Александър Симов: Изборът на Румен Радев даде началото на залеза на Бойко Борисов
Автор: Александър Симов, " Ретро "
Обикновено ме обгръща под паника смут в края на всяка година. Телевизионните фенове, елементарните консуматори на медии тогава са подложени на истински прочувствен геноцид.
Потапят ги в едно тресавище от равносметки, заключения, политологични сентенции и елементарни дивотии, от което няма елементарно изплъзване. Случаят става два пъти по-тежък, когато се зададе и завършек на десетилетие. Тогава потокът от систематизирания се трансформира в цунами, намесва се бандата от телевизионни астролози и човек стартира да проклина науката, че още не е измислила метод да населим трайно и качествено Марс. Там най-малко първоначално ще ни бъдат спестени коледните равносметки и новогодишните систематизирания. Но тъй като обитаваме тази печална и прелестна Земя, ние няма по какъв начин да избягаме от процеса. В края на 2020 година ще се сбогуваме с цяло десетилетие от нашия живот. Това е голямо количество от време.
Една трета от безкрайния преход. Няма по какъв начин да финтираме опита да погледнем обратно. Но ви давам обещание, че той ще е къс и ще е изпълнен с яд, както ни учеше преди време британецът Джон Озбърн. Защото цялото минало десетилетие можем да го сведем тъкмо до 2 огромни събития. Те ще са значимите, структуроопределящи и значими за историците и политическите шамани от бъдещето. Едното от тях безусловно даде начало на десетилетието, въпреки и да се случи през 2009 година - това е първият избор на Бойко Борисов за министър председател. В мига, в който той полагаше клетва, надали някой в миналото е предполагал, че ГЕРБ ще бъдат толкоз досадно, дълголетно и дразнещо венерологично заболяване на политическата система. Те са еквивалентът на гъбичките, от които не можеш да се отървеш, без значение от хапчетата. Хламидията, която те покосява още веднъж и още веднъж, когато проявиш немарливост и нехайство.
На този декор идващото огромно събитие, почтено за попадане в учебниците по история, става още по-знаменателно - и това е изборът на Румен Радев за президент през 2016 година Вотът за държавен глава се случи тъкмо когато ГЕРБ и Бойко Борисов бяха в своя зенит. Нека да ви напомня - откакто триумфално се върнаха на власт през 2014 година, този път жадно погълнали, прелъстили и морално подчинили Реформаторския блок, фрагментите на ГЕРБ изглеждаха непоклатими и на практика безконечни. Властта им беше подпечатана до безспир. Политическото им предимство също. Но тъкмо тогава на сцената се появи Румен Радев и раздруса основите на това черно схващане за света. Именно неговото появяване като фактор у нас даде знак, че залезът на Бойко Борисов е напълно наоколо. Тези дни тематиката за " залеза " постоянно възпалява придворната политология и телевизионните прислужници, само че Румен Радев не изкривява нищо, като приказва по този метод.
Нормално е - Борисов подпечата цяло десетилетие от историята със своето име, само че това си има цена. Всеки напредък, изключително когато не оставя след себе си нищо с изключение на измислена непоклатимост, се заплаща с публични стихии, неодобрение, яд и ропот. Точно поради това десетилетието беше подло. То изтика напред Бойко Борисов, само че и откри неговия безспорен политически противовес - военачалник Румен Радев.
В мразовития януари тези дни към този момент се навършват 3 години от встъпването в служба на президента и тази годишнина е добър мотив да кажем няколко думи за мандата му дотук.
В последните дни на 2019 година станахме очевидци на нов стадий от все по-ожесточаващата се война сред Бойко Борисов и президентската институция. Повод за новите бойни дейности се оказа едно изявление на президента Румен Радев, в което той хладно, умерено, систематично и доста рационално подложи на разтърсваща рецензия безредните хрумвания на болшинството за смяна в правосъдната власт и измислянето на фентъзи фигурата на прокурор, който да следи дейностите на основния прокурор. Между другото - това изявление на Радев, вън от неговата политическа същност, е показателно за една от насоките на мандата му дотук. Президентът не е разсипник на приказки, не е коментатор на ежедневни събития, не се опиянява от всекидневното медийно внимание. В България поради развратената медийна среда и поради морално пропадналата в очите на хората политическа върхушка има голяма инфлация на езика и на думите. Езикът е главното средство на политиката, само че хората към този момент не му имат вяра, противят се и недоволстват, тъй като през годините са били жертва на ужасно доста неистини и измами и към този момент имат построен имунитет. Радев осъзнава това и поради това не употребява интервютата си като форма на самореклама или политически маркетинг. Той дава изявленията рядко, постоянно по някакъв мотив и не залива аудиторията с безкрайни думи и фрази. Подходът му е тъкмо противоположен - той е обран, съответен, пряк. Това е един от методите да спасим политическия език у нас, жертва на многократни изнасилвания и извращения. Може би това е другата причина Борисов да се възпали толкоз трагично. Срещу него нямаше никакви персонални обвинявания. Имаше един логичен разбор на безсмислеността на цялото ръководство. И тъкмо поради яда си и страстите Борисов позволи стратегическа и политическа неточност, като изригна: " Кой е дал правото на Румен Радев да приказва от името на народа? ". Подобно скърцане със зъби е симптом на уязвимост и оголва Борисов, демонстрира къде е най-слабото му място, неговата слабост. Именно във възмущенията на премиера се отрази неговата съществена уязвимост, която той явно осъзнава, само че не намира метод да преодолее.
Генерал Радев е представител на народа, и то по Конституция. Президентът символизира единството на нацията и поради това само и единствено той има правото да приказва от името на хората. Между другото - доста е значимо и какво значи единение. Защото постоянно представителите на ГЕРБ с изкривени от неприязън лица и трагично извити устни настояват, че с рецензиите си Радев нарушавал това условие за своя пост. Единството на нацията напълно не значи президентът да бъде безрезервно политическо желе, което разяснява времето, националните обичаи или икономическите клъстъри. Напротив - точно тъй като символизира единството на нацията, президентът би трябвало да бъде глас на тези, които не участват в медиите, няма ги на първокласните празненства, не съществуват в дневния ред на държавното управление. Точно това условие трансформира Радев в ярка политическа опция, не в партийния смисъл на думата, а в най-чистия политически смисъл. Там, където има ежедневно тъпчене на закона, той демонстрира какво значи да се придържаш към разпоредбите. Там, където непоследователността е издигната в фетиш, Радев показва методична поредност и на разбиранията си, и на политическото си отношение към процесите. Точно поради това малко преди третата си годишнина във властта той излезе с голямо достолепие от горещия въглен, който беше хвърлен в скута му - аферата " Иван Гешев ". Убеден съм, че доста злостни погледи чакаха Румен Радев да се поддаде на уличния напън и да погази законите, което щеше да отвори една огромна и необятна автомагистрала за импийчмънт. И по принцип условието Радев да провокира конституционна рецесия беше безусловно условие Радев да замязя на Борисов. А това е тъкмо противоположното на всичко, към което президентът се стреми. Но в действителност въпросът с Гешев сподели, че в сериозни за страната мигове, в мигове на честен и етичен избор всички очи се концентрират върху президента и хората чакат неговите дейности. Ето това е действителното единение на нацията. Това е националното водачество. Леви, десни, дори гербаджии чакаха да видят какво ще каже президентът и какво ще предприеме. Точно този проблем за мандата на Радев дотук. По сложния метод, с доста упорита работа президентът си извоюва правото да приказва от името на хората, да пази техния интерес и това, че е най-одобряваният български политик, всеки ден удостоверява неговата справедливост. Просто Радев откри онази морално-етична и политическа ниша, която 30 години заставам празна, нишата, в която се съчетават морал и правда в едно, и съумя да ѝ придаде лице и смисъл. За три години Радев съумя да потвърди, че е алтернативата тъкмо в този ценностен смисъл, който толкоз липса на обществото. Че е отплата за инфлацията на думи, за неуспехите на показната дипломация, че е противоотрова против непрекъснатия пиар, трансфорат в отровата на нашето битие. И всичко това вкупом удостоверява, че в действителност изборът на Радев даде началото на залеза на Борисов. Може би поради това последният е толкоз ядосан и нервен.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУК
1 
1 hahaha (преди 3 минути) Рейтинг: 1348 | Одобрение: 333 Мунчо няма право да приказва от името на народа! Защото зеления съветски чорап е чехлю които се командва от дамите към него и камилата до него дето се мисли за първа дама 
какъв брой е дама е противоречиво 
1 1 CoLLectoRitioner (преди 4 минути) Рейтинг: 66 | Одобрение: -19 Има правод а приказва само от името на електората си - селяци чеснови, толбухинци, роби и прочие! Интелигенцията не сме дали своят вот за него, а тогава комунягите съумяха да създадат Костинброд-2 и да подменят вота!A COLLECTIONER OF RARE ARTEFACTS/OBJECTS (PAINTINGS, ANCIENT ASIAN SWORDS, SUITS) AND A COLLECTOR OF ENVY.Напиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия з
Обикновено ме обгръща под паника смут в края на всяка година. Телевизионните фенове, елементарните консуматори на медии тогава са подложени на истински прочувствен геноцид.
Потапят ги в едно тресавище от равносметки, заключения, политологични сентенции и елементарни дивотии, от което няма елементарно изплъзване. Случаят става два пъти по-тежък, когато се зададе и завършек на десетилетие. Тогава потокът от систематизирания се трансформира в цунами, намесва се бандата от телевизионни астролози и човек стартира да проклина науката, че още не е измислила метод да населим трайно и качествено Марс. Там най-малко първоначално ще ни бъдат спестени коледните равносметки и новогодишните систематизирания. Но тъй като обитаваме тази печална и прелестна Земя, ние няма по какъв начин да избягаме от процеса. В края на 2020 година ще се сбогуваме с цяло десетилетие от нашия живот. Това е голямо количество от време.
Една трета от безкрайния преход. Няма по какъв начин да финтираме опита да погледнем обратно. Но ви давам обещание, че той ще е къс и ще е изпълнен с яд, както ни учеше преди време британецът Джон Озбърн. Защото цялото минало десетилетие можем да го сведем тъкмо до 2 огромни събития. Те ще са значимите, структуроопределящи и значими за историците и политическите шамани от бъдещето. Едното от тях безусловно даде начало на десетилетието, въпреки и да се случи през 2009 година - това е първият избор на Бойко Борисов за министър председател. В мига, в който той полагаше клетва, надали някой в миналото е предполагал, че ГЕРБ ще бъдат толкоз досадно, дълголетно и дразнещо венерологично заболяване на политическата система. Те са еквивалентът на гъбичките, от които не можеш да се отървеш, без значение от хапчетата. Хламидията, която те покосява още веднъж и още веднъж, когато проявиш немарливост и нехайство.
На този декор идващото огромно събитие, почтено за попадане в учебниците по история, става още по-знаменателно - и това е изборът на Румен Радев за президент през 2016 година Вотът за държавен глава се случи тъкмо когато ГЕРБ и Бойко Борисов бяха в своя зенит. Нека да ви напомня - откакто триумфално се върнаха на власт през 2014 година, този път жадно погълнали, прелъстили и морално подчинили Реформаторския блок, фрагментите на ГЕРБ изглеждаха непоклатими и на практика безконечни. Властта им беше подпечатана до безспир. Политическото им предимство също. Но тъкмо тогава на сцената се появи Румен Радев и раздруса основите на това черно схващане за света. Именно неговото появяване като фактор у нас даде знак, че залезът на Бойко Борисов е напълно наоколо. Тези дни тематиката за " залеза " постоянно възпалява придворната политология и телевизионните прислужници, само че Румен Радев не изкривява нищо, като приказва по този метод.
Нормално е - Борисов подпечата цяло десетилетие от историята със своето име, само че това си има цена. Всеки напредък, изключително когато не оставя след себе си нищо с изключение на измислена непоклатимост, се заплаща с публични стихии, неодобрение, яд и ропот. Точно поради това десетилетието беше подло. То изтика напред Бойко Борисов, само че и откри неговия безспорен политически противовес - военачалник Румен Радев.
В мразовития януари тези дни към този момент се навършват 3 години от встъпването в служба на президента и тази годишнина е добър мотив да кажем няколко думи за мандата му дотук.
В последните дни на 2019 година станахме очевидци на нов стадий от все по-ожесточаващата се война сред Бойко Борисов и президентската институция. Повод за новите бойни дейности се оказа едно изявление на президента Румен Радев, в което той хладно, умерено, систематично и доста рационално подложи на разтърсваща рецензия безредните хрумвания на болшинството за смяна в правосъдната власт и измислянето на фентъзи фигурата на прокурор, който да следи дейностите на основния прокурор. Между другото - това изявление на Радев, вън от неговата политическа същност, е показателно за една от насоките на мандата му дотук. Президентът не е разсипник на приказки, не е коментатор на ежедневни събития, не се опиянява от всекидневното медийно внимание. В България поради развратената медийна среда и поради морално пропадналата в очите на хората политическа върхушка има голяма инфлация на езика и на думите. Езикът е главното средство на политиката, само че хората към този момент не му имат вяра, противят се и недоволстват, тъй като през годините са били жертва на ужасно доста неистини и измами и към този момент имат построен имунитет. Радев осъзнава това и поради това не употребява интервютата си като форма на самореклама или политически маркетинг. Той дава изявленията рядко, постоянно по някакъв мотив и не залива аудиторията с безкрайни думи и фрази. Подходът му е тъкмо противоположен - той е обран, съответен, пряк. Това е един от методите да спасим политическия език у нас, жертва на многократни изнасилвания и извращения. Може би това е другата причина Борисов да се възпали толкоз трагично. Срещу него нямаше никакви персонални обвинявания. Имаше един логичен разбор на безсмислеността на цялото ръководство. И тъкмо поради яда си и страстите Борисов позволи стратегическа и политическа неточност, като изригна: " Кой е дал правото на Румен Радев да приказва от името на народа? ". Подобно скърцане със зъби е симптом на уязвимост и оголва Борисов, демонстрира къде е най-слабото му място, неговата слабост. Именно във възмущенията на премиера се отрази неговата съществена уязвимост, която той явно осъзнава, само че не намира метод да преодолее.
Генерал Радев е представител на народа, и то по Конституция. Президентът символизира единството на нацията и поради това само и единствено той има правото да приказва от името на хората. Между другото - доста е значимо и какво значи единение. Защото постоянно представителите на ГЕРБ с изкривени от неприязън лица и трагично извити устни настояват, че с рецензиите си Радев нарушавал това условие за своя пост. Единството на нацията напълно не значи президентът да бъде безрезервно политическо желе, което разяснява времето, националните обичаи или икономическите клъстъри. Напротив - точно тъй като символизира единството на нацията, президентът би трябвало да бъде глас на тези, които не участват в медиите, няма ги на първокласните празненства, не съществуват в дневния ред на държавното управление. Точно това условие трансформира Радев в ярка политическа опция, не в партийния смисъл на думата, а в най-чистия политически смисъл. Там, където има ежедневно тъпчене на закона, той демонстрира какво значи да се придържаш към разпоредбите. Там, където непоследователността е издигната в фетиш, Радев показва методична поредност и на разбиранията си, и на политическото си отношение към процесите. Точно поради това малко преди третата си годишнина във властта той излезе с голямо достолепие от горещия въглен, който беше хвърлен в скута му - аферата " Иван Гешев ". Убеден съм, че доста злостни погледи чакаха Румен Радев да се поддаде на уличния напън и да погази законите, което щеше да отвори една огромна и необятна автомагистрала за импийчмънт. И по принцип условието Радев да провокира конституционна рецесия беше безусловно условие Радев да замязя на Борисов. А това е тъкмо противоположното на всичко, към което президентът се стреми. Но в действителност въпросът с Гешев сподели, че в сериозни за страната мигове, в мигове на честен и етичен избор всички очи се концентрират върху президента и хората чакат неговите дейности. Ето това е действителното единение на нацията. Това е националното водачество. Леви, десни, дори гербаджии чакаха да видят какво ще каже президентът и какво ще предприеме. Точно този проблем за мандата на Радев дотук. По сложния метод, с доста упорита работа президентът си извоюва правото да приказва от името на хората, да пази техния интерес и това, че е най-одобряваният български политик, всеки ден удостоверява неговата справедливост. Просто Радев откри онази морално-етична и политическа ниша, която 30 години заставам празна, нишата, в която се съчетават морал и правда в едно, и съумя да ѝ придаде лице и смисъл. За три години Радев съумя да потвърди, че е алтернативата тъкмо в този ценностен смисъл, който толкоз липса на обществото. Че е отплата за инфлацията на думи, за неуспехите на показната дипломация, че е противоотрова против непрекъснатия пиар, трансфорат в отровата на нашето битие. И всичко това вкупом удостоверява, че в действителност изборът на Радев даде началото на залеза на Борисов. Може би поради това последният е толкоз ядосан и нервен.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУК
1 1 hahaha (преди 3 минути) Рейтинг: 1348 | Одобрение: 333 Мунчо няма право да приказва от името на народа! Защото зеления съветски чорап е чехлю които се командва от дамите към него и камилата до него дето се мисли за първа дама какъв брой е дама е противоречиво 1 1 CoLLectoRitioner (преди 4 минути) Рейтинг: 66 | Одобрение: -19 Има правод а приказва само от името на електората си - селяци чеснови, толбухинци, роби и прочие! Интелигенцията не сме дали своят вот за него, а тогава комунягите съумяха да създадат Костинброд-2 и да подменят вота!A COLLECTIONER OF RARE ARTEFACTS/OBJECTS (PAINTINGS, ANCIENT ASIAN SWORDS, SUITS) AND A COLLECTOR OF ENVY.Напиши коментарИме:Коментар: Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ