Автор: Андрей Гурков, Дойче Веле, /https://www.dw.com/Израел става износител на газ,

Автор: Андрей Гурков, Дойче Веле, /https://www.dw.com/

Израел става експортьор на газ, един от огромните снабдители на синьо гориво за Европа и съперник на съветския " Газпром "? - До преди десетина години надали някой би взел насериозно сходни приказки. Но това се промени радикално след откриването през 2010 година покрай израелския бряг на голямото находище " Левиатан " и откакто през 2013 стартира промишленият рандеман на прилежащото находище " Тамар ".

Междувременно концепцията към този момент се трансформира в съответен план, носещ работното име EastMed (Източносредиземноморски газопровод). Даже към този момент са подготвени техническо-икономическите планове, в чието финансиране се включи също и Европейски Съюз. Плановете са до края на февруари 2019 година да бъде подписан и договорът за построяването на тръбопровода - от Израел, Кипър, Гърция и Италия. Израелският министър на енергетиката Ювал Стайниц удостовери, че оборудването би трябвало да бъде пуснато в употреба в края на 2025 година. По думите му, реализирано е кардинално решение за построяването на нов огромен газопровод за снабдяването на Европейски Съюз - нито повече, нито по-малко от това.

Предстои договореностите да бъдат облечени и в юридическа форма, да бъде открито финансиране и да бъдат положени тръбите. От тази позиция посоченият период наподобява прекомерно упорит. Освен това към този момент няма никаква изясненост по отношение на потенциала на новата транспортна автомагистрала - към този момент се приказва за мощ сред 10 и 20 милиарда кубически метра годишно.

Ето за какво все още можем да вършим единствено най-общи заключения за това по какъв начин планът за нов газопровод ще се отрази на целия бранш, по какъв начин той ще промени европейския газов пазар и какво ще значи той, в случай че бъде осъществен, за основния снабдител на същия този пазар сега - съветския полудържавен тръст " Газпром ".

Три явни извода

Първият и най-съществен извод гласи: без значение дали най-после EastMed ще бъде осъществен във типа, в който е плануван, или не, още един огромен състезател влиза в сектора - Израел. Трудно е да си представим, че тази софтуерно напреднала страна ще пропусне опцията да стане и експортьор на сила. Още повече, че от това Израел би имал освен финансови изгоди, само че и геополитически - имайки поради в какъв разтревожен район на света се намира страната.

На последващо място би трябвало да отбележим, че Израел явно прави поръчка за снабдяване на тръбопроводен газ, а не на полутечен LNG. Третият извод, който се постанова, е че не по-малко явен е и целевият пазар на бъдещите доставки на газ - страните от Европейски Съюз. Затова и EastMed се поддържа политически и финансово от самия Европейски Съюз, както и от най-важния съдружник на Израел - Съединени американски щати, в това число тъй като американски компании вземат участие в добива на израелски газ.

Много индикативен в този смисъл е определеният път на тръбата - от израелския шелф тя ще стига до Кипър, ще минава през гръцкия остров Крит и през територията на Гърция, с цел да доближи най-после до Италия. Преди се обсъждаше и различен маршрут: от Кипър тръбата да влезе в Турция, а оттова да продължи към Гърция. Това би бил и по-евтиният вид, защото тръбите по суша костват доста по-малко, в сравнение с по дъното на морето, изключително на огромна морска дълбочина, какъвто е секторът от Средиземно море сред Кипър и Крит. Но, за разлика от Русия, която от " Южен поток " направи " Турски поток ", Израел не желае да трансформира мюсюлманска Турция в директна страна за доставките си за Европейски Съюз. Така Гърция, а не Турция, ще извършва ролята на газов хъб в Югоизточна Европа.

Много преференциален за Европейски Съюз, само че ненапълно и за Русия

Постигнатата договореност за EastMed е отлична вест освен за Гърция, която обезверено се нуждае от нови вложения и работни места, само че и за европейските кредитори на Атина, които имат интерес страната, която те дълго време спасяваха от фалит, да се стабилизира стопански и финансово. Като цяло планът е извънредно добър за Европейски Съюз, тъй като е в благозвучие с желанието на Брюксел за диверсифициране на източниците и пътищата на енергийните доставки за Европейски Съюз. Той ще увеличи енергийната сигурност на общността и конкуренцията, което пък ще спомогне за задържането на цените или даже за тяхното намаление.

Затова пък EastMed ще конкурира " Газпром ", и в частност неговия водопровод " Северен поток-2 ". В последна сметка главната част от количествата пренасяно гориво, в случай че газопроводът бъде издигнат, ще бъде предопределена не за Германия, а за Италия, която е вторият максимален в Европейски Съюз вносител на на съветски газ след Федералната република. Така че борбата за пазарни дялове, изключително в Южна Европа, ще се ожесточава.

И въпреки всичко дано не преувеличаваме смисъла на бъдещия газопровод. Дори EastMed да има потенциал от 20 милиарда кубически метра годишно, " Газпром " в този момент изнася за чужбина 200 милиарда кубически метра гориво и възнамерява да усили тази количества. В прочут смисъл появяването на нов снабдител за страните от Европейски Съюз даже е добра вест за Москва, защото ѝ дава още един мотив (включително против Доналд Тръмп) по тематиката за зависимостта на Европейски Съюз от съветските енергийни доставки.