„За Земята“: Повече автомобили, отколкото хора в България?

Автопаркът в България продължава да пораства , само че остава измежду най-старите в Европа. Над половината от транспортните средства са на възраст над 20 години , а дизеловите коли остават близо половината от целия автопарк. Това демонстрира нов разбор на Екологично съдружие, основан на обществени данни. Към 1 май 2026 година в страната са регистрирани над 4,42 млн. моторни транспортни средства , което е сериозен растеж по отношение на 2024 и 2020 година, когато броят им е бил надлежно 4,18 млн. и 3,81 млн. Темпът на моторизация се форсира, като към този момент в България към този момент имаме над 8 автомобила на всеки 10 пълнолетни поданици . Ако наклонността се резервира, не е чак толкоз надалеч момента, в който транспортните средства даже могат да станат повече от пълнолетните жители.

Повече, по-стари, по-замърсяващи

Проблемът обаче не е единствено в броя, а и във възрастта на колите. Около 74,4% са най-малко на 15 години, а 54,4% – над 20 години . Само за две години броят на колите над 20-годишна възраст е повишен с повече от 130 хиляди и те към този момент надминават 2,4 млн. Вносът на използвани коли остава водещ – над половината от новорегистрираните транспортни средства през първите четири месеца на 2026 година са на повече от 10 години, а използваните леки коли, които са влезнали в страната в същия интервал, са над четири пъти повече от новите.

Зависимостта от дизеловите мотори също остава тревожна. Докато в множеството страни в Европейски Съюз дизеловите коли понижават доста през последното десетилетие, в България броят на записаните транспортни средства от този вид нараства – от 2 023 566 през 2024 година до 2 141 360 към май 2026 година Делът им остава съвсем неизменен – 48,4% от всички ППС и 48,7% при леките коли.

Как да избягаме от порочния кръг?

Обновяването на автопарка би трябвало да върви ръка за ръка с по-ефективен надзор върху техническата редовност на колите. Практически измервания, осъществени при започване на 2026 година от интернационален теоретичен екип, демонстрират, че действителните излъчвания зависят повече от техническото положение на автомобила, в сравнение с от възрастта му. Стар автомобил с изправна изпускателна система може да замърсява по-малко от по-нов с отстранен или развален катализатор или филтър за твърди частици. Именно по тази причина би трябвало да се сложи акцент върху нуждата от промени в системата на годишните механически прегледи .

„ В България към момента не се мерят фини прахови частици – един от най-опасните замърсители за човешкото здраве, а само „ димност “, което разрешава мощно замърсяващи дизелови коли с отстранен филтър за твърди частици (DPF) да минават сполучливо обзор. Предложеният от Европейската комисия пакет за промяна на периодическите механически прегледи и пътните инспекции е значима стъпка към по-ефективен надзор, само че е заплашен от намаляване в хода на договарянията сред Европейския парламент и страните членки ” , разяснява Ивайло Попов от екип „ Въздух “ на За Земята.

Анализът предизвестява още, че в страната продължава да се усилва броя на колите, които скоро могат да бъдат лимитирани от зоните с ниски излъчвания в България и Европа. Затова от „ За Земята “ упорстват за цялостна политика, която съчетава по-строг надзор върху излъчванията, възобновяване на автопарка, развиване на публичния превоз и ограничения за ограничение на несъразмерната взаимозависимост от персоналните коли. Данните демонстрират нужда от дейни политики за ограничение на моторизацията, понижаване на зависимостта от остарели и замърсяващи коли, както и съществено възстановяване на техническия надзор върху транспортните средства.

Присъединете се към нашия