Автор: Десислава Николова, ИПИ Най-новите данни за брутния вътрешен продукт

Автор: Десислава Николова, ИПИ

Най-новите данни за брутния вътрешен артикул – експресната оценка за 4-тото тримесечие на 2018 година – демонстрират, че забавянето на европейската стопанска система към този момент се усеща и от българската стопанска система през втората половина на годината. Ръстът на стопанската система съгласно сезонно и календарно поправените данни е бил 3,1% на годишна база през последното тримесечие или идентичен с този от третото тримесечие. Спрямо първите две тримесечие, когато стопанската система набъбна надлежно с 3,5 и 3,4%, темпът на действителен напредък очевидно губи мощ, въпреки към този момент низходящата промяна да е релативно слаба.

Конкретно през последното тримесечие се забавя растежът и на крайното ползване, и на вложенията. Предвид следващото стремително харчене от бюджета през декември, свиването на растежа на крайното ползване до 5,3% на годишна база след към 6-7% през предходните три тримесечия навежда на мисълта, че потреблението на семействата много се е охладило в края на годината. Причина за това може да се търси в ускоряването на инфлацията през втората половина на годината и достигнето ѝ на пик точно през последното тримесечие – през октомври инфлацията доближи 3,7% на годишна база, преди да стартира да се забавя през ноември.

При вложенията забавянето в растежа е още по-сериозно – от 9,7% през първото тримесечие, до към 7% през второто и третото и едвам 4% на годишна база през последното. Тези данни съставляват неприятна изненада по отношение на по-ранните упования за набиране на скорост в усвояването на европейски средства (включително и за финансови разходи), както и фискалната инжекция в края на годината, част от която беше ориентирана точно към обществени вложения. Продължаващото строителство в огромните градове също не предвещаваше такова закъснение на растежа на вложенията. Възможно пояснение вероятно може да се търси в по-лошите метеорологични условия в края на 2018 година по отношение на 2017 година

Това, което значително „ спасява” растежа през последното тримесечие, е износът. След

спад на износа на артикули и услуги през предходните две тримесечия (на годишна база), износът още веднъж бележи слаб растеж от 0,8% през последното тримесечие. Данните на Българска народна банка демонстрират, че и при стоките, и при услугите има растеж на износа през октомври-ноември, само че въпреки всичко по-голям е приносът на стоките, в сравнение с услугите.

Миналата година износът страдаше най-много поради огромния спад на два съществени пазара отвън Европейски Съюз – Русия и Турция. Любопитното е, че макар продължаващото закъснение на китайската стопанска система, износът на България за тази страна продължи да пораства и през 2018 година (с 8,6% до 1,3 милиарда лева), като Китай към този момент се подрежда на 2-ро място измежду най-големите експортни пазари на България отвън Европейски Съюз.

Като цяло, данните за българската стопанска система са релативно положителни на фона на процесите в главните ѝ европейски пазари - Германия е действително в застоялост с напредък от едвам 0,6% през последните три месеца на 2018 година, а Италия публично към този момент е в криза с две поредни тримесечия на стесняване на стопанска система.

Груба сметка на база на експресната оценка за четвъртото тримесечие демонстрира, че за цялата 2018 година растежът на българската стопанска система е бил към 3-3,1%. Това съставлява очевидно закъснение по отношение на 3,8-те % миналата година, само че като цяло е в границите на последните упования и в унисон с процесите в световната стопанска система – комерсиалните войни, несигурността към Брекзит, проблемите в Италия и други Все отново, би трябвало да се има поради, че 2019-та година стартира с по-големи опасности за стопанската система на страната по отношение на това, което имахме като обстановка преди година. Докато преди няколко месеца се надявахме страната да порасне с ритъм, идващ 4% през 2019 година, то в този момент напредък от порядъка на 3% би бил мотив за наслада.

Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/zabavyaneto-na-evropeiskata-ikonomika-se-useshta-i-u-nas/