Автор: Александър Константинов, бивш зам.-кмет на Пловдив Дано екипът, нает

Автор: Александър Константинов, някогашен зам.-кмет на Пловдив

Дано екипът, нает от Общината, да не е пропуснал зоната към бул. " Копривщица " и стадион " Пловдив, както стана с Интегрирания проект за градско възобновяване и развиване през 2012 година

Националната компания " Железопътна инфраструктура " (НКЖИ) е уверена, че може да вземе европейско финансиране за втората част от модернизацията на Жп възел Пловдив. Именно тя ще има основна роля в развързването на трафика, защото планува повдигането на цялата жп линия от Коматевския възел до река Марица. Такъв план ще реши най-малко три основни за трафика в Пловдив казуса. Първо - ще обезпечи бързи връзки на бързоразвиващия се регион " Западен " с центъра. Второ - след повдигането на жп линията " Копривщица " може да се трансформира в първия високоскоростен бул. в Пловдив с две платна по 3 или 4 ленти, освен това върху съществуващо трасе, без нужда от отчуждителни процедури и борби с природозащитниците за това и това дърво. Такъв бул. пък ще обезпечи комфортни връзки сред регионите " Северен " (особено в случай че се осъществя концепцията за нов мост), " Западен " и " Южен ". Трето - необятна и бърза " Копривщица " ще разтовари трафика по бул. " В. Априлов " и даже по " Руски " и по този начин цялото придвижване в посока север-юг, което в действителност е огромният проблем за Пловдив, ще се облекчи.

„ Уверени сме, че можем да спечелим финансиране за този план

Реално цялата документи е подготвена като се изключи ПУП-а на един от парцелите. До огромна част финансирането за плана ще зависи от дейностите, които правим по пробива под гарата. В момента, в който стартираме да го работим, ще можем и да аплайваме по европейската програма” - откъс! От шефа на НКЖИ - Красимир Папукчийски, пловдивчанин от " Кючук Париж ".

Припомняме, че планът за повдигането на жп линиите по бул. „ Копривщица” е на стойност за над 180 млн. лева и в него ще бъдат заложени построяването на шумозаглушителни огради по продължение на естакадата и в зоните с жилищно застрояване, а в индустриалните зони са планувани защитни огради.

Допълнително се планува и потреблението на материали за горното строене на стоманения път, намаляващи оптимално равнищата на звук и трептения при придвижване на преносим състав.

Под самата естакада пък може да се изградят паркови пространства, които Общината може да сътвори и развие към зоната към парка на територията на Гарнизонна фурна.

Идейният план е създаден с създаване на долно строене за двойна линия и горно строене за една пътна линия. В региона на стадион " Пловдив " е планувано създаване на нова жп спирка.

Ще бъдат построени нови уреди - мостове, надлези (пътни и пешеходни): създаване на железопътна естакада - ново оборудване за елиминиране на пътните пресичания по булевардите " Пещерско шосе ", " Свобода " и " Шести септември ".

- Изграждане на двупътен жп мост над река " Марица ",

- Изграждане на 2 пешеходни подлеза,

- Изграждане на железопътна естакада - ново оборудване за елиминиране на пътните пресичания по булевардите " Пещерско шосе ", " Свобода " и " Шести септември ".

Всичко това звучи доста добре.

Остава този път НКЖИ и Община Пловдив да си приказват между тях,

с цел да не стане като с пробива под Централна гара и бъдещето на Бетонния мост. Шефовете на националната компания знаеха от 2015 година какво следва, само че в управлението на Община Пловдив или не бяха разбрали, или избраха да мълчат като партизани, с цел да не си навлекат гнева на хората и, не дай боже, да им падне рейтингът предизборно (за които и избори да става въпрос).

Сега моментът е доста значим, тъй като Пловдив посредством наетите от администрацията специалисти написа своя План за интегрирано развиване на общината (ПИРО). Добре е кметският екип в действителност да мисли интегрирано и да включи плана на НКЖИ в своите проекти. Така тя може да проектира и новия авто и пешеходен мост в продължение на бул. " Копривщица ", който ще свърже безконфликтно бул. " Марица-север " и бул. " България” със зоната към стадион " Пловдив ", бул. " Марица-юг " и бъдещия високоскоростен бул. " Копривщица ". Изграждането на смесен мост за жп и авто превоз е най-логичният вид. Водеща би трябвало да бъде Общината, която е най-заинтересована от този транспортен план. Важен е и Проектът за продължението на този главен транспортен кулоар до Голямоконарско шосе, което също ще би трябвало да се разшири през идващия програмен интервал 2021-2027 година Така ще се свърже новата жилищна зона северно от река Марица с центъра на града.

В ПИРО би трябвало да влязат и кръстовищата на бул. " Копривщица " с " Пещерско шосе ", бул. " Свобода " и бул. " Шести септември ". Поне едно от тях би трябвало да обезпечи

безконфликтен трафик в посока изток-запад.

Това е Западната дъга планувана още в Общ устройствен план - 2007 година. Разширението на бул. " Пещерско шосе " и продължението на бул. " Свобода " са неразривно свързани с този транспортен кулоар.

Не може този план да не се свърже и с Проекта за социализация на река Марица и Проекта за Втория гребен канал. Може би през идващите години ще се довърши и най-хубавият български стадион - " Пловдив ". На територията на няколко квадратни километра се развиват най-важните планове за идващите 10 години. Ако в този момент това е ареалът сред Централна гара, Коматевския възел и пробива " Модър-Царевец ", в идващите години огромното строителство на инфраструктура ще се измести на запад, както, апропо, се случва и с частния инвеститорски интерес.

Само Общината може да осъществя значимите планове със съдействието на страната и европейско финансиране. Частният бизнес към този момент влага в развиването на " Западен " и зоната северно от река Марица в територията на община Пловдив. Всичко останало е в ръцете на екипа, ръководещ Общината, и наетия от нея екип. Времето изтича като песъчлив часовник и краят на годината, когато ПИРО-то най-сетне се чака да бъде показано пред жителите и Общинския съвет, е напълно близко.

Дано не станем очевидци на някоя досадна неточност и най-важните зони за влияние и планове да бъдат пропуснати от основния за развиването на Пловдив документ.