Автор: Десислава Николова, ИПИ Чували сте я тази фраза, нали?

Автор: Десислава Николова, ИПИ

Чували сте я тази фраза, нали? Било то от таксиметрови водачи, инженери, продавачи, пенсионери и други жители, които не наблюдават от близко икономическата статистика, само че това не им пречи да имат образувано мнение по много стопански въпроси.



Източник: Национален статистически институт, калкулации на ИПИ

Е, колкото и да е необичайно за някои, в България се създава, освен това от ден на ден. От години в стопанската система протича дълготраен развой на преструктуриране, при който едни браншове се развиват бързо и усилват каузи си в стопанската система, а други се свиват и понижат тежестта си. Сред растящите браншове е промишлеността, която от 2000 година насам се развива с положителни темпове и като се изключи спешния интервал (2009-2010 г.) усилва брутната си добавена стойност, т.е. създава от ден на ден. Делът ѝ в стопанската система също се усилва от началото на хилядолетието – от 21% в брутната добавена стойност през 2000 година, промишлеността през 2017 година към този момент регистрира дял от 24%.

Освен промишлени артикули, стопанската система на България създава и от ден на ден услуги, които също постоянно остават незабелязани. ИКТ секторът, аутсорсингът на бизнес услуги и финансовият бранш са измежду все по-важните браншове на стопанската система, в случай че съдим от техния принос към нея. ИКТ секторът към този момент има дял от 5,5% в брутната добавена стойност (спрямо 3,2% през 2000 г.), аутсорсингът (който де факто е главната част от „ професионални действия и научни проучвания, административни и спомагателни дейности”) – 6,1%, а финансите и застраховането – 7,5%. В същото време, секторът, който „ губи почва” най-видимо в локалната стопанска система последните 17 години, е селското стопанство - макар големите дотации за него по линия на Общата селскостопанска политика и националните доплащания. При публичните услуги (администрация, опазване на здравето, обучение и др.) и недвижимите парцели също има спад в дяловете, само че много по-малък.

А ето и какви артикули се създават от ден на ден в България. Подотраслите на преработващата индустрия, които се развиват най-силно от 2000 година насам, са металните произведения, електрическите уреди, мебелите, каучуците и пластмасите, частите за коли, машините, оборудванията и оръжията, компютърната и информационната техника, колелата, хартията и картона, металите и други

При упоменатите производства повишаването на продукцията от началото на 2000 година до януари 2018 година е надалеч над междинното за преработващата индустрия и в някои случаи доближава до 3-4 пъти (виж таблицата по-долу; маркираните подотрасли са с растеж над междинния за преработващата промишленост). Причината за експанзията нормално е висока конкурентност на външните пазари и забележителен експорт на продукцията, което се удостоверява и от данните за износа.

Промяна в създадената продукция в преработващата индустрия (януари 2018 по отношение на януари 2000), %

Преработваща индустрия

125,7

Производство на хранителни артикули

112,8

Производство на питиета

10,6

Производство на тютюневи произведения

-54,8

Производство на текстил и произведения от текстил, без облекло

48,2

Производство на облекло

58,0

Обработка на кожи; произвеждане на обувки и други произведения от обработени кожи без косъм

8,4

Производство на дървен материал и произведения от него, без мебели

75,1

Производство на хартия, картон и произведения от хартия и картон

219,2

Печатна активност и възпроизвеждане на записани носители

72,8

Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти

n.a.

Производство на химични артикули

65,8

Производство на лекарствени субстанции и артикули

18,0

Производство на произведения от каучук и пластмаси

399,5

Производство на произведения от други неметални минерални първични материали

139,6

Производство на съществени метали

156,0

Производство на железни произведения, без машини и съоръжение

370,7

Производство на компютърна и информационна техника, електронни и оптични артикули

252,0

Производство на електрически уреди

494,6

Производство на машини и съоръжение, с общо и особено предопределение

284,8

Производство на коли, ремаркета и полуремаркета

385,5

Производство на транспортни средства, без коли

278,9

Производство на мебели

398,2

Производство, некласифицирано другаде

349,2

Ремонт и инсталиране на машини и съоръжение

88,7

Инвестиционни артикули

237,7

Потребителски дълготрайни артикули

513,1

Продукти за междинно ползване

122,2

Потребителски недълготрайни артикули

60,6

Енергийни артикули

10,0

Източник: Национален статистически институт, календарно изгладени данни

Единственият бранш със спад на производството от 2000 година насам са тютюневите произведения – поради здравните политики, покачването на цените поради растежа на акцизите, незаконния пазар и като цяло – свиването на потреблението на такива артикули в цяла Европа и развитите страни. Сред подсекторите с релативно едва показване (т.е. растеж под междинния за целия сектор) пък са кожите, текстилът, обувките, дървения материал, напитките, храните и други Всички те обичайно се числят към стоките с релативно ниска степен на преправка и надлежно – релативно ниска добавена стойност. За разлика от тях, множеството от секторите, които порастват бурно от 2000 година насам, са такива, признати за браншове с висока добавена стойност - машините, електрическите уреди, компютърната и информационната техника, съставените елементи за коли, велосипедите и други

Това преструктуриране на производството към браншове с по-висока добавена стойност се вижда и в данните за външната търговия и по-конкретно – в тези за износа. Видно е, че огромният „ печеливш” от преструктурирането на стопанската система, индустрията и износа са точно капиталовите артикули, които се числят към стоките с висока добавена стойност. Те усилват своя дял в износа повече от двойно от 2000 година насам – от 11 на близо 26%. Към тях се числят машините, уредите и апаратите, електрическите машини, транспортните средства, частите за тях и други капиталови артикули. Забележителното е, че всички подсектори на капиталовите артикули без изключение усилват каузи си в износа на страната. Това преструктуриране към артикули с по-висока добавена стойност се случва за сметка на всички останали огромни продуктови групи – енергийни запаси, потребителски артикули, първични материали и материали. Това не значи, че техният експорт понижава, в противен случай – просто неговият растеж е релативно по-бавен по отношение на този на капиталовите артикули.

Дял на съществени продуктови групи в износа през 2017 и 2000 година, %

2000

2017

Потребителски артикули

29,8

25,1

Суровини и материали

44,2

39,5

Инвестиционни артикули

11,4

25,8

Енергийни запаси

14,6

9,3

Източник: Българска народна банка

Все отново е значимо да се означи, че в упоменатите три групи, чиито дял общо в износа се свива, има артикули, които се радват на увеличаваща се тежест във външните продажби. Така да вземем за пример, в потребителските артикули делът на храните нараства; същото се отнася и за суровините за произвеждане на храни, които също са с сензитивно по-голям дял през 2017 година



Източник: Българска народна банка

Като цяло, данните за Брутният вътрешен продукт, промишленото произвеждане и за износа демонстрират следното:

1/ българската промишленост се развива добре от 2000 година насам и усилва своята тежест в стопанската система, като това се дължи главно на експанзията на преработващата промишленост;

2/ в преработващата индустрия се следи трайна наклонност на преструктуриране към по-голям дял на подотрасли с висока добавена стойност за сметка на такива с по-ниска степен на преработка;

3/ този развой на преструктуриране се диктува главно от външните пазари и отразява конкурентоспособността на българските производители на артикули с релативно висока добавена стойност.

Иначе в страната нищо не се създава.

http://ime.bg/bg/articles/v-bylgariya-nishto-ne-se-proizvejda/