Горещини и геополитика оформят европейската енергийна картина
Автор: Анди Зомер, началник на групата за фундаментален разбор и моделиране, Axpo Solutions AG
Необичайно високи температури означиха началото на лятото в Европа, като дадоха отражение върху енергийните пазари и сложиха началото на сложен интервал. Подтикнато от възходящото търсене на изстудяване, потреблението на сила скочи в огромна част от континента, най-много в Италия и Испания. По отношение на снабдяването, възходящите речни температури във Франция принудиха EDF да редуцира производството или да предизвестява за евентуални ограничавания в нуклеарните реактори, които се охлаждат от реките Гарона и Рона. Това в допълнение подвигна цените на силата. Към тези провокации се добави възходящото геополитическо напрежение в Близкия Изток, най-много сред Израел и Иран, последвано от намесата на Съединени американски щати, което внезапно повиши рисковите геополитически знаци на редица енергийни артикули. Това в допълнение подтиква към този момент нарасналите цени на силата в Европа, само че деескалацията в края на месеца спомогна да се уталожи част от растежа първоначално.
По отношение на газа, цените останаха високи и продължиха да нарастват през първата половина на месеца, като покачиха вноса на полутечен газ в Европа до най-високото му равнище за юни. Нарастващото напрежение в Близкия Изток краткотрайно подвигна цените даже още по-високо, когато опасения за нарушение на износа на полутечен газ от Катар заплашиха на свият международните доставки и да засилят конкуренцията за американски доставки. Към края на месеца настъпващата деескалация в района и неналичието на нарушавания в доставките на полутечен газ подкрепиха постоянното струпване на ресурси, като газовите запаси в Европа доближиха от 49% при започване на юни до 59% при започване на предходната седмица.
Междувременно Парламентът и Съветът на Европа реализираха авансово съглашение, целящо да понижи цената на презареждането на газови запаси през лятото, като вкарва повече еластичност на поставените цели за хранилищата. При новите условия те би трябвало да бъдат 90% цялостни сред 1 октомври и 1 декември, изтегляйки до по-късно в началото поставената последна дата 1 ноември, а страните-членки могат да се разграничават от задачата с до 10 процентни пункта при положение на затруднени пазарни условия.
През това време цените на въглищата набъбнаха по-интензивно от тези на газа, като направиха прехода сред горивата по-малко пестелив и ограничиха късото бичо ускоряване на европейските цени на въглерода. Тази възходяща наклонност бе в допълнение забавена от отрицателните прогнози за европейската макроикономика – последните данни демонстрират 1.8% месечен спад на индустриалната продукция и непретенциозно повишаване на потреблението на сила през първата половина на годината. Най-сериозно наранени са енергоемките браншове, защото продължаващата неустановеност във връзка с митата и общата макроикономическа картина не престават да потискат индустриалното търсене.
На този декор Европейската комисия одобри краткотрайна рамка за държавна помощ, която разрешава на страните-членки да субсидират до 2030 година до 50% от цената на сила за енергоемки промишлености за период до три години, като задачата е да се избегне преместването на производствата. Освен това Европейска комисия предложи 90% понижение на чистите излъчвания на парникови газове до 2040 година по отношение на равнищата от 1990 година Това няма да окаже значително въздействие върху краткосрочните основи на европейския въглероден пазар.
В вероятност – продължаващото развиване на международните договаряния за митата все по този начин притегля съществено внимание в другите пазари. Белият дом удължи от 9 юли на 1 август крайния период за налагане на „ реципрочни “ мита на почти 180 търговски сътрудници. Формални писма с индикации за налагането на 25% мита от 1 август бяха пратени на Япония и Южна Корея – два от най-големите търговски сътрудници на Съединени американски щати.
