Автор Анатоли Ливен, Гардиън Ливен директор на програмата за Евразия в

Автор Анатоли Ливен, " Гардиън "

Ливен шеф на програмата за Евразия в Института за отговорно ръководство " Куинс " и създател на книги, една от които е „ Украйна и Русия: съревнование сред братя “

Голяма част от западния разбор на събитията в Русия от предишния уикенд заключи, че Владимир Путин е показал уязвимост, позволявайки на Евгени Пригожин и на други командири от " Вагнер " да заминат спокойно за Беларус, а на редовите бойци да се причислят към съветската войска или да се приберат по домовете си. Разбира се, в случай че Путин фактически беше смазал протеста със мощ и екзекутирал водачите му, коментаторите биха показали това като ново доказателство за неговата грубост и безсъвестност, а евентуално и за присъщата дивотия и експанзия на съветската национална традиция.

Тези изводи са оцветени от разбираемо отрицание към съветския водач и не съставляват здравомислещ и справедлив разбор. Всъщност, макар че Путин явно е виновен за основаването на изискванията за тази неразбория, би трябвало да приемем опцията, че през уикенда той се оправи с нея добре. В обръщението си към нацията в събота сутринта той показва увереност и решителност. Путин даде ясно да се разбере, че не има намерение да се поддаде на настояванията на Пригожин и че в случай че той и други водачи на " Вагнер " продължат протеста си, ще бъдат упрекнати в измяна ( и, по дифолт, евентуално екзекутирани).

И защото доста бързо стана ясно, че измежду постоянната войска няма да има бунт в поддръжка на " Вагнер ", Пригожин беше изправен пред избора да нападне Москва, което съвсем несъмнено щеше да докара до изтребване на всичките му хора и до личната му гибел, или да се съобщи при избрани условия. При тези условия Путин нямаше да завоюва нищо, в случай че беше тръгнал да преследва силово възмездие, което щеше да убие огромен брой руснаци и доста неприятно да подкопае съветската война в Украйна. Показвайки милосърдие, щеше да завоюва всичко. Все отново, той беше победил.

В допълнение, главната причина, заради коятро Путин не работи по-рано, с цел да подтисне Пригожин и да завърши разправията му с съветското висше командване, беше тъкмо тази – че от повече от година съветската вътрешна агитация беше построила имиджа на бойците от " Вагнер " като съветски военни герои. Избиването им не би се приело добре от елементарните руснаци.

Има два обширни урока от станалото в Русия предишния уикенд.

Първият има връзка с дългата история на превратите, квази-превратите и елитните бунтовници по света. Много огромна част от тях не са били замислени като събаряне на ръководещия и завладяване на висшата власт, нито пък са довеждали до борби. По-скоро те са били въоръжени демонстрации от еквивалента на средновековните барони, целящи да притиснат монарха, тъй че той „ да удовлетвори недоволствата “, да в профил избрани съперничещи барони от двора и да предложи на бунтовническите предводители доходни постове.

Ако монархът остане корав, в доста от случаите забърканите барони се извиняват, заклеват се в преданост пред краля, прибират си хората си и отиват за известно време в заточение. Ако монархът се огъне, те прибират хората си, поставят облагите в джоба си и се заклеват в преданост пред краля, макар че в този развой, както при Едуард II, Ричард II и други – монархът може да загуби толкоз доста престиж, че да се стигне до още един протест и той да бъде реализиран от леплив край. Миналия уикенд в Русия монархът остана корав.

Другият урок е обвързван с дълбоката възбрана в съветското общество съветски бойци да проливат кръвта на други руснаци, което пък е обвързвано с дълбоките страхове от революция и безпорядък. Тези страхове имат остарели корени в кошмарите на елита за „ съветски протести, безсмислени и безмилостни “, както ги разказва Пушкин. Но още повече – в наследените мемоари за ужасяващите последствия от Болшевишката гражданска война от 1917 година и от анархията и икономическата бедност на 1990-те години, които последваха разпадането на Съветския съюз.

Поради това и думите на Путин за 1917 година в речта му в събота имаха голям резонанс за доста руснаци: „ Подобен удар беше нанесен на Русия през 1917 година, когато страната се бори в Първата международна война. Но успеха ѝ е открадната: интригите, кавгите и политиканстването зад тила на армията и нацията се трансформират в най-големите разтърсвания, унищожаването на армията и разпадането на страната, както и в загуби на големи територии, което в последна сметка довежда до нещастието на гражданската война... Ние няма да позволим това да се случи още веднъж. “

Може би най-голямата мистерия, обвързвана с разпадането на Съветския съюз, е за какво руската войска не се бори доста по-усилено и не умъртви доста повече хора, с цел да задържи това раздробяване, и за какво опитът за прелом срешу Михаил Горбачов през 1991 година е отритнат от по-голямата част от въоръжените сили и заради това страната се срутва толкоз бързо. Тези аспекти от съветската история дават част от отговора на тази мистерия.

Събитията през този уикенд потвърдиха, че ориста на режима на Путин ще бъде решавана преди всичко не посредством конспирации в съветския хайлайф, а от това, което ще става на бойното поле в Украйна. Ако съветската войска успее да удържи съществуващата линия, Путин ще разгласи победа против това, което сполучливо разказа пред съветския народ като единен опит на Запада да унищожи Русия.

Ако украинците създадат пробив, Путин може да бъде заставен да подаде оставка, само че може и да ескалира към нуклеарна война. Вероятно най-опасният резултат от удара по престижа на Путин от протеста на " Вагнер " би бил, че даже и без победа в Украйна, той може да се почувства провокиран да възвърне имиджа си на мощен посредством пряк отговор против Запада поради поддръжката му за Украйна. В този случай заплахата за режима на Путин ще бъде засенчена от заплахата за цялото човечество въобще.

Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова