Ди Велт през 1990 г. за България: Опашките пред западните посолства бяха по-дълги от тези пред месарниците
Автор Дойче Веле, кадър Facebook: минингът в София на 7 юни 1990 година
„ Ех, в случай че имаше една Западна България " – под това заглавие немският вестник „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " разгласява на 9 юни 1990 обширна публикация от Жаклин Енар в навечерието на първите свободни избори в България. В началото журналистката споделя за тези многочислени българи, които през последните месеци преди рухването на комунистическия режим са употребявали полетите до Куба, с цел да останат в Канада при междинното кацане. По-нататък в публикацията четем:
„ В мига, когато ситуацията се разхлаби, измежду българите се надигна вълна от бежанци, каквато не беше имало през последните 45 години. В южноафриканското консулство във Виена от няколко седмици се записват кандидат-емигранти от България, „ които са учудващо добре образовани ". Пред западните посолства в София хората чакат за визи на такива опашки, каквито има единствено пред месарниците. (…) Една сериозна част от не толкоз многочисления български хайлайф избира живот в едно уредено и свободно общество пред несигурността на измененията. "
Няколко седмици преди репортажа на Жаклин Енар, отново във „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ", днешният издател на вестника Бертолд Колер разказва по следния метод предизборната обстановка в България:
„ Някои представители на опозицията считат тези прогнози за неблагонадеждни, все пак обаче те основават някаква визия: Българска социалистическа партия надалеч не е толкоз дискредитирана измежду популацията, колкото са нейните сестрински партии в Чехословакия или Унгария. За това има разнообразни аргументи. В България, която измежду всички източноевропейски страни най-ревностно следваше модела на Москва, съвсем не съществуват антисъветски усеща. Българите не не помнят, че с помощта на руснаците пристигна освобождението им след 500-годишното османско господство през предишния век. А след войната, макар некадърната си икономическа политика, комунистите въпреки всичко съумяха най-малко малко да покачат виталния стандарт на ужасно бедните българи. И в този момент реформаторското крило на тези комунисти се показва като избавител в неволя. "
В обширния репортаж на Жаклин Енар, оповестен на цяла страница във вестника, откриваме и доста забавни психически и обществени наблюдения за България:
„ През последните 6-7 месеца атмосферата в България съществено се промени. Тодор Живков се беше задържал на власт съвсем 35 години – по-дълго от всички останали ръководители в Източния блок. С неговото събаряне изчезна и потискащото чувство, че всичко това е неизбежно и вечно. Мислите и възприятията получиха нова независимост. Вече няма верни възгледи, няма предначертан път. Вярно, че всекидневието си е същото, само че ненадейно всеки обособен човек може да го вижда както си пожелае. (…) През целия си живот до този миг множеството българи нямаха възприятието, че страната е онази рамка, която обезпечава правдивост и основава условия за протекция на слабите, рамка, в която човек може да стори нещо за общото богатство или най-малко да направи някое положително дело. Разбира се, идеологията непрестанно проповядваше всичко това, само че в реалност то се оказваше лицемерна словосъчетание. С този собствен житейски опит българите бяха прекомерно надалеч от каквато и да било преданост към страната и от чувството, че могат да допринесат за нейното по-добро бъдеще. Образът на страната и до ден-днешен се господства от знаците на остарелия режим. "
С един от тези знаци стартира и публикацията в немския „ Ди Велт ", оповестена два дни след втория тур на изборите на 17 юни 1990 година:
„ Българските комунисти, „ реформирали се " под името „ Българска социалистическа партия ", отпразнуваха успеха си на първите свободни парламентарни избори от войната насам с тържествено полагане на венци край мумията на комунистическия водач Георги Димитров - индивида, който след войната по заповед на Сталин брутално унищожи демокрацията и правовата страна. (…) За Запада в този момент поражда един въпрос: Дали тези български политици, които считат сталиниста Димитров за собствен светец-покровител, в действителност могат да поведат страната си към пазарната стопанска система, а отсам и към постоянни стопански и обществени връзки? "
Статията в „ Ди Велт " приключва със същия проблем, с който седмици по-рано беше почнала своя репортаж Жаклин Енар:
„ Бомба със закъснител – върху нея ще седне всеки, който поеме властта в София. Защото младото потомство на България няма да се задоволи с някакви трохи. Ако настоящето състояние продължава, алтернативата е една: или всеобща емиграция на Запад – или протест. "
" Ако се отнеме свободата на словото, тогава тъпите и безмълвни могат да бъдат водени като овце на кръвопролитие . " Джордж Вашингтон
Призоваваме властта да не основава ненужно напрежение и да не нарушава главните полезности, върху които се крепи Европейски Съюз.
Личните свободи, като ценене на персоналния живот, независимост на мисълта, на изразяването на мнение и на информация, са предпазени с Хартата на главните права на Европейски Съюз.
Неспазването на тези правила подкопава устоите и разяжда като недоброкачествен израстък ДНК-то на съюза. Води до напрежение в обществото ни.
Свободата на Словото е предпазена и обезпечена от Основния закон, на който се крепи цяла България - Конституцията.
Призоваваме за съблюдаване на предписанията и ограниченията, само че посредством осъзнатост, а не посредством упорито всяване на суматоха и боязън.
Пазете възрастните и хронично болните хора.
Нечистоплътно и рисково е потреблението на страха на хората за трупане на политически рейтинг.
Информирайте се от достоверни източници!
Не вярвайте на организация "Една Жена Каза ". Търсете първоизточника извора на информацията в непознатите медии! Не вярвайте на всеки преводен материал без да видите оригинала. Не вярвайте на всеки материал в непознатите медии.
Те постоянно търсят сензации и драматизъм, тъй като, за разлика от множеството медии в България, се намират в действителна пазарна конкурентна среда и тематиката "Ковид 19 " им носи преимущество над останалите, посещаемост, гледаемост, тираж и пари. Доверете се на разсъдъка си, а не на страстите и страха си. Преценете дали материалът търси пазарноориентирана сензационност, дали обслужва политически ползи или желае да ви осведоми въз основата на научни експертни данни и числа.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права непокътнати © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
„ Ех, в случай че имаше една Западна България " – под това заглавие немският вестник „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " разгласява на 9 юни 1990 обширна публикация от Жаклин Енар в навечерието на първите свободни избори в България. В началото журналистката споделя за тези многочислени българи, които през последните месеци преди рухването на комунистическия режим са употребявали полетите до Куба, с цел да останат в Канада при междинното кацане. По-нататък в публикацията четем:
„ В мига, когато ситуацията се разхлаби, измежду българите се надигна вълна от бежанци, каквато не беше имало през последните 45 години. В южноафриканското консулство във Виена от няколко седмици се записват кандидат-емигранти от България, „ които са учудващо добре образовани ". Пред западните посолства в София хората чакат за визи на такива опашки, каквито има единствено пред месарниците. (…) Една сериозна част от не толкоз многочисления български хайлайф избира живот в едно уредено и свободно общество пред несигурността на измененията. "
Няколко седмици преди репортажа на Жаклин Енар, отново във „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ", днешният издател на вестника Бертолд Колер разказва по следния метод предизборната обстановка в България:
„ Някои представители на опозицията считат тези прогнози за неблагонадеждни, все пак обаче те основават някаква визия: Българска социалистическа партия надалеч не е толкоз дискредитирана измежду популацията, колкото са нейните сестрински партии в Чехословакия или Унгария. За това има разнообразни аргументи. В България, която измежду всички източноевропейски страни най-ревностно следваше модела на Москва, съвсем не съществуват антисъветски усеща. Българите не не помнят, че с помощта на руснаците пристигна освобождението им след 500-годишното османско господство през предишния век. А след войната, макар некадърната си икономическа политика, комунистите въпреки всичко съумяха най-малко малко да покачат виталния стандарт на ужасно бедните българи. И в този момент реформаторското крило на тези комунисти се показва като избавител в неволя. "
В обширния репортаж на Жаклин Енар, оповестен на цяла страница във вестника, откриваме и доста забавни психически и обществени наблюдения за България:
„ През последните 6-7 месеца атмосферата в България съществено се промени. Тодор Живков се беше задържал на власт съвсем 35 години – по-дълго от всички останали ръководители в Източния блок. С неговото събаряне изчезна и потискащото чувство, че всичко това е неизбежно и вечно. Мислите и възприятията получиха нова независимост. Вече няма верни възгледи, няма предначертан път. Вярно, че всекидневието си е същото, само че ненадейно всеки обособен човек може да го вижда както си пожелае. (…) През целия си живот до този миг множеството българи нямаха възприятието, че страната е онази рамка, която обезпечава правдивост и основава условия за протекция на слабите, рамка, в която човек може да стори нещо за общото богатство или най-малко да направи някое положително дело. Разбира се, идеологията непрестанно проповядваше всичко това, само че в реалност то се оказваше лицемерна словосъчетание. С този собствен житейски опит българите бяха прекомерно надалеч от каквато и да било преданост към страната и от чувството, че могат да допринесат за нейното по-добро бъдеще. Образът на страната и до ден-днешен се господства от знаците на остарелия режим. "
С един от тези знаци стартира и публикацията в немския „ Ди Велт ", оповестена два дни след втория тур на изборите на 17 юни 1990 година:
„ Българските комунисти, „ реформирали се " под името „ Българска социалистическа партия ", отпразнуваха успеха си на първите свободни парламентарни избори от войната насам с тържествено полагане на венци край мумията на комунистическия водач Георги Димитров - индивида, който след войната по заповед на Сталин брутално унищожи демокрацията и правовата страна. (…) За Запада в този момент поражда един въпрос: Дали тези български политици, които считат сталиниста Димитров за собствен светец-покровител, в действителност могат да поведат страната си към пазарната стопанска система, а отсам и към постоянни стопански и обществени връзки? "
Статията в „ Ди Велт " приключва със същия проблем, с който седмици по-рано беше почнала своя репортаж Жаклин Енар:
„ Бомба със закъснител – върху нея ще седне всеки, който поеме властта в София. Защото младото потомство на България няма да се задоволи с някакви трохи. Ако настоящето състояние продължава, алтернативата е една: или всеобща емиграция на Запад – или протест. "
" Ако се отнеме свободата на словото, тогава тъпите и безмълвни могат да бъдат водени като овце на кръвопролитие . " Джордж Вашингтон
Призоваваме властта да не основава ненужно напрежение и да не нарушава главните полезности, върху които се крепи Европейски Съюз.
Личните свободи, като ценене на персоналния живот, независимост на мисълта, на изразяването на мнение и на информация, са предпазени с Хартата на главните права на Европейски Съюз.
Неспазването на тези правила подкопава устоите и разяжда като недоброкачествен израстък ДНК-то на съюза. Води до напрежение в обществото ни.
Свободата на Словото е предпазена и обезпечена от Основния закон, на който се крепи цяла България - Конституцията.
Призоваваме за съблюдаване на предписанията и ограниченията, само че посредством осъзнатост, а не посредством упорито всяване на суматоха и боязън.
Пазете възрастните и хронично болните хора.
Нечистоплътно и рисково е потреблението на страха на хората за трупане на политически рейтинг.
Информирайте се от достоверни източници!
Не вярвайте на организация "Една Жена Каза ". Търсете първоизточника извора на информацията в непознатите медии! Не вярвайте на всеки преводен материал без да видите оригинала. Не вярвайте на всеки материал в непознатите медии.
Те постоянно търсят сензации и драматизъм, тъй като, за разлика от множеството медии в България, се намират в действителна пазарна конкурентна среда и тематиката "Ковид 19 " им носи преимущество над останалите, посещаемост, гледаемост, тираж и пари. Доверете се на разсъдъка си, а не на страстите и страха си. Преценете дали материалът търси пазарноориентирана сензационност, дали обслужва политически ползи или желае да ви осведоми въз основата на научни експертни данни и числа.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ