилим конкурентноспособността на българската енергетика, а кой да кадрува в нея и да управлява паричните потоци – държавното управление, парламентарните групи, Доган, Пеевски или всички дружно при разпределени функции. Тук и президентът не е отвън тепиха – сегашният началник на Булгаргаз бе негов министър в служебното държавно управление.

Критиките, които Добрев насочва, нямат подтекст и звучат политически, най-малко за експерти. Изглежда е пропуснал да забележи, че сред неговото министерстване и в този момент има голяма разлика.

Да стартираме с дидактиката, че българския енергиен министър, който и да е той, би трябвало персонално да договаря основните клаузи в договорите за доставка на природен газ от Газпром.

Министрите на енергетиката ни трябваше да водят договарянията за цената на природния газ, когато договарянето ставаше на междуправителствено ниво и трябваше да омилостивяваме Кремъл с политически задължения и отстъпки.

Изместването на ниво на договаряния за доставки на природен газ, които са бизнес или механически по темперамент, на политическо ниво, разрешава на съветската страна да обезврежда Европейската комисия и да се спести на Газпром потребността от пазарна конкуренция наедно с други снабдители. Кремъл получава блестяща опция да ни задържи под надзор отвън наставления и диктума на европейския газов пазар, като ни върне към играта с обвръзките, при които постоянно губим. В Москва са гневни, че Европейската комисия принуди Газпром да поеме задължения, които го лишават точно от игрите с политически преговори на бизнес въпроси. Така непрекъснато сме в клопката на взаимнодопълващи и взаимноусилващи се зависимости по цялата верига от енергийни тематики.

Не мога да допускам, че началник на енергийната комисия в Парламента приканва български министър и вицепремиер на килимчето в Москва?!?!

Питам – от името на всички ли компании които доставят газ в България министърът и вицепремиерът ще договарят?

Човек може да си намерения, че го прави с цел да реши някакъв витален и систематичен проблем, а то е с цел да покрие дефицитите в ръководството на протежето си отпред на Булгаргаз,. Именно негова работа е да договаря за доставките на газ, освен това освен с Газпром, само че и с негови съперници, да ръководи рисковете и обезпечи на ниска цена природен газ за клиентите на компанията в България. Булгаргаз не е единствено единствената компания, която няма нови контракти, само че и единствената, която не подаде недоволство от Газпром в Европейската комисия, одобри първия вид на предложение на Газпром при разногласието, а в този момент настойчиво отхвърля да води действителни договаряния с други снабдители, по други направления. Позициите на шефа на Булгаргаз се утвърждават от борда на БЕХ. И какво виждаме – цялостен брежневски застой.

Нищо, безусловно нищо.

Шефът на Булгаргаз се крие от медии и от Парламента, където би трябвало да дава пояснение, за какво до този миг единствено той, единствен в Централна и Източна Европа, не е предоговорил изискванията с Газпром по готовата матрица, която бе подадена от Европейската комисия и призната от Газпром? Ако министърът на енергетиката му е попречил, има метод да потвърди. От през днешния ден влиза в действие нарастване в цената на природния газ, което можеше да бъде предотвратено или обезщетено.

Днес има доста компании, които могат да доставят газ и държавното управление е длъжно да основава равни условия за конкуренция, като не дава преимущество на нито една от тях, в това число и на Булгаргаз.

Предстои неизбежна смяна на ценовата формула, която би трябвало да регистрира преобладаващата роля на европейския пазар на спот търговия, само че изисква и сериозна подготовка в Булгаргаз, тъй като това което за администрацията на Булгаргаз наподобява спомагателен товар, е еластичност и облекчение за клиентите. Не е все едно какъв ще бъде процентът на спот търговия в формулата, какъв ще бъде репера – кой хъб или микс от хъбове ще бъде употребен, какъв ще бъде процентът на „ вземи или заплати “, на какъв интервал може да се внасят промени в поръчките и по какъв начин ще работи формулата като динамичност? За всичко това се изискват професионални разбори за ползи-щети.

Чудя се какво друго с изключение на механически параметри има за договаряне с Газпром, както упорства Добрев.? Промяната във формулата на цената, изискванията за доставки, в това число точките, измененията в едностранните наложителните клаузи – всичко това са корпоративни въпроси. Не виждам къде има място за интервенция на държавното управление, още повече че голямата част от измененията към този момент са контрактувани и признати от Газпром в проблема с анти-монополното следствие от Европейската комисия. Какво тъкмо могат да създадат Петкова или Дончев, което Николай Павлов да не може или да няма правомощие?

Не забравяйте, че намесата на министри и вицепремиери минава през ангажиране на държавното управление с мандати.

Никак не е инцидентно, че Делян Добрев са задейства откакто Николай Павлов донесе от Санкт Петербург „ новини “ от Газпром? Именно сходни стремежи на Кремъл наподобява озвучи шефът на енергийната комисия – в случай че желаеме нещо би трябвало да продължаваме да водим политически договаряния – Дончев и Петкова на килимчето и в сутерен в Москва.

Да ви напомня, че Делян Добрев не за пръв път подхваща странни дейности, които най-после се оказват „ златни “. Това, което ви икономисва е, че прословутото понижаване на цената на природния газ по време на неговото министерстване, с което толкоз доста се гордее, има двойно дъно и то е доста нелицеприятно за него. Като пренебрегнем пиар трика с кумулативното отчитане на намаляването на цената с 22 % на няколко стадия, той пропуща да означи, че съветската страна обвързва, а Добрев одобри това понижаване да бъде против стихотворец от нас ангажимент за създаване на плана Южен поток, при несъблюдение на който дължахме неустойки. Помните ли, че руснаците няколко пъти дискретно ни напомняха, в това число последния път Владимир Путин на срещата с премиера, че обещаваме и не изпълняваме. Именно това можеше да ни коства близо 700 милиона евро неустойки.

Първата причина Москва да не си вземе тези пари от нас, познавайки с кого си имаме работата и че Кремъл в никакъв случай не губи, е че държавното управление на Борисов, в енергийната политика на което Делян Добрев е централна фигура, одобри да не повдига искания против Газпром за надвзети суми за по-скъп газ след 2012 година, както направиха всички съществени негови сътрудници, в това число в Източна Европа. Стойността на тези искания можеше да бъде близка до посочената нагоре сума. Да не забравяме, че в интервала до 2015 година, разликите в цените на природния газ, който купувахме и тези на немска граница стигата и до 100 $ за хиляда кубически метра. Умножете го по 3 милиарда кубически метра годишна консумация и ще получите доста груба визия за сумите на вероятните искания за интервала след 2012. При това не във всички случаи страните сътрудници на Газпром, с цел да вземат „ своето “ за надплатен газ, трябваше да чакат неоправдателно решение на трибунал. Най-често решението се постигаше отвън съда, незабавно след договаряния и предявяване на искания. Но по какъв начин по този начин българската газова компания да упреква и съди по-големия си брат Газпром? Комплекс или изгода – избере сами.

Другата причина Кремъл да не реагира е, че ние субсидираме Газекспрот със свръхниски цени, които съветската компания заплаща за пренос на газ през мрежата на Булгартрансгаз. Вие преценете защо иде тирада – разликата сред цените на пренос на природен газ сред това, което Газекспорт заплаща по остарялата формула за „ пощенска марка “ – една цена, и новите цени на вход и излаз, на годишна база варира към 12 $ за транспорт на 1000 кубическа метра. При пренос от близо 15 милиарда кубическа метра можете да извършите сметка за каква „ услуга “ иде тирада – сумата е по-голяма от годишните доходи на Булгартрансгаз?!

Бъдете сигурни, че това не става безплатно, изключително на инвивидуално ниво. Унизителното в тази ситуация, че освен се лишаваме от доходи, само че Газекспорт самичък предлага на трети страни да употребяват ангажираните от него потенциали, като колекционира изгодите от този извънреден контракт. Мълчанието ни има своята цена и една от тях е опцията някой политик да изтъкне своите заслуги, до момента в който би трябвало да се срами.

Да виждате в гореизложеното образец за положителни корпоративни управнически практики, с които да се гордее Булгаргаз?

Да не забравяме и неоценимата услуга, която Добрев направи като министър, на Атомстройекспорт, като приключи контракта с АСЕ за АЕЦ „ Белене “, три дни преди той да изтече „ по отминалост “, без последици за нас, Именно това „ предварително “, като по поръчка, преустановяване, изигра забележителна роля с цел да бъдем наказани в арбитражния съд от АСЕ с 650 милиона евро. Един ден се надявам да станат обществени значимите документи към този арбитраж с цел да бъде ясно кой кум, кой сват? Защото ми идва допълнително самоизтъкването на някои политици.

Изглежда шефът на енергийната комисия има учредения да се усеща „ основен “ в енергетиката, щом дейностите му остават без последици.

Казах го и преди – няма потребност от публичен снабдител на природен газ, тъй като сигурността на доставките може да бъде обезпечена от задоволителна конкуренция, от ликвиден, конкурентен, либерализиран и диверсифициран пазар. Няма потребност КЕВР да контролира цените на природния газ тъй като конкуренцията ще подсигурява най-оптималните цени, а договорът с Газпром на Булгаргаз ще направи по този начин, че новите играчи ще се преценяват с газпромовските цени. Това не беше допустимо преди години, тъй като нямаше опция на Газпром, нямаше и различни трасета и търговски интервенции. Сега е допустимо, както по линия на физическия, по този начин и виртуалния импорт. Достатъчно е Булгаргаз да разгласи търгове за доставка на природен газ на граница по своите контракти с клиенти, а неговите съперници да имат равни условия за достъп до тях. Булгаргаз може да подписа контракти с разнообразни периоди, разнообразни ценови формули /като тежест/ и разнообразни снабдители, в това число като купува борсов газ или газ при находище. Има потребност от професионализъм и корпоративна просвета в управлението на Булгаргаз, които да я трансфорат от счетоводна къща в естествен и деен районен търговец, в първокачествен състезател на пазара на газ. Това на този стадий, с тези ръководители, е тотална фантазия.

Едно е ясно, посредством медийните си прояви, Добрев желае да трансферира отговорността за повишение на цените от „ своя “ човек в Булгаргаз, върху министъра и вицепремиера, като сътвори лъжливото чувство в потребителите, че политиците вземат решение цените на газ в Москва.

От изявлението стана ясно и кой е главната фигура в отбраната на безумната концепция за обединение на АЕЦ „ Козлодуй “ и Топлоелектрическа централа „ Марица Изток -2 „. Интересно какво става с НЕК тогава?

Проблемите на Марица-изток-2 с растящата цена на квотите не са характерни за тази централа единствено. Но естествените притежатели на Топлоелектрическа централа взеха своевременни ограничения с цел да ръководят риска. Първо модернизираха мощноститети си, като освен сложиха филтри, само че и вкараха и доста по-модерни технологии. След това си направиха слънчеви или ветрови паркове с цел да ръководят вътрешно корпоративно излъчванията си. Вие да знаете инцидентно някоя държавна компания в енергетиката да е направила слънчев или ветропарк?

С сходни безумия в този момент желаят да заметат абсурда с Топлоелектрическа централа „ Варна “, тъй като предусловие за това Доган да стане олигарх и да се приближи до статус на милиардер, бе точно Топлоелектрическа централа „ Марица-Изток-2 “ да се лиши от над 35 милиона сигурен приход от студения запас. Това е равностойно на смъртна присъда. Щетата не е единствено е директна – отнетия сигурен доход, само че и във опцията този запас вложен в покупка на квоти или в рационализация, да генерира доста по-големи продажби и да разреши на централата да оцелее в границите на личните си благоприятни условия.

И тук директните реализатори на тази поръчка, която ощетява потребителите и страната, са шефовете в БЕХ, в ЕСО, в Топлоелектрическа централа „ Марица-изток-2 “. И го вършат единствено тъй като знаят, че имат сигурен тил и в никакъв случай няма да бъдат разследвани, упрекнати или наказани.

Ако има за какво да се подлага на критика министъра на енергетика, това е, че държи тези хора на постовете им и не подхваща по-радикални ограничения. И за това също могат да се желаят оставки.

-----------------------------------------------------------

* Илиян Василев е член на УС на Центъра за балкански и черномоски изседвания, Управляващ сътрудник на „ Иновейтив Енерджи Солюшънс " ЕООД, блогър, Почетен ръководител на Българския стопански конгрес, Координатор, Софийско Бизнес Училище. Анализът е оповестен в изданието Bulgaria Analytica, където можете да намерите и други публикации от създателя.