Автор: Адриан Николов, ИПИ С наближаването на 12-тия час на

Автор: Адриан Николов, ИПИ

С наближаването на 12-тия час на 29 март – часът, който ще означи (освен в случай че не бъде контрактувана отсрочка) първия случай в историята на Европейски Съюз, в който страна напуща политическия блок – Brexit ще заема все по-голяма част от обществения спор, не на последно място поради многото неясноти, които го заобикалят. Относително ясно е обаче по какъв начин ще наподобява стопанската система на Европейски Съюз след отделянето на Англия, защото скоро след референдума Евростат образува обособена статистическа единица[1], която включва всички останали страни членки. Именно разликите сред главните стопански индикатори с и без Англия ще разгледаме тук в опит да прегледаме какъв брой губи стопанската система на Европейски Съюз след напускането на един от най-богатите си и стопански развити членове.

Най-подходящата насочна точка на прегледа е брутният вътрешен артикул. Номинално през 2018 година съгласно данните на Евростат общият Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз е били 14,5 трилиона евро, а този на Англия – 2,16 трилиона евро, което я прави третата най-голяма стопанска система в Европейски Съюз.. В динамичност Англия е съдействала с повече за общия растеж на стопанската система на Европейски Съюз от множеството европейски страни, като преизчислен обратно, растежът на Брутният вътрешен продукт на ЕС-28 по отношение на 2010 година е бил 12,8% по отношение на 12,2% след изваждането на Англия от сметката; това най-вероятно е резултат от другата скорост на възобновяване от рецесията на обособените страни-членки. Въпреки това, Европейски Съюз, взет дружно, ще резервира своето второ място по Брутният вътрешен продукт в света, само че ще се придвижи много по-близо до нареждащия се на трето място Китай. Графиката по-долу показва динамичността на общия Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз през последното десетилетие, сравнен с преизчислената стойност без Англия. Видно, отношението сред тях остава съвсем едно и също през последните години.

Липсата на Англия ще се усеща мощно и във външнотърговската статистика. Към 2018 година износът на Англия е бил на стойност общо 409 милиарда евро, което я слага на пето място след Германия, Франция, Италия и Холандия[2]. Специално що се отнася за износа отвън Европейски Съюз Англия дава отговор за над 15% от него. С други думи, след Brexit съществува прочут риск от затваряне на търговията в границите на Европейски Съюз, доколкото Англия е измежду страните-членки, отворени повече към външни пазари. Неяснотите към бъдещия режим на търговия сред Европейски Съюз и Англия също са от голяма важност, изключително що се отнася до урегулирането на границата с Ирландия, т.е. форматът на съглашението за Brexit значително ще предопредели размера на бъдещия стокообмен.

По-трудно е да се оцени въздействието на Brexit върху задграничните вложения в Европейски Съюз, защото страната през днешния ден е една от най-привлекателните, изключително за капитали от страни отвън Европейски Съюз. Политическата неустойчивост обаче е измежду факторите, които най-често въздействат отрицателно на капиталовите планове, а и загубата на лесния достъп до европейския пазар сигурно ще отвърне значително вложители от Англия.

Не е без значение и загубата на забележителен демографски капацитет – след Brexit популацията на Европейски Съюз ще намалее (по данни за 2018 г.) от 512 милиона души на 446 милиона. Благодарение и на миграцията към Англия от страните от английската общественост, тя е и измежду страните с релативно по-благоприятна конструкция и по-бавно застаряване. Трябва да имаме поради, обаче, че според от новите режими за престояване на английски жители в Европейски Съюз и на европейски жители във Англия, най-вероятно Brexit ще е последван от забележителна миграция през новите граници. Броят на европейските жители, които през днешния ден работят във Англия, е над 1,2 милиона души, най-вече от някогашния Източен блок, чието оставане може да се окаже затруднено след Brexit.

От позиция на работната мощ Европейски Съюз губи почти 31 милиона заети лица във възрастовата група сред 15 и 64 години от общо 221 милиона заети, т.е. към 14%. Понастоящем Англия се радва на малко по-ниска безработица от междинната за Европейския съюз - към 2018 година преизчислената безработица за Европейски Съюз без страната би била 7,3% против приблизително 7% понастоящем. Далеч не е без значение и профилът на работната мощ, като Англия има доста по-висок дял на заетите с висше обучение от междинния за Европейски Съюз, както и по-висок дял на популацията в трудоспособна възраст с висше обучение. Трябва да имаме поради, обаче, че немалка част от компаниите във високотехнологичните и финансовите браншове търсят способи да се трансферират на континента поради неразбираемото бъдеще след Brexit.

Бюджетът на Европейски Съюз също ще претърпи чувствителни промени, защото Англия е четвъртият максимален длъжник в него след Германия, Франция и Италия и е измежду чистите донори на европейския бюджет. По груби сметки Англия внася към 20 милиарда евро, а взема назад под формата на дотации малко над 7 милиарда, надлежно европейският бюджет ще загуби почти 5% от общия си размер, което от своя страна ще значи преструктуриране и на приходите (най-вероятно за сметка на най-големите донори през днешния ден, най-вече Германия), и на разноските.

Този текст надалеч не претендира за изчерпателност; изброените тук условия са единствено най-очевидните последици от Brexit за стопанската система на Европейски Съюз. Ако страната напусне Европейски Съюз в края на този месец, в идващите месеци сигурно ще изплуват доста и разнообразни непредвидени резултати, а цялостна и справедлива оценка на резултата на отдръпването на Англия ще можем да създадем чак след години, когато се слегне прахта на политическата и икономическа борба.