Автоимунният енцефалит е рядко неврологично заболяване, което има прогресиращ или

Автоимунният енцефалит е рядко неврологично заболяване, което има напредващ или пристъпно-ремитентен темперамент. В основата му стои образуването на авто-антитела, които се насочват против лични кафези на мозъка, нарушавайки техните функционалности. Алармиращи признаци могат да бъдат неочакваната смяна в държанието, в паметта, вниманието и концентрацията, появяването на неволеви придвижвания в крайниците, епилептични припадъци и други Развитието на болестта нормално е бързо – подостро, в границите на дни до няколко седмици. Изключването на други аргументи и ранното слагане на диагнозата е от значително значение за прогностичния излаз на болестта.

Епидемиология

Автоимунният енцефалит може да засегне хората от всеки пол и всяка възраст. Въпреки това изследвания демонстрират по-голяма периодичност на засягане на женския пол. Остро развилата се неврологична симптоматика в детска възраст, под 5 години, също би трябвало да се обясни и в тенденция на това заболяване.

Изследвания демонстрират асоциация на автоимунния енцефалит с подлежащо неопластично заболяване – например дребноклетъчен белодробен карцином, тератома на яйчниците, лимфом, тимом, менингеална карциноматоза, по тази причина диагностицирането на това заболяване и откриването на избран тип антитела изисква и отменяне на възможен туморен развой.

Патогенеза

Причината за развиването на автоимунния енцефалит към момента не е изяснена, като първото потвърдено авто-антитяло е потвърдено едвам 2005 година Оттогава до момента са открити над 16 антитела, като се чака техният брой да се усили. Антителата са ориентирани или против самите нервни кафези или против рецепторите, с които те се свързват между тях. Едно от най-често изолираните антитела, изключително в детска възраст, е anti-NMDA антитялото. Всяко от антителата се свързва с избрана клинична картина и възможна асоциация с туморен развой.

Клинична картина

Клиничната картина може да бъде доста разнообразна, включваща както неврологични, по този начин и психиатрични признаци. Това дефинира огромната и неспецифичност и диференциално-диагностична компликация.

Обикновено признаците се демонстрират ненадейно и прогресират в границите на дни или седмици. В класическия си вид, въпреки и не всеки път е налице така наречен продромална фаза, в която се развива автоимунния развой. Характерни за тази фаза са грипоподобните недоволства – температура, тресчица, гадене, повръщане, диария или недоволства от горните дихателни пътища.

Най-честият признак след тази първа фаза при децата това е появяването на епилептични припадъци , до момента в който при възрастни са психиатричните нарушавания . Поява на смяна в държанието или личността са присъщи признаци – поява на експанзия, несъответстващо полово държание, под паника офанзиви, необяснимо еуфорично въодушевление или боязън и така нататък Психиатричните нарушавания могат да пораждат на тласъци и да са с друга тежест всякога.

Характерни са нарушаванията в паметта и запомнянето на нова информация, компликации при централизация и взимане на решения. Налице е прогресивно нарушаване на съзнанието до степен на кома.

Симптоми, свързани с развиването на автоимунен енцефалит могат да бъдат:
Слабост или изтръпване на едната част на тялото; Загуба на баланс; Провлачен или неясен диалект или слаб до неосъществим говор; Атаксия – нарушена съгласуваност на движенията; Неволеви движения; Нарушено зрение; Нарушена памет, внимание, централизация, обмисляне и взимане на решения; Нарушено схващане – мъчно до невероятно реагиране на външни тласъци до степен на кома; Епилептични припадъци; Психиатрични нарушавания – халюцинации, налудни мисли, мощна трвожност и др; Проблеми със съня и апетита и други

Свързани публикации.. Менингит - по какъв начин се стигна до него? 0 Припадък не е равно на епилепсия 0 Кома - къде е повода? 0

Диагноза

Диагнозата изисква обширно проучване за изключване на друга допустима причина за настъпването на енцефалит – бактериална, вирусна, гъбична, в границите на други болести и положения. Изисква се осъществяване на МРТ на основен мозък, ЕЕГ (електроенцефалография), ликворно проучване, вирусология, микробиология в серум и ликвор. Имунологичното изследане на ликвор е от значително значение за разкриване на характерни авто-антитела и са решаващи за диагнозата и лекуването.

Лечение

Лечението нормално включва високи пулсове на кортикостероиди (1g/дневно за 3-5дни и следващо понижаване на дозата в границите на седмици), имуноглобулини (0,4г/кг/дневно за 5 дни) и плазмафереза, а като втора линия на терапия са препаратите ритуксимаб и циклофосфамид.

Прогнозата зависи от типа на автоимунния енцефалит. В някои случаи са вероятни рецидиви на болестта, по тази причина е належащо дълготрайно наблюдаване.4466