Дневната и нощната тарифа на тока: Време ли е за промяна?
Автор: Борислав Колев
Борислав Колев е създател в Климатека. Той е лекар по нуклеарна физика от Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика към Българска академия на науките. Има 20 години опит в енергетиката на всички равнища, в това число и като началник на производството на една от огромните енергийни компании у нас. Води образованията за търговия и взе участие в интернационалните работни групи в границите на общоевропейския борсов пазар на електрическа сила. Участвал е в създаването на доста от актуалните оферти за локални енергийни политики. В момента е специалист в “Българска самостоятелна енергийна борса ” и в комисията за “Инженерна инфраструктура и енергийно обмисляне ” към Столичен общински съвет.
Нощната цена е въведена през 80-те години на предишния век. Целта е била да се пренасочи част от дневното битово ползване в нощните часове и по този начин да се оползотворят базовите мощности по-ефективно. Днес профилът на произвеждане на електрическа сила е доста изменен и сегашните дневна и нощна цена не отразяват съответно интервалите на високо търсене и предложение в системата.
От 1 юли 2025 година бяха въведени промени, показани като „ цялостна либерализация на пазара на едро “. Те задължиха крайните доставчици да стартират да купуват електрическа енергия от свободния пазар, а по-късно да я продават на потребителите на цени, избрани от Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР). Но тези две ценови нива в избрани елементи на деня са толкоз разнообразни, че основават спомагателни несъответствия и натоварване на мрежата. Това генерира разноски за крайните доставчици, които неизбежно се трансферират и към нас, потребителите.
Какво плащаме сега и има ли метод голословно високата ни сметка за ток да спадне без спомагателни вложения? Как може да се спестят разноските от десетки милиони от неефективност?
Плащаме най-скъпо, когато токът е най-евтин
Цената за доставка на електрическа енергия за битови консуматори без Данък добавена стойност, която е избрана от КЕВР е 89,55 €/MWh за дневна цена и 38,58 €/MWh за нощна цена (за интервала 1 юли 2025 – 30 юни 2026 година ).
В същото време междинните почасови цени, които се търгуват на проведения борсов пазар на електрическа сила, варират доста според от търсенето и предлагането.
Фиг. 1: А и 1Б: Средночасовите цени за 2025 година на свободен пазар в синьо (1), спрямо цените, избрани от КЕВР (2) по актуалните тарифни структури, за същия времеви интервал (1А – зимен и 1Б – летен график) в оранжево.
Видимо е, че сред двете ценови нива няма никаква корелация и координация. Потребителите плащаме най-високи цени в обедните часове, когато тези на свободния пазар са най-ниски, а когато там са високи, това не се отразява на цените за бита.
Така се основават непотребни несъответствия в системата, което постанова включване на скъпи мощности и нужда от предпазване на огромни количества. Освен това, е отстранена опцията на потребителите да понижим разноските си в обедните часове, когато изискванията за това са най-хубави.
Представете си, че е напълно реален сюжетът, в който няма да е нужно да чакате да стане 23 часа вечерта, с цел да пуснете пералня и съдомиялна, до момента в който борите умората и шума в тихите часове. При смяна на цените опциите за икономисване ще се пренесат и в средата на деня.
Решението: ясни цени, действителни спестявания
Нужна е промяна на цените, която да улесни спестяването при ниски цени на тока. Същевременно структурата би трябвало да е разбираема, с цел да може елементарно да се възползваме от нея, а не да бъдем демотивирани от комплицирани правила.
Затова са определени 3 тарифни структури:
дневна (сутрешна) пикова – в часовете 6 – 10 ч.
вечерна пикова – в часовете 16 – 22 ч.
извънпикова (базова) цена – в останалите часове
Часовете се трансформират при промяната към лятно време и стават надлежно 7–11 ч. и 17-23 ч., което и подхожда по-добре на потреблението през този интервал.
Най-добър резултат се реализира при ясно разграничение на трите тарифни структури, съгласно числени симулации (Фиг. 2). По-високата цена във вечерния пик ще ограничи потреблението и ще разреши по-ниска цена на другите две цени, даже и от настоящата. Това би понижило разноските на крайните доставчици и надлежно на нас, потребителите.
Фиг. 2: А и 2Б: Предложените 3 нови тарифни ценови нива в оранжево и съпоставени със средночасовите цени на свободен пазар за същия времеви интервал, оцветени в синьо.
По-добрите привички: към по-ниски сметки и по-чиста сила
Актуализацията на цените съставлява първа стъпка към създаване на ценови рефлекси на потребителите – привички да употребяваме ток в по-евтините часове. Това ще ни защищити от внезапен скок на сметките при възможна цялостна либерализация на пазара на електрическа сила.
За потребителите ще е елементарно да запомним и да свикнем със относително банален модел на ценовата конструкция на свободния пазар, знаейки че силата е най-евтина по обяд и през нощта, а най-скъпа по здрач.
Това ще разреши и на нас, потребителите, да настроим най-енергоемките си уреди в комфортното и дейно време: по обяд за бойлерите за гореща вода и през нощта за отоплението и електрическите автомобили.
Значително по-ниските цени на електрическата енергия през светлата част на деня ще бъдат изключително преференциални за дребните бизнеси на битов ток, работещите от у дома, безработните и хората в пенсионна възраст.
Пренасочването на потреблението отвън най-пиковите часове ще разреши на крайните доставчици да закупуват доста по-евтина сила и това няма да постанова активиране на скъпа сила от централите на изкопаеми горива.
Ако има повече ползване по обяд, ще се употребява повече слънчева сила и по-рядко ще се постанова ограничение на ВЕИ при ниски и даже негативни цени.
Колко ще спестим?
При опазване на общото ползване, само че с пренасочване на част от него към по-евтините часове, анализите демонстрират:
към €10 млн. годишни спестявания за крайните доставчици
над 3% по-ниски сметки приблизително за потребителите
Промяната е лесна, само че кой държи спирачката?
Промяната на тарифната конструкция е допустима и елементарно изпълнима. Всички модерни електромери, които електроразпределителните сдружения конфигурират, са статични с опция за отдалечен достъп – имат няколко тарифни регистъра и разрешават отдалечено препрограмиране.
Това значи, че няма механически спънки пред смяната и не се постановат спомагателни финансови разноски.
От административна позиция е належащо КЕВР да актуализира поднормативните актове, които контролират измерването на силата и определянето на цените. Член 18а от Наредбата за контролиране на цените на електрическата сила към този момент планува опция за сходни промени въз основа на часови, сезонни и други критерии. От това ще последва и смяна в общите условия за битовите клиенти.
Всички тези причини са отправени към Комисията, само че оттова и до ден сегашен не са последвали дейности по разискване на предложенията. Необходимо е тематиката с цените да влезе в дневния ред и разискванията на Комисията, тъй като причините за опазване на актуалното състояние са малко и несъстоятелни.
Аргументите „ срещу “ и за какво не устоят
„ Вечерният ток ще нарастне и сметките на потребителите ще се усилят ” – по-високите цени във вечерния пик се компенсират изцяло от по-продължителните шпации на евтина сила. В резултат на това даже потребителите, които не трансформират навиците си, ще имат по-ниски крайни сметки.
„ Всякакви промени са за сметка на държавната енергетика ” – тъкмо противоположното: стимулирането на потреблението в обедните часове ще стабилизира бранша, като облекчи сериозното балансиране на системата по време на вечерния пик – задача, която става все по-сложна и скъпа.
Промяната на тарифната конструкция е една от дребното промени, които не изискват нови вложения или замяна на техника, а единствено воля за административна актуализация.
Какво се реализира?
Балансирана система: Пренасочване на товара от скъпите пикови часове към интервалите с евтина слънчева сила.
По-ниски сметки: Реална опция за семействата да понижим разноските си.
Полза за всички: Спестяване на милиони евро годишно за енергийната система, което в последна сметка води до по-стабилни и обективни цени за цялото общество.
Адаптирането на цените към актуалната действителност е дребна административна стъпка за регулатора, само че голям скок към по-ефективна и налична енергетика за всички нас.
