Може ли още да се спаси „Газпром“ ?
Автор: Eduard Steiner
Русия постоянно с подготвеност е раздавала ордени. За разлика от политиците, въпреки и по-рядко за награждавани и предприемачите. Така да вземем за пример, Рекс Тилърсън, актуалният държавен секретар на Съединени американски щати и някогашен началник на петролния тръст ExxonMobil преди няколко години бе награден от Москва с Орден на Дружбата.
Това е нищо спрямо награденият в средата на ноември от Кремъл ръководител на газовия колос „ Газпром “ Алексей Милер. Президентът на страната Владимир Путин окачи на гърдите на своя сподвижник орденът „ За заслуги пред Отечеството “ 1 степен. С толкоз висока премия в Русия не е почетен още нито един представител на стопанската система. Това би трябвало да се преглежда като самопризнание за заслугите на Милер за това, че „ Газпром “ е най-големият поданик в страната. Това може да се преглежда и като демонстративна поддръжка за Милер и неговият тръст – най-големият в света измежду сходните. Въпреки че той към този момент не е толкоз ненарушим и невредим както бе в по-добрите времена.
В самата Русия против този колос, който има 17 % от световните ресурси от газ и с неговите 467 400 чиновници (по данни от 2016 г.) по мрежата от тръбопроводи с дължина от 171 200 километра, и който доставя с газ 30 страни, в лицето му духа все по-остър вятър. Самият „ Газпром “ наскоро предизвести за това вложителите си. В последни проспект за емисията корпоративни облигации, концернът освен наново даде знак, че към този момент не е убеден в запазването на монопола си за износ през газопроводите за дълго. За пръв път вложителите обърнаха внимание на опцията за преструктуриране на концерна, т.е. за разделянето му на части.
Сама по себе си тази концепция не е нова. Най-малко от 10 години във въздуха витае концепцията дали този непрогледен колос не би трябвало да вземе образец от петролния бранш, който след колапса на Съветския Съюз бе поделен сред конкуриращи се едно с друго предприятия. В актуалният миг държавното управление не възнамерява допустимо делене на концерна по сфери на активност, съобщи министъра на енергетиката Александър Новак в едно изявление. Също по този начин и по въпроса за монопола за експорта на газ през газопроводите към този момент по думите му нищо няма да се трансформира. Голямо неодобрение провокират нападките от страна на авторитетният ръководител на „ Роснефт “ Игор Сечин, който отчасти, благодарение на антимонополното ведомство желае да унищожи доходния монопол върху експорта.
Иронията на историята е в това, че точно мрачният Сечин желае с юридически похвати, законно да в профил от пътя си всеки, който му пречи да оказва напън върху „ Газпром “. Забавно е и това, че за това Сечин работи дружно с Европейски Съюз. Тъй като Европейски Съюз преследва задачата да подчини плануваният втори балтийски газопровод „ Северен поток 2 “ от Русия до Германия на Третия енергиен пакет. Енергийният пакет планува делене на операторите на газопроводи и доставчиците на газ, като по този метод може да обезпечи достъпа до газопровода на „ Газпром “ и други снабдители. По-строгите правила от страна на Европейски Съюз може да накарат Путин да лиши „ Газпром “ от монопола върху експорта на газ, споделя Михаил Корчемкин от East European Gas Analysis в един собствен коментар за съветското икономическо издание „ Ведомости “. Но даже и да се стигне до това, съпротивлението против „ Северен поток 2 “ единствено ще се усили. Към съпротивата от страна на Полша, балтийските страни и Брюксел, които желаят да понижат зависимостта от съветския газ, като за тази цел към този момент има задоволителен брой терминали за полутечен природен газ, се причисли и новият датски закон. Според този закон, прокарването на енергийни кабели и тръби през датския шелф може да бъде неразрешено по външнополитически аргументи, по този начин и заради съображения за сигурност.
Европейският съюз се старае благодарение на юристите за промени разпоредбите в ущърб на Германия и европейските сътрудници на „ Газпром “, такива като Wintershall, Shell или OMV. През лятото той получи непредвидена поддръжка от страна на конгреса на Съединени американски щати, чийто нов закон за глобите е ясно ориентиран против „ Сверен поток 2 “ и допуска наказания против строителни предприятия. Фирмите, участващи в построяването на газопровода не се съмняват в това, че американците желаят да понижат съветската конкуренция, с цел да доставят до остарелия континент личен, по-скъп полутечен природен газ. Действията на Съединени американски щати са „ доста наивни “ и „ неправилни “, съобщи наскоро Михаил Родзянко, ръководител на комерсиалната палата на Съединени американски щати в Москва в изявление за вестник Die Welt. Самият той, по думите му не има вяра в това, че Съединени американски щати във връзка с „ Северен поток 2 “ в последна сметка ще сътвори фактически усложнения, защото законът за глобите не планува наложително това.
Към актуалният миг планът се извършва сносно, откакто цената на петрола през миналия месец се увеличи. „ Газпром “ от това към този момент завоюва през третото тримесечие и съвсем удвои облагата си до 200,5 милиарда рубли (2,89 млн. евро). Тези позитивни индикатори може да блокират високата задлъжнялост – към този момент.
Оригиналът на публикацията може да намерите на: https://www.welt.de/print/welt_kompakt/print_wirtschaft/article171225110/Ist-Gazprom-noch-zu-retten.html
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ




