Автор: Адриан Николов, ИПИ Липсата на „Европейски Google“, „Европейски Facebook“

Автор: Адриан Николов, ИПИ

Липсата на „ Европейски Гугъл “, „ Европейски Фейсбук “ или „ Европейски Alibaba “ от дълго време е измежду огромните болки на водачите на Европейския съюз. Изглежда обаче, че новият състав на Европейската комисия възнамерява да вземе в свои ръце тяхното основаване благодарение на профилиран фонд с капитал от 100 милиарда евро, помпозно озаглавен „ Фонд за европейско бъдеще “ (European Future Fund). Неговата роля ще е да финансира основаването и развиването на локални софтуерни колоси, които да конкурират наложилите се пазарни играчи и да върнат Европа в конкуренцията за предимство на софтуерната сцена. Иновациите обаче не са единствено въпрос на „ да дадем пари, и ще стане “ – има доста други аргументи, поради които Европа изостава в развиването на технологиите, и в този текст преглеждаме няколко от по-важните.

1) Регулаторна тежест. Кратък взор на листата на водещите софтуерни компании (тук, например) сочи, че всички са основани в няколко страни – Съединени американски щати, Китай, Южна Корея, Япония. Общото сред тези страни е обезпечаването на облекчени регулаторни режими за започващите компании.САЩ поначало са доста по-удобно от регулаторна позиция място за правене на бизнес от множеството европейски страни (видимо, да вземем за пример, в позицията им в „ Правене на бизнес “ (https://www.doingbusiness.org/), където само Дания измежду страните от Европейски Съюз е с по-доби условия от САЩ), без значение от типа му, а политиката на Китай е да отстранява бариерите пред браншове, които страната счита за основни. Подходът на Европейски Съюз към този момент, парадоксално, се доближава повече до китайския – вместо облекчение на регулаторната тежест за всички, европейската администрация избира да приоритизира избрани браншове за сметка на други, и да основава специфични режими, да вземем за пример такива за започващи компании, дребни предприятия и други сходни. Въпреки че поначало всяко унищожаване на административна тежест е добре пристигнало, за предпочитане е това да става на равни начала, за всички по едно и също време. Понастоящем европейската администрация върви в тъкмо противоположната посока – към основаване на от ден на ден регулаторни режими във от ден на ден сфери, и по-късно на изключения от тях. Проблемът в използването на „ китайския метод “ в Европейски Съюз обаче е, че нито една от страните в него не разполага с ресурсите и мощния надзор върху стопанската система, който му разрешава да работи.

2) Финансиране. В множеството случаи (особено в САЩ) новаторските бизнеси разчитат най-много на финансиране от пазара, а работата на държавния уред е на първо място да им се меси. В Европейски Съюз обаче има много по-малко благоприятни условия за набиране на капитал, рисковите вложения са по-малко и по-малко рискови, което постоянно става причина започващи бизнеси в Европа да бъдат добити от някой от американските или китайските колоси (DeepMind и Skype са измежду образците които идват наум). Публичното финансиране не може да се конкурира с рисковите частни вложения по най-малко две аргументи – администрациите (особено европейската) не са в положение да вървят в крайник с софтуерното развиване и надлежно да приоритизират съответно и в точния момент, а отпущането на финансиране от тях е съпроводено с още повече процедури,бюрокрация и разноски по съблюдаване на регулациите, които утежняват активността на софтуерните компании.

3) Данъци и дотации. Данъчната политика в множеството европейски страни е надалеч по-малко удобна за бизнеса, а субсидирането на предпочитани сфери в допълнение изкривява конкуренцията и насочва бизнесмените към сфери, разнообразни от софтуерната – земеделие, да вземем за пример.Пресни образци за това са от една страна опитите за въвеждане на налог върху интернет-бизнеса, около който дружно с американските и китайските колоси ще бъдат ощетени и доста по-малки, локални играчи, а от друга – директивата за авторските права, която се намеси директно в връзките сред агрегаторите и основателите на наличие. Докато вътрешният пазар на Европейски Съюз е релативно свободен и конкурентен, то по отношение на външния бизнес той е много протекционистичен, което в другояче мощно отворен пазар като софтуерния вреди доста на конкуренцията. В този смисъл, чувствителни промени в посока стесняване на данъчното задължение и отваряне към международния пазар, съчетано с понижаване на дотациите за „ предпочитани “ отраслиби помогнало доста за възстановяване на средата за състезание сред компаниите, и оттова на достиженията на високотехнологичния отрасъл.

4) Образование. В никакъв случай не може да се каже, че страните от Европейски Съюз, и изключително от западната му част, оферират некачествено обучение – таман противоположното, континентът е дом на доста от водещите просветителни институции в света. Що се отнася до STEM специалностите обаче, множеството от най-хубавите висши учебни заведения са точно в Съединени американски щати и, по-отскоро, в Източна Азия; това от своя страна притегля най-хубавите гении в сферата още от стадия на образованието.От значение е и връзката сред бизнес и висше обучение, а тук страните, които водят софтуерното развиване имат добре открити обичаи в основаване и поддръжка на общи хъбове и акселератори. Те разрешават основаните в академична среда достижения бързо да се трансферират към бизнеса, и назад – бизнесът да покровителства университетските действия и дисциплини, които са най-ценни за развиването му.

5) Структура на пазара. Европейският пазар е надалеч по-фрагментиран, което значи, че софтуерните бизнеси много по-трудно доближават сериозна база консуматори и клиенти. Националните граници и езиковите разлики се трансформират в забележителна преграда пред разрастването на софтуерните компании, а разликите в законодателствата на страните-членки основават спомагателни спънки пред него. Обратно, страните в които се раждат водещите софтуерни компании непроменяемо разполагат с необятен и много еднороден пазар, което разрешава бързото разпространяване на положителните и търсените артикули (а в китайския случай - и опция за основаване на държавно обезпечен монопол).

6) Традиции и предприемаческа просвета . Можем към този момент с съображение да приказваме, че високотехнологичният отрасъл е задоволително зрял, с цел да има лична просвета и обичаи. Има ясни аргументи, заради които „ Силициева котловина “ или Шънджън са синоним на високи технологии – те са мястото, където бизнесмените и бизнесите в тази сфера са основали своята екосистема, и надлежно притеглят тези, които желаят да пробият в бранша. Ако европейските страни желаят да са конкурентоспособни, те би трябвало да положат добави старания, с цел да основат по-добра среда от към този момент съществуващата на гореспоменатите (и още няколко) места, с цел да привлекат интереса и да станат желани за бъдещите софтуерни бизнесмени.

7) Национални други възможности. Няколко европейски страни постоянно пробват да основават лични „ национални други възможности “, които копират и локализират към този момент сполучливи артикули и технологии. Този модел работи релативно добре в рускоезичния свят (и изключително неговото оградено интернет пространство), само че Европейски Съюз е много по-отворен към американско и/или азиатско софтуерно въздействие. В резултат, опитите за основаването на такива локални клонинги нормално завършва без триумф, само че едвам след насочването на доста (публично) финансиране в тях.

В умозаключение

Гореизброените са единствено няколко от най-едрите аргументи, които ще осуетят триумфа на гигантския обществен фонд за нововъведения. Необходими са много по-дълбоки трансформации, в случай че Европейски Съюз желае да бъде конкурентен на софтуерното поле– както на регулациите, данъчните режими и дотациите, по този начин и на предприемаческата просвета и във взаимоотношенията сред бизнес и висше обучение.

Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/sedem-priini-poradi-koito-sledvashtiyat-google-nyama-da-byde-syzdaden-v-es/