Автор: Боян Рашев, sustainability.bgПрез 1972 г. излиза фундаменталният труд на

Автор: Боян Рашев, sustainability.bg

През 1972 година излиза фундаменталният труд на Римския клуб „ Границите на растежа “, който предизвестява, че светът лети към ресурсна и екологична злополука. След година, като че да удостовери прогнозата, се случва Арабската рецесия и ОПЕК постанова ембарго върху търговията с петрол. Западната цивилизация е застрашена и политическото решение е ясно: Трябва да се отървем от зависимостта си от фосилни горива!

В този миг главен кандидат-спасител се явява зараждащата се нуклеарна енергетика, до момента в който за ВЕИ по-скоро се приказва. Благодарение на първо място на нуклеарните централи, делът на нисковъглеродните енергийни източници (хидро, нуклеарна и ВЕИ) в световното ползване нараства от 6.1% до 13.1% в интервала от 1973 до 1995 година Те безусловно унищожават остарялата въглищна и нефтена енергетика в доста страни, а в някои – Франция, Белгия, Швеция – за десетилетие доближават до над 50% дял в електропроизводството. И всичко това при най-хубавите индикатори за непорочност и сигурност на единица създадена сила.

За страдание няколко съдбовни случая, изключително злополуката в Чернобил, дават задоволително прочувствени причини на съперниците й и нуклеарната енергетика безусловно стопира. Дори появяването на климатичните политики с Конвенцията за климата от 1992 година и нововъзникналата потребност от още по-масово и незабавно внедряване на нисковъглеродна сила не я избавят. За нов избавител на света са оповестени ВЕИ. В резултат през днешния ден ВЕИ енергетиката към този момент чества първия терават конфигурирани мощности от слънце и вятър (виж графиката по-долу), до момента в който нуклеарната стагнира към 300 GW макар потвърдения си резултат върху ограничението на фосилните горива.



ВЕИ порастват безкрайно – звучи ужасно, нали? Да, но има някои детайлности.

Първата е цената. Само финансовите разноски възлизат на 2.3 трилиона $. А към тях би трябвало да прибавим субсидираните цени и вложенията в електропреносната мрежа, които са нужни, с цел да може тази сила да доближи до потребителя – още трилиони. Нямам точните цифри, само че съм безусловно уверен, че общата сметка от 2000 година до през днешния ден надвишава 4 трилиона $.

По-интересен обаче е резултатът. А точно, от 1995 до 2017 година делът на нисковъглеродните източници на сила в световното ползване се е нараснал от 13.1% до 14.8% (виж графиката по-долу). Тоест, резултат на практика няма!



Как става по този начин? Ядрената сила доближава пиковия си дял от 6.3% от световното ползване към 2000 година и от този момент постепенно спада. Инвестициите в нея замират, а огромни страни като Германия дори затварят работещи реактори, тъй че няма нищо учудващо. Парите на планетата са крайни – когато трилионите текат към ВЕИ, някъде другаде се получава дефицит. Делът на нисковъглеродната сила дори стартира да спада и през 2007 година доближава най-малко от 12.3%. Факт, в последните 10 години той се качва до 14.8%, само че за този растеж огромен дял имат хидроенергията и биомасата, които обаче са с стеснен капацитет.

Въпросният терават конфигурирани мощности на слънце и вятър обезпечават едвам 2.6% от световното енергийно ползване през 2017 година

Забележете, че енергийното ползване през същата година е повишено с 253 mtoe по отношение на 2016 година като 173 от тях са обезпечени от растеж на фосилните горива и единствено 63 – от растежа на слънцето и вятъра, т.е. първите към момента нарастват доста повече в безспорни стойности от ВЕИ. Нещо повече, макар големите вложения и дотации във ВЕИ, в Европейския сюъз нисковъглеродните източници дори регистрират условен спад от 0.5% през последните 3 години (BP Statistical Review of World Energy, 2018), което естествено води до растеж на излъчванията на СО2. И той неизбежно ще продължи, до момента в който имаме постоянен стопански напредък.

Оптимистичната прогноза на BNEF е, че идващият терават щял да бъде конфигуриран за 5 години и да коства „ единствено “ 1.23 трилиона $. Правят се дори прогнози за 100% ВЕИ до 2050 година Тук е добре да се замислим за секунда, тъй като мащабът на сходна нелепост е фрапантен: Някакви „ специалисти “ се надяват, че през идващите 33 години можем да имаме годишен скок на каузи на нисковъглеродните източници, еднакъв на скока им общо в последните 33 години. Ама вие съществено ли!?

Първо, даже и с този втори терават слънцето и вятърът отново няма да създават толкоз сила, колкото 0,3 теравата нуклеарни централи. Второ, не мисля, че той въобще ще се случи, тъй като парите все по-видимо текат в друга посока – назад към фосилните горива.

И най-важното, ВЕИ в действителност са най-хубавият другар на фосилните горива, тъй като колкото повече навлизат те в една енергийна система, толкоз по-жизненоважна е потребността от подсигуряваща мощ на газ или въглища. Примерът Германия най-ярко изобразява този резултат. Графиката по-дoлу ясно демонстрира, че в интервала 2002-2017 година конфигурираната мощ на слънце и вятър бурно пораства – от 12 на 100 GW. Въпреки, че енергийното ползване не се променя изключително, конфигурираната мощ от фосилни горива не понижава – дори пораства от 75 на 80 GW. Това ли е задачата?



Логиката е елементарна: Защо консуматор да влага в лични ВЕИ, в случай, че цената на електрическата енергия по време на пиковото им произвеждане – грее блестящо слънце или духа мощен вятър – все по-често е негативна, което е всеобщо събитие на наситените пазари. Тоест, енергийните компании му заплащат да използва, тъкмо когато той би произвеждал най-вече лична сила. Та тази инвестиция ще носи негативна възвръщаемост, нали?

Всъщност, най-голямата дотация за ВЕИ е предпочитаното потребление в мрежата – желае или не, всеки систематичен оператор е задължен да поеме първо тях за сметка на всички останали източници и без значение дали има потребност. Това е гигантско пазарно деформиране, което скоро ще бъде прекъснато и ще постави завършек на взрива им.

Накрая ще завърша с обичайна прогноза: Нисковъглеродните източници нямат никакъв късмет да доближат и 20% от световното ползване на сила преди 2030 година

Защото единствено с ВЕИ Въглеродното Елиминиране е Илюзия!

Уточнение на създателя: Текстът не може да се възприема като позитивна позиция за плана АЕЦ Белене!