История на автомобилите, произведени в България
Автомобилното произвеждане е една от най-сложните промишлености в света, защото е обвързвана с консолидираното на разнообразни технологии, а веригата за доставки на обособените съставни елементи е извънредно необятна, написа.
По тази причина, още от зората на автомобилостроенето, има единствено няколко страни в света, които съумяват да концентрират големите индустриални мощности, нужни за всеобщо произвеждане на транспортни средства.
Тя стартира преди близо един век в Ботевград, където през 1924 г.местният занаятчия Рачо Джамбов стартира да създава първите пътнически каросерии, които се слагат върху подготвени автомобилни шасита, доставени от чужбина.
Фабриката на Джамбов продължава да съществува и след Втората международна война, когато е национализирана, а по-късно преименувана на цех Чавдар. През годините той създава разнообразни модели рейсове, в това число и за експорт.
Последните рейсове Чавдарслизат от поточната линия през 90-те години на предишния век, след което предприятието е ликвидирано заради неприятното си финансово положение.
Рачо Джамбов не е единственият производител на коли в интервала сред двете международни войни у нас. През 1926 година самолетната фабрика в Казанлък стартира изработването на автомобилни каросерии върху шасита на американската компания Chevrolet. Начинанието обаче продължава единствено три години.
Братя Илчеви, вносители на International в България, основават лична работилница във Варна и стартират изработването на автобусни и други каросерии върху шасита от същата марка. Първият български рейс е пуснат в придвижване по линията Варна - Бургас на 27 май 1937 година
Производството на моторизирани транспортни средства бележи забележителен напредък в годините след Втората международна война, най-много поради политиката на ускорена индустриализация, провеждана от ръководещата комунистическа партия.
През 1956 г.в някогашната държавна самолетна фабрика в Ловеч, преименувана на цех Балкан, е създаден първият български мотоциклет, който носи същото име.
Няколко години по-късно, през 1960 година, се появява и първият актуален български лек автомобил Балкан 1200, който е създаден въз основата на Vоlkswagen Kafer. За страдание, той остава единствено първообраз и не влиза в всеобщо произвеждане.
На Пловдивския панаир през 1962 г.ловешкият цех Балкан показва първите български пикап и микробус, които са въз основата на руския модел Волга. Те също обаче остават единствено прототипи.
Първата огромна автомобилна инвестиция в България е осъществена през 1966 година,когато стартира производството на Renault 8, което оказва се и като Булгаррено.
Историята на тези коли е извънредно забавна, защото е плод на невиждано до оня миг партньорство сред страна от социалистическия лагер и огромна западна компания - в лицето на Renault.
Първото предложение на френската компания за производството на моделите Renault 4 и 4L в България е импортирана на 27 май 1963 година През септември 1966 г.на Пловдивския панаир са изложени 10 леки автомобила Renault 8, които, по неофициални данни, са съединени във военния цех в Казанлък.
Колите носят обозначение Bulgarrenault (Булгаррено), а на горния ляв ъгъл на предното стъкло има трицветна лента с надпис Булет -по името на държавното стопанско дружество Булет, което е сътрудник на френския авто производител в България.
През 1967 година монтажната линия се реалокира в Пловдив, където е построен и особено планиран за задачата нов цех. Той продължава работа до 1970 година и разполага с съвременна автоматизирана поточна линия, чиято обща стойност е 15 милиона $.
До 1970 година в Пловдив са направени общо към 4000 автомобила Булгаррено 8 и 10, при цена на доставените елементи 6 милиона $, или приблизително по 1500 $ на автомобил. Голяма част от тези коли са продадени в чужбина.
Освен с Renault, държавното дружество Булет си партнира и със спортното отделение на френската компания Alpin. Благодарение на това съдействие, в България са създадени и към 100 броя от спортното купе Булгаралпин, което е със специфична стъклопластова каросерия.
Според множеството автомобилни запалянковци, това е най-атрактивният автомобил, създаван в миналото у нас.
През 1968 година два спортни автомобила Булгаралпин, ръководени от два екипажа (на Илия и Никола Чубрикови и на Атанас Тасков и Атанас Агура) за първи път вземат присъединяване в влиятелното рали Монте Карло.
Приблизително по същото време, през 1966 година, в цех Балкан в Ловеч стартира сглобяването на руските коли Москвич, а година по-късно и на моделите 850 и 124 по лиценз на FIAT, като вторият е по-известен със своята руска марка Жигули.
До 1975 г.производството на Москвичв Ловеч доближава 15 000 броя годишно. От 1988 до 1990 година се създава и моделът Алеко.
През 1970 г.шуменският цех Мадара стартира съдействие с чехословашките фабрики ЛИАЗ за сглобяване на товарни коли въз основата на Skoda.
През 1994 г.в Дупница стартира произвеждане на лекотоварните NAMCO Ford Pony, само че още през същата година то е прекъснато, защото се оказва стопански неизгодно.
През 1995 г.стартирапървият огромен авто план в България след разпадането на соцлагера. Във Варна се създава Rover Maestro по лиценз на английската компания Rover Group.
Производството продължава 6 месеца, за които са съединени общо 3641 автомобила, коитотака и не съумяват да се наложат на българския пазар, значително и поради високата си цена.
Последният опит за всеобщо произвеждане на коли у нас е на китайската компания Great Wall. Заводът, построен наоколо до ловешкото село Баховица, започваработа през 2012 година, като за пет години у нас са продадени над 2000 автомобила от компактните модели Voleex и C30, както и високопроходимите Haval, Steed и H6.
През 2017 г.обаче ставаясно, че китайската компания стопира производството у нас, защото продажбите се оказват доста по-слаби от предварителните упования.
Към днешна дата българската компания Син Карс, която започваисторията си с направата на спортни суперавтомобили, възнамерява всеобщо произвеждане на дребни електрически автомобили, което обаче ще се случва в румънския град Гюргево, а не в Русе, каквито бяха предварителнитеочаквания.
В последна сметка, страната ни по този начин и не съумява да се наложи като сполучлива дестинация за производството на коли. От друга страна обаче, у нас се създават доста автомобилни елементи и съставни елементи, които се употребяват от водещите международни марки.
В България са основани заводите на производители, като Johnson Controls, Melexis, Yazaki, Teklas и други
Продажбите на основаните в България производители на автомобилни съставни елементи надвишават 1 милиарда лв. и генерират над 5% от брутния вътрешен артикул на страната.
По тази причина, още от зората на автомобилостроенето, има единствено няколко страни в света, които съумяват да концентрират големите индустриални мощности, нужни за всеобщо произвеждане на транспортни средства.
Тя стартира преди близо един век в Ботевград, където през 1924 г.местният занаятчия Рачо Джамбов стартира да създава първите пътнически каросерии, които се слагат върху подготвени автомобилни шасита, доставени от чужбина.
Фабриката на Джамбов продължава да съществува и след Втората международна война, когато е национализирана, а по-късно преименувана на цех Чавдар. През годините той създава разнообразни модели рейсове, в това число и за експорт.
Последните рейсове Чавдарслизат от поточната линия през 90-те години на предишния век, след което предприятието е ликвидирано заради неприятното си финансово положение.
Рачо Джамбов не е единственият производител на коли в интервала сред двете международни войни у нас. През 1926 година самолетната фабрика в Казанлък стартира изработването на автомобилни каросерии върху шасита на американската компания Chevrolet. Начинанието обаче продължава единствено три години.
Братя Илчеви, вносители на International в България, основават лична работилница във Варна и стартират изработването на автобусни и други каросерии върху шасита от същата марка. Първият български рейс е пуснат в придвижване по линията Варна - Бургас на 27 май 1937 година
Производството на моторизирани транспортни средства бележи забележителен напредък в годините след Втората международна война, най-много поради политиката на ускорена индустриализация, провеждана от ръководещата комунистическа партия.
През 1956 г.в някогашната държавна самолетна фабрика в Ловеч, преименувана на цех Балкан, е създаден първият български мотоциклет, който носи същото име.
Няколко години по-късно, през 1960 година, се появява и първият актуален български лек автомобил Балкан 1200, който е създаден въз основата на Vоlkswagen Kafer. За страдание, той остава единствено първообраз и не влиза в всеобщо произвеждане.
На Пловдивския панаир през 1962 г.ловешкият цех Балкан показва първите български пикап и микробус, които са въз основата на руския модел Волга. Те също обаче остават единствено прототипи.
Първата огромна автомобилна инвестиция в България е осъществена през 1966 година,когато стартира производството на Renault 8, което оказва се и като Булгаррено.
Историята на тези коли е извънредно забавна, защото е плод на невиждано до оня миг партньорство сред страна от социалистическия лагер и огромна западна компания - в лицето на Renault.
Първото предложение на френската компания за производството на моделите Renault 4 и 4L в България е импортирана на 27 май 1963 година През септември 1966 г.на Пловдивския панаир са изложени 10 леки автомобила Renault 8, които, по неофициални данни, са съединени във военния цех в Казанлък.
Колите носят обозначение Bulgarrenault (Булгаррено), а на горния ляв ъгъл на предното стъкло има трицветна лента с надпис Булет -по името на държавното стопанско дружество Булет, което е сътрудник на френския авто производител в България.
През 1967 година монтажната линия се реалокира в Пловдив, където е построен и особено планиран за задачата нов цех. Той продължава работа до 1970 година и разполага с съвременна автоматизирана поточна линия, чиято обща стойност е 15 милиона $.
До 1970 година в Пловдив са направени общо към 4000 автомобила Булгаррено 8 и 10, при цена на доставените елементи 6 милиона $, или приблизително по 1500 $ на автомобил. Голяма част от тези коли са продадени в чужбина.
Освен с Renault, държавното дружество Булет си партнира и със спортното отделение на френската компания Alpin. Благодарение на това съдействие, в България са създадени и към 100 броя от спортното купе Булгаралпин, което е със специфична стъклопластова каросерия.
Според множеството автомобилни запалянковци, това е най-атрактивният автомобил, създаван в миналото у нас.
През 1968 година два спортни автомобила Булгаралпин, ръководени от два екипажа (на Илия и Никола Чубрикови и на Атанас Тасков и Атанас Агура) за първи път вземат присъединяване в влиятелното рали Монте Карло.
Приблизително по същото време, през 1966 година, в цех Балкан в Ловеч стартира сглобяването на руските коли Москвич, а година по-късно и на моделите 850 и 124 по лиценз на FIAT, като вторият е по-известен със своята руска марка Жигули.
До 1975 г.производството на Москвичв Ловеч доближава 15 000 броя годишно. От 1988 до 1990 година се създава и моделът Алеко.
През 1970 г.шуменският цех Мадара стартира съдействие с чехословашките фабрики ЛИАЗ за сглобяване на товарни коли въз основата на Skoda.
През 1994 г.в Дупница стартира произвеждане на лекотоварните NAMCO Ford Pony, само че още през същата година то е прекъснато, защото се оказва стопански неизгодно.
През 1995 г.стартирапървият огромен авто план в България след разпадането на соцлагера. Във Варна се създава Rover Maestro по лиценз на английската компания Rover Group.
Производството продължава 6 месеца, за които са съединени общо 3641 автомобила, коитотака и не съумяват да се наложат на българския пазар, значително и поради високата си цена.
Последният опит за всеобщо произвеждане на коли у нас е на китайската компания Great Wall. Заводът, построен наоколо до ловешкото село Баховица, започваработа през 2012 година, като за пет години у нас са продадени над 2000 автомобила от компактните модели Voleex и C30, както и високопроходимите Haval, Steed и H6.
През 2017 г.обаче ставаясно, че китайската компания стопира производството у нас, защото продажбите се оказват доста по-слаби от предварителните упования.
Към днешна дата българската компания Син Карс, която започваисторията си с направата на спортни суперавтомобили, възнамерява всеобщо произвеждане на дребни електрически автомобили, което обаче ще се случва в румънския град Гюргево, а не в Русе, каквито бяха предварителнитеочаквания.
В последна сметка, страната ни по този начин и не съумява да се наложи като сполучлива дестинация за производството на коли. От друга страна обаче, у нас се създават доста автомобилни елементи и съставни елементи, които се употребяват от водещите международни марки.
В България са основани заводите на производители, като Johnson Controls, Melexis, Yazaki, Teklas и други
Продажбите на основаните в България производители на автомобилни съставни елементи надвишават 1 милиарда лв. и генерират над 5% от брутния вътрешен артикул на страната.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ