Пловдив е арена на хилядолетна история и модерно развитие
Автор: арх. Дечко Дяков
Специфичният образ на Пловдив се дефинира от разположението му сред хълмовете от южния завършек на река Марица и след това разширението му към просторите на Тракийската низина на север и юг. Градът е с няколко хилядна история, която последователно се разкрива и стартира да се възприема като негова основна полезност.
Тази неповторима примес на природа и човешка активност през хилядолетията беше оценена с избора на Пловдив за Европейска столица на културата за 2019 година
След Освобождението градът претърпява няколко стадия на развиване. Първият е налагане на европейска контролирана планировка върху съществуващата средновековна градоустройствена тъкан и след това включване в структурата на града и озеленяване на незастроените хълмисти елементи отвън Трихълмието. След настъпилите публични промени в средата на 20. век се следи всеобщо едромащабно блоково строителство и екстензивно териториално развиване. В 90-те години на века монтажното строителство на свободни терени изостава, прекратява се безграничното му уголемение и се завръща ползата към централните градски елементи и тяхното структурно подсилване. Това удобно развиване на града води до подем на западналите, типично пловдивски улици и площади, на цялата пловдивска градска среда. При тази вярна и възраждаща наклонност на обичайния град и пространства актуалното строителство от последните години от време на време не съблюдава правилата на връзка със съществуващата застройка, а нашите устройствени проекти се оказват неактуални и без архитектурно пояснение.
Конкретни прояви на тези безпокоящи феномени се срещат постоянно, а неналичието на архитектурна рецензия е заместена от публичната реакция, която може да се види даже в уеб страницата „ Архитектурни извращения “ на Facebook. Тук могат да се посочат и някои съответни образци.
“Постмодернистичен” кич - тъкмо против Панаира
Преди повече от 10 години предприемачът Ветко Арабаджиев разгласи желанията си да вдигне пoлифyнкциoнaлeн цeнтъp дo xoтeл " Mapицa ". Инвecтициятa в пpoeктa e в paзмep нa 40 млн. eвpo, а проектите му са да издигне две 17-eтaжни cгpaди c oбщecтвeнo oбcлyжвaщи, тъpгoвcки и xoтeлcки фyнкции. Те би трябвало да са надлежно от ceвepнaтa и южнaтa cтpaнa нa xoтeл " Mapицa ". Идeятa на извecтния под тепетата xoтeлиep e дa cъздaдe кoнфepeнтeн цeнтъp, кoйтo opгaничнo дa ce впишe в aктивнaтa гpaдcкa зoнa cpeщy Meждyнapoдния пaнaиp-Πлoвдив. От него се осъществя единствено единият размер - този, който е от северната страна на хотела.
Какво обаче се случи действително?
Изгражданият в продължение на десетки години предпанаирен площад е „ обогатен “ с нов хотелски размер с невъздържана пластична компилация от постмодернистичен класицизъм и съвременни цитати, които дебалансират цялото пространство. Така с осовата си комбинация новото тяло прави непотребен размера на остарелия хотел, а и дълги години строителството му действително не може да приключи!
Неподходящ и тежък размер закрива тепетата и Католическата черква
Няколко години екипът от реставратори на доцент Елена Кантарева работи по откриване на неповторимите мозайки на Епископската базилика в Пловдив. Теренът, която през последните 30-години беше потопен в треви и отпадъци, през днешния ден е облагороден изцяло, откакто Фондация „ Америка за България” вложи няколко милиона лв. в обекта. Ценните мозайки са експонирани и предпазени от атмосферните условия, но този развой наложи да се затвори североизточната връзка за прекосяване на коли. Става дума за пътното оборудване на бул. „ Цар Борис III Обединител “-бул. „ Мария Луиза “.
Днес новопостроеният Музей за мозайките на първата християнска базилика запушва дълго чакания по протежението на бул. “Мария Луиза” взор към центъра и тепетата с големия си и корав размер. Той затваря метода към Католическата черква и е непознат на околния мащаб и среда. По този метод огромната художествена стойност на откритите артефакти по този начин и не получи съответстващия на културната им стойност архитектурен израз и значение в градската среда.
Колеги, дано да почитаме скъпи композиции от близкото ни минало!
В годините на социализма - от 1948 до 1960 година, в Пловдив се появяват типичните „ тежки” здания от „ сталински” вид. Такива са импозантните “Входове” на Пловдив - по този начин най-малко са замислени присъщите групи блокове от Сточна гара по бул. „ Георги Димитров” (дн. бул. “Цар Борис III Обединител”) в посока Тунела или тези по бул. „ Лиляна Димитрова” (дн. бул. “Мария Луиза”) от “Източен” към центъра, мостът на " Герджика " и други Ансамбълът, построен на Сточна гара - с конвексните двойка с кули здания - преди време е умислен като самобитна южна „ Врата “ към града.
Днес обаче хармоничната запаметяваща се класическа комбинация е жестоко подценена. Новият бял размер, който се появи в съседство - на изток по бул. „ Христо Ботев”, освен че не кореспондира по никакъв метод с нея, само че даже е по-висок от съществуващия изявен архитектурен корниз!
Днес тази бяла постройка единствено основава безпорядък в градоустройствената среда.
А на пловдивчани и експертите им остава да се чудят - по какъв начин преди повече от 60 години в Пловдив са строили по този начин, че да реализират обща координация на всички места, в границите на целия град, като това е било изцяло допустимо със забележително архитектурно и строително майсторство? А през днешния ден ние не можем да свържем композиционно даже две прилежащи здания!
На Централна гара: Хотел, “залепен” до шедьовъра на Пернигони
През 2013 година Миролюб Столарски с компанията си " Карат - С " взе на концесия жп гара Пловдив. Според проектите му от запад, на мястото на остарелия магазин, се появи типичният удобен гаров хотел, който предлага на пасажерите опция да пренощуват преди или след идването си.
Новопостроената постройка обаче обезпокоява. Въпреки ясно четящата се стоманобетонна структура, тя носи „ стилови фасадни “ детайли - очевидно с цел да търси „ връзка “ с класическата постройка на Централна гара. В същото време тя е ситуирана толкоз покрай нея, че възприемането на гарата, постройка, което е монумент на културата, е злепоставен неспасяемо във образното отношение. А с това и целият предгаров площад.
Навремето сред 1905 година и 1908 година строят гарата по план на италианския арх. професор Мариано Пернигон. Реставрацията преди няколко години върна истинският тип на постройката с нейната необятно развита пластична фасада. Така този прелестен обект след ремонта отлично действа като транспортна врата на града.
С сътрудниците архитекти обезпокоително се питаме: какво ще стане, в случай че и от изток изникне застройка до Централна гара?
Зала " Колодрума " остана забутана сред блоковете
Многофункционална зала " Колодрума " глътна 51 млн. публични средства, само че ситуирането до през днешния ден се разяснява като явен неуспех в градското обмисляне.
Никой не може да разбере и оправдае за какво залата не е сложена на пресечката на двата огромни, заобикалящи я булеварда. Точно там нейният размер би се изявил пълноценно и знаково в околната среда! Вместо това залата се оказа забутана сред новостроящите се блокове и още нещо - тя е на неприемливи дистанции от тях. По този метод залата не може да се види от основните подходи. А да не приказваме по какъв начин да се ориентира пловдивчанинът, тръгнал да посети следващото спортно или културно събитие в нея?
Безумни композиции по входно-изходните артери
Входно-изходните пътища на града интензивно се построяват като пътни артерии. Но също така те се застрояват по своите фронтове - казусът обаче е, че от време на време те мощно се разграничават един от различен. Старите фронтове са ортогонално построени към пътното платно, до момента в който при новите размерите постоянно се разполагат под инцидентен, непонятен ъгъл. Така действително не може да се сътвори композиционна връзка сред двете страни на една улица, което е най-важната цел на цялата ни архитектурна процедура.
Оказва се, че новоизградените фронтове на тези артерии се контролират по тогавашните имотни граници на земеделските земи, които нямат никаква връзка с осъщественото към този момент застрояване. Това официално и извратено пояснение на закона демонстрира какъв брой малко значение отдаваме понастоящем на архитектурно-композиционните аспекти на създаване на средата. Могат да се посочат още много образци на неспазване на трайни застроителни линии, корнизи, наднормативно плътност, повишена етажност и неоправдани акценти с една-единствена цел - по какъв начин да реализираме по-голяма застроена повърхност.
Изправени сме пред още по решителни промени, които би трябвало да направляваме, с цел да запазим неповторимия темперамент на Пловдив. Ето за какво сходни преценки за архитектурната среда, която сътворяваме, са нужни!
Снимки: Валентина Биларева
Специфичният образ на Пловдив се дефинира от разположението му сред хълмовете от южния завършек на река Марица и след това разширението му към просторите на Тракийската низина на север и юг. Градът е с няколко хилядна история, която последователно се разкрива и стартира да се възприема като негова основна полезност.
Тази неповторима примес на природа и човешка активност през хилядолетията беше оценена с избора на Пловдив за Европейска столица на културата за 2019 година
След Освобождението градът претърпява няколко стадия на развиване. Първият е налагане на европейска контролирана планировка върху съществуващата средновековна градоустройствена тъкан и след това включване в структурата на града и озеленяване на незастроените хълмисти елементи отвън Трихълмието. След настъпилите публични промени в средата на 20. век се следи всеобщо едромащабно блоково строителство и екстензивно териториално развиване. В 90-те години на века монтажното строителство на свободни терени изостава, прекратява се безграничното му уголемение и се завръща ползата към централните градски елементи и тяхното структурно подсилване. Това удобно развиване на града води до подем на западналите, типично пловдивски улици и площади, на цялата пловдивска градска среда. При тази вярна и възраждаща наклонност на обичайния град и пространства актуалното строителство от последните години от време на време не съблюдава правилата на връзка със съществуващата застройка, а нашите устройствени проекти се оказват неактуални и без архитектурно пояснение.
Конкретни прояви на тези безпокоящи феномени се срещат постоянно, а неналичието на архитектурна рецензия е заместена от публичната реакция, която може да се види даже в уеб страницата „ Архитектурни извращения “ на Facebook. Тук могат да се посочат и някои съответни образци.
“Постмодернистичен” кич - тъкмо против Панаира
Преди повече от 10 години предприемачът Ветко Арабаджиев разгласи желанията си да вдигне пoлифyнкциoнaлeн цeнтъp дo xoтeл " Mapицa ". Инвecтициятa в пpoeктa e в paзмep нa 40 млн. eвpo, а проектите му са да издигне две 17-eтaжни cгpaди c oбщecтвeнo oбcлyжвaщи, тъpгoвcки и xoтeлcки фyнкции. Те би трябвало да са надлежно от ceвepнaтa и южнaтa cтpaнa нa xoтeл " Mapицa ". Идeятa на извecтния под тепетата xoтeлиep e дa cъздaдe кoнфepeнтeн цeнтъp, кoйтo opгaничнo дa ce впишe в aктивнaтa гpaдcкa зoнa cpeщy Meждyнapoдния пaнaиp-Πлoвдив. От него се осъществя единствено единият размер - този, който е от северната страна на хотела.
Какво обаче се случи действително?
Изгражданият в продължение на десетки години предпанаирен площад е „ обогатен “ с нов хотелски размер с невъздържана пластична компилация от постмодернистичен класицизъм и съвременни цитати, които дебалансират цялото пространство. Така с осовата си комбинация новото тяло прави непотребен размера на остарелия хотел, а и дълги години строителството му действително не може да приключи!
Неподходящ и тежък размер закрива тепетата и Католическата черква
Няколко години екипът от реставратори на доцент Елена Кантарева работи по откриване на неповторимите мозайки на Епископската базилика в Пловдив. Теренът, която през последните 30-години беше потопен в треви и отпадъци, през днешния ден е облагороден изцяло, откакто Фондация „ Америка за България” вложи няколко милиона лв. в обекта. Ценните мозайки са експонирани и предпазени от атмосферните условия, но този развой наложи да се затвори североизточната връзка за прекосяване на коли. Става дума за пътното оборудване на бул. „ Цар Борис III Обединител “-бул. „ Мария Луиза “.
Днес новопостроеният Музей за мозайките на първата християнска базилика запушва дълго чакания по протежението на бул. “Мария Луиза” взор към центъра и тепетата с големия си и корав размер. Той затваря метода към Католическата черква и е непознат на околния мащаб и среда. По този метод огромната художествена стойност на откритите артефакти по този начин и не получи съответстващия на културната им стойност архитектурен израз и значение в градската среда.
Колеги, дано да почитаме скъпи композиции от близкото ни минало!
В годините на социализма - от 1948 до 1960 година, в Пловдив се появяват типичните „ тежки” здания от „ сталински” вид. Такива са импозантните “Входове” на Пловдив - по този начин най-малко са замислени присъщите групи блокове от Сточна гара по бул. „ Георги Димитров” (дн. бул. “Цар Борис III Обединител”) в посока Тунела или тези по бул. „ Лиляна Димитрова” (дн. бул. “Мария Луиза”) от “Източен” към центъра, мостът на " Герджика " и други Ансамбълът, построен на Сточна гара - с конвексните двойка с кули здания - преди време е умислен като самобитна южна „ Врата “ към града.
Днес обаче хармоничната запаметяваща се класическа комбинация е жестоко подценена. Новият бял размер, който се появи в съседство - на изток по бул. „ Христо Ботев”, освен че не кореспондира по никакъв метод с нея, само че даже е по-висок от съществуващия изявен архитектурен корниз!
Днес тази бяла постройка единствено основава безпорядък в градоустройствената среда.
А на пловдивчани и експертите им остава да се чудят - по какъв начин преди повече от 60 години в Пловдив са строили по този начин, че да реализират обща координация на всички места, в границите на целия град, като това е било изцяло допустимо със забележително архитектурно и строително майсторство? А през днешния ден ние не можем да свържем композиционно даже две прилежащи здания!
На Централна гара: Хотел, “залепен” до шедьовъра на Пернигони
През 2013 година Миролюб Столарски с компанията си " Карат - С " взе на концесия жп гара Пловдив. Според проектите му от запад, на мястото на остарелия магазин, се появи типичният удобен гаров хотел, който предлага на пасажерите опция да пренощуват преди или след идването си.
Новопостроената постройка обаче обезпокоява. Въпреки ясно четящата се стоманобетонна структура, тя носи „ стилови фасадни “ детайли - очевидно с цел да търси „ връзка “ с класическата постройка на Централна гара. В същото време тя е ситуирана толкоз покрай нея, че възприемането на гарата, постройка, което е монумент на културата, е злепоставен неспасяемо във образното отношение. А с това и целият предгаров площад.
Навремето сред 1905 година и 1908 година строят гарата по план на италианския арх. професор Мариано Пернигон. Реставрацията преди няколко години върна истинският тип на постройката с нейната необятно развита пластична фасада. Така този прелестен обект след ремонта отлично действа като транспортна врата на града.
С сътрудниците архитекти обезпокоително се питаме: какво ще стане, в случай че и от изток изникне застройка до Централна гара?
Зала " Колодрума " остана забутана сред блоковете
Многофункционална зала " Колодрума " глътна 51 млн. публични средства, само че ситуирането до през днешния ден се разяснява като явен неуспех в градското обмисляне.
Никой не може да разбере и оправдае за какво залата не е сложена на пресечката на двата огромни, заобикалящи я булеварда. Точно там нейният размер би се изявил пълноценно и знаково в околната среда! Вместо това залата се оказа забутана сред новостроящите се блокове и още нещо - тя е на неприемливи дистанции от тях. По този метод залата не може да се види от основните подходи. А да не приказваме по какъв начин да се ориентира пловдивчанинът, тръгнал да посети следващото спортно или културно събитие в нея?
Безумни композиции по входно-изходните артери
Входно-изходните пътища на града интензивно се построяват като пътни артерии. Но също така те се застрояват по своите фронтове - казусът обаче е, че от време на време те мощно се разграничават един от различен. Старите фронтове са ортогонално построени към пътното платно, до момента в който при новите размерите постоянно се разполагат под инцидентен, непонятен ъгъл. Така действително не може да се сътвори композиционна връзка сред двете страни на една улица, което е най-важната цел на цялата ни архитектурна процедура.
Оказва се, че новоизградените фронтове на тези артерии се контролират по тогавашните имотни граници на земеделските земи, които нямат никаква връзка с осъщественото към този момент застрояване. Това официално и извратено пояснение на закона демонстрира какъв брой малко значение отдаваме понастоящем на архитектурно-композиционните аспекти на създаване на средата. Могат да се посочат още много образци на неспазване на трайни застроителни линии, корнизи, наднормативно плътност, повишена етажност и неоправдани акценти с една-единствена цел - по какъв начин да реализираме по-голяма застроена повърхност.
Изправени сме пред още по решителни промени, които би трябвало да направляваме, с цел да запазим неповторимия темперамент на Пловдив. Ето за какво сходни преценки за архитектурната среда, която сътворяваме, са нужни!
Снимки: Валентина Биларева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ