Хаосът и насилието в Швеция заради мигрантите стават неудържими
Автор Брендън О‘Нийл, Spiked
Разрешават ли ни към този момент да приказваме за Швеция? Сега, когато шведската войска е помолена да помогне на полицията поради внезапното увеличение на убийствата, осъществени от банди, можем ли да питаме дали има нещо гнило в страната Швеция? Години наред самодоволните технокрации на Америка и Европа споделяха, че Швеция е добре. Само тръмпистите и смутителите на реда говореха противоположното. Сега, след известието на министър-председателя, че желае от армията да употребява всичките си знания за „ експлозивите “ и „ хеликоптерната логистика “, с цел да помогне за оправянето с епидемията от бандитски закононарушения, може би тези хора ще се разсънят от скандинавската си доверчивост.
Новините от Швеция са тревожни. Министър-председателят Улф Кристенсон обмисля да промени самия закон, с цел да разреши по-голямо „ военно присъединяване “ в битката с престъпността. Това се случва след обезпокоително повишаване на броя на уличните вълнения. Само през септември 11 души са били убити вследствие на принуждение от бандити. Само за един ден – сряда, 27 септември – двама мъже бяха убити в Стокхолм, а 25-годишна жена беше убита при бомбен атентат в Сторврета, на 50 благи северно от Стокхолм. Тя е била учителка. Предполага се, че е била съседка на набелязаната цел. Млади учители умират при гърмеж? Мина доста време, откогато „ Гардиън “ публикуваше възторжени публикации, че „ визитата в Швеция е като пътешестване в бъдещето. “
Всъщност, даже „ Гардиън “, който отдавана гледа на Швеция като на социалдемократически парадайс, в контраст на червенобузестия пъкъл, какъвто е Обединеното кралство, в този момент е заставен да признае, че Швеция е „ разтърсена от вълна на принуждение “. Септември е бил най-лошият месец по убийства с огнестрелно оръжие, откогато случаите започнаха през 2016 година, оповестява вестникът. В материала са представени тъжните и поучителни думи на Кристенсон: „ Швеция в никакъв случай не е виждала сходно нещо. Следователно, Швеция към момента е неповторима страна, само че този път не по верните аргументи. “
Трудно е да се преувеличи сериозността на хаоса в Швеция. Кристенсон споделя, че той е „ сходен на тероризъм “. На 30 август страната беше разтърсена от четири детонации в разстояние на един час. През 2022 година са осъществени 90 бомбени атентата и 101 опита за атентати. През тази година до 15 август са осъществени 109 бомбени атентата. Има ли и други, които се чудят за какво има бомбени атентати в тази в миналото мирна и щастлива страна? През 2022 година е имало 391 стрелби, 62 от които с съдбовен край, което е нарастване по отношение на 45 случая с съдбовен край през 2021 година. Оръжията са на всички места. Социалните служби в дребния град Йоребро споделят, че оръжието към този момент е толкоз елементарно налично, че множеството от „ рисковите “ младежи, с които работят, евентуално биха могли да снабдят с такова за един ден.
В момента в Швеция има толкоз доста набези с гранати, че това е единствената страна, с изключение на Мексико, която води указател на тези набези. През последните години обстановката толкоз полудя, че даже Военновъздушни сили, която не постоянно е откровена в репортажите си за проблемите, сполитащи „ хубавите “ страни от Европейски Съюз “, през 2019 година прозвуча разтревожено: „ 100 детонации в Швеция тази година: Какво се случва? “ Наред с насилието от страна на бандите, има и ислямистки протести. През април предходната година имаше неколкодневни мюсюлмански протести в отговор на дейностите на десен радикал, който изгори Корана. Началникът на шведската полиция съобщи, че „ в никакъв случай не е виждал толкоз жестоки безредици “.
Сега шведските бойци може да получат задачата да потушат неустойчивостта. Кристенсон се среща с висшия главнокомандващ на въоръжените сили, с цел да потърси помощ във връзка със „ сериозната вълна от стрелби и бомбени атентати “. Това е „ извънредно необикновена стъпка за скандинавската страна “, се споделя в един от отчетите. Това би било извънредно необикновена стъпка за всяка западна народна власт. Представете си това да се случва във Англия – да има ежеседмични бомбени атентати, религиозни протести, нужда от интервенция на армията във вътрешните работи. Щяхме да бъдем шокирани. Ами, би трябвало да сме шокирани, че това се случва на непосредствен съдружник.
Какво се обърка? Кристенсон, който е водач на дясноцентристката Умерена партия, не пести думите си. Той споделя, че този „ сложен миг за Швеция “ се дължи на „ политическа доверчивост “ и „ несполучлива интеграция “. Повечето от последните групови закононарушения, както и сигурно новите закононарушения, като бомбени атентати и стрелби, са разследване от всеобщия банкет на мигранти от Близкия Изток и Северна Африка в Швеция, по време на мигрантската рецесия през 2015 година. Неуспешното консолидиране на тези новопристигнали – както в пазара на труда, по този начин и в обществените полезности на Швеция – докара до появяването на огромни групи от популацията, които нямат доста общо или са едва свързани със страната-домакин.
Бившият министър-председател Магдалена Андершон от Социалдемократическата партия направи сходни мнения на тези на Кристенсон. През април предходната година тя съобщи, че прекомерно дълго сме пренебрегвали обстоятелството, че Швеция към този момент има „ паралелни общества “ и че „ интеграцията е била прекомерно слаба, като в това време сме имали огромни количества имиграция “. По отношение на проблемите на Швеция с бандите и ислямизма тя изрече следните оракулски думи: „ Живеем в една и съща страна, само че в изцяло разнообразни действителности. “
Хубаво е, че шведските политически съсловия, както леви, по този начин и десни, признават рецесията на интеграцията. Твърде дълго време евроелитът заклеймяваше като расист всеки, който показваше паника по отношение на идеологията на мултикултурализма, всеки, който се питаше на глас, дали всеобщата миграция, съчетана с честен релативизъм, приемане на невиждан брой мигранти в миг, когато нашите нации са се отказали от концепцията за интеграция, е най-хубавата концепция. Дори и тези от нас, които поддържат демократичната имиграционна политика, схванаха, че отводът от интеграция е проблем. Особено за мигрантите, които постоянно са оставени в самобитен етнически балон, от време на време с регресивни религиозни полезности, може би неспособни да приказват локалния език. Идеологията на мултикултурализма може и да ласкае постмодерната подправена добродетел на най-вече белите елити, само че тя подценява мигрантите и малцинствата.
Кристенсон е прав да подлага на критика „ политическата доверчивост “ на европейските водачи, които не се интересуват от сложната задача на интеграцията. Те са издигнали личната си потребност от подчертаване на добродетелта си над потребностите на своите страни – в този случай представяйки се за промигранти. Това обаче не е просто доверчивост, а блаженство. Сред европейските елити имаше безрезервно, граничещо със блаженство отношение към мигрантската рецесия. Ние вършим положително дело и всеки, който споделя противоположното, е крайнодесен вманиачен – такава беше позицията. А след това се чудят за какво от 2015 година насам „ Алтернатива за Германия “ внезапно се издигна в Германия, Джорджа Мелони взе Италия, а „ Шведски демократи “ имаха най-хубавото си показване в Швеция. Причината не е, че положителните хора в тези страни са се трансформирали в разпенени расисти. Това е по този начин тъй като им е писнало от недосегаемите институции, които слагат самодоволството си пред общественото доближаване.
Ситуацията в Швеция повече от всяка друга страна демонстрира какъв брой смъртоносно е станало самодоволството на технократите. Кой може да не помни по какъв начин управляващите се присмиваха на Доналд Тръмп през 2017 година, когато той сподели, че Швеция „ има проблеми, каквито в никакъв случай не са предполагали, че са вероятни “. „ Швеция е добре “, викнаха десните. Сега самият министър-председател на Швеция повтаря думите на Тръмп, като споделя: „ Швеция в никакъв случай до момента не е виждала сходно нещо “. Така че, нещата не са наред. Те ни излъгаха. Нечестно опаковаха технократското си ръководство и псевдо-добродетелите си като непогрешими, а критиците жигосаха като идиоти и фанатици. Възходът на популизма става все по-малко мистериозен с всеки минал ден.
Брендън О‘Нийл е основен политически създател на Spiked и водещ на подкаста „ Шоуто на Брендън О‘Нийл “
Източник Spiked
Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова
