Топ ченге нищи сериозните проблемите на МВР в книгата „Съдба...
Автор: Дидо Николов
„ Днешната полиция, не е моята полиция “, това съобщи Васил Матвеев за обстановката в Министерство на вътрешните работи. Той е от топ криминалистите в Хасковска област и след дълго безмълвие написа своята си истина. Тя е събрана в 207 страници и е озаглавена „ Съдбата на криминалиста “. Редактор в новото занятие на служителя на реда е престъпният и правосъден кореспондент Делян Аврамов.
Матвеев на 61 година Той е внук на белогвардейски преселник. В системата на Министерство на вътрешните работи стартира от най-ниското ходило, последователно се издига до шеф на група " Тежки закононарушения " и е изпълнявал длъжността шеф на бранш " Криминална полиция” в ОДМВР-Хасково (РДВР по негово време).
Известен е и на читателите на " Марица " с престъпните истории, разказани по негови мемоари.
Сред разновидностите от заглавие избра точно „ Съдбата на криминалиста” не тъй като е Михаил Шолохов, а поради корените си - внук е на белогвардейски преселник.
„ През моите очи тази полиция не е моята и заставам зад думите си “, споделя с горест Васил Матвеев. Според него има настоящи и някогашни чиновници, които няма да го схванат. Дава си сметка, че времената и поколенията са други.
„ И какво от това? В системата постъпват хора, които не им е там мястото. С една дума - претендентът за служител на реда не се изследва както повелява науката. Освен това, част от настоящите в този момент чиновници в системата на Министерство на вътрешните работи не могат да осъзнаят един значителен факт - че те са подчинените на елементарните хора - техните данъкоплатци “. Това разяснява дългогодишното ченге, чието образование е почнало в милиционерското учебно заведение и се е усъвършенствал в Академията на Министерство на вътрешните работи в Симеоново.
Васил твърди, че облечени с униформа и власт се считат за велики и стартират да раздават правораздаване.
„ На доста места полицейските подразделения са обърнати на бащиния. Всеки шеф коли и беси. Конкурсите се афишират за избрана персона. И по този начин на управителни постове се издигат несъответствуващи. Оттам надолу се получава едно мазало “, разяснява сегашната обстановка тогавашният началник на групата за откриване на тежки закононарушения в Хасковска област.
За да се излезе от тази кахърна обстановка, счита Матвеев, трябват доста работа и промени.
„ На настоящия кадрови запас би трябвало ясно да бъде разяснено какви пакости се нанесоха до през днешния ден, в това число, през последните години и предхождащите ги в по този начин наречения преход от 1989 година Съставът би трябвало да се образова от можещи, към момента има такива. Ако мен не ме щат, има задоволително мои опитни сътрудници, които могат да оказват помощ. Те са хора с престиж. Най-важното е партиите да не се месят в кадровите каузи на Министерство на вътрешните работи. Месят се и до момента, в случай че продължава по този начин, нищо положително не чака полицията “, уверен е проговорилият след дълго безмълвие криминалист.
На въпроса всичко единствено негативизъм ли е, Васил Матвеев отговори, че има доста свестни настоящи чиновници.
„ Основен си остава професионализмът. Полицаят не се построява за година-две, с цел да придобие същинските професионални качества. При нанесена тотална вреда мъчно се работи “, изясни 61-годишният хасковлия.
Още до момента в който работил, забелязал завист и злоба и от хората в системата, и от излезлите към този момент отвън нея.
„ Имаше завист и злоба против сътрудници, работили съзнателно по разкриването на тежки закононарушения. По тази тематика съм питал един от хората, дето най-вече почитам и мой преподавател. Полковник Георги Тишевишки, експерт, светла му памет! Бате, крещя му, от кое място е тая завист и злоба, нали сме изкарали и заковали случая? Той се позамисли и доста просто отговори: „ Защото са неврастеници, Васко “. И толкова, нищо повече не изрече. Прав беше, тъй като неврастеници-кариеристи драпат за постове, без да сортират средства. Може би и по тази причина са им такива грапави езиците. Така гние системата “, твърди Васил Матвеев.
Бой в отбрана на съученик едвам не го изправя пред боен съд
От ярките мемоари на Васил Матвеев е преживелица от милиционерското учебно заведение в Пазарджик. Станалото тогава можело и да му коства завършек на професионалния път още преди да го е почнал.
„ Съученикът ни Любо Трофимов го изпратиха до града за покупки за взвода. Бил с униформата. В Пазарджик го пресрещнали към 10-15 младежи от друго учебно заведение. Бяха го пребили. Върна се целият в кръв “, споделя Васил Матвеев.
Като по команда взводът им изскочил през прозорците. Открили нападателите на съученика си и ги помлели от пердах.
„ Случаят се разчу, стигна до Окръжния комитет на Българска комунистическа партия в Пазарджик и до министерството в София. Разбрахме, че желаят да изключат Любо от учебното заведение. С мой съвипусник от взвода започнахме да събираме подписи от цялото учебно заведение в отбрана на Трофимов. Пуснахме листове с над 200 парафа под вратата в кабинета на зам.-началника на учебното заведение. Някой ни издаде и батальонният пълководец искаше да ни дава на боен съд за подстрекаване. Любо го изгониха. Ние получихме по 5 денонощия арест. Майката на Трофимов съумя да влезе при тогавашния министър на вътрешните работи Димитър Стоянов. Той показал човечност, Любо се върна, само че в различен взод, а на нас се размина военният съд “, спомня си Матвеев и до през днешния ден за случката, станала преди повече от 40 години.
Редакторът Делян Аврамов: Като престъпен кореспондент доста лазих по нервите на Матвеев
Беше провокация да съм редактор на служител на реда. Когато създателят Васил Матвеев беше в престъпната полиция, моята персона в качеството си на кореспондент в същия сектор неведнъж му е лазил по нервите за информация. Той обаче мълчеше като болшевик на разпит, до момента в който беше в системата.
Продължи да мълчи още дълго време и след пенсионирането си. Вместо обаче да получи „ отличен” в час по безмълвие, Матвеев пък взе, че проговори. Направи го по своя си метод, за което и до момента имаме креативен препирни, само че пък стилът си е негов. Написа своята история в 207 страници. Сред разновидностите от заглавие избра точно „ Съдбата на криминалиста” не тъй като е Михаил Шолохов, а поради корените си - внук е на белогвардейски преселник. Предците са значими и би трябвало да се помнят.
Още преди да се реши да издаде книгата си, Васил Матвеев ми показа: „ Професионалната ми кариера протече в забавни времена”. Прав е, почнал е да служи в социалистическата милиция, след което пристигнаха ранните години на прехода, дето май и до момента не е приключил. „ Да живееш в забавно време” - съгласно китайска сентенция, е и проклинание. Поне Матвеев е натрупал цялостен вагон с забавни истории, мемоари и опит.
На създателя му е и малко тъжно, че сегашните му сътрудници не го търсят за съвет и упътвания при потребност. Казвали са ми го и други някогашни, в случай че има такива, служители на реда с дългогодишни стаж и опит. В книгата си Матвеев е оставил препоръки и упътвания към в този момент настоящите млади криминалисти. Тяхна работа си е дали ще го прочетат, само че, в случай че го създадат, ще им е от изгода.
За първи път, за отбелязване е, хасковски криминалист написа писмено биографична история с действителни лица и случки от упоменатите към този момент забавни времена. Васил Матвеев е първият, повдигнал ненапълно завесата за какво и до момента буксува системата в Министерство на вътрешните работи. В тези 207 страници създателят е изповядал своите истини и възгледи за работата на криминалистите. Неговата инстанция не е последна, само че е начало на нещо, което би трябвало да изясни какво ни се случва и вероятно по какъв начин бихме могли да го променим.
Другото е край, или може би не е...
С такова многоточие приключва и „ Съдбата на криминалиста” от Васил Матвеев.
„ Днешната полиция, не е моята полиция “, това съобщи Васил Матвеев за обстановката в Министерство на вътрешните работи. Той е от топ криминалистите в Хасковска област и след дълго безмълвие написа своята си истина. Тя е събрана в 207 страници и е озаглавена „ Съдбата на криминалиста “. Редактор в новото занятие на служителя на реда е престъпният и правосъден кореспондент Делян Аврамов.
Матвеев на 61 година Той е внук на белогвардейски преселник. В системата на Министерство на вътрешните работи стартира от най-ниското ходило, последователно се издига до шеф на група " Тежки закононарушения " и е изпълнявал длъжността шеф на бранш " Криминална полиция” в ОДМВР-Хасково (РДВР по негово време).
Известен е и на читателите на " Марица " с престъпните истории, разказани по негови мемоари.
Сред разновидностите от заглавие избра точно „ Съдбата на криминалиста” не тъй като е Михаил Шолохов, а поради корените си - внук е на белогвардейски преселник.
„ През моите очи тази полиция не е моята и заставам зад думите си “, споделя с горест Васил Матвеев. Според него има настоящи и някогашни чиновници, които няма да го схванат. Дава си сметка, че времената и поколенията са други.
„ И какво от това? В системата постъпват хора, които не им е там мястото. С една дума - претендентът за служител на реда не се изследва както повелява науката. Освен това, част от настоящите в този момент чиновници в системата на Министерство на вътрешните работи не могат да осъзнаят един значителен факт - че те са подчинените на елементарните хора - техните данъкоплатци “. Това разяснява дългогодишното ченге, чието образование е почнало в милиционерското учебно заведение и се е усъвършенствал в Академията на Министерство на вътрешните работи в Симеоново.
Васил твърди, че облечени с униформа и власт се считат за велики и стартират да раздават правораздаване.
„ На доста места полицейските подразделения са обърнати на бащиния. Всеки шеф коли и беси. Конкурсите се афишират за избрана персона. И по този начин на управителни постове се издигат несъответствуващи. Оттам надолу се получава едно мазало “, разяснява сегашната обстановка тогавашният началник на групата за откриване на тежки закононарушения в Хасковска област.
За да се излезе от тази кахърна обстановка, счита Матвеев, трябват доста работа и промени.
„ На настоящия кадрови запас би трябвало ясно да бъде разяснено какви пакости се нанесоха до през днешния ден, в това число, през последните години и предхождащите ги в по този начин наречения преход от 1989 година Съставът би трябвало да се образова от можещи, към момента има такива. Ако мен не ме щат, има задоволително мои опитни сътрудници, които могат да оказват помощ. Те са хора с престиж. Най-важното е партиите да не се месят в кадровите каузи на Министерство на вътрешните работи. Месят се и до момента, в случай че продължава по този начин, нищо положително не чака полицията “, уверен е проговорилият след дълго безмълвие криминалист.
На въпроса всичко единствено негативизъм ли е, Васил Матвеев отговори, че има доста свестни настоящи чиновници.
„ Основен си остава професионализмът. Полицаят не се построява за година-две, с цел да придобие същинските професионални качества. При нанесена тотална вреда мъчно се работи “, изясни 61-годишният хасковлия.
Още до момента в който работил, забелязал завист и злоба и от хората в системата, и от излезлите към този момент отвън нея.
„ Имаше завист и злоба против сътрудници, работили съзнателно по разкриването на тежки закононарушения. По тази тематика съм питал един от хората, дето най-вече почитам и мой преподавател. Полковник Георги Тишевишки, експерт, светла му памет! Бате, крещя му, от кое място е тая завист и злоба, нали сме изкарали и заковали случая? Той се позамисли и доста просто отговори: „ Защото са неврастеници, Васко “. И толкова, нищо повече не изрече. Прав беше, тъй като неврастеници-кариеристи драпат за постове, без да сортират средства. Може би и по тази причина са им такива грапави езиците. Така гние системата “, твърди Васил Матвеев.
Бой в отбрана на съученик едвам не го изправя пред боен съд
От ярките мемоари на Васил Матвеев е преживелица от милиционерското учебно заведение в Пазарджик. Станалото тогава можело и да му коства завършек на професионалния път още преди да го е почнал.
„ Съученикът ни Любо Трофимов го изпратиха до града за покупки за взвода. Бил с униформата. В Пазарджик го пресрещнали към 10-15 младежи от друго учебно заведение. Бяха го пребили. Върна се целият в кръв “, споделя Васил Матвеев.
Като по команда взводът им изскочил през прозорците. Открили нападателите на съученика си и ги помлели от пердах.
„ Случаят се разчу, стигна до Окръжния комитет на Българска комунистическа партия в Пазарджик и до министерството в София. Разбрахме, че желаят да изключат Любо от учебното заведение. С мой съвипусник от взвода започнахме да събираме подписи от цялото учебно заведение в отбрана на Трофимов. Пуснахме листове с над 200 парафа под вратата в кабинета на зам.-началника на учебното заведение. Някой ни издаде и батальонният пълководец искаше да ни дава на боен съд за подстрекаване. Любо го изгониха. Ние получихме по 5 денонощия арест. Майката на Трофимов съумя да влезе при тогавашния министър на вътрешните работи Димитър Стоянов. Той показал човечност, Любо се върна, само че в различен взод, а на нас се размина военният съд “, спомня си Матвеев и до през днешния ден за случката, станала преди повече от 40 години.
Редакторът Делян Аврамов: Като престъпен кореспондент доста лазих по нервите на Матвеев
Беше провокация да съм редактор на служител на реда. Когато създателят Васил Матвеев беше в престъпната полиция, моята персона в качеството си на кореспондент в същия сектор неведнъж му е лазил по нервите за информация. Той обаче мълчеше като болшевик на разпит, до момента в който беше в системата.
Продължи да мълчи още дълго време и след пенсионирането си. Вместо обаче да получи „ отличен” в час по безмълвие, Матвеев пък взе, че проговори. Направи го по своя си метод, за което и до момента имаме креативен препирни, само че пък стилът си е негов. Написа своята история в 207 страници. Сред разновидностите от заглавие избра точно „ Съдбата на криминалиста” не тъй като е Михаил Шолохов, а поради корените си - внук е на белогвардейски преселник. Предците са значими и би трябвало да се помнят.
Още преди да се реши да издаде книгата си, Васил Матвеев ми показа: „ Професионалната ми кариера протече в забавни времена”. Прав е, почнал е да служи в социалистическата милиция, след което пристигнаха ранните години на прехода, дето май и до момента не е приключил. „ Да живееш в забавно време” - съгласно китайска сентенция, е и проклинание. Поне Матвеев е натрупал цялостен вагон с забавни истории, мемоари и опит.
На създателя му е и малко тъжно, че сегашните му сътрудници не го търсят за съвет и упътвания при потребност. Казвали са ми го и други някогашни, в случай че има такива, служители на реда с дългогодишни стаж и опит. В книгата си Матвеев е оставил препоръки и упътвания към в този момент настоящите млади криминалисти. Тяхна работа си е дали ще го прочетат, само че, в случай че го създадат, ще им е от изгода.
За първи път, за отбелязване е, хасковски криминалист написа писмено биографична история с действителни лица и случки от упоменатите към този момент забавни времена. Васил Матвеев е първият, повдигнал ненапълно завесата за какво и до момента буксува системата в Министерство на вътрешните работи. В тези 207 страници създателят е изповядал своите истини и възгледи за работата на криминалистите. Неговата инстанция не е последна, само че е начало на нещо, което би трябвало да изясни какво ни се случва и вероятно по какъв начин бихме могли да го променим.
Другото е край, или може би не е...
С такова многоточие приключва и „ Съдбата на криминалиста” от Васил Матвеев.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ