Дойче веле: Какво означава новият свят на Тръмп за Европа
Автор Дирк Емерих, " Дойче веле "
През новата 2026 година продължава това, което стартира през 2025-а. Затегнете коланите – президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп се е заел с преустройството на света. При това на правилото – всичко се дефинира от правото на по-силния. Точно както преустройва Америка, Тръмп желае да промени и целия свят. Това, което той мисли и желае, е единственият пример, всичко друго е без значение. И е доста допустимо Венецуела да е единствено началото.
Европейски Съюз и Германия са шокирани от намесата на Тръмп във Венецуела и реагират, употребявайки дипломатически щампи и празни изречения. Германският канцлер Фридрих Мерц привиква спешен щаб във външното министерство и насочва предизвестие към всички, които желаят да пътуват за Венецуела. Неговата оценка е, че всичко е „ прекомерно сложно “, каквото и да значи това. И няма и дума в поддръжка или против дейностите на Тръмп. Берлин желае да изчака, а целият Европейски Съюз е доста смутен. Някои страни въпреки всичко показват по-ясна позиция – Франция приказва за нарушаване на интернационалното право, Италия подлага на критика военната интервенция.
Но, чакайте малко! Нима Мадуро е жертвата, а Тръмп – злодеят? Не, нещата не са толкоз елементарни. Николас Мадуро в продължение на години гнетеше народа си, той удържа властта с помощта на изборни фалшификации, докара Венецуела – макар най-големите в света находища от петрол – до опустошение и дестабилизира района посредством контрабандата на опиати. Европейски Съюз също не искаше Мадуро да остане на власт.
Край на реда, основаващ се на правила
Но за Брюксел е неприемливо интернационалното право да се нарушава толкоз жестоко и целеустремено, както го прави Тръмп. Европейски Съюз още живее в основания на полезности свят на Запада, който към този момент не съществува. Най-малкото отвън рамките на Европа.
Не, това не бе акт на война, не бе навлизане във Венецуела, а „ интервенция на правоохранителните органи “, изяснява Тръмп. Това припомня „ специфичната военна интервенция “ на съветския президент Путин. Тръмп не употребява тъкмо същите думи, само че всичко звучи доста сходно.
А какво ще стане, в случай че венецуелските управляващи решат да се съпротивляват, макар рухването на Мадуро? Тогава, както дава обещание стопанинът на Белия дом, ще има втора вълна офанзиви, спрямо която първата ще се окаже оскъдна. Разликите сред „ интервенцията на правоохранителните органи “ и военното навлизане бързо се заличават.
Тръмп даже не се преструва, че става дума за народна власт
Във всеки случай въобще не става дума за Мадуро или опиатите – става дума за нефта и за покупко-продажбите на американската стопанска система. Това, че Съединени американски щати безжалостно отстояват ползите си, не съставлява нещо извънредно от историческа позиция. Новото е това, че Доналд Тръмп даже не се пробва да се преструва, че желае да изнася народна власт или западни полезности. Важното за Тръмп е да даде на света да разбере, че би трябвало да се подчинява на Америка. Москва и Пекин, съгласно упованията, осъждат тези дейности. Но това наподобява като инстикт, като наложителна процедура.
Всъщност дейностите на Тръмп насърчават Русия да натрапи на Украйна един мир съгласно съветските условия и с оптимални претенции. Защо да се водят договаряния, за какво да се въвлича Европейски Съюз, в случай че великите страни могат да слагат всички пред свършени обстоятелства? Китай евентуално също извлича поучения от случилото се – Тайван остава в полезрението му. Военните учения, извършени от Китай в края на годината, бяха категоричен сигнал в това отношение.
В новия свят великите страни поемат правото да преобладават над по-малките си и неуместни съседи. При нужда – благодарение на силата. Ако в този момент Съединени американски щати се заемат с проблематичните зони в своята непосредствена непосредственост, никой няма да може да забрани на Русия и Китай да правят нещо сходно.
2026 година - решаваща за Европейски Съюз
С новата Стратегия за национална сигурност президентът Тръмп възроди доктрината „ Монро “ от 1823 година, която в по-голяма или в по-малка степен афишира Латинска Америка за вътрешна работа на Съединени американски щати. Тръмп към този момент насочи закани и към Колумбия, а държавният секретар Марко Рубио съобщи непосредствено: „ Ако бях в Хавана и бях член на кубинското държавно управление, бих бил най-малкото ненапълно смутен “.
Да не забравяме Гренландия, за която след интервенцията във Венецуела Тръмп удостовери, че в бъдеще би трябвало да принадлежи на Съединени американски щати. По неговите думи, това се схваща ясно и в Европейски Съюз.
Външната политика на Тръмп не е нито непредсказуема, нито изолационистка – тя следва ясна тактика и от негова позиция към този момент е сполучлива. Старият международен ред се разрушава и се разпада, новият е учреден на сферите на въздействие, в които великите страни – Съединени американски щати, Китай и Русия – постъпват по този начин, както им хрумне.
Така Европейски Съюз рискува да бъде смачкан. За разлика от 2025 година, към този момент не става дума за това да не се позволява американското наличие да напусне Европа. Тръмп към този момент го направи от дълго време. 2026 може да стане годината, в която да се реши дали Европейски Съюз ще остане политически важен или дефинитивно ще се трансформира в фен в един свят, уреждан от другите.
