Автор Даниела Стойнова, БНРСимона Стоева скоро ще навърши 25 години.

Автор Даниела Стойнова, БНР

Симона Стоева скоро ще навърши 25 години. Завършила е „ навигация ” във ВВМУ „ Никола Вапцаров ” във Варна. Родена е в Генерал Тошево, само че обича морето и живее в морската столица. Симона към този момент публично е помощник-капитан на кораба на „ Грийнпийс ” „ Esperanza ” ( " вяра " бел.ред.) и наскоро е пътувала до Конго, където е взела участие в акцията на организацията против безраборното изсичане на локалните гори.

Симона, по какъв начин стана капитан на транспортен съд на " Грийнпийс "?

- Миналото лято транспортен съд на " Грийнпийс " беше във Варна. Не този, на който в този момент бях аз, а различен - те са общо три. Чух, че капитанът на този транспортен съд е жена. А корабоплаването по света е мъжки свят и дами съвсем не се позволяват в него. Затова желаех да се срещна с нея. Отидох, запознахме се и й дадох документите си. Така... Тя ми оказа помощ и се качих на борда на " Есперанца ".

Разбрах, че ще си се присъединила в задача на кораба " Есперанца ",

Да, 6 месеца бях на кораба. Бяхме в Африка, на Канарските острови, в Бразилия и след това аз се прибрах в къщи. 
Имаше ли компликации? Имаше ли стихии?

Имаше неприятно време, да. Но това си е част от специалността, от преживяването. Екипажът на кораба е страховит, хората са страхотни и с огромно схващане се отнасят към всички. Няма дискриминация в " Грийнпийс ". 
Кое беше най-голямото предизвикателство в професионално отношение?

Всичко зависи от хората, които ме образоваха. Аз бях кадет и офицерите, които са на мостика, ме образоваха. Те се постараха да ме научат на всичко.
До Конго сте стигнали, с цел да предотвратите безразборна сеч на локалните гори. За какво тъкмо става дума?
 
Проблемът в действителност е в изсичането на горите на Конго. Това е втората най-голяма тропическа гора в света. Изсичането й не води до положителни последици.
И какво стана, когато пристигнахте в Конго?

Всъщност концепцията е да насочим вниманието на хората към казуса. Той не може да бъде решен с едно наше пътешестване с кораба до там. 
И по какъв начин ви посрещнаха, с кого се видяхте там?

Имахме конференция на кораба, всички значими хора от Конго участваха. Всъщност  бяхме първо в Камерун, а след това в Конго. Така че значимите персони идваха и правеха конференции на кораба. Иначе ни посрещнаха доста добре - с техните локални танци и обичаи. Всички бяха радостни.



Ти по принцип интересуваше ли се от оцеляването на планетата, от екология, още преди да станеш капитан?

Да, само че откакто към този момент съм в " Грийнпийс ", още повече стартира да ми харесва концепцията да работя каквото желая и да оказвам помощ за природата. Това е нещо като две в едно.  
Съвсем друго е да плаваш не на търговски или на боен транспортен съд, а на транспортен съд с задача...

Да, друго е. Има си и идентичните неща - като един елементарен ден на кораба, да вземем за пример. Когато нямаме акции е като на един товарен транспортен съд. В други  моменти пък е доста друго. Била съм и на товарен транспортен съд - там също е добре, харесва ми. Но тук е най-хубавото място, което мога да си показва да работя, изключително за жена.
Къде е идната дестинация, по която ще плаваш?

В момента корабът, на който бях, е в Испания. Надявам се скоро да се причисля към тях или пък да се кача на някой от другите кораби и ще забележим накъде ще поемем. 
А бъдещето ти? Как го виждаш?

Ами - това: корабоплаване на кораби на " Грийнпийс ".
Какво искаш да кажеш на всички, които се двоумят дали екологичните дела са най-хубавото, което можем да подкрепим?

Трябва да се поддържат тези неща. Ако желаеме да сме здрави и всичко да е наред с природата, би трябвало да се грижим за нея.