Автор: Филип Чарлз**Срещата ЕС-Западни Балкани на 17 май в София

Автор: Филип Чарлз**

Срещата ЕС-Западни Балкани на 17 май в София носи обилни залози за Косово. Геополитическата картина е задоволително разчувствана, откакто няколко балкански страни отхвърлят да вземат участие поради статута на Косово като самостоятелна страна.

Прищина също се сблъсква с основни условия, свързани с европейските й желания: стандартите на Европейски Съюз за излъчванията. Вместо да покажат благосклонност като се ангажират с европейските енергийни правила, Прищина и съседите й падат жертва на спорните трендове, подбудени от неправилно ориентиран енергиен шовинизъм.

Това отцепване носи съществени опасности за връзките сред Западните Балкани и Брюксел. Последният желае фундаментален енергиен преход и споделена енергийна мрежа, която се сблъсква с балканската енергийна сигурност и индустриална конкурентоспособност.

Енергийният шовинизъм пречи на Косово да преследва същински преход към по-чисти сили, като вместо това страната ускорява енергийната си самодостатъчност въз основата на неустойчивата електрическа енергия, създавана от въглища.

Косово въплъщава тази алтернатива повече от всяка друга балканска страна. Въпреки че Босна и Сърбия също построяват електроцентрали на въглища, Косово стои върху петите по величина международни лигнитни находища и желае да ги употребява. Лигнитните въглища сега обезпечават 97% от силата на страната, само че също по този начин изхвърлят при горене по-токсичен дим, в сравнение с другите типове въглища.

Колкото и да не си имат вяра между тях, нито Косово, нито съседите му могат да си разрешат да подценяват значимостта на енергийния преход. Стратегията на Европейска комисия за Западните Балкани натъртва на прехода към устойчива сила като изискване за участие. Тя също акцентира, че Договора за основаването на Енергийна общественост, който ползва закона на Европейски Съюз за енергетиката и околната среда в района, би трябвало да бъде трансфорат в съответна политика.

Енергийният съюз желае да хармонизира европейския енергиен пазар с този на Балканите и предизвиква постигането на задачите на Енергийната тактика 2030. Стратегията натъртва на по-голямата роля на нисковъглеродните технологии, в това число възобновимите енергийни източници и атомната сила за понижаване на излъчванията на CO2 с 40% спрямо равнищата от 1990 година и за увеличение на достъпността на силата.

Има три фундаментални стълба за сполучлив енергиен преход: екологичен дирек, който е концентриран върху изменението на климата; стопански дирек, основаващ се на корпоративната конкурентоспособност; и обществен дирек, който се върти към енергийната сигурност. Докато балканските страни не престават да се пробват да решат нерешимата задача сред екологичните, икономическите и обществените императиви, национализмът накланя салдото към енергийна сигурност и конкурентоспособност за сметка на сериозно занемаряване на климата. Този метод подкопава потребностите на бъдещите генерации, с цел да бъдат обслужени актуалните потребности.

Не че европейските страни членки са безупречни. Германия, отстъпвайки място на мощни локални лобита, приключи потреблението на атомна сила единствено с цел да стартира да внася големи количества въглища. Полша продължава да ускорява личното си въглищно произвеждане, с цел да не стане по-зависима от вноса на съветски газ и да поддържа относителна самостоятелност от някогашния си „ Голям брат “. Косово, също като Полша, се концентрира не върху намаляването на потреблението на въглища, а върху поддържане на енергийната си самостоятелност от Сърбия, след отделянето си през 2008 година

Страховете на Прищина имат своите учредения. Сърбия е виновна за балансирането на енергийната мрежа на Косово, само че не съумява да се оправи. През март 2018 година сръбският енергиен оператор EMS стачкува, че Косово употребява повече сила от локалната мрежа, в сравнение с създава като по този метод провокира ударен резултат, което докара до 6-минутно закъснение на електронните часовници в Европа. Решението на Косово за въглищата произтича от сръбския надзор върху националната му мрежа.

Но въглищните централи имат обществена и икономическа цена оттатък присъединението към Европейски Съюз. Двете централи на лигнитни въглища в Косово покрай Обилич трансфораха града „ най-замърсеното място в Европа “. Според оценка на Европейски Съюз Косово е най-замърсената страна в Европа. В Прищина замърсяването на въздуха от въглищата може да съперничи на Китай и коства на държавното управление десетки милиони евро всяка година.

Има други възможности на въглищата, само че те изискват действителен европейски ангажимент. Европейски Съюз към този момент упорства Прищина да се концентрира върху възобновимата сила.

Новият отчет „ Енергийният пазар на Югоизточна Европа “ на института New Nuclear Watch Institute (NNWI), който ще бъде показан в София, прави оценка, че потреблението на възобновима сила ще се разшири до 2040 година От тази позиция обаче документът стига до извода, че консолидираното на възобновимата сила ще има като резултат по-висока цена за създаден мегават електрическа енергия.

Докладът показва, че поради неналичието на вятър и все по-сухото време в района възобновимите източници няма да могат да задоволят възходящото ползване и ще има дефицит на електрическа енергия, който другояче се планува да удари Югоизточна Европа през 2027 година

За запушването на тези значими празнини в задоволяването на потреблението, Тим Йео от NNWI показва една опция, която отсъства в полемиките за енергетиката в Западните Балкани от 2009 година – а точно атомната сила.

Никоя от страните в Западните Балкани няма АЕЦ, само че NNWI допуска, че проектите на прилежащите страни могат да преодолеят празнините в предлагането и да обезпечат нискоемисионна, действително заместваща сила на тази, която в този момент се създава от въглища. Йео особено акцентира проектите за разширение на създадени планове или на съществуващи мощности в Румъния и Унгария, които плануват да прибавят 3164 мегавата атомни мощности в района. Допълнителните планове, които се обмислят, могат да прибавят общо 4600 мегавата мощности към районния енергиен микс.

Нарастващият районен дефицит на електричество и увеличаващото се замърсяване извеждат още веднъж на дневен ред атомния план за 2000 мегавата в Белене, България, който е спрян от 2012 година макар платените от българското държавно управление 620 милиона евро за реакторното съоръжение.

В подтекста на присъединението към Европейски Съюз, Косово и съседите ѝ също би трябвало да схванат и че въглищните централи неотложно ще станат нерентабилни при въвеждане на наложителната Европейска схе ма за търговия с излъчвания.Дори механически усъвършенствания няма да могат да изпълнят европейските екологични условия, което значи, че централите ще би трябвало да затворят единствено няколко години, откакто бъдат приключени.

В последна сметка, европейските водачи от и отвън Балканите би трябвало да създадат енергийния преход собствен приоритет и да преодолеят националистичните трендове, да разширят електроенергийната мрежа в района и да я съобразят с Европейски Съюз, както е планувано в оферти от президента на Европейския съвет Доналд Туск Европейски енергиен съюз.

--------------------------------------

*Анализът е оповестен в euractiv.com.

** Авторът Филип Чарлз е енергиен специалист, който специализира в региона на неконвенционалните запаси и енергийния преход. Чарлз е създател на доста публикации и книги за енергетика. Той се причислява към френската мултинационална компания Total през 1982 година, където в този момент е старши механически консултант.