Автор: Анка Гурзу, „Политико“*Преди четири години централноевропейците бяха принудени да

Автор: Анка Гурзу, „ Политико “*

Преди четири години централноевропейците бяха принудени да обещаят да усилят възобновимите енергийни източници и енергийната успеваемост, а в този момент като че още веднъж са губещи, защото Европейски Съюз се пробва да направи тези стандарти още по-строги. Битката е позната. Европейският парламент, притискан от по-зелените северноевропейски страни, желае доста да усили задачите за 2030 година за количеството сила, която би трябвало да пристигна от възобновимите енергийни източници. Но по-бедните и постоянно подвластни от въглищата страни, доста от които са в Централна Европа, считат, че към този момент заплашват стопанските системи си, като се съгласят със съществуващите цели и не желаят да продължат.

Залозите са големи, защото Комисията, Парламентът и държавите-членки се разминават тази година с пакета за чиста сила на Комисията. От една страна, има опасения, че в случай че Европейски Съюз не реализира задачите си за чиста сила от 2030 година, блокът няма да извърши обещанията, които направи в парижкото съглашение за климата, с цел да понижи до момента своите излъчвания на парникови газове с 40%. Всичко - от топенето на ледниците до умиращите коралови рифове и повишаващите се атмосферни концентрации на въглероден диоксид демонстрира, че това не е езотерична угриженост.

Но за страни като Полша, България и Румъния, които към момента получават забележителен дял от своята електрическа енергия от въглища, смяната на тези цели значи действителни стопански разноски. " Това е сложен въпрос, не поради действителности, а заради политически проблеми ", сподели за „ Политико “ шведският енергиен министър Ибрахим Байлан.

През 2014 година страните от Европейски Съюз реализираха единодушие по отношение на задачите за чиста сила до 2030 година, като задачите за възобновимите енергийни източници и енергийната успеваемост възлязоха на по 27%. Но е все по-ясно, че тези цели няма да създадат задоволително, с цел да предотвратят температурите да се повишават с повече от 2 градуса по Целзий - задачата от Париж.

Миналата година Съветът реализира единодушие леко да усили задачата за енергийна успеваемост до 30%, само че остана с 27% за възобновимите енергийни източници. Парламентът е доста по-амбициозен, настоявайки за 35% и по двете цели. Аргументът, подкрепящ по-строгите цели, е, че трагичните намаления на разноските за вятърна и слънчева сила са изместили уравнението в интерес на възобновимите енергийни източници. Това значи, че страните могат да реализират своите цели доста по-безболезнено, в сравнение с биха били през 2014 година

Неотдавнашен разбор на Европейската комисия откри, че Европейски Съюз няма да понася спомагателни разноски, в случай че избере да усили своята цел за възобновими източници от 27 на 30%. " Реалността е, че възобновимите енергийни източници не престават да понижават разноските си ", сподели Байлан. " Ние сме изцяло уверени, че [по-високата цел за възобновимите източници на енергия] е освен потребна за околната среда и климата, само че и за стопанската система. Но има страни, които не са съгласни с това ".

Зелени цели

Шведският министър съобщи, че в страната му също е имало мощна опозиция през 80-те години, когато държавното управление стартира да се отдръпва от петрола в отоплителния бранш. " Но опитът демонстрира, че сме основали повече работни места и стопанската система е повишена ", сподели той, като твърди, че страните от Централна Европа ще имат сходни изгоди, в случай че поемат по-амбициозна цел. Швеция, Португалия и Люксембург поддържат цел от 35% за възобновима сила, до момента в който Франция, Германия и Австрия биха могли да реализират единодушие по 30%.

Все още има опозиция от страна на страните от Централна и Югоизточна Европа, които желаят да се придържат към настоящето контрактувано равнище от 27%. Освен Полша и Румъния „ клубът на 27-те % “ включва страни като Хърватия, Словакия, Чехия и Словения, както и Финландия. Обаче някои в района стартират да трансформират позицията си. Литва в този момент поддържа цел от 30% за възобновима сила, макар че преди този момент тя поддържа 27%.

От българското председателство на Съвета ще зависи да се опита да подреди нещата преди края на мандата си през юни. Но има и забележителна смяна в това, какво ще значи крайният %: За разлика от зелената цел за 2020 година, задачата за 2030 година за възобновимата сила ще бъде наложителна единствено на равнище Европейски Съюз и няма да включва обвързващи национални цели. Това значи, че Европейски Съюз би трябвало да подсигурява, че групово ще извърши своите упоритости.

Заместник-министърът на енергетиката на Полша Михал Куртика съобщи, че преди да се ангажира с по-високи индикатори, блокът би трябвало да бъде сигурен, че може да се оправи. " Трябва да помислим, когато оценяваме нашата цел... за способността на Европейски Съюз да извършва ", сподели Куртика пред " Политико ". Според него легитимността на Европейски Съюз може да бъде застрашена.

Разделянето сред страните ще стане все по-видимо през идващите няколко седмици, защото Съветът и Европейският парламент се пробват да приключат три основни документа от пакета за чиста сила. " Ще бъдем доста ангажирани - това е моментът, който е от решаващо значение за възобновимите енергийни източници и енергийната успеваемост ", сподели Куртика. Резултатите от тези диалози ще поддържат и посланието на блока за чиста сила на конференцията COP24 за климата през декември в Катовице, Полша. Това основава известна компликация за Полша, която изрично се опълчва на по-високите цели за чиста сила в напъните си да отбрани мощната си въгледобивна индустрия, защото ще би трябвало да играе ролята на неутрален хазаин в Катовице.

Залозите са големи, защото Комисията, Парламентът и държавите-членки се разминават тази година с пакета за чиста сила. " Трябва да балансираме конкурентоспособността си от една страна, с нашите задължения за COP ", сподели Куртика. " Страните, които ще дойдат в Катовице, ще гледат на Европейски Съюз освен в светлината на нашата стратегия за 2030 година, само че и във връзка с намаляването на излъчванията ни през 2017 и 2018 година "

Среща по средата

Говорейки след края на неофициалния енергиен съвет в София, комисарят по енергетиката и климата Мигел Ариас Канете съобщи, че " има възприятие за придвижване към по-високи стойности от 27 ", само че че " ще е мъчно " да подписа договорка. От българското председателство на Съвета ще зависи да се опита да контракти тези цели преди края на мандата си през юни. България би трябвало да бъде безпристрастен договарящ от името на своите сътрудници от Европейски Съюз, само че също по този начин е в сложна обстановка, защото получава 40% от силата си от въглища и към 35% от нуклеарна енергетика.

България приготви натоварен набор от договаряния през идващия месец. Председателството ще се бори и с полемиките за енергийната успеваемост. Съветът гласоподава в интерес на цел от 30% за енергийна успеваемост до 2030 година, без да прецизира дали тя следва да бъде наложителна на ниво Европейски Съюз или не. Парламентът желае наложителна минимална цел от 35%. Тези типове вътрешни вътрешни борби в Европейски Съюз постоянно приключват с компромис, който оставя всички в някаква степен недоволни. " Очевидно ще реализираме компромис ", сподели Байлан. " Няма да е подобен, какъвто бихме желали, само че се надяваме, че ще приключим с по-амбициозни цели, в сравнение с през днешния ден. "

-------------------------------------------------
*Преводът и редакцията са на БГНЕС