Автор: Антония Стефанова От 23 до 27 април 2025 в Бремен

Автор: Антония Стефанова

От 23 до 27 април 2025 в Бремен се организира деветнадесетото издание на най-голямото в света джаз-изложение „ jazzahead! “, на което си дадоха среща всички протагонисти в сектора – музиканти, лейбъли, агентури, уредници на фестивали и представители на медиите – общо 3000 делегата от над 60 страни.

А редом с ревюто във фестивалната стратегия бяха показани общо 130 концерта на над 40 подиуми. В шоукейс (Showcase) програмата под наслов „ Reconnect “ на 3 подиуми се изявиха общо 38 интернационални бенда, подбрани от интернационално жури, като тази година страни-партньори за повторно бяха Испания, Франция и Швейцария.

За тези страни бяха планувани общо 9 от шоукейс концертите. А по време на „ Клубната нощ “ жителите и посетителите на Бремен имаха опцията да се потопят в магията на джаза при 85 концерта в общо 35 местоположения – в познатите клубове само че и в редица музеи, църкви, кораби, питейни заведения и хотели, ситуирани из целия град – с един билет, включващ и използването на градския и на районния превоз. А новото тази година беше сцена за концерти навън през всички фестивални дни при свободен вход.

И фактически тази идея за необятна досегаемост и огромно стилово многообразие на концертите – сред джаз, фънк, афробийт, класическа музика, фолк, електроника и други музикални жанрове притегли към фестивалната стратегия над 23000 гости! 

По време на ревюто посетих щанда на България, чийто хазаин бе Българска музикална асоциация (БМА) и разговарях с Мила Георгиева, заместител ръководител на асоциацията и с Марина Василева, член на нейния директорски съвет.

Апелативен съд: Здравейте, бихте ли показали активността на вашата асоциация.

МВ: Ние сме най-голямата застъпническа асоциация на българските музикални реализатори, развиваме доста дейности – като законодателни промени, разнообразни начинания, които отварят благоприятни условия за музикантите, за тяхната работа и за развиването им и отвън страната. И това събитие на което участваме тук към този момент няколко следващи години от 2019 година насам, е част от нашата интернационална активност с която се опитвасме да подпомогнем българската музикална сцена да се разпространява и отвън рамките на нашата страна.

Апелативен съд: Кое е новото във вашето присъединяване на ревюто тази година?

МГ: Лично за мен новото са контактите в посока на просветителните начинания, които нашата организация подема за модернизиране на образованието в областта на изкуствата - с фокус музика и за основаването на малко по-подготвени за сцената и за професионална реализация фрагменти, а не просто инструменталисти, каквито приготвят до този миг нашите учебни заведения по изкуствата.

Става дума за предприемачество, базови основи на самопродуциране, мениджмънт, маркетинг, запознаване със законите за авторски права. За благополучие огромна част от останалите страни са от доста години към този момент навлези в тези процеси, тъй че имама от къде да черпим добър опит.

Апелативен съд: А имате ли вчеталения, от къде идва най-големия интерес към вашето показване на това ревю.

МГ: Съвсем естествено на това събитие има максимален интерес от страна на актьори, които търсят благоприятни условия за изяви в нашата страна. Но това е напълно обяснимо, защото на това ревю съотношението сред актьори и техни представители и евентуалните „ купувачи “ - фестивали, които наемат актьори е 80% към 20% и напълно обикновено е те да се интересуват от благоприятни условия за изява в страната ни, както и от фестивали, които са показани на щанда.

Тъй като ние сме домакини на българския щанд всеки, който е от България и е част от този бранш – без значение от това дали е актьор, фестивал, клуб или организация - ние го представяме на щанда. Освен това хората търсят и контакти и ние гледаме да сме полкезни за тях с каквото можем.

Апелативен съд: Видях че във вашата делегация има и български реализатори като Камелия Тодорова, Милен Кукошаров и други, те с каква цел са тук?

МГ: Те идват с цел да видят ревюто, да основат контакти. Mного значимо е и да слушат концертите с цел да са наясно с това, което сега се търси, харесва и изобщо да видят къде се намира сега джаза в европейски и в международен мащаб.

Апелативен съд: А какво е мястото на България в концертната стратегия на „ jazzahead! “?

МВ: На миналогодишното издание на фестивала в „ Клубната нощ “ взе участие  българската групa Clavexperience и то с помощта на дългогодишните старания на Българска музикална асоциация. И тук огромният проблем от една страна е неналичието на експорт-офис в България и въобще на устойчиви експортни политики и принадлежности за изнасяне на българско изкуство в чужбина – не приказваме единствено за музика а за всички изкуства.

Ние нямаме национална политика в сферата, което отваря една сериозна пробойна в тези процеси. А въпреки това – колкото и да не звучи политически коректо – ние сме Европа само че и не сме напълно Европа, в този подтекст по-скоро сме в периферията. Западна Европа към момента не припознава България като експортьор на костуем джаз.

Продължават да ни свързват с Брас бендове а ла Гуча – с този вид джипси джаз, което за жалост не дава отговор на действителността. Ние имаме извънредно високо качество в джаза и то не от пет или от 10 години – в случай че върнем лентата обратно имаме и „ Акустична версия “ и „ Зона Це “, а в съвремието ни и към този момент млади, доста надарени актьори – и качаество и количество имаме към този момент!

Апелативен съд: На какво се дължи съгласно вас тази остаряла визия за българския джаз?

МВ: Малко по-консервативни са съгласно мен страните от Западна Европа, само че и както споделих ние нямаме политики за изнасяне, за разпространение на изкуството ни, това са дефицити, натрупвани с години...

Апелативен съд: А какво бихте си поискали за идната година, в каква посока иската да разширите активността си, какво бихте желали да постигнете?

МГ: В подтекста, в който се виждаме през днешния ден на това място, който е част от усилието ни да подкрепяме популяризирането на българската музика си пожелаваме, в случай че се забележим следващата година отново тук, да сме съумели в дългогодишната си битка да разбираем смисъла и смисъла на думата износ във връзка с музика и музикална промишленост и се надявам да сме постигнали задачата си да имаме стабилно финансиране от страна на страната – по сходство на всяка една европейска страна с развита музикална сцена.

Не единствено в Западна Европа, и в Централна Европа тези организации като нашата са извънредно мощни и доста се надявам да сме постигнали чуваемост за нашата идея, тъй като към момента не срещаме схващане от съответните институции за това какво съставлява експорта и какви са механизмите му, и че не става дума за едни пари за път, а за цялостна политика с доста, доста съставни елементи.

Апелативен съд: От сърце поисквам триумф на идеята Ви!