Автор: Боян Рашев, Sustainability.bg Преди десетина дни излезе годишният статистически

Автор: Боян Рашев, Sustainability.bg

Преди десетина дни излезе годишният статистически отчет на BP за международното произвеждане и ползване на сила. Оттогава изчетох какви ли не тълкования по медиите – всякога се учудвам какъв брой надалеч от действителността могат да стигнат деятели и лобисти, когато търсят тези и/или причини за доказване на потребностите от избрани политики. Затова се усещам задължен да сложа числата и обстоятелствата на масата, да слага разумни въпроси и да оставя мислещите хора сами да си отговорят и вършат заключения. Публикувам единствено най-важното от данните в долната графика – всичко друго е налично на горния линк.



От подписването на Протокола от Киото през 1997 година светът съществено реши да лимитира въглеродните си излъчвания. В резултат почти от началото на 21 век слушаме, приказваме, промотираме и влагаме в така наречен енергиен преход или ВЕИ гражданска война – ограничение потреблението на сила и подмяната на фосилните горива от нисковъглеродни източници . Ето какво се случва действително:
Енергийна успеваемост и ограничение на потреблението : Неизползваната сила е чиста облага, нали? Да, обаче светът има потребност от сила и потреблението й непреклонно пораства. Както ясно се вижда от графиката, безспорен спад има единствено в година на тежка икономическа рецесия, 2009 година, когато милиарди хора по света страдат, а някои – дори умират от беднотия и апетит. Ние това ли желаеме? А последната 2018-та година ясно демонстрира, че светът е гладен за сила – скокът на потреблението с 2,9% е най-големият от 2010 година насам. Да, от енергийната успеваемост има изгода. Не, тя не може да докара до безспорен спад на потреблението на сила. А междинният африканец към момента използва 16 пъти по-малко сила от междинния американец. Надявам се, че излиза наяве какъв брой доста още ще пораства потребността от сила. Възобновяеми енергийни източници : В интервала 2011-2015 година изглеждаше сякаш енергийният преход необратимо напредва – ВЕИ, главно слънчева и вятърна сила, успяваха да порастват бързо, да заемат все по-голям дял от годишния растеж на енергийното ползване и все по-голям дял от световните вложения в сила. Последните две години, изключително 2018 година, твърдо обърнаха наклонността. През 2015 година нарастването на ВЕИ представляваше 46% от световния растеж на потреблението, а пред 2018 година спадна до единствено 18%. Инвестициите и новоинсталираните мощности стагнират. Забележете, че през 2009 година ВЕИ са единственият енергиен източник с растеж на производството и надлежно потреблението. Това е резултат от тяхната природа – те създават без да се интересуват дали някой има потребност от тяхната сила, а ние сме принудени да я използваме и плащаме, без значение на каква цена. Не ви ли се коства леко притеснително това? Енергетика : Производството и ползване на електричество, въпреки и постепенно да пълзи нагоре, към момента носи под 20% от световното извънредно ползване на сила. При това в сметките на BP не влиза така наречен обичайната биомаса или изгарянето на дървесина, растителни и скотски остатъци за готвене и топлота. А тя в действителност към момента съставлява водещият енергиен източник в Африка и най-значимият ВЕИ в международен мащаб. Има ли обаче рационален човек, който желае да се върнем назад в пещерите? Въглища : Допреди няколко години изглеждаше сякаш краят на въглищата като водещ енергиен източник наближава. Последните две години, изключително 2018 година, разрушават този мит на пух и прахуляк – Азия, и в по-малка степен Африка, Близкия Изток, та даже и Западните Балкани имат толкоз огромни енергийни потребности, че просто няма мощ, която да може да ги задоволи – като количество, надеждност и цена – както въглищата. Или някой съществено си мисли, че комбинацията от тези три съставния елемент няма значение? Ядрена сила : За страдание, от началото на 21 век най-мащабният и ефикасен нисковъглероден енергиен източник на планетата е в тежка рецесия. На фона на следващата порция холивудска мръсотия против нуклеарната сила, бъдещето й е непредсказуемо, дори по-скоро тъмно. Ако човек има вяра, че въглеродните излъчвания са значима опасност за света, би трябвало всекидневно да се моли нуклеарната сила да се завърне на картата, тъй като единствено тя може да конкурира въглищата по всички три съставния елемент. Погледнете единствено към АЕЦ Козлодуй и кажете, че не е по този начин? Нефт : Трябва да призная, че в миналото бях измежду хората, които съществено предсказваха идващия завършек на нефта… Пълни нелепости! Търговията, потреблението, добивите, запасите – всичко пораства. Нефтът е, и още дълго време ще остане, по едно и също време храната и пулсът на международната стопанска система. Погледнете кафявите барчета на графиката, вижте данните за световния стопански растеж и кажете, че няма значима корелация? Природен газ : Ако махнем розово-зелените очила и погледнем данните, безспорно ще видим, че сме в развой на ускоряваща се газификация – светлосините барчета преобладават и порастват, т.е. светът добива и използва все по-големи количества газ. През 2018 година газът дава 43% от растежа на енергийното ползване – безусловно смазва всички други източници на сила. За разлика от слънцето и вятъра, които имат важен принос единствено в производството на електричество, газът е на всички места – електричество, превоз, отопление, промишленост. Той е повсеместен, чист, извънредно елементарен за управление и комфортен източник на сила за всеки и всичко, с доста дребни загуби при транспорт и промяна. Благодарение на новите технологии и вложения в рандеман, втечняване и регазификация, газът към този момент е разполагаем в големи количества и може да се транспортира сходно на петрол – освен по тръби, само че и с кораби.
Крайният резултат са два елементарни и явни обстоятелството:
Първо, делът на нисковъглеродните източници (ВЕИ, хидро и ядрена) в световното ползване на първична сила колкото да е мръднал – от 13% до 15% от 2000 до 2018 г . Потреблението на фосилни горива е скочило с общо 45% и продължава безспирно да пораства . Тоест мечтаните резултати, както за ограничението им, по този начин и за обвързваните с тяхното ползване въглеродни излъчвания, просто ги няма. Второ, светът явно се обръща към газа като водещ мотор на развиването. Случва се газова, а не ВЕИ, гражданска война.
И най-после, желая да завърша с няколко разумни въпроса, на които всеки самичък да си отговори: Къде е мястото на Европа, и в частност България, в действителните процеси в света? Каква роля играем? Как се възползваме? Кой печели от нашите политики и (без)действие? Искаме ли да запазим водещата позиция на Стария континент в международната стопанска система или ще продължаваме да го играем честен стожер, до момента в който не се стопим като хладилник, попаднал в океана?