Посланик Лейдън за българските медици в Либия, Кадафи, дипломацията и пътя към свободата
Автор: Бойко Василев, " Панорама ", Българска национална телевизия
Днес (вчера - б. ред.) президентът Румен Радев удостои с почетния знак на президента посланика на Англия в Либия в интервала 2002-2006 година Антъни Лейдън. Отличието се връчва за неговите изключителни заслуги към България, проявени посредством персонална ангажираност и професионален принос за освобождението на българските медицински сестри, за укрепването на другарските връзки сред България и Обединеното кралство и за одобряването на хуманните и европейски полезности в интернационалните връзки.
- Посланик Лейдън, Вие изиграхте значима роля в ръководените от Англия старания за избавяне на българските медицински сестри в Либия. Коя беше най-голямата спънка пред Вас?
- Е, пречките се редуваха една след друга. Първата, несъмнено, беше непостоянната персона на полковник Кадафи и параноята му по отношение на западните страни, и какво се пробват да създадат на Либия.
Лейдън организира комплициран проект по спасяването на българските медици, който би трябвало да включи фамилиите на децата, заболели от СПИН. Помагат му индивидът на Европейски Съюз и един психиатър, английски ученик.
- Последното огромно затруднение пристигна, откакто си бях тръгнал. В самия край полковник Кадафи реши още веднъж да се прави на мощен и недостижим. Поиска някой значим европейски водач да му погъделичка егото. Тогава френският президент Саркози извърши тази роля, а брачната половинка му общително пристигна и обезпечи самолета, с цел да откара медиците назад вкъщи. Беше дълъг и сложен път с доста трудности. Но във всеки един миг идваше някой и правеше каквото е належащо, с цел да помогне.
- Но кое даде резултат в последна сметка? Британските старания? Финалният ход на Саркози и неговата брачна половинка Сесилия? Българската устойчивост? Или просто Кадафи искаше договорка?
- Основната причина беше следната. Понеже имаше положителни разследващи служби, към 99-та полк. Кадафи осъзна, че неговите хора го ненавиждат. Мразеха го поради глупавите му хрумвания за ултрасоциалистическа република, Джамахирия. Хората нямаха работа, приходи, естествен живот. Беше въвел предписание, че не можеш да наемаш либийци. Всеки в предприятието трябваше да бъде сътрудник. Така, несъмнено, бизнес не става. Неговият наследник, Сейф ал-Ислам и бъдещият министър председател Шукри Ганем го убедиха, че в случай че желае да възвърне стопанската система, ще би трябвало да развие връзки с британците. Но в случай че искаше доближаване с нас, трябваше да направи някои неща. Така започнахме да работим върху оръжията за всеобщо заличаване, случая „ Локърби “ и други. В хода на това развих работни връзки с хората към Кадафи, които по-късно съумях да употребявам за освобождението на медицинските сестри.
- Споменахте атентата в Локърби. Дали българските медици бяха жертва на геополитиката? Или казусът бе неприятното опазване на здравето в Либия?
- Беше малко и от двете, господин Василев. Болничните управляващи в Бенгази не са ползвали подобаващи хигиенични процедури. Продавали са оборудването за своя лична облага. Научих, че в случай че желаете да си извършите чиста инжекция, би трябвало да отидете при фармацевт и да си купите лична игла.
После в суматохата си те измислят тази история за българските медицински сестри и палестинския доктор, сякаш подкупени от непознато разузнаване. А полковник Кадафи, заради параноята си, беше подготвен да повярва на тези нелепости.
- Има ли нещо, което към момента не знаем?
- Не знаем какво се е случило с шефовете на болничното заведение най-после. Би било добре да са имали край, сходен на този на полковник Кадафи. Но човек в никакъв случай не знае.
- Коя е историята, която в никакъв случай няма да забравите?
- Първо, възприятието на смут и омерзение, което изпитах на така наречен развой в Бенгази. Така нареченият арбитър, който трябваше да е неутрален, викаше на медицинските сестри и ги обвиняваше във всичко. Носеше черно кожено яке и тъмни очила и изглеждаше като цялостно отричане на справедливостта. Вторият ми ослепителен спомен е упоритата работа, осъществена години от българското посолство. Там несъмнено са били на ръба на силите си. Но имахте няколко посланици - Здравко Велев и Людмил Спасов. Най-забележителната персона беше първият секретар Румен Петров. Той правеше всичко допустимо, с цел да помогне на медицинските сестри в пандиза. Горкият, съвсем получи нервозен срив, беше толкоз предан. Третото, което няма да не помни, беше по-приятно. Малко откакто напуснах Либия, бях със брачната половинка си в дребната ни платноходка до Малта, когато ми звънна моят правоприемник в Малта, сър Винсънт Фийн: " Антъни, нашите другари се връщат в София. Реших, че ти би трябвало да научиш пръвя ". Това беше един от най-забележителните телефонни диалози в живота ми. Няколко месеца по-късно бях в Мавритания. Мобилният ми телефон звънна. Бяха медицинските сестри, събрани в София. Искаха да ми кажат: " Благодарим Ви, дипломат ". Тези неща осмислят всичко, което вършим.
- А толкоз доста неща са се трансформирали от този момент. Либийският случай сподели на българите преимуществата на участието в Европейски Съюз. Но след това Англия напусна Европейски Съюз. Кадафи претърпя жестока гибел, а Саркози е в пандиза. Каква е поуката от тази история през днешния ден?
- Трудно ми е да екстрахирам поучения от сходни събития. Но, в случай че се огледате, постоянно ще намерите хора, подготвени да сторят вярното нещо, просто тъй като е вярно.
- Да сториш вярното, казвате. Чувствате ли се като воин?
- Не, не, апелирам Ви! Факт е обаче, че една от огромните наслади на дипломацията е, че понякога се оказваш на място, където някой е в неволя - и ти си в позицията да окажеш помощ.
Така в Саудитска Арабия Лейдън оказал помощ на английски преподавател, измъчен от шизофрения – непозната болест за тези ширини тогава. В Мароко пък отървал от пандиза 31 английски жители.
Ето това прави дипломацията потребна.
- Благодаря Ви доста.
- Беше голямо наслаждение да се върна в България. Последният път, когато бях тук, имахме напрегнати срещи около сагата с медицинските сестри. Да се върна още веднъж тук, знаейки, че тези хора са свободни и че казусът е решен, е в действителност огромно наслаждение. И бях доста добре посрещнат тук. Благодаря Ви аз!
Днес (вчера - б. ред.) президентът Румен Радев удостои с почетния знак на президента посланика на Англия в Либия в интервала 2002-2006 година Антъни Лейдън. Отличието се връчва за неговите изключителни заслуги към България, проявени посредством персонална ангажираност и професионален принос за освобождението на българските медицински сестри, за укрепването на другарските връзки сред България и Обединеното кралство и за одобряването на хуманните и европейски полезности в интернационалните връзки.
- Посланик Лейдън, Вие изиграхте значима роля в ръководените от Англия старания за избавяне на българските медицински сестри в Либия. Коя беше най-голямата спънка пред Вас?
- Е, пречките се редуваха една след друга. Първата, несъмнено, беше непостоянната персона на полковник Кадафи и параноята му по отношение на западните страни, и какво се пробват да създадат на Либия.
Лейдън организира комплициран проект по спасяването на българските медици, който би трябвало да включи фамилиите на децата, заболели от СПИН. Помагат му индивидът на Европейски Съюз и един психиатър, английски ученик.
- Последното огромно затруднение пристигна, откакто си бях тръгнал. В самия край полковник Кадафи реши още веднъж да се прави на мощен и недостижим. Поиска някой значим европейски водач да му погъделичка егото. Тогава френският президент Саркози извърши тази роля, а брачната половинка му общително пристигна и обезпечи самолета, с цел да откара медиците назад вкъщи. Беше дълъг и сложен път с доста трудности. Но във всеки един миг идваше някой и правеше каквото е належащо, с цел да помогне.
- Но кое даде резултат в последна сметка? Британските старания? Финалният ход на Саркози и неговата брачна половинка Сесилия? Българската устойчивост? Или просто Кадафи искаше договорка?
- Основната причина беше следната. Понеже имаше положителни разследващи служби, към 99-та полк. Кадафи осъзна, че неговите хора го ненавиждат. Мразеха го поради глупавите му хрумвания за ултрасоциалистическа република, Джамахирия. Хората нямаха работа, приходи, естествен живот. Беше въвел предписание, че не можеш да наемаш либийци. Всеки в предприятието трябваше да бъде сътрудник. Така, несъмнено, бизнес не става. Неговият наследник, Сейф ал-Ислам и бъдещият министър председател Шукри Ганем го убедиха, че в случай че желае да възвърне стопанската система, ще би трябвало да развие връзки с британците. Но в случай че искаше доближаване с нас, трябваше да направи някои неща. Така започнахме да работим върху оръжията за всеобщо заличаване, случая „ Локърби “ и други. В хода на това развих работни връзки с хората към Кадафи, които по-късно съумях да употребявам за освобождението на медицинските сестри.
- Споменахте атентата в Локърби. Дали българските медици бяха жертва на геополитиката? Или казусът бе неприятното опазване на здравето в Либия?
- Беше малко и от двете, господин Василев. Болничните управляващи в Бенгази не са ползвали подобаващи хигиенични процедури. Продавали са оборудването за своя лична облага. Научих, че в случай че желаете да си извършите чиста инжекция, би трябвало да отидете при фармацевт и да си купите лична игла.
После в суматохата си те измислят тази история за българските медицински сестри и палестинския доктор, сякаш подкупени от непознато разузнаване. А полковник Кадафи, заради параноята си, беше подготвен да повярва на тези нелепости.
- Има ли нещо, което към момента не знаем?
- Не знаем какво се е случило с шефовете на болничното заведение най-после. Би било добре да са имали край, сходен на този на полковник Кадафи. Но човек в никакъв случай не знае.
- Коя е историята, която в никакъв случай няма да забравите?
- Първо, възприятието на смут и омерзение, което изпитах на така наречен развой в Бенгази. Така нареченият арбитър, който трябваше да е неутрален, викаше на медицинските сестри и ги обвиняваше във всичко. Носеше черно кожено яке и тъмни очила и изглеждаше като цялостно отричане на справедливостта. Вторият ми ослепителен спомен е упоритата работа, осъществена години от българското посолство. Там несъмнено са били на ръба на силите си. Но имахте няколко посланици - Здравко Велев и Людмил Спасов. Най-забележителната персона беше първият секретар Румен Петров. Той правеше всичко допустимо, с цел да помогне на медицинските сестри в пандиза. Горкият, съвсем получи нервозен срив, беше толкоз предан. Третото, което няма да не помни, беше по-приятно. Малко откакто напуснах Либия, бях със брачната половинка си в дребната ни платноходка до Малта, когато ми звънна моят правоприемник в Малта, сър Винсънт Фийн: " Антъни, нашите другари се връщат в София. Реших, че ти би трябвало да научиш пръвя ". Това беше един от най-забележителните телефонни диалози в живота ми. Няколко месеца по-късно бях в Мавритания. Мобилният ми телефон звънна. Бяха медицинските сестри, събрани в София. Искаха да ми кажат: " Благодарим Ви, дипломат ". Тези неща осмислят всичко, което вършим.
- А толкоз доста неща са се трансформирали от този момент. Либийският случай сподели на българите преимуществата на участието в Европейски Съюз. Но след това Англия напусна Европейски Съюз. Кадафи претърпя жестока гибел, а Саркози е в пандиза. Каква е поуката от тази история през днешния ден?
- Трудно ми е да екстрахирам поучения от сходни събития. Но, в случай че се огледате, постоянно ще намерите хора, подготвени да сторят вярното нещо, просто тъй като е вярно.
- Да сториш вярното, казвате. Чувствате ли се като воин?
- Не, не, апелирам Ви! Факт е обаче, че една от огромните наслади на дипломацията е, че понякога се оказваш на място, където някой е в неволя - и ти си в позицията да окажеш помощ.
Така в Саудитска Арабия Лейдън оказал помощ на английски преподавател, измъчен от шизофрения – непозната болест за тези ширини тогава. В Мароко пък отървал от пандиза 31 английски жители.
Ето това прави дипломацията потребна.
- Благодаря Ви доста.
- Беше голямо наслаждение да се върна в България. Последният път, когато бях тук, имахме напрегнати срещи около сагата с медицинските сестри. Да се върна още веднъж тук, знаейки, че тези хора са свободни и че казусът е решен, е в действителност огромно наслаждение. И бях доста добре посрещнат тук. Благодаря Ви аз!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ